Решение по дело №407/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 и във вр. с чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от В. В. Н., с постоянен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], чрез пълномощник – адвокат Д. К. от АК –[област], с посочен в жалбата съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], против Решение №2153-08-210 от 03.10.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, в частта му относно определения размер на дневното обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

Жалбоподателят В. В. Н. заявява в жалбата си, че намира така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с приложимите материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага мотиви за това, като твърди, че в противоречие с материалния закон, дневния размер на следващото му се парично обезщетение за безработица е изчислен по реда на чл.54б, ал.8 от КСО (нова, ДВ, бр.67 от 09.08.2024 год., в сила от 13.08.2024 год.). Сочи, че до приемане на горепосочената разпоредба, обезщетенията за безработица се изчислявали съобразно разпоредбите на чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, единствено на база трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

На следващо място сочи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза и че разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност. Сочи, че като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл.288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства, както и че съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) №883/2004, разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл.1, параграф „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетение и помощи), в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл.3, параграф 1, б.„з“). Поради това жалбоподателят счита, че като гражданин на държава-членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент №883/2004 (чл.2 от Регламента).

Жалбоподателят сочи на следващо място, че с Регламент (ЕО) №883/2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки и че съгласно чл.62, §1 от Регламента, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство, както и че съгласно чл.62, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Сочи също така, че съгласно чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, параграф 5, буква а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Поради това жалбоподателят счита, че изложените в процесното решение доводи за дерогация разпоредбите на параграфи 1 и 2 от Регламента по никакъв начин не променят реда за определяне на следващото му се парично обезщетение за безработица, от дохода, получен при последната му трудова заетост, тъй като същата изобщо не е била на територията на Република България и спрямо него отклоненията от изрично разписаните правила в Регламента са неприложими. Според жалбоподателя, разпоредбите на чл.54б, ал.8 от КСО противоречат на разпоредбите на чл.62 от Регламент (ЕО) №833/2004, поради което и по аргумент от чл.15, ал.2 от ЗНА, при определяне на дневния размер на следващото му се парично обезщетение за безработица, следва да бъде приложен Регламент (ЕО) №883/2004 и обезщетението му да бъде определено изключително от дохода при последната му трудова заетост.

На следващо място, жалбоподателят сочи в жалбата, че в оспореното решение неправилно и незаконосъобразно е прието, че измененията в КСО, въведени с нормата на чл.54б, ал.8 от КСО, следва да се прилагат и спрямо висящите производства. Счита, че при промяна в съдържанието на административноправни норми новото правило може да се прилага само по отношение на случаите, които са възникнали след неговото влизане в сила, а не и за минало време, като в тази връзка сочи, че по принцип административноправните норми, с които се установяват права и задължения, нямат обратно действие, както и че за да се даде обратно действие на едно правило, необходимо е за това да има изрично разпореждане на съответен нормативен акт. Излага довод, че заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено в ТП на НОИ - Кърджали на 06.10.2023 год., т.е. преди приемане на разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 от КСО и че причината за късното произнасяне от страна на ТП на НОИ, относно правото и размера на следващото му се парично обезщетение за безработица, се дължи на независещи от него обстоятелства, а именно - представяне на документи от компетентната институция на държавата, в която е била последната му трудова заетост. Поради това счита, че лицата, получили обезщетенията си преди промените в КСО, са облагодетелствани, а той, предвид че неговото право също е възникнало преди промените в КСО, е дискриминиран и ощетен, като от това прави извод, че при решаване на неговия случай е нарушен принципа на равенство, развит в разпоредбата на чл.8, ал.2 от АПК, според която в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво.

По-нататък жалбоподателят излага довод, че правопораждащите за него факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл.54б от КСО и правото му на парично обезщетение за безработица е упражнено чрез подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица с Вх.№083-00-314 от 06.10.2023 год., при действието на стария закон. Сочи също, че материалноправните норми имат действие занапред и че нормата на чл.54б, ал.8 от КСО след изменението й (ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 год., в сила от 13.08.2024 год.), няма придадено обратно действие и по аргумент от чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове, тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Пак в тази насока отбелязва, че действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила) и че влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие, както и че основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът ex nunc - действието му занапред, което означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Излага довод, че новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло и че в конкретния случай по спора липсват факти от посочените две категории. Сочи, че съгласно чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като счита, че това не означава механично да бъде приложен промененият материален закон към момента на издаването на административния акт. Счита също, че съответствието на последния с действащите материалноправни разпоредби предполага подвеждане към хипотезата от правната норма на новия материален закон на юридическите факти, които са настъпили до влизане в сила на новия закон, но не са завършили своето действие и новите такива, каквито в случая не са налице. Предвид изложеното е изведен извод, че незаконосъобразно административният орган се позовал на незабавно действие на новата редакция на чл.54б, ал.8 от КСО, което било присъщо за процесуалните закони, тъй като при тях се смята, че новият нормативен акт е винаги по съвършен от стария. Счита, че незабавното действие се отнася главно за т.нар. висящи правоотношения, т.е. когато вече са възникнали, но още не са настъпили окончателните правни последици и че в конкретния случай, не била отчетена природата на издадения индивидуален административен акт.

На последно място жалбоподателят сочи в жалбата, че с разпоредбата на чл.6, ал.3 от АПК е прогласено, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона и че в конкретния случай, за него е по-благоприятно следващото му се парично обезщетение за безработица да бъде определено единствено от дохода, реализиран при последната му трудова заетост.

Предвид гореизложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-210 от 03.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката на същия този орган за ново произнасяне по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица с Вх.№083-00-314 от 06.10.2023 год. с указание за определяне на дневния размер на следващото му се парично обезщетение за безработица единствено на база доходите, получени по време на последната му заетост. Моли съща така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят В. В. Н., с адрес - [населено място], [улица], [община], [област], редовно призован, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д. К. от АК - [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. В молбата отново се твърди, че в противоречие с материалния закон, дневния размер на следващото се на жалбоподателя парично обезщетение за безработица е изчислен от доходи му за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, вместо да бъдат взети предвид единствено доходите му от последната трудова заетост, като развива доводи, идентични с тези, развити в жалбата. Допълнително сочи и съображения, че при определяне на размера на обезщетението за безработица по реда на чл.54б, ал.8 от КСО, осигурителния доход на жалбоподателя Н., придобит при трудовата му заетост във [държава], за периода от 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год., неправилно бил ограничен до максималния месечен/дневен размер на осигурителния доход в Р. България, което не било предвидено в нормите на общностното право. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-210 от 03.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на доверителя й срещу Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и да върне преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица с Вх.№083-00-314 от 06.10.2023 год. с указание за определяне на дневния размер на следващото се на Н. обезщетение единствено на база доходите, получени при последната му трудова заетост във [държава], без ограничаване на размера им. Моли отново също така, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, явява се лично директорът С. Я. и редовно упълномощения й процесуален представител – ст. юрк. З. М. Б., които оспорват жалбата и считат същата за неоснователна. В хода по същество ответникът сочи, че ТП на НОИ – Кърджали не е компетентна институция, а институция по пребиваване и поради таза причина, не са приложени разпоредбите на чл.62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, а е приложена нормата на чл.62, §3 от Регламента. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли жалбата на В. В. Н., като неоснователна, като така изложените доводи от директора на ТП на НОИ – Кърджали се поддържат и от пълномощника му.

В предоставения от съда срок директорът на ТП на НОИ - Кърджали депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното Решение №2153-08-210 от 03.10.2024 год., като счита че дневния размер на следващото се на жалбоподателя В. Н. парично обезщетение за безработица е определено в съответствие с нормативните изисквания на Регламент (ЕО) №883/2004 и КСО. С оглед изложеното в писмената защита и като се имат предвид и съображенията, изложени в горното решение, отново моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата на В. В. Н., като неоснователна.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-433#2/03.10.2024 год. на ТП на НОИ - Кърджали /л.6/, като е получено от служител, работещ в кантората на упълномощения адв.Д. К. от АК - [област], срещу подпис, на датата 07.10.2024 год., видно от приложеното към административната преписка известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ПС - ***/л.11/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, на 07.10.2024 год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-210#1/07.10.2024 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/. От това следва, че жалбата е подадена по установения ред, в деня на получаване на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма по установения ред, с изискуемото се съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

От представената и приета по делото административната преписка по издаване на оспореното решение е видно, че жалбоподателя В. В. Н., със заявление, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№083-00-314 от 06.10.2023 год., подадено чрез Дирекция „Бюро по труда“ - [община], с Вх.№906-317/06.10.2023 год./л.66/, е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл.54а от КСО. В същото е декларирал, че е упражнявал трудова дейност във [държава], при работодателя „***”, за периода от 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год., както и че трудовото му правоотношение с посочения осигурител било прекратено поради изтичане на уговорения срок.

С писмо Изх.№У-083-00-314-1/06.10.2023 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.63/, получено от жалбоподателя Н. на 09.10.2023 год., видно от отбелязването, направено върху самото писмо, от същия е изискано да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС, със СЕД U002 и U004, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004, както и документи, свързани с трудовата му заетост във [държава] – сертификат за работа, атестация на работодателя, трудов договор и фишове за заплати. Предвид това, на 09.10.2023 год., В. Н. е подал заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС, със СЕД U002 и U004, за периода 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год./л.44/, с приложена към него декларация от 09.10.2023 год. относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004/л.45-л.46/, както и документи, свързани с трудовата му заетост във [държава] за горепосочения период/л.47-л.62/.

От страна на ТП на НОИ - Кърджали на 11.10.2023 год. до компетентната институция на [държава], по електронен път чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз, е изпратено искане за издаване на структурирани електронни документи U017 - осигурително досие на трансграничен работник, U004 - информация за заплатите, които са необходими за преценка на правото на парично обезщетение за безработица/л.28-л.31/. Във връзка с това, с Разпореждане №083-00-314-1 от 11.10.2023 год. на ръководител на осигуряването за безработица/л.43/, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентната институция на [държава].

Ha 08.08.2024 год., жалбоподателят В. В. Н. е депозирал в ТП на НОИ – Кърджали заявление/л.34/, с което е представил преносим документ (ПД) U1, издаден от компетентната институция на [държава], относно преценка на правото и размера на паричното обезщетение за безработица/л.39-л.42/, в който ПД U1, по отношение на В. Н. е удостоверен период на осигурена заетост по *** законодателство, времето от 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год., както и брутен доход за тази заетост в размер на *** евро, като е посочена и причината за прекратяване на заетостта – изтичане на срока на договора. След разглеждането му, с Разпореждане №083-00-314-2 от 09.08.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.20/, на основание чл.55 от АПК, е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от В. В. Н..

Въз основа на представените документи, респ. изискани и получени документи, с Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на В. В. Н. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2023 год. до 31.01.2024 год., в размер на *** лева дневно. В разпореждането е посочено, че осигурителния стаж след 31.12.2001 год. е в размер на 2 год. и 2 месеца, както и че осигурителния доход за периода 01.10.2021 год. до 30.09.2023 год., от който е определен размера на паричното обезщетение за безработица, е в размер на *** лева. Изчислен е среднодневен осигурителен доход от *** лева, от който е определен дневния размер на паричното обезщетение (60% от *** лева) в размер на *** лева.

Това разпореждане е било получено от В. Н. на 30.08.2024 год., лично, срещу подпис, видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ИД *** на „Български пощи“ ЕАД ПС - [община]/л.19/. Срещу разпореждането е била подадена жалба от В. В. Н., на основание чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, с Вх.№1012-08-433 от 03.09.2024 год., до директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.16/. В жалбата е изразено несъгласие с определения от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали дневен размер на отпуснатото на В. Н. парично обезщетение за безработица, като са изложение съображения, че същия неправилно е изчислен на база доходите на лицето за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Поискано е директорът на ТП на НОИ – Кърджали да постанови решение, с което да отмени Разпореждане №083-00-314-3/22.08.2024 год. в оспорената му част и да върне преписката на долустоящия административен орган за определяне на дневния размер на обезщетението за безработица единствено на база доходите на жалбоподателя, получени по време на последната му трудова заетост.

Така, по повод жалбата с Вх.№1012-08-433 от 03.09.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали е издадено и оспореното в настоящото производство Решение №2153-08-210 от 03.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.7-л.9/, с което жалбата на В. В. Н. против Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна.

В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел описаната по-горе фактическа обстановка. Приел е за безспорно, че В. В. Н. има право на парично обезщетение за безработица и че спорът е свързан с размера на отпуснатото паричното обезщетение за безработица.

В мотивите към решението е посочено, че В. В. Н. е български гражданин и попада в персоналния обхват на чл.2, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 год. за координация на системите за социална сигурност и че изчисляването размера на паричните обезщетения за безработица е предвидено в чл.62 от посочения Регламент.

По-нататък в решението е възпроизведено съдържанието на чл.62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 и е посочено, че съгласно чл.62, §3 от Регламента, чрез дерогация на параграф 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл.65 §5, буква (а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Отбелязано е, че в българската правна терминология думата „дерогация“ е с установено публичноправно значение, като равностойният правилен изказ на български език „в отклонение на“, „като изключение от“ и че в актовете, свързани с правото на Европейския съюз, дерогацията е разпоредба в законодателна мярка на ЕС, която позволява цялата или част от правната мярка да се прилага по различен начин по отношение на отделни лица, групи или организации, както и че в този контекст дерогацията е предоставена с цел да се осигури по-голяма гъвкавост при прилагането на закона, като се даде възможност на държавите членки да вземат предвид специални обстоятелства, съгласно националните им законодателства. Посочено е, че хипотезата описана в чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл.62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение и че тази съществена разлика в законодателния подход между чл.62, §1 и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължително отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа. В тази връзка е прието, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава-членка са пребивавали в България (чл.65, §5, б.„а“ от Регламент (ЕО) №883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.

В мотивите към решението е посочено на следващо място, че до приемане и влизане в сила на ал.8 на чл.54б от КСО, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 се извършвало от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, поради липса на правна норма от националното законодателство, която да урежда особеностите на съответните случаи, но с приемането на чл.54б, ал.8 от КСО е създадена правна рамка, която съгласно особеностите на българското законодателство, по-точно да отчита разликата между чл. 62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, от една страна, и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, от друга, което според мотивите на законодателя при приемане на ЗИД на КСО е: „за да се осигури справедливост при определяне размера на паричното обезщетение за безработица за лицата с осигуряване само в България и за тези, които са с осигуряване и в България, и в държава членка на ЕС, както и намаляване на злоупотребите при отпускането на паричните обезщетения за безработица“.

Във връзка с приложението и действието на чл.54, ал.8 от КСО по време в мотивите към решението административния орган е приел, че разпоредбата се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които обезщетението за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не ставало въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Отбелязано е, че в административноправната доктрина е описано разграничението между „същинско“ и „несъщинско“ обратно действие, като последното, в чийто обхват попада и обсъжданата разпоредба, означава, че тя се прилага към заварени факти и правоотношения за в бъдеще, като това явление е напълно различно от обратното действие, при което правните последици от настъпил юридически факт се преуреждат за минал период, а не за в бъдеще, т.е. обратно действие имало само когато законът се връща назад в миналото и поражда правни последици преди влизането му в сила. Посочено е, че „същинско“ обратно действие разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО би имала, ако същата се прилага към вече отпуснати и изчислени ПОБ, преди влизането й в сила, като същите се преизчисляват по реда на новата разпоредба. Посочено е също, че в случая правните последици от изчисляването на размера на паричното обезщетение за безработица не са се реализирали към момента на влизане в сила на чл.54б, ал.8 от КСО и в този смисъл не се преуреждат за минал период, което означава, че не е налице хипотезата на „същинско“ обратно действие, а на т.нар. „несъщинско“ обратно действие - незабавно прилагане на нови разпоредби към висящо производство, което е образувано по реда на старото право. Отбелязано е, че новата материалноправна норма поема под своето действие заварените към влизането си в сила правоотношения, на които тя придава правно значение занапред, както и че изрично уреждане действието на редакцията на чл.54б, ал.8 от КСО не е необходимо и липсата на конкретна разпоредба в този смисъл по никакъв начин не може да доведе до заключението, че изменението на чл.54б от КСО е неприложимо спрямо заварените правоотношения. В тази връзка в мотивите на решението е цитираната и обсъдена съдебна практика, в резултат на което е изведен извод, че изменението и допълнението на КСО от 2024 год. в чл.54б, ал.8 (ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.), следва да се прилага към заварените правоотношения, като съобразно новата разпоредба следва да се определи и начина, по който бъдат изчислени паричните обезщетения за безработица.

С оглед горепосоченото административния орган е счел, че дневния размер на паричното обезщетение за безработица правилно и законосъобразно е изчислен на база осигурителния доход на лицето за периода от 01.10.2021 год. до 30.09.2023 год., в съответствие с чл.54б, ал.8 от КСО.

С оглед на тези мотиви, директорът на ТП на НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалния закон и на база наличните писмени доказателства, с оглед на което следва да бъде потвърдено, поради което и с решението е отхвърлил жалбата на В. В. Н. срещу така издаденото разпореждане, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. е издадено от В. М. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-53 от 14.04.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.21/, т.7 от същата, изменена със Заповед №1015-08-81 от 07.06.2016 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.20/, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да издава и подписва разпорежданията по чл.54ж, ал.1 и 2 от КСО, т.е. разпореждането е издадено от компетентен орган, съобразно хипотезата на чл.54ж, ал.1, предл.ІІ от КСО.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от С. П. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено правомощието да издава и подписва мотивирани решения по чл.117, ал.3, във връзка с ал.1 от КСО, включително да оттегля същите, в случай на отсъствие на директора на ТП на НОИ – Кърджали, поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представена Заповед №28958 от 27.09.2024 год. на подуправителя на НОИ/л.12/, с която, на С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на НОИ – Кърджали”, е разрешено ползването, ***, на платен отпуск ***, в размер на 4 работни дни, считано от 01.10.2024 год. до 04.10.2024 год. включително. Предвид това съдът приема, че оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност.

Решението е издадено в посочения едномесечен срок - жалбата против разпореждането е подадена на 03.09.2024 год., а решението е постановено на 03.10.2024 год., при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„б” от КСО. От изложеното по-горе следва, че по отношение на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 т.2 и т.3 от АПК.

По отношение материалната законосъобразност, т.е. съответствието на оспорения административен акт с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:

По силата на чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

По делото не е спорно, че В. В. Н. има право на парично обезщетение за безработица при условията на горецитираната разпоредба от КСО, каквото парично обезщетение му е отпуснато за период от 4 месеца, като последното обстоятелство също не е спорно.

Също така, между страните няма спор относно установените факти, вкл. и че при последната си трудова заетост, отнасяща се за периода от 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год., доказана чрез официален удостоверителен документи - преносим документ U1, издаден от компетентната институция във [държава], жалбоподателят В. В. Н. е работил по трудово правоотношение с работодател във [държава], като не се оспорва и обстоятелството, че през посочения по-горе период на заетост, същия е получил брутно трудово възнаграждение/брутен доход/ от *** евро.

Ясно е, че спорът в случая касае дневния размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица и по-конкретно коя е приложимата нормативна регламентация за определяне на среднодневния осигурителен доход /възнаграждение/, служещ за основа за изчисляване на дневния размер на обезщетението, като в конкретния случай, дневния размер на процесното парично обезщетение за безработица на В. Н., определен от административния орган при ТП на НОИ – Кърджали, е изчислен въз основа на осигурителния доход на лицето, за периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 год., т.е. при отчитане на доходите на лицето, получавани по време на последната му работа, както и всички доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Във връзка с горното следва да се посочи, че общите правила за определянето на размера на отпуснатото парично обезщетение за безработица са разписани в чл.54б, ал.1 от КСО, според която норма дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.

Разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО (нова – ДВ, бр.67 от 2024, в сила от 13.08.2024 год.), посочена като правно основание за определяне на дневния размер на следващото се на жалбоподателя В. Н. парично обезщетение за безработица, гласи, че когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Тук е необходимо да се отбележи, че безспорно в случая, предвид установените данни за наличен осигурителен период на оспорващия Н. в държава - членка, различна от Р.България, който е от значение за определяне правото на ПОБ, е приложим Регламент (ЕО) №883/2004 год. за координиране на системите за социална сигурност/Регламента/, както и Регламент №987/2009 год. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 год. за координация на системите за социална сигурност/Регламента по прилагането/.

В чл.62, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 год. се сочи, че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство, като според §2 на същия член от Регламента, §1 се прилага също когато законодателството прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка. Параграф 3 на същия този член 62 от Регламента регламентира, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл.65, параграф 5, буква „а“, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Така, предвид посочените по-горе законови разпоредби на Регламент (ЕО) №883/2004, безспорно се налага изводът, че при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение или дохода, служещ за база за изчисляване на обезщетението и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава – членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице.

Както стана ясно по-горе, от фактическа страна е безспорно установено, чрез представения от В. Н. преносим документ U1, издаден от съответната компетентна институция на [държава], че жалбоподателя е бил осигуряван по *** законодателство за периода от 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год., който период се явява последна осигурена заетост на лицето преди подаване на заявлението за отпускане на процесното парично обезщетение. В случая административния орган е приел, че приложими при определяне на дневния размер на обезщетението са разпоредбите на чл.54б, ал.8 от КСО и съобразявайки цитираната норма, органът е определил следващото се на жалбоподателя В. В. Н. парично обезщетение за безработица, като е взел предвид дохода му за периода от 01.10.2021 год. до 30.09.2023 год., т.е. доходите на жалбоподателя, получавани както по време на последната му работа във [държава], така и всички останали доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи на месеца на прекратяване на осигуряването.

Според настоящият съдебен състав, приложеният от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали подход при определянето на размера на паричното обезщетение на оспорващия В. Н., а именно - да се вземе за основа за изчисляване на доходите на същия за период от 24 месеца, така както е предвидено в чл.54б, ал.8 от КСО, вместо да бъде отчетено единствено трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, е изцяло в противоречие на чл.62, §3, във връзка с §2 от Регламент (ЕО) №883/2004. Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави – членки/чл.288 от ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Правилото, разписано в чл.62, §1-3 от Регламента, за определяне на размера на обезщетението за безработица при отчитане единствено на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получено от заинтересованото лице от последната заетост, независимо от продължителността й, в случая не е спазено и това е така, защото последната заетост на В. Н. е по трудово правоотношение във [държава], за периода от 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год., докато размера на отпуснатото му паричното обезщетение за безработица е изчислено от дохода на лицето за периода от 01.10.2021 год. до 30.09.2023 год., т.е. дохода за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Именно полученото от В. В. Н. трудово възнаграждение за горепосочения период на осигурена заетост във [държава] е базата, от която следва да се изчисли паричното обезщетение, така както повеляват разпоредбите на чл.62 от Регламент №883/2004 и като не е съобразил с тях, административния орган се е произнесъл с административен акт, противоречащ на норми от регламент, които имат предимство пред нормите на националното законодателство, което е довело и до неговата материална незаконосъобразност. Независимо, че ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, а също и горестоящият му административен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, са се позовали на разпоредбата на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 в мотивите на обжалваното решение и потвърдено с него разпореждане, очевидно разписаната в тази норма регламентация не е била приложена при изчисляване размер на следващото се на В. Н. парично обезщетение за безработица.

Не могат да бъдат споделени доводите в оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали, че разпоредбата на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице при последната му работа, респ. дава възможност за изчисляване на паричните обезщетения за безработица в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство и в случая прави приложимо правилото, разписано в чл.54б, ал.8 от КСО. Видно от текста на цитираната по-горе разпоредба на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, същия ясно гласи, че „Чрез дерогация от параграф 1 и 2“, а не както неправилно е записано в оспореното решение „Чрез дерогация на параграф 1 и 2“, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл.65, параграф 5, буква „а“ институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето лице. Следователно, нормата на чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004 не изключва регламентирания в §1 и §2 ред за изчисляване на обезщетението за безработица, а напротив, същата постановява, че следва да намери приложение именно разписания в тези параграфи начин за определяне размера на обезщетение за безработица, независимо от особеностите на националното законодателство.

На следващо място и отделно от горното, съдът намира, че при определяне на дневния размер на паричното обезщетение за безработица на В. В. Н., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали неправилно е приложил разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО (Нова - ДВ, бр.67 от 2024 год.). Тази норма обаче, е в сила и действа от 13.08.2024 год., като същата, освен това, безспорно има материалноправен характер. Предвид това е основателно оплакването, инвокирано и развито в жалбата, че в случая е налице неправилно приложение на тази норма, а това е така и с оглед разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗНА. Разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО действа занапред (ех nunc), освен ако в закона, т.е. в КСО, не е изрично предвидено тя да се прилага ретроактивно и да преурежда правоотношения, настъпили преди приемането и влизането й в сила, като е безспорно в случая, че такова обратно, т.е. ретроактивно действие на тази норма, не е предвидено, от което следва единствения извод, че тя следва да се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществили след момента на влизането й в сила. В този контекст е безспорно, че настоящия случай не е такъв, тъй като всички правопораждащи факти, обуславящи правото на обезщетение за безработица по отношение на жалбоподателя В. Н., съобразно чл.54а от КСО, са се осъществили и реализирали изцяло към датата на подаването на заявлението за отпускане на процесното обезщетение – 06.10.2023 год., т.е. много преди приемането и влизането в сила на разпоредбата на чл.54б, ал.8 от КСО, като следва да се посочи, че не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетението на жалбоподателя, които да са настъпили както след подаването на гореописаното заявление, до влизането в сила на новия закон, така и такива, настъпили след влизане в сила на същия закон. Горното само по себе си, също обуславя незаконосъобразност на така издаденото процесно разпореждане, с което е определен дневния размер на отпуснатото парично обезщетение за безработица на жалбоподателя В. Н..

Най-сетне съдът намира за основателно и оплакването, въведено и развито в депозираната преди съдебното заседание писмена молба от пълномощника на жалбоподателя, че е налице и друго противоречие на изчисленото в полза на В. Н. парично обезщетение за безработица с разпоредбите на чл.62, §1-3 от Регламент (ЕО) №883/2004, касаещо дохода на жалбоподателя, получен при последната му трудова заетост в чужбина, включен в периода от 01.10.2021 год. до 30.09.2023 год., от който е определен размер на паричното обезщетение за безработица. Както вече стана ясно по-горе в настоящото решение, според приложения към административната преписка преносим документ /ПД/ U1, отнасящ се до трудовата заетост на жалбоподателя К. във [държава], за периода от 31.08.2023 год. до 30.09.2023 год., от същия е било получено трудово възнаграждение в размер на *** евро, което се равнява на *** лева. В конкретния случай, при определяне на размера на процесното обезщетение, по отношение на горния доход на жалбоподателя от осигурената му заетост във [държава], административният орган е взел предвид сумата от 3547.83 лева, т.е. органът е редуцирал полученото от лицето възнаграждение до максималния месечен размер на осигурителния доход за Р.България за съответния период. Съдът в настоящия състав обаче намира, че този подход категорично противоречи на нормите на чл.62, §1-3 от Регламент (ЕО) №883/2004 и това е така, защото тези норми на общностното право не предвиждат възможност за компетентната институция на държавата-членка да прилага въведени с националното й законодателство ограничения спрямо дохода от осигурена заетост, от който се изчислява обезщетението за безработица, когато този доход е получаван в друга държава-членка на общността, включително да бъде редуциран до размера на максималния осигурителен доход за Р.България за съответната година. Доколкото в случая релевантния доход от осигурена заетост на жалбоподателя Н. в друга страна-членка на Европейския съюз, в случая [държава], е по-висок от максималния осигурителен доход за Р.България за съответния период, при определянето на обезщетение за безработица следва да бъде взет предвид пълния размер на този релевантен доход от осигурената заетост по *** законодателство. В тази връзка следва да се отбележи, че въпроса за поставянето на ограничения на получавания доход от лице, работило в друга държава - членка на ЕС, докато е пребивавало обичайно в България, е коментиран и в решения на ВАС по повод редуцирането на получения от такива работници доход до максималния размер на осигурителния доход по чл.6, ал.2, т.1 от КСО, като този подход на органите на НОИ е определен като противоречащ на чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004 (В този смисъл - Решение №15228/07.12.2018 г. по адм. дело №13/2018 г.; Решение №6026/09.05.2018 г. по адм.дело №84/2017 г. и Решение №5436/11.04.2019 г. по адм.дело №6754/2018 г.). С оглед на всичко това, в случаите като настоящия, в които последният осигурителен стаж на лицето, преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, не е в Р.България, а в друга държава от ЕС, то изчисляването на размера на обезщетение за безработица по чл.54б от КСО следва да се извършва единствено в съответствие с чл.62 от Регламент №883/2004, който указва базата, от която трябва да се извърши това изчисление – трудовото възнаграждение от последната месторабота и без същото да бъде редуцирано до размера на максималния осигурителен доход за Р.България за съответната година, както е постъпил осигурителния орган.

Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, съдът в настоящия състав намира, че решаващият административен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали и долустоящият му такъв – ръководителя на осигуряването за безработица, неправилно са приложили относимия за случая материален закон, което е довело до неправилни изводи относно осигурителния доход и начина, по който следва да се определи размера на следващото се на жалбоподателя В. В. Н. паричното обезщетение за безработица.

Така, с оглед изложено до тук, съдът намира, че жалбата на В. В. е основателна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-210 от 03.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, в частта му относно определения размер на дневното парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на В. В. Н., се явяват материално незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по подаденото от В. В. Н. заявление с Вх.№083-00-314 от 06.10.2023 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали следва да определи размера на паричното обезщетение за безработица на правоимащото лице въз основа на дохода на лицето от последната месторабота, без същото да бъде редуцирано до размера на максималния осигурителен доход за страната.

С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя В. В. Н., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], изразена в подадената жалба против административния акт и представената преди съдебното заседание писмена молба от процесуалния му представител, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.** №*** от *** год./л.5,стр.2/ и приложеното към него пълномощно от същата дата/л.5, стр.1/. Следва да се отбележи, че от ответника и процесуалния му представител не е направено възражение за прекомерност на заплатеното по настоящото административно дело адвокатско възнаграждение, като отделно от това съдът намира, че в конкретния случай, посочения по-горе размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и съдействие, поради което в полза на жалбоподателя В. В. Н. следва да бъде присъден пълния, заплатен от него в брой и претендиран размер на адвокатско възнаграждение от 500.00 /петстотин/ лева.

За дължимите на жалбоподателя В. В. Н., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІI/второ/, във връзка с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-210 от 03.10.2024 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на В. В. Н., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], против Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, в частта му относно определения размер на дневното парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

ОТМЕНЯ Разпореждане №083-00-314-3 от 22.08.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, в частта му относно определения дневен размер на отпуснатото в полза на В. В. Н., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

ВРЪЩА преписката на административния орган – ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с Вх.№083-00-314 от 06.10.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от В. В. Н., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и спазване на указанията по тълкуване и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Н., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], направените от него деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Решението, съгласно чл.119, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.