№ 6920
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508120 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 20091643 от 22.05.2023 г. на СРС, 53 състав по гр. д. № 40994/2020 г., са
уважени предявените кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от С. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. „*******, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. О.
от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу ЗК „ЛИ.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, като ответникът е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 577,66 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от
23.11.2019 г. в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил "Фиат", модел
"Пунто" с ДК № *******, за който е била налице валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 29.05.2020
год. до окончателното й заплащане. Ответникът е осъден да заплати и сума в размер на 500
лева, представляваща направени разноски в производството по делото и сума в размер на
360 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С Определение №
20093890/13.06.2023 год. по молба по реда на чл.248 ГПК, подадена от ищеца е допълнено
решението в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати още 50 лева,
направени разноски и 120 лева адвокатско възнаграждение.
В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното
решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба подава ответното дружество, с което оспорва
1
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно. Основното
възражение, направено от въззивника е за съпричиняване от пострадалата на вредоносния
резултат. Въззивникът смята, че първоинстанционния съд банкетно е приел, че не са налице
достатъчно данни, обосноваващи поведение на пострадалия ищец, което е в нарушение на
правилата за движение, установени за пешеходците. Препраща към заключението на вещото
лице по допуснатата САТЕ и изчисления относно точното място на настъпване на ПТП и
движението на ищеца, с които безсъмнено се доказва поведение в противоречие с
разпоредбата на чл.113 от ЗДвП. Позовава се и на дело, водено между страните относно
заплащане на сума за претърпени неимуществени вреди, където е отчетено съпричиняване в
размер на 30 %. Моли съда да отмени решението за сумата над 404,36 лева, като постанови
ново, с което изцяло да отхвърли предявените срещу дружеството искове над този размер.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищеца е подал отговор на въззивната
жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като недоказана и
неоснователна. Твърди, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви конкретни
оплаквания, както и не сочи конкретни допуснати нарушения на закона от
първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а
обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. Н. срещу ЗД „ЛИ.“.
Ищеца иска да се постанови решение, с което на основание чл.432 КЗ да се осъди ответника
да заплати в негова полза обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер
на 577,66 лева. Тези имуществени вреди представляват извършени разходи във връзка с
проведения лечебен възстановителен процес от ищеца заради получени физически
увреждания, в резултат на ПТП, причинено от водача на л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“,
рег. № *******.
Основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 23.11.2019 год.
около 14 часа, в гр. София, З.Т., водач на л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № *******,
движещ се по ул. „Дечко Йорданов“ с посока на движение от ул. „Родопски извор“ към ул.
2
„Дойран“ е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което ищеца е
паднал и е получил телесни увреждания. Водачът на лекия автомобил е с действаща и към
момента на застрахователното събитие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
по силата на Застрахователна полица № BG22/119003197006, издадена от ответното
дружество. За настъпване на ПТП е съставен Констативен протокол №К-697/23.11.2019 год.
по описа на СДВР.
Ответникът ЗД „ЛИ.“ в законоустановения срок оспорва исковете, както по основание,
така и по размер, възразявайки че: обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП
са други – пресичането е осъществено не при спокоен ход на ищцата и не на продължение на
тротоара, а значително след кръстовището, на което същата твърди да е пресичала;
настъпването на ПТП-то е по причина на ищцата, предприела внезапно и бързо пресичане
на пътното платно на необозначено за пресичане от пешеходци място, което правило удара
непредотвратим за застрахования при него водач; не са причинени твърдяните вреди и не е
налице причинна връзка на ПТП-то с твърдените от нея вреди, обезщетението за които е и
завишено. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял описаните имуществени вреди на претендираната стойност в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане. Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване в
тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на пешеходката, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя
има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя,
защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва
гражданския съд досежно всички елементи на престъпния състав, както и за правната
квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са
участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на
чл. 300 от ГПК.
Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е
обвързан, са съпричиняването. Наличието на акт по чл. 300 ГПК не препятства
3
възможността за разглеждане на въпроса за наличието или липсата на съпричиняващо
поведение на пострадалата в рамките на настоящето производство. (ТР № 5/05.04.2006 г. по
гр. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на
ВКС, ТК, І-во Т. О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ТК, І-во Т. О.;
Решение № 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т. О., Решение № 260332
от 25.01.2022 г. на СГС по гр. д. № 9678/2018 г.).
При преценка основателността на възражението за съпричиняване следва да се има
предвид, че намаляване на дължимото се обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е
обвързано от релевиране на приноса на пострадалия по надлежния ред от застрахователя
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и от доказването му по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване. Такова възражение е наведено и се
поддържа от ответната страна като защитно средство с цел намаляване на отговорността му.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането и вредоносния резултат.
Необходимо е пострадалото лице чрез свои действия или бездействия да е спомогнало
настъпването на увреждащото действие, като е ирелевантно обстоятелството дали лицето е
действало виновно или не, ако обективно увреждането е настъпило в резултат и от неговите
действия или бездействия. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е имал поведение, съобразено с правилата за движение, приложими към
пешеходците.
Възражението за съпричиняване е винаги защитно възражение на ответника срещу
предявения иск от категорията на правонамаляващите, като от според избраната от страната
линия на защита такова възражение може да бъде наведено в производството с въвеждането
на твърдения за конкретно противоправно поведение на насрещната страна, допринесло по
обективен начин за настъпване на вредите. В този смисъл е и задължителната практика на
ВС и ВКС (ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСТК на ВКС), както и постоянната практика на ВКС (решение № 206 от
12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. №
596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.
4
о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16
от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д.
№ 540/12 г. на ВКС, І т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I
т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от
19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о.), съгласно която за да бъде намалено на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, в случая - ответника. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
В разглеждания случай, възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл. 113 ЗДвП, е
доказано и основателно. Аргументите за това са следните. Установено е от заключението на
съдебната автотехническа експертиза, че е предприел пресичане на платното за движение на
необозначено място и също така е извършила това, като се е движил бързо. На първо място,
още в отговора на втора задача, вещото лице посочва, че едната причина за настъпване на
инцидента е и поведението на пешеходеца, т.е. ищеца по делото, която предприема
пресичане на неопределено за това място. На второ място, в отговора на пета задача, вещото
лице посочва, че пешеходеца е имал възможност да възприеме лекия автомобил. На трето
място, на отговора на девета задача, вещото лице заключава, че при предприето различно
поведение от страна на пешеходеца, последният може да избегне настъпването на ПТП. При
това положение пострадалият не е съобразил поведението си с правилото на чл. 113, ал. 1, т.
3 ЗДвП - при пресичане на платното за движение да премине по пешеходната пътека при
спазване на светлинните сигнали. Действително, при разпит в открито съдебно заседание,
вещото лице отговаря, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
движещият се пешеходец, да изчака пресичането му и едва след това да потегли, като по
този начин избегне настъпването на процесния инцидент. Предмет на възражението за
съпричиняване, обаче, е поведението на пешеходеца, т.е. пострадалия, което по безсъмнен
начин се установява по делото, че е в противоречие с правилата за движение на
пешеходците. Както в аналитичната и заключителната част на вещото лице, така и в
отговорите на поставените му въпроси в открито съдебно заседание, последното безсъмнено
отговаря, че е налице допринасяне от страна на пешеходеца за настъпване на инцидента,
както и че при предприето различно поведение, последният е могъл да избегне настъпването
му. Правната същност на съпричиняването е да се установи, че наред с поведението на
водача на лекия автомобил, в основата на настъпване на ПТП, респ. на всички увреждания,
щети и последици от реализирането му, стои и поведението на пострадалия. Смисълът на
защитното възражение е не да се изключи противоправното поведение на водача на лекия
автомобил и причинил вредите, а да се установи и наличие на противоправно поведение от
5
страна на пострадалия. Съпричиняването поради пресичане на необозначено и
непредназначено за това място, следва да се определи в размер на 30%, с което определеното
обезщетение да се намали.
Настоящият състав на въззивния съд, предвид гореизложеното, намира, че изводът на
първоинстанционния съд за липса на доказано съпричиняване от страна на пострадалия е
неправилен. Следователно, всички възражения, направени във въззивната жалба в тази
насока са основателни. Въззивникът – ответник успява да докаже по безсъмнен начин, че в
причинно – следствена връзка с инцидента се намира и поведението на въззиваемия – ищец,
поради което и е налице основание за ревизиране на присъденото обезщетение.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има само въззивника страна, която
своевременно прави искане за присъждането им, като представя и списък по чл.80 ГПК, като
се претендира сума в размер на 25 лева за заплатена държавна такса и сума в размер на 450
лева за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност от страна
на въззиваемата страна.
В случая са приложими правилата на чл. 78, ал.8 ГПК и Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение
за юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна
заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по
договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от
юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство
и защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв. Следователно, възнаграждението за юрисконсулт следва да се намали до 360 лева,
като се присъди и държавната такса в размер на 25 лева, като претенцията за разноски
следва да се уважи за 385 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 20091643 от 22.05.2023 г. на СРС, 53 състав по гр. д. №
40994/2020 г., са уважени предявените кумулативно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.86 ЗЗД, предявени от С. Г. Н., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, действаща чрез процесуалния си представител
адв. В. В. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу ЗК „ЛИ.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, като ответникът е
6
осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата в размер на 577,66 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от
23.11.2019 г. в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил "Фиат", модел
"Пунто" с ДК № *******, за който е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 29.05.2020 год. до
окончателното й заплащане, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„*******, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. О. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „******* сума в размер на 173,32 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди / разходи за лечение /, настъпили в следствие на ПТП от
23.11.2019 г. в гр. София, причинено по вина на водача на лек автомобил "Фиат", модел
"Пунто" с ДК № *******, за който е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва от 29.05.2020 год. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния претендиран
размер от 577,66 лева или за сумата от 404,32 лева.
ОСЪЖДА С. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******,
действаща чрез процесуалния си представител адв. В. В. О. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* да заплати на ЗК „ЛИ.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ сума в размер на 385 лева, представляваща
заплатено възнаграждение за юрисконсулт и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7