Определение по дело №164/2022 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                          № 40

 гр.Русе, 08.12.2022 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                          СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 164 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.151, ал.1 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на М.И.Х. ***, действащ и като едноличен търговец (ЕТ) „Нунки – М.Х.“***, против ревизионен акт № Р-03001819007883-091-001/18.12.2020 г., издаден от Минко Цочев М., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и И.С.В.-И., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 19/19.03.2021 г. на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП. С ревизионния акт по отношение на жалбоподателя са установени задължения за данък върху общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 27 197 лева – главница и 18 324,41 лева – лихва по чл.175, ал.1 от ДОПК вр. чл.1, ал.1 от ЗЛВДТДПДВ за периода от 01.05.2014 г. до 18.12.2020 г., както и данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ, след извършените с акта изменения в годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, за 2013 г. в размер на 32 996,94 лева – главница и лихва по чл.175, ал.1 от ДОПК вр.чл.1, ал.1 от ЗЛВДТДПДВ и чл.9 от ЗКПО за същия период в размер на 22 232,21 лева.

Съдът, при извършената служебна проверка за допустимост на жалбата намира същата просрочена, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане съгласно чл.151, ал.1 от ДОПК.

Според чл.156, ал.1, изр.първо от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Според чл.23, ал.1 и ал.2 от ДОПК, в относимите части на разпоредбата, срокът е спазен, когато действието е извършено или документите са подадени пред надлежния орган преди изтичането на срока, определен по реда на чл.22, като срокът се смята за спазен и когато изпращането на документите е станало чрез пощенски оператор или куриер преди изтичането му. Текстът на чл.22, ал.6 от ДОПК от своя страна указва, че срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ деня, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния му ден.

Видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път (л.12 от преписката), решение  № 19/19.03.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя посредством активиране на електронна препратка от електронен адрес office@nunki-bg.com още същия ден, 19.03.2021 г. (петък), в 16:01 ч.

На 22.03.2021 г. (понеделник), в 10:45 ч., същото решение било повторно връчено на жалбоподателя, отново чрез активиране на електронна препратка, но този път от друг електронен адрес – nunkiruse@gmail.com (л.13 от преписката).

         В удостоверенията е отразено, че изпратената електронна препратка към посоченото решение е била активирана от всеки от двата електронни адреса, съответно от office@nunki-bg.com на 19.03.2021 г. и от nunkiruse@gmail.com на 22.03.2021 г., т. е. и двете електронни съобщения се смятат редовно връчени съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК.

         От товарителница № 5 056 224 011 7 на куриера „Спиди“ АД (на л.32 от  адм.д. № 218/2021 г. по описа на Административен съд - Русе) е видно, че пратката, съдържаща жалбата до съда против ревизионния акт, е предадена на куриера на 05.04.2021 г., в 15:13 ч.

         При това положение съдът намира, че срокът по чл.156, ал.1, изр.първо от ДОПК, считано от извършеното на 19.03.2021 г. електронно връчване на решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна, е изтекъл преди жалбата до съда да бъде подадена чрез куриера, поради което същият не е спазен и жалбата се явява просрочена – арг. от противното на чл.23, ал.2 от ДОПК. Съобразно правилото на чл.22, ал.6 от ДОПК, 14-дневният срок за обжалване на ревизионния акт, чието начало е поставено на 19.03.2021 г., се изчислява от следващия ден – 20.03.2021 г. и изтича на 02.04.2022 г. (петък, присъствен ден). Както беше посочено, жалбата е подадена след изтичането му – на 05.04.2022 г.

         Съдът намира, че повторното връчване на същия акт – решение № 19/19.03.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП" – Варна, на друг електронен адрес на жалбоподателя, не новира срока по чл.156, ал.1, изр.първо от ДОПК за съдебно обжалване на ревизионния акт. Според чл.28, ал.2 от ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. В случая обаче жалбоподателят, в качеството на ЕТ, е регистриран по ЗДДС с идентификационен № BG117021847, поради което е бил длъжен да заяви електронен адрес за кореспонденция с НАП. Съгласно изричната разпоредба на чл.101, ал.5 от ЗДДС в случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията. Заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл.28, ал.2 от ДОПК. След извършена на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка по ЕИК по партидата на жалбоподателя, като ЕТ, в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, се установи, че в поле № 5 „Седалище и адрес на управление“ е посочен адрес на електронна поща: office@nunki-bg.com. След справка по функционалност „История“ се установи, че този електронен адрес не е променян, считано от  датата на пререгистрация на ЕТ в търговския регистър – от 05.01.2009 г. Следователно, по арг. от чл.101, ал.5, изр.последно от ЗДДС, този електронен адрес се счита за електронен адрес за получаване на съобщения от страна на жалбоподателя съгласно чл.28, ал.2 от ДОПК. Този адрес е бил и реално използван от органите по приходите за връчване на актове в хода на контролните производства срещу жалбоподателя. Така например на електронния адрес, на който на 19.03.2022 г. е връчено решение № 19/19.03.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП" – Варна, а именно office@nunki-bg.com, е било връчено и ИПДПОЗЛ № П-03001817145855-040-001/22.08.2017 г. (удостоверение за връчване на л.433 от преписката). Във връзка с това искане ревизираното лице е представило, отново по електронен път, обяснения с приложени писмени доказателства (л.431-л.432 от преписката). Обстоятелството, че в хода на ревизионното производство жалбоподателят е използвал и друг електронен адрес, а именно nunkiruse@gmail.com, от който е изпращал изисканите му от органите по приходите писмени доказателства, не води до извод, че електронният адрес office@nunki-bg.com автоматично е изгубил качеството си на такъв по чл.28, ал.2 от ДОПК. За тази цел е било необходимо нарочно изявление на жалбоподателя, отправено до органите по приходите, било на хартиен носител, било чрез използване на функционалността на портала за електронни услуги на НАП и конкретно електронната услуга „Управление на контактна информация“ [1].

         Доколкото по делото няма данни това да е сторено, а жалбоподателят е активирал електронните препратки към решението на директора на дирекция „ОДОП“ Варна, изпратени и на двата електронни адреса office@nunki-bg.com и nunkiruse@gmail.com, следва да се приеме, че този акт му е бил връчен на по – ранната дата на активиране на електронната препратка към него, т.е. на 19.03.2021 г. Както беше посочено по-горе, считано от тази датата срокът за съдебно оспорване на ревизионния акт е изтекъл на 02.04.2021 г., а жалбата е подадена по куриер след това – на 05.04.2021 г., поради което се явява просрочена и следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

За пълнота следва да се отбележи, че по въпроса за допустимостта на жалбата срещу ревизионния акт липсват констатации и дадени указания с решение № 3673/18.04.2022 г., постановено по адм.д. № 176/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено решение № 39/12.11.2021 г., постановено по адм.д. № 218/2021 г. по описа на Административен съд – Русе и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд, които да са задължителни съгласно чл.224 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Така, доколкото липсва задължително произнасяне от касационната инстанция, че жалбата срещу ревизионния акт е подадена в срок и поради това е допустима, първоинстанционният съд, в настоящия състав, е свободен да извърши самостоятелна преценка на това подадена ли е тя в срока по чл.156, ал.1, изр.първо от ДОПК, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост.

Тъй като просрочието на жалбата е констатирано след приключване на устните състезания по делото и обявяването му за решаване, то съдът, на основание чл.253 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да отмени своите протоколни определения по чл.149, ал.1 и ал.2 от ГПК от 08.11.2022 г., с които е даден ход на делото по същество и на страните е обявено, че съдът ще се произнесе по него с решение.

Доколкото в чл.161 от ДОПК не е уредена хипотезата на присъждане на разноски в случай на прекратяване на производството по делото, то приложение, по силата на препращането в § 2 от ДР на ДОПК, ще намери разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК като размерът на юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника по жалбата следва да бъде определен съгласно чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК. В полза на последния следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски освен в настоящото производство, но така и тези при предходното разглеждане на делото, включително в производството пред ВАС – чл.226, ал.3 от АПК вр. чл. § 2 от ДР на ДОПК. Материалният интерес по оспорения ревизионен акт възлиза общо на 100750,56 лева. Според чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по която норма следва да се определи и юрисконсултското възнаграждение съгласно чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция на разпоредбата до изменението с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., минималното адвокатско възнаграждение по административни дела с определен материален интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. възлиза на 3530 лв. плюс 1 % за горницата над 100 000 лв. Следователно, при интерес от 100750,56 лева, юрисконсултското възнаграждение, на което ответникът по жалбата има право, е в размер от 3537,50 лева за инстанция, т.е. в общ размер на 10612,50 лева – за процесуално представителство в настоящото производство, в производството по адм.д.№ 218/2021 г. по описа на Административен съд – Русе и в това по адм.д. № 176/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. В полза на ответника следва да бъдат присъдени и разноските от 364,17 лева за заплатената държавна такса в касационното производство, или деловодни разноски в общ размер от 10976,67 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, юрисконсултското възнаграждение, а и деловодните разноски по принцип, следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за приходите, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на физическото лице М.Х., доколкото регистрацията му като ЕТ не води до възникване на отделен правен субект, а търговското предприятие на ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е част от имуществото на физическото лице.

Така мотивиран и на основание чл.151, ал.1 от ДОПК и чл.253 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът

                                   О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ свои протоколни определения от 08.11.2022 г., с които е даден ход на делото по същество и е обявено, че съдът ще се произнесе по него с решение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.Х., с ЕГН **********,***, действащ и като едноличен търговец „Нунки – М.Х.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ № 126, вх.А, ет.3, ап.6, против  ревизионен акт № Р-03001819007883-091-001/18.12.2020 г., издаден от М. Ц. М., на длъжност началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и И.С.В.-И., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 19/19.03.2021 г. на С.Х.П. – директор на дирекция „ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 164/2022 г. по описа на Административен съд – Русе.

ОСЪЖДА М.И.Х., с ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 10976,67 лева – деловодни разноски.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

    СЪДИЯ: