№ 316
гр. Варна, 23.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно
търговско дело № 20243001000328 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:32 часа се явиха:
Въззивницата П. Ж. Г., редовно призована, не се явява лично. За нея
се явява адв. Н. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивницата К. З. И., редовно призована, не се явява лично. За нея се
явява адв. Н. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът Х. А. И., редовно призован, не се явява лично. За него се
явява адв. Н. Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззивникът „КРОСИСТ 002“ ООД, редовно призован, представлява
се от адв. В. Р., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата К. З. Г., редовно призована, не се явява лично. За нея се
явява адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ
и постъпилите писмени отговори, в съответствие с Определение №
412/09.07.2024 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.
АДВ. Т.: Поддържам въззивните жалби. Оспорвам отговорите на
1
въззивните жалби.
Запозната съм с определението на съда. Нямам възражения по същото.
Няма да соча нови доказателства и няма да правя доказателствени искания.
АДВ. Р.: Поддържам въззивната жалба, подадена от „КРОСИСТ 002“
ООД. Поддържам и тази, подадена от физическите лица – въззивници.
Оспорвам отговора на въззивна жалба. Няма да соча нови доказателства.
АДВ. Ж.: Поддържам всички доводи по подадените отговори на двете
въззивни жалби.
Уточнявам, че отговорът ми се отнася и за двете въззивни жалби.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
АДВ. Р.: Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
АДВ. Ж.: Също нямам доказателствени искания. Не претендирам
разноски за тази инстанция.
СЪДЪТ, предвид поведението на страните, намира спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми апелативни съдии,
моля да отмените първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, предвид подробно изложените факти и обстоятелства във
въззивната жалба.
Само ще маркирам. Считам, че неправилно първоинстанционният съд е
счел, че договорът за покупко-продажба на дружествени дялове се явява
недействителен. Първоначално се счита, че упълномощителят има правото да
го договаря при каквито и да иска цена, условия и срокове, но превратно се
тълкува, когато се отнася за лицето Х. И.. Това е абсолютно противоречие в
мотивите на първоинстанционния съд. В крайна сметка, съгласно чл. 9 от ЗЗД
има свобода на договарянето. В този смисъл, считам, че следва да бъде
отменено първоинстанционното решение и да постановите друго такова, с
което да оставите без уважение депозираната искова молба. Моля за решение
в този смисъл.
Моля да ми бъде предоставен срок за писмени бележки.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, аз Ви моля да уважите така
депозираната въззивна жалба, като няма да се спирам подробно на факти и
правни съображения, доколкото са описани подробно в нашата въззивна
жалба, а и в настоящото съдебно производство не коментирахме
допълнителни неща.
Моля за срок за писмени бележки.
2
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да оставите в сила обжалваното решението на Варненския окръжен съд.
Бих искал да обърна вниманието Ви върху един въпрос, който се
поставя във въззивната жалба във връзка с допустимостта на иска относно
прогласяване на нищожността, съответно унищожаването на договора за
продажба на дружествените дялове в цялост, т.е. включително и по отношение
на 2/3 идеални части, които са извън квотата от наследството на моята
доверителка.
Във връзка с този въпрос бих искал да обърна вниманието Ви на
следното: първо, този въпрос беше разрешен вече по реда на обжалването и от
Варненския апелативен съд, във връзка с това, че първоначално действително
първоинстанционният съд прецени иска за недопустим по отношение на 2/3
идеални части от дяловете по договора, съответно недопустим изцяло иска по
чл. 29 от ЗТР във връзка с установяване на това, че въз основа на този договор
са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: промяна на членствения
състав на дружеството, промяна на управител, промяна на формата на
дружеството, подписване на нов дружествен договор и всичко следващо,
което е подробно изброено и искът правилно е насочен към тези, вписани под
съответния номер в Търговския регистър, обстоятелства.
Аз искам да обърна вниманието Ви на следното: става въпрос, че
когато предмет на сделката е неделима престация, установяване на
нищожност само по отношение на една част от неделимата престация
поначало е нередно и то логически не може да се съчетае с неделимостта на
самата престация. След като правата по един дружествен дял могат да се
упражняват само заедно, на първо място и второ, дялове могат да се делят
единствено по съгласие на всички техни притежатели, ако такива има, ако се
окажат притежание на повече от едно лице, то това означава, че ние не можем
да установим порок на сделка за разпореждане с всички дялове само в една
тяхна част, защото в този случай тази неделима престация не може да се върне
в наследството, поради нейната неделимост.
Освен всичко друго, и искът по чл. 29 от ЗТР в тези случаи се поставя и
трябва да се преценява именно дали е налице решение на всички наследници
по чл. 157 от ТЗ за продължаване на дейността на ЕООД, чиито собственик е
починал. В този смисъл, дори и да се установи нищожност само на 1/3 част от
договора, то вписаните обстоятелства са изцяло несъществуващи, тъй като
съобразно и постановеното тълкувателно решение по тези въпроси, не може
да се продължи дейността на дружеството без всеки един от наследниците да е
изразил воля за това.
Налице е практика, която аз соча тук, която съм подготвил и ведно с
писмени бележки ще Ви представя, която казва точно това.
-ро
В решение № 82/2009 г. на ВКС по търговско дело № 820/2008 г. на 2
Търговско отделение с докладчик съдия Т.В. се казва точно това - че именно
спрямо това решение (става въпрос за решението на всички наследници да
3
продължат дейността на дружеството) следва да се правят изводи дали са
вписани несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл. 498 ГПК (отм. –
сега е друг текст от ГПК), с оглед и задължителните указания по тълкуването
на закона, дадени в т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл,
липсата на такова решение води до извод, че изобщо всички промени в това
дружество са изобщо несъществуващо обстоятелство, защото такова решение
не може да се взема от собствениците само на 2/3 идеални части от дяловете.
Аз, моля, във връзка с това, да бъде направена съществената разлика, че ако би
се уважил искът само за наследствената квота на ищцата, това означава
сделката да бъде обявена за нищожна по отношение на 1/3 идеална част от
всеки дял, което би означавало тогава, че според самото това решение делът
ще е съсобствен между наследодателя и за тази част ответници, които са
придобили 2/3 идеална част от тези дялове, но оттам нататък нито едно
вписано обстоятелство не може да се съчетае с такова решение, т.е. в този
смисъл не са налице никакви данни, за да е налице решение за продължаване
дейността на дружеството при нищожност на сделката, дори и за една част. Но
във всички случай, поради неделимостта на престацията и именно затова,
правният интерес в тези случаи се свързва с това да се обяви сделката за
нищожна изцяло и то имущественият интерес на ищцата, правото на защита,
на което тя предявява този иск, е заявено ясно като нейна позиция в делото. Тя
не желае, като наследник на наследодателя, продължаване на дейността на
това дружество. Точно по тази причина, съставът на Варненския апелативен
съд, който разгледа частната жалба и където тези въпроси бяха разгледани в
нужната дълбочина, прецени тази жалба като основателна и прецени искът за
изцяло допустим. Впрочем, там бях посочил и моля също да бъде съобразена
съдебната практика, че когато става въпрос за защита на имуществен интерес,
който зависи от това да се установи порока върху цялата сделка, правният
интерес от позоваване на нищожността винаги е налице. Това също е
определение на ВКС във връзка с подобни искове.
Впрочем, за неделимостта на престацията, също соча тук решения, в
които това се приема по отношение на акциите и по аналогия на дяловете и
именно затова при наследяването не може дяловете да се разделят на всеки
наследник, да кажем от общо количество 90 дяла, ако има по 1/3 – 30 дяла на
единия наследник, 30 дяла на другия наследник, а именно затова всички
дялове стават съсобствени и затова, междудругото и по аналогия с това да се
прави делба без участие на един съсобственик, която е нищожна, в случая
става въпрос за точно същото от материално-правна гледна точка. Когато един
не е участвал, това е лично негово право, а личните права нарушени – те са
неделими, каквото е правото на участие и каквато е компонентата от
комплекса права, който носи един дружествен дял. Едната страна е
имуществена, другата обаче се отнася до членството, а в случая правото да
искам да поема дейността, да стана член или да не стана член на дружеството.
В този смисъл, поради неделимост на тази престация, искът е допустим
изцяло при заявен и доказан по делото правен интерес.
4
Представям тези доводи, изложени в писмени бележки. За улеснение на
съда представям и цитираните в писмените бележки решения на ВКС по този
въпрос.
АДВ. Р.: Аз бих си позволила една реплика. Неоснователни са
твърденията за това, че дружествените дялове са неделима престация. В един
договор за покупко-продажба на дружествени дялове имаме две насрещни
престации. Тук, чисто теоретично, си говорим юридически, при което едната
престация е делима – пари, и другата престация е делима – дружествени
дялове. Неслучайно, нашият Търговски закон и Закона за наследството
разглеждат институт, наречен „Делба на дружествен дялове“. Капиталът на
процесното търговското дружество е 100 лв., разделен на 100 дружествени
дяла. Тези 100 дружествени дяла съществуват в правния мир като такива 100,
но биха могли да съществуват и като 50, 20 и 30, в зависимост от договорки за
това как биха били разпределени. Едноличният собственик, ако предположим
в хипотезата, в която е все още жив, той може да се разпореди с 20 негови
дружествени дяла, може и с 30 и тези 20 дружествени дяла ще съществуват в
правния мир, разделени от 100-те. Ако той беше прехвърлил лично на
преобретателите от търговското дружество тези дялове, а не чрез
пълномощно, всеки от тях, ако беше придобил по 25 дружествени дяла, той би
разделил престацията си, той би разделил дружествените дялове на 3 пъти по
25, или на 4 пъти по 25, за да стигнем до 100. В този смисъл, чисто
теоретично, аз не мога да се съглася с тезата, че дружественият дял е неделима
престация, като моля да не приемате аргументите в този смисъл.
Другото, което искам да кажа за иска по чл. 29 ЗТР – той е акцесорен
към главния, т.е. неговата основателност се обосновава от основателността на
някои от исковете за недействителност или нищожност. В случая, обжалваме
уважения иск по чл. 40 от ЗЗД, което е действие във вреда на представлявания.
В случай, че се установи, че не действа във вреда на представлявания, е
ирелевантно на тезата на насрещната страна за това същата имала ли е
желание или не да продължи дружеството да съществува.
Ако ми дадете възможност да изразя тезата си в писмена защита, бих
развила още аргументи.
АДВ. Ж.: Остана един неразгледан иск поради това, че е поставен в
отношение на евентуалност спряно главния, но той беше доказан напълно, т.е.
всички доказателства бяха събрани.
АДВ. Р.: Този иск, за който говорите, не е предмет на изследване в
настоящото производство.
АДВ. Ж.: Напротив. Аз мога по същество да изразя становище, защото
този иск – евентуалният, също виси пред Апелативен съд.
От телефонен разговор на наследодателя с майката на моята
доверителка, 3 дни, след като вече се е разпоредил с дяловете, се разбира, че
той е смятал, че е подписал съвсем други документи. Доказано по делото е
5
намерението му да раздели фирмата на 3, да прехвърли 1/3 от едната фирма на
моята доверителка и е бил тревожен защо това не се случва. Той е бил
заблуден за това. Но се надяваме, че с този въпрос в крайна сметка ще се
занимаят органите по наказателното производство.
АДВ. Т.: Подобно отношение е абсолютно неправилно не следва да се
кредитира от настоящия състав по отношение на намерението, което е имал
наследодателят.
Да, наистина, в протокола наследодателят има желание да раздели
търговското дружество на 3 части и точно това е направено с пълномощното,
което е спорно. Разделен е на 3, като са придобити съответните дялове от Х.
И., П. Г. и К. И.. Никъде в разделителния протокол не се сочат имена, на кого
какви дялове, какво да бъде разделено и при какви квоти. В този смисъл,
считам, че това са само едни хипотези, които са недоказани и още един път
моля за писмени бележки.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на
въззивниците П. Ж. Г., К. З. И., Х. А. И. и „Кросист 002“ ООД да представят
писмени бележки в 5-дневен срок, считано от днес.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:52
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6