Р E Ш Е Н И Е
№ 359
гр.Плевен, 26.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка
Братоева
Ралица
Маринска
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно
административно дело № 103/2020 по описа на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на С.С.Ш.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Белене, чрез адв. В.,
срещу Решение № 644 от 26.10.2018 г., постановено по адм.
дело № 229/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен.
С оспореното решение е отхвърлена исковата
молба на Ш. с правно основание чл.284 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, за заплащане на обезщетение в размер
на 50 000 лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в това, че от
2005г. при настаняването му в Затвора Ловеч и по-късно при преместването му в
Затвора Белене до края на месец февруари 2017г. е поставен да изтърпява
наказанието си при лоши битови условия – пренаселеност на килиите, липса на
чиста вода и въздух, достатъчна и качествена храна и други, които са довели до това, че се е
разболял от туберкулоза в частта му за периода от 01.06.2009г. до края на месец
февруари. Оставена е без разглеждане исковата молба срещу ГДИН – София в частта
за периода 2005г. – 31.05.2009г. като недопустима като подадена срещу
ненадлежен ответник. Отхвърлена е и претенцията на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът иска отмяна на решението,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и
необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не е изискал и допуснал
относими доказателства и е обосновал неправилни фактически и правни изводи,
неподкрепени със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Оставил е
без разглеждане исковата молба срещу ГДИН за периода 2005г. -31.05.2009г., без
да е указал на ищеца да посочи надлежен ответник по иска за този период. Необосновани
са изводите на съда за недоказаност на твърденията за поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието и липса на нарушение на
забраната по чл.3 ал.1 ЗИНС, както и изводът за липсата на причинна връзка
между условията на изтърпяване на наказанието и настъпването на твърдяното
увреждане на здравето – разболяване от туберкулоза. В заключение се иска отмяната на съдебния акт и
решаване на спора по същество, алтернативно връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Ответникът ГДИН - София, чрез юрк. У.., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на първоинстанционния състав на Административен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона. При
постановяването му не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
При анализа на събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд
е приел, че предявеният от С.Ш. иск за заплащане на обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС е неоснователен и го е отхвърлил. За
да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за
исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните,
свидетелските показания и приложимата правна уредба, като правилно е приел, че
исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
е неоснователна и недоказана за периода
от 01.06.2009г. до края на м. февруари 2017г. , а за периода 2005г. –
31.05.2009г. е оставил исковата молба без разглеждане като недопустима, тъй
като е предявена срещу ГДИН, който не е надлежен ответник по иска за този
период, тъй като няма качеството на юридическо лице за този период.
Съдът още с първото определение, с което е
оставил исковата молба без движение е дал указания на ищеца да посочи
юридическото лице - ответник по иска. Като е разяснил, че ответник по иска за обезщетение за вреди може да бъде
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. Предоставил е и правна помощ на
ищеца, предвид което назначения по делото служебен защитник е бил в състояние
да окаже необходимата квалифицирана правна помощ на ищеца и да посочи
юридическото лице, надлежен ответник по иска за съответния исков период
съобразно разпоредбите на чл.12 от ЗИНЗС. С оглед на това процесуалните права
на ищеца не са били нарушени и съдът е изпълнил служебното си задължение да
напътства страните с оглед изясняване на техните твърдения и претенции и
правилно е оставил насочената срещу ГДИН искова молба без разглеждане за
периода 2005г. – 31.05.2009г., тъй като за този период ГДИН не е имала
качеството на самостоятелно юридическо лице към МП и е ненадлежен ответник по
предявения иск.
Съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните и е изискал необходимата информация за
решаване на спора и проверка на всички твърдения в исковата молба за изясняването
на обективната истина, съобразно задълженията произтичащи от чл. 284 ал.3 и
ал.4 ЗИНЗС. Според цитираните разпоредби съдът задължава специализираните органи
по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. Съдът може дори
служебно да призове длъжностни лица от мястото за лишаване от свобода и всяко
друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат за изясняване на фактите по
делото. Съдът е събрал всички относими и необходими доказателства за решаването
на правния спор и е отхвърлил като неотносими исканията на ищеца за събиране на
доказателства, касаещи твърдения извън исковия период относно качеството на
питейната вода в Затвора – Белене, състоянието на помещенията в затвора и актуалното
здравословното състояние на ищеца.
Не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на
приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за
неоснователност на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата
молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди. Съдът
е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, след съпоставка на
гласните доказателства на двете групи свидетели и писмените доказателства,
съобразил е и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, въз
основа на което е извел правилен извод за недоказаност на твърдяните от ищеца
нарушения – недостатъчна жилищна площ, липса на проветрение, достъп до
санитарен възел, лошо качество на водата и храната, неоказана медицинска помощ
по време на престоя на ищеца в Затвора Ловеч и в Затвора Белене за периода
2009-февруари 2017г. Наличието на достатъчна жилищна площ от 4 кв.м., санитарен
възел, възможности за проветрение, достъп на свеж въздух и естествена светлина
през прозорците на помещенията, в които е настаняван ищеца за периода на
престоя в Затвора Белене след 2009г. се установява от изслушаните свидетелски
показания и събраните писмени доказателства при тяхната съпоставка, които
сочат, че след 2009г. е бил извършен ремонт на всички помещения. Те са били
оборудвани със санитарен възел с постоянен достъп до течаща вода, с големи
прозорци, които се отварят за достъп на свеж въздух и естествена светлина,
достъп до баня по всяко време. От показанията на двете групи свидетели и
приложените списъци на настаняваните в помещенията лица е видно, че броят на
настанените в помещенията, където е пребивавал ищеца не са превишавали
предвидения брой – 9 човека, заедно с ищеца и е била осигурена площ от 4 кв.м.
за настанено лице съобразно размера на помещението - 36 кв.м. без санитарния
възел.
Правилен и обоснован е и изводът, въз
основа на представените менюта и свидетелските показания, че предоставяната
храна в Затвора Белене за горния период е била разнообразна и отговаря на
изискванията според приложените менюта и показанията на разпитаните свидетели.
Доколкото твърдението на един от свидетелите, че не е вкусна и не е добре
приготвена и неправилно се разпределя между лишените от свобода е субективно.
Изводът на съда, че водата в Затвора
Белене е годна за пиене се основава на относимите към исковия период протоколи
за изследването й, от които се установява, че отговаря на нормативните
изисквания за питейна вода, без отклонения от химическите и микробиологични
показатели, приемлива е за потребителя, без особен вкус и мирис. Според показанията
на един от свидетелите, водата е била мътна обичайно след спиране, което се преодолявало чрез филтриране с мокри
кърпички, поставени на крана. Това обстоятелство говори за наличието на твърди
частици, вероятно песъчинки, което поначало е обичайно за водопроводната
система в България при временно спиране на водоподаването, но не се отразява на
качеството на водата, тъй като след филтриране тя е бистра и годна за пиене и
миене и може да се ползва за битови нужди.
Ищецът е бил освободен от Затвора Ловеч на
23.07.2010г., поради изтърпяване на наказанието и е напуснал пенитециарната
система за кратък период от време до постъпването му на 17.01.2011г. в Затвора
Белене. Затова от този момент - 23.07.2010г. твърдяното увреждане от
условията в Затвора Ловеч, се счита за прекратено и е начален момент, от който
започва да тече общата 5 годишна погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. Разпоредбата е
субсидиарно приложима, доколкото в ЗИНЗС липсват специални правила относно
давността и аналогично следва да се приложи законодателното разрешение дадено в
§1 от ЗР на ЗОДОВ, който препраща към общите правила на гражданските закони,
доколкото ЗОДОВ също урежда материята, свързана с отговорността на държавата за
вреди. Правилно съдът е приел за основателно възражението на ответника, че към
датата на подаване на исковата молба - 27.02.2018г. претенцията на ищеца,
свързана с условията за изтърпяване на наказанието в Затвора Ловеч е била
погасена по давност, тъй като 5-годишният срок, в който е могла да бъде
предявена е изтекъл на 23.07.2015г. и обосновано е отхвърлил иска за престоя му
в Затвора Ловеч за периода от 01.06.2009г. – 23.07.2010г.
Правилен и обоснован е и изводът за липса
на причинно-следствена връзка между твърдяните неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието в местата за лишаване от свобода и заболяването на
ищеца. Медицинската експертиза на база личен преглед на ищеца и въз основа на
медицинските и други доказателства по делото е отхвърлила възможността
заболяването туберкулоза да е причинено от твърдяните лоши условия в затворите,
тъй като заболяването е инфекциозно и се причинява от контакт с болен, както и
при подтискане на имунитета при вече преболедували лица за повторно
разболяване. В случая ищеца се е разболял от туберкулоза през 2005г. по време
на престоя му в Затвора Ловеч. Заболяването според в.л. е открито навреме, в
ранен стадий, лекувано своевременно и адекватно с приложимата съвременна
терапия, което е довело до оздравяването му. Повторното разболяване от форма на
туберкулозна болест на 07.12.2016г. е
настъпило и установено при поредното му постъпване в Затвора Белене след превод
от Затвора Варна. Туберкулозният лимфаденит видно от заключението е форма на
извънтуберкулозна болест, засягаща изолирано лимфните възли, засяга лица вече
преболедували от туберкулозна болест. Интензивната фаза на лечението е
проведена в болнични условия в ОББ на СБАЛЛС – Затвора Ловеч, след което е
насочен за продължителна фаза на лечението по местоживеене поради изтичане
срока на наказанието и няма данни дали го е провеждал. През 2006г. – 2009г.
ищецът редовно е провеждал химиопрофилактика в условията на пенитециарната
система. При личния преглед на ищеца в.л. е дало обосновано заключение, въз
основа на извършените обективни изследвания на белия дроб и кръвни изследвания,
че ищецът е клинично здрав и напълно излекуван. Окончателното излекуване е
настъпило на 13.02.2017г.
Представените в касационното производство
медицински документи са неотносими, тъй като касаят следващ период и се отнасят
до оплаквания на ищеца свързани с друга диагноза – астма с преобладаващ
алергичен компонент. А вестникарската публикация няма характер на писмено
доказателство и затова не следва да се обсъжда.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
От изложеното по-горе е видно, че от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не се
установяват твърдяните в ИМ незаконосъобразни бездействия на затворническата
администрация, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което
касационната инстанция споделя доводите на първостепенния съд, че не
е налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не са доказани и настъпили за ищеца вреди, които да са
в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Ето защо исковата претенция правилно
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При формиране на горното решение
не са допуснати твърдяните от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед на гореизложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 644 от 26.10.2018 г., постановено
по адм. дело № 229/2018 г. по описа на на
Административен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2. /п/