МОТИВИ към НАХД 960/19.
Производството е образувано
по внесено
постановление на РП с предложение С.Е.Р. да бъде ОСВОБОДЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и й се наложи административно наказание „глоба” на основание чл.
78а, ал.1 от НК за това, че за времето от 18.01.2018 г. до 17.01.2019 г., на
главен път 1-8 Пазарджик - Пловдив, като пълнолетно работоспособно лице от
женски пол, продължително време не се е занимавала с общественополезен труд
като е получавала нетрудови доходи по непозволен и неморален начин /чрез
предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане - проституция/ - престъпление
по чл. 329, ал. 1 от НК.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда на чл.
28 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението
като пледира за налагане на наказание на основание чл. 78а ал.1 от НК –
административно и глоба.
Служебният защитник настоява за снизхождение
при определяне на дължимата глоба по чл. 78а, ал.2 от НК .
Подсъдимата не участва по делото, като то се
повежда в нейно отсъствие на посоченото процесуално основание.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимата наред
със събраните по надлежен процесуален ред доказателства на досъдебното
производство, по вътрешно убеждение и при спазване на закона , установи:
Свидетелите Д.П.и Д.Д.работят съответно като оперативен
работник и полицейски инспектор в участък „Изток“ при РУ на МВР - Пазарджик.
Двамата от няколко години засичали обв. С.Р. *** да проституира (да предоставя
сексуални услуги срещу заплащане) и поради тази причина тя им била много добре
позната като била задържана многократно с нейни клиенти. Обвиняемата
упражнявала тази своя дейност на главен път 1-8 Пазарджик - Пловдив в участъци
към обл. Пазарджик и обслужвани от участък „Изток“ при РУ на МВР - Пазарджик.
Тя била пълнолетна, виД.работоспособна и при всяко от задържанията си
обяснявала на полицаите, че упражняваната от нея противозаконна дейност била
начин да се издържа като подробно описвала предоставяните от нея услуги и
тарифите за тях (20 лв. за френска любов, 30 лв. за пълна програма с промоция).
По този начин Р. споделяла, че месечният й доход възлизал на около 2 000 лв.
като печелела на ден 150-200 лв. Харесвало й да работи като проститутка, не
желаела да работи друго. Обяснявала също така, че работела за себе си, нямала
сутеньор като няколко години била проституирала и в Германия.
За времето от 18.01.2018 г. до 17.01.2019 г. (последния
път на задържането й от полицейски служители) Р. била установявана да
проституира на посочения пътен участък и задържана със снети обяснения и
съставени протоколи за предупреждение 9 пъти (л. 5-22).
Според приложена информация от НОИ, ТП - Пазарджик -на
обв. Р. било изплащано парично обезщетение
за безработица в периода януари 2013 г. — март 2019 г. за времето от м.
септември 2013 г. до м. януари 22014 г. в общ размер 626.40 лв. (л. 35).
С.Р. не е била регистрирана като безработна в Дирекция
„Бюро по труда“ - Пазарджик.
За периода 2008-2016 г. обвиняемата многократно била
регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ - Генерал Тошево като
за периода 17.05.2016 г.- 23.08.2016 г. е работила по проект „Обучение и
заетост на младите хора“ към Община Генерал Тошево.
При тези данни обвиняемата е предадена на съд за
престъпление по чл. 329, ал.1 от НК.
Събраните по делото доказателства гласни и писмени са
напълно съответни и установяват всички елементи от състава на разследваното
престъпление. Установено е несъмнено, че от 18.01.2018 г. до 17.01.2019 г. Р.
била установявана да проституира на главен път 1- 8 и задържана със снети
обяснения и съставени протоколи за предупреждение 9 пъти (л. 5-22, ДСП). На
последната дата от този период 17,01,19г. е несъмнен задържането й от
полицейски служители. Данните от полицейските служители Д.П.и Д.Д.(работят
съответно като оперативен работник и полицейски инспектор в участък „Изток“ при
РУ на МВР - Пазарджик) сочат, че двамата от няколко години установявали обвиняемата
на територията на обл. Пазарджик да предоставя сексуални услуги срещу заплащане
и поради тази причина тя им била много добре позната като била задържана
многократно с нейни клиенти. Обвиняемата упражнявала тази своя дейност на
главен път 1-8 Пазарджик - Пловдив в участъци към обл. Пазарджик и обслужвани
от участък „Изток“ при РУ на МВР - Пазарджик. Посочила е и „таксите“, които
получава за извършените услеги.
Според приложена информация от НОИ, ТП - Пазарджик на
обв. Р. било изплащано парично обезщетение
за безработица в периода януари 2013 г. — март 2019 г. за времето от м.
септември 2013 г. до м. януари 22014 г. в общ размер 626.40 лв. (л. 35).
С.Р. не е била регистрирана като безработна в Дирекция
„Бюро по труда“ - Пазарджик, но за периода 2008-2016 г. многократно била
регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ - Генерал Тошево като
за периода 17.05.2016 г.- 23.08.2016 г. е работила по проект „Обучение и
заетост на младите хора“ към Община Генерал Тошево.
При тези данни налице са всички обективни елементи от
състава на инкриминираното престъпление, тъй като за инкриминирания период и на
инкриминираното място обвиняемата, като
пълнолетно работоспособно лице от женски пол, продължително време не се е
занимавала с общественополезен труд като е получавала нетрудови доходи по
непозволен и неморален начин.
В субективно отношение подсъдимата е съзнавала
противоправността на деянието си и е предвиждала и целяла последиците от него.
Предвид горното Съдът я призна за виновна в извършване на
престъпление по чл. 329, ал.1 от НК.
Данните за съдимост на обвиняемата, които не визират
предходни осъждания – л. 25 . Поради това и доколкото от деянието не са
настъпили имуществени вреди, които да са съставомерни и останали
невъзстановени, съдът, на основание чл.- 78а
ал.1 от НК, я освободи от наказателна отговорност, като и наложи
административно наказание глоба . При отмерване на последната се взеха предвид
тежкото материално и семейно положение на обвиняемата, за която проституцията
се е оказала единствено възможен и достъпен източник на средства за преживяване
на нея и децата й. при липсата на каквито и да е отегчаващи обстоятелства,
съдът прие, че и най-ниският размер на глобата от 1000 лв. е достатъчен, за да
обоснове постигане на целите от реализиране на административно-наказателната
отговорност по чл. 12 от ЗАНН.
По изложените мотиви Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: