№ 1
гр. Оряхово, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Вержиния Ив. И.
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Административно
наказателно дело № 20241460200274 по описа за 2024 година
Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод жалбата на „БОБЪР 92” ООД, с ЕИК:******** гр.
София срещу Наказателно постановление №КГ-2304 от 26.02.2020г. на П.С.Г.
– Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което за нарушение на чл.8, ал.2 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/, на основание чл.34, ал.2 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/ му е наложено наказание „Имуществена санкция“
в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/, като на основание чл.25, ал.2 от
НИКТГУРНТК му е възложено да заплати разходите за вземане и изпитване
на проба в размер на 615 лева /шестстотин и петнадесет лева/.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като
счита и твърди, че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност, която е
започнала да тече от 21.10.2019г., на която дата е констатирано нарушението
от административно-наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, но в изпратена
молба процесуалният му представител адв. Н. Д-Д. от САК, сочи, че е изтекла
предвидената в чл.80, ал.3 от НК абсолютна давност по отношение на
вмененото нарушение по отношение на представляваното от нея дружество.
1
Релевира се, че давността е 3 /три/ години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, а
абсолютната такава е с ½ повече или 4 /четири/ години и половина. Тъй като
нарушението е установено от административно-наказващия орган на
21.10.2019г., то се твърди че срокът на абсолютната давност е изтекъл на
21.03.2024г.. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление
и да прекрати производството по делото. Претендира разноски.
Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща
представител, не сочи доказателства. В депозирано становище, чрез Ренета
Шаламанова – юрисконсулт се моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление, като отхвърли подадената жалба като неоснователна и
недоказана.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие
на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 21.10.2019г., служителите на Главна дирекция „Контрол на качеството
на течните горива”, Регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на
течните горива Северна България” към Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор – Г.Р.Ц. и М.на В. Н., извършват проверка в обект на
бензиностанция, управляван от „БОБЪР 92” ООД с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление гр. София ж.к. „Редута”, ул. „Атанас Узунов”
№41, вх.1, ет.1, ап.1, находящ се в с. Остров, община Оряхово. В резултат на
проверката от бензиноколонка №3 е взета проба от разпространяваното течно
гориво – автомобилен бензин А-95Н, с Протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво №Пл-119/21.10.2019г.. Установено е, че последната
доставка на течното гориво – автомобилен бензин А-95Н е в количество 3000
L, по Товарителница №818793/26.09.2019г. и с Декларация за съответствие
№11228/13.09.2019г., издадена от „Инса Ойл” ЕООД, за партида
№Вх1316/12.09.2019г. в количество 1279382 кг. Констатирано е, че наличното
количество в резервоара, свързан с бензиноколонка №3 в момента на
проверката е 2087L.
2
Впоследствие след изпитване на контролна проба в стационарна
акредитирана Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ГД ККТГ, ДАМНТ – гр. София е издаден Протокол за изпитване
№С-0440 от 22.10.2019г., на основание на който е извършена експертиза и е
изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество №КП-0627/22.10.2019г., съгласно който течно гориво
– автомобилен бензин А-95Н, по показател „Дестилационни характеристики”
– „край на кипене” е отчел 215,8 ° С при норма максимум 210,0 °С, т.е.
установено е отклонение с 5,8 °С над максимално допустимата стойност.
Установено е, че по показател „Дестилационни характеристики” продуктът не
съответства на изискванията за качество.
Протоколът за изпитване и констативният протокол са изпратени на
жалбоподателя, на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК, с писмо изх. №84-
01-874/23.10.2019г. и известие за доставяне от 30.10.2019г.
По искане на управителя на „БОБЪР 92” ООД, на основание чл.22, ал.9
от НИКТГУРНТК е проведена арбитражна процедура, като е издаден
Протокол от изпитване №0763 от 21.11.2019г. от изпитвателна лаборатория за
горива към „СИД 1” ООД гр. Нови Искър. На основание чл.30в, ал.1, т.3 от
ЗЧАВ и въз основа на издадения протокол от изпитване е изготвена
Експертиза №Еа-037/22.11.2019г. за съответствие с изискванията за качество
след арбитражно изпитване, съгласно която течното гориво – автомобилен
бензин А-95Н не съответства на изискванията за качество по чл.6, т.1
Приложение №1 от НИКТГУРНТК.
От проведения арбитражен анализ е установено, че по критерии
„Дестилационни характеристики” – „край на кипене” полученият резултат е
215,6 ° С при норма максимум 210,0 °С, т.е. установено е отклонение с 5,6 °С
над максимално допустимата стойност. Констатирано е, че по показател
„Дестилационни характеристики” продуктът не съответства на изискванията
за качество.
Тъй като на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗЧАВ резултатите от
изпитването на арбитражната проба са окончателни, на 28.11.2019г. на
„БОБЪР 92” ООД с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.
София ж.к. „Редута”, ул. „Атанас Узунов” №41, вх.1, ет.1, ап.1, в присъствието
на Управителя Д. Ц. М. е съставен Акт за установяване на административно
3
нарушение №А-105 от 28.11.2019г., за извършено от дружеството нарушение
на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. чл.6, ал.1, Приложение №1 от НИКТГУРНТК, а
именно, че на 21.10.2019г. на обект Бензиностанция с адрес с. Остров, общ.
Оряхово е разпространявало течно гориво – Автомобилен бензин А-95Н, при
несъответствие с изискванията за качество на горивото.
Административнонаказващият орган е приел нарушението за установено
от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е
наложил на жалбоподателя наказание „Имуществена санкция” в размер на
10000 лв. /десет хиляди лева/, като на основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНТК
му е възложено и да заплати разходите за вземане и изпитване на проба в
размер на 615 лева /шестстотин и петнадесет лева/.
Горната фактическа обстановка се установява от приложената
административнонаказателна преписка.
В нормата на чл.8, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух е
предвидена забрана за пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на
някое от изискванията за качество, определени в наредба посочена в ал.1,
определяща техническите и качествени изисквания към течните горива,
нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества в тях, както и
условията, реда и начина за контрол на течните горива.
Съгласно чл.34, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух, лице
което разпространява, включително като краен разпространител, или използва
течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество,
определени в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не съставлява
престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за
съответствие се наказва с глоба от 2000 лв. до 20000 лева, съответно с
имуществена санкция в размер от 10000 лева до 100000 лева.
Нормата на чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наказанието е глоба. В ал.3 е посочено, че независимо от спирането и
прикъсването на давността, административното наказание не се изпълнява ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.
В настоящия случай, тъй като наложеното на жалбоподателя „БОБЪР 92”
4
ООД гр. София административно наказание е „Имуществена санкция”, то
приложение на основание чл.11, от ЗАНН ще намери нормата на чл.81, ал.3 от
НК, където е регламентиран институтът на абсолютната давност /вж. Решение
от 31.01.2012г. по к. н. а. х. д. №691/2011г. на Административен съд-Враца/. В
посочения чл.81, ал.3 от НК е предвидено, че независимо от спирането и
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва
по давност, когато не е възбудено в продължение на три години, в случаите
при които предвиденото наказание не е лишаване от свобода. Прилагайки
уреденото в чл.81, ал.3 от НК, то се достига до извод, че абсолютната давност
ще бъде 4 /четири/ години и половина, т.е. след изтичането на този срок
наказателното или в случая административното преследване се изключва.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че
извършеното от жалбоподателя „БОБЪР 92” ООД гр. София деяние е
установено от проверяващите на 21.10.2019г.. Именно от тази дата е започнал
да тече и предвиденият в закона давностен срок, който както се посочи по-
горе в конкретния случай е 4 /четири/ години и половина. Този срок е изтекъл
на 22.03.2024г., т.е. преди датата на проведеното по делото съдебно заседание
– 15.01.2025г..
Предвид горното, Наказателно постановление №КГ-2304 от 26.02.2020г.
на П.С.Г. – Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на „БОБЪР 92” ООД, с ЕИК:******** гр. София, за
нарушение на чл.8, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/,
на основание чл.34, ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/
му е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 10000 лева
/десет хиляди лева/, като на основание чл.25, ал.2 от НИКТГУРНТК му е
възложено да заплати и разходите за вземане и изпитване на проба в размер на
615 лева /шестстотин и петнадесет лева/ следва да бъде отменено.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. В настоящия случай при този изход на делото право на разноски има
жалбоподателят „БОБЪР 92” ООД, с ЕИК:******** гр. София, за платено
адвокатско възнаграждение.
5
Съгласно нормата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждение се определя по
реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение.
В случая, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за наложената имуществена
санкция на „БОБЪР 92” ООД, с ЕИК:******** гр. София, се дължи сумата в
размер на 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/ за платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд -
Оряхово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №КГ-2304 от 26.02.2020г. на П.С.Г.
– Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на жалбоподателя „БОБЪР 92” ООД с ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление гр. София ж.к. „Редута”, ул. „Атанас Узунов”
№41, вх.1, ет.1, ап.1 за нарушение на чл.8, ал.2, от Закон за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/, на основание чл.34, ал.2 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/ му е наложено наказание „Имуществена санкция“
в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/, като на основание чл.25, ал.2 от
НИКТГУРНТК му е възложено да заплати и разходите за вземане и изпитване
на проба в размер на 615 лева /шестстотин и петнадесет лева/.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ да заплати на „БОБЪР 92” ООД с ЕИК:********, със седалище и
адрес на управление гр. София ж.к. „Редута”, ул. „Атанас Узунов” №41, вх.1,
ет.1, ап.1, на основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата
от 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/, направени разноски по делото за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7