РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Карлово, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100179 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.
Ищцовото дружество - „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че във
връзка с дадени указания по ч.гр.д. № 1386/2024г. по описа на КрлРС, в
законоустановения срок упражнява законовото си право да предяви иск, с
който да признаете за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на „АПС Бета България“ вземане, което е предмет на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател и
ответника, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 1204489 на 27.12.2018г. по електронен път по силата
на ЗПФУР. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от
отправяне на предложението до сключване на договора страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за
потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК,
ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 от ЗПК,
1
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което
при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките
на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски
кредит 1204489 от 27.12.2018г. по безспорен начин установяват сключения
между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е
изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото
Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
Твърди, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на
потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил заявление за
отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни
за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно
кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен
европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него
и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на
кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора
обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез
натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-
mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“, като според
т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за
кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от
кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1
към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника,
ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за
кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между
„Кредисимо“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил
сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните
документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да
обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай
тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен
за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на
електронни изявления. Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния
2
случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез
тълкуване на т.ІІІ.11, вр.т.ІІІ.9., б.“а“ от Общите условия към договора за
потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства
за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ,
заявлението се подава с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил
СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора“ на указаното за
това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените
действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и
Договорът - приети и подписани от същия. Дори и съдът да не приеме, че
договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че
Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се
счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
На 27.12.2018 година длъжникът В. Л. Л. е сключил Договор за кредит
№ 1204489 с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 1300 лева,
срещу което се съгласил да върне 11 броя вноски по 143.92 лева в срок до
30.11.2019г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1,
съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и
годишен процент на разходите в размер на 50%. Задължението по договора се
погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от
ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане
на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие
длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В
Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да
уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Ответникът е сключил на 27.12.2018г. Договор за предоставяне на
поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за
предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи
договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо
солидарно с В. Л. Л. за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо
така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него.
Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство, дружеството се е
задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от
Кредисимо.
Твърди, че на 27.12.2018г., Ай Тръст и Кредисимо са сключили договор
за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на В. Л. Л. по Договора за кредит. Така Ай
Тръст е изпълнило задълженията си към ответника по Договора за
предоставяне поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията
си по Договора за кредит.
3
Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения
на ответника по Договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство, Ай Тръст е изпратило уведомление до длъжника на
18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане
от Ай Тръст.
На 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило дължимите от ответника на
Кредисимо суми, както следва: 1300 лева - главница по Договор за кредит;
283.12 лева - договорна лихва за период 27.12.2018г. до 30.11.2019г.; 751.19
лева - законна лихва за забава за период 27.12.2018г. до 05.08.2024г.; 1005.40
лева – възнаграждение за договор за предоставяне на поръчителство; 510.75
лева – законна лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за
период 27.12.2018г. до 05.08.2024г.
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, изпълнил
задължението си, като поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
На 23.02.2021г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща длъжника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на
кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
1005.40 лева, ведно със сумата от 510.75 лева, представляваща обезщетение за
забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от
02.03.2021г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 30.03.2021 г.
От представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
между „Кредисимо“ ЕАД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД, като
цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да
прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания
е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата
23.02.2021г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към договора,
„Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД
вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от
Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника по Договор
за паричен заем № 1204489/27.12.2018 г. е прехвърлено на „АПС Бета
България“ ЕООД, за сумата от 3010.67 лв.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента -
на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението
на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът
изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от
предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма
4
характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да
бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна
практика няма пречка старият кредитор (цедент) да упълномощи новия
кредитор (цесионер) от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит
до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия
момент задължението все още не е погасено.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020г.
законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено
със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сума в общ размер от 3850.46 лева, както следва: 1300 лева - главница
по Договор за кредит; 283.12 лева - договорна лихва за период 27.12.2018г. до
30.11.2019г.; 751.19 лева - законна лихва за забава за период 27.12.2018г. до
05.08.2024г.; 1005.40 лева – възнаграждение за договор за предоставяне на
поръчителство; 510.75 лева – законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство за период 27.12.2018г. до 05.08.2024г., ведно
със законната лихва върху главниците по договора за кредит и договора за
поръчителство, считано от датата на подаване на заявление по образуваното
ч.гр.д. № 1386/2024г. по описа на КрлРС до окончателното изплащане на
вземанията. Претедрира разноски в заповедното производство в размер на
77.01 лева за платена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Претендира за направените по настоящото дело разноски за
държавните такси и юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв.
Ответникът представляван по реда на чл. 47 от ГПК от назначения му
особен представител в лицето на адв. К. К. намира исковата претенция за
допустима, но неоснователна. Твърди, че сумите не се дължат поради изтекла
погасителна давност. Съгласно договора за потребителски кредит сключен на
27.12.2018г., както и видно от погасителния план, на същия последната
погасителна вноска била на 30.11.2019г. Претенцията на ищеца касае периода
от 27.12.2018г. до 30.11.2019г. Към датата на заявление в съда по реда на чл.
410 от ГПК е изтекла общата петгодишната погасителна давност.
Твърди, че не е подписвал Договор за потребителски кредит № 1204489
от 27.12.2018г. сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД гр. С.. Твърди, че е не е
получавал, респ. не се е запознал нито с договора, нито с общите условия по
него. Представеният договор от ищеца не бил подписан с квалифициран
5
електронен подпис, нито има постигнато съгласие за подписването му с
обикновен. Допълнително, се твърди че бил подписан и договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата с трето лице - „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД посочено на ответника от кредитодателя. Представеният договор също
не бил подписан с квалифициран електронен подпис, нито има постигнато
съгласие за подписването му с обикновен. Съгласно Общите условия от
представения договор за кредит, който е потребителски по смисъла на ЗПК,
същият е бил сключен по инициатива на кредитополучателя и съгласно
ЗПФУР. Алтернативно, прави възражение за недействителност на процесния
договор за кредит.
Договорът от които ищцовото дружество черпи правата си е
„потребителски“ по смисъла на чл.22 от ЗПК и е недействителен. В исковата
молба се твърди, че процесния договор бил продаден на трето лице „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Вземането било прехвърлено с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Видно от
уведомителното писмо за цесия не е ясно на коя дата било прехвърлено
вземането от „Кредисимо“ ЕАД гр. С.. С уведомително писмо за цесия,
носещо дата 22.01.2025г., подписано с електронен подпис от юрк. Б. Т.,
ответникът е бил уведомен от ищеца, че може да заплати доброволно
вземането към „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД без в уведомлението да бъде
спомената дължимата сума. Изброени били начини на плащане, но не е ясно
какъв бил размера на вземането. Претендираната сума не се дължи от
ответника по нищожните клаузи за възнаградителна лихва и обезпечение, тъй
като били заплатени при начална липса на основание. Тяхната нищожност
произтича, както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че двете клаузи са
нищожни поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и
поради неговото заобикаляне.
Договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити, а за обезпечени -
двукратния размер.
Твърди, че поръчителство не се дължи па основание чл.10а от ЗПК.
Касае се за „услуги“, които са свързани с усвояване и управление на кредита.
Усвояването е действие по договаряне и получаване на парични средства, а по
управление - действия, свързани с изплащането на вече формираното
задължения. От този вид са договорените в договора услуги. След като
законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за
действия свързани с усвояване и управление на кредита, то възнаграждението
за т.нар. „обезпечение“ не се дължи. Не се дължи и на основание чл.10а, ал.4
от ЗПК, тъй като в договора няма конкретно описание на вида, размерът и
действието за което е начислено възнаграждението за т.нар. обезпечение.
Начисляването на възнаграждението за т.нар. „поръчителство“ по своето
същество представлява разход по кредита, по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, с
което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК - ГПР не може да
бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай
тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 от ЗПК). Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР
изразява „общите разходи по кредита“. Те са детайлно регламентирани в §1,
т.1 ДР на ЗПК и включват освен всички такси, комисионни и др.под, но и
6
разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. В допълнение,
чл.19, ал.1 от ЗПК допълва, че това са и комисионни и възнаграждения от
всякакъв вид. Възнаграждението за т.нар. „обезпечение“, прикрива разходи,
които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е
санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, която разпорежда, че
всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона за нищожни. В случая това е налице.
Твърди, че поръчителството по договора е прекомерно. Няма
предвидени в договора никакви правила по които да се определи, кои са тези
вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и
които ще се компенсират от гаранцията. Всички преки и косвени разходи
възникнали от неизпълнено на задълженията на страните по договора, са
покрити от ГПР. Затова гаранцията била начислена за покриване именно на
тези разходи. По изложените съображения, клаузата за поръчителство е
недействителна, но и на допълнително основание - чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй
като с нея се създават задължения, които по своето същество се покриват от
ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не
може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва.
Клаузата за поръчителство противоречи и на материалния закон - чл.71
от ЗЗД. Съгласно, разпоредбата която длъжника по двустранен договор не
представи исканите от кредитора обезпечения, последния може да иска
изпълнение на всички задължения по договора предсрочно. С
поръчителството обаче в конкретния случай се иска - натоварване на
кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което от своя страна
противоречи на материалния закон.
Клаузата за поръчителство противоречи и на императивната разпоредба
на чл. 33 от ЗПК, която предвижда, че при забава, кредитора има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Това е
единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните
задължения, а с процесното поръчителство се заобикаля тази разпоредба и
затова тя е нищожна- чл.21, ал.1 от ЗПК.
По възражението за прихващане посочва, че в исковата молба се твърди,
че ответникът не е заплатил сумата по процесния кредит от 3850.46 лева. Как
е формирана процесната сума не става ясно. Твърди, че договора е нищожен и
затова се дължи само чистата стойност на договора „заемната сума“. С
посочената сума не става ясно, какво точно било покрито при изплащане на
договора за заем, и каква сума била изплатена по същия, т.к. във всяка вноска
се съдържа главница, лихва и гаранция платени при нищожни клаузи за
възнаградителна лихва, гаранция и такси свързани с управление и усвояване
на кредита, като платени при начална липса на основание.
По възнаграждение по договор за поръчителство - възнаграждение по
договор за поръчителство в размер на 1005.40 лева, не се дължи т.к. договора е
недействителен. Ведно с последното от изложеното в исковата молба не става
ясно това поръчителство върху каква сума по договора е начислено и кога се
погасява гаранцията при неизпълнение. От своя страна не може към
настоящия момент да вземе становище по основателността, респ.
неоснователността на този иск. Възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 283.12 лева, не се дължи поради нищожност на клаузата по договора
за потребителски кредит, както и поради изтекла погасителна давност.
Законна лихва за забава върху главницата в размер на 751.19 лева не се дължи
7
поради изтекла погасителна давност. Законна лихва за забава върху договора
за предоставяне на поръчителство в размер на 510.75 лева също не се дължи,
поради изтекла погасителна давност и поради нищожност на клаузата по
договора за предоставяне на поръчителство.
По уведомлението по реда на чл.99 от ЗЗД твърди, че ответникът не
получил надлежно уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД, за прехвърляне на
вземането от страна на „КРЕДИСИМО“ ЕОД на трето лице, а последния
направил това с исковата молба. От своя страна връчването е опорочено.
Съгласно задължителната разпоредба на чл.99, изр. трето от ЗЗД, кредиторът е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи.
Моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен неподписан Договор за потребителски кредит №
1204489 на 27.12.2018г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, по силата на
който кредитодателят е отпуснал заем на ответника в размер на 1300 лв.,
срещу задължението за заплащане на 11 бр. месечни вноски от по 143.92 лв., в
срок до 30.11.2019 г., при лихвен процент в размер на 41.24% и годишен
процент на разходите в размер на 50%.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение
на кредита, тъй следва в зависимост от посочения в заявлението вид на
обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“
ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на
заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателят в
хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на
обезпечението. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не
предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението
не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответното договорът не поражда
действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
Представен е сключен от разстояние договор за поръчителство от
27.12.2018г. между кредитодателя „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като
поръчител, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря
пред „Кредисимо“ АД солидарно с потребителя за изпълнението на
задълженията по договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението му.
По делото е представен и неподписан договор за предоставяне на
поръчителство от 27.12.2018г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, по
силата на който „Ай Тръст“ се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД
договор за поръчителство, съгласно който да отговоря пред него солидарно с
потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за
8
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.
Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че потребителят
заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на
задълженията му по договора за кредит в размер и при условията съгласно
Приложение № 1 към него. Нито в договора, нито в приложението към него е
посочен общ размер на възнаграждението на поръчителя, а в приложението е
посочен само месечния му размер – 143.92 лева на месец за периода на
действие на договора за кредит, с падеж на съответното плащане съгласно
погасителния план по договора за кредит.
Приложен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД като цедент, „Ай Тръст“
ЕООД като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД като цесионер, по силата на
който „Кредисимо“ ЕАД продава на „АПС Бета България“ всички свои
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия, а
„Ай Тръст“ ЕООД продава на „АПС Бета България“ ЕООД свои парични
вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на
„Кредисимо“ АД по просрочени и неизплатени договори за кредит на
физически лица, както и от договорите за предоставяне на поръчителство по
тях съгласно Приложение № 1 към договора за цесия.
Представена е разписка за извършено плащане от „Кредисимо“ ЕАД и
получател В. Л. Л. за сумата от 1300 лв.
Приложено е ч.гр.д. № 1386/2024г. по описа на КрлРС, в рамките на
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответника за сумите: 1300.00 лева - неплатена главница по Договор за кредит
№ 1204489 от 27.12.2018г.; 1005.40 лева - възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство; 283.12 лева - договорна възнаградителна
лихва за периода от 27.12.2018г. до 30.11.2019г.; 751.19 лева - законна лихва за
забава по Договора за кредит за периода от 27.12.2018г. до 05.08.2024г.; 510.75
лв. - дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 27.12.2018г. до 05.08.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата по Договор за кредит, считано от датата на подаване
на заявлението – 16.08.2024г. до изплащането на вземането; ведно със
законната лихва за забава, дължима по Договора за предоставяне на
поръчителство, считано от датата на подаване на заявлението – 16.08.2024г. до
изплащане на вземането; сумата 77.01 лева, разноски по делото за внесена
държавна такса и сумата 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
В случая се твърди, че процесния договор е такъв за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Преди да се даде отговор на въведените от особения представител възражение
касаещи действителността на договора за кредит, следва да се отговори на
въпроса сключен ли е между страните договор за кредит с посочените
параметри и усвоявана ли е по него заемната сума.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото липсва проведено доказване от страна на ищеца, че ответникът е
9
извършил кандидатстване за кредит на интернет адрес (сайт) на „Кредисимо“
ЕАД или по телефон, съгласно чл. 2, от раздел III от Общите условия в
предвидената форма. Във формата съгласно цитираната клауза следва да се
попълнят задължителни полета, касаещи индивидуализация на
кредитополучателя, имейл, телефон, посочва се желания размер на искания
кредит, срокът на кредита, наименование на кредитния продукт, условията
при което се ползва и начина на усвояване. Искането за отпускане на кредит
до кредитната институция представлява електронен документ по смисъла
на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, тъй като е налице електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Доколкото липсва доказване на подадено такова искане в съответната форма,
съдът приема, че не може да бъде прието за установено, че автор по смисъла
на чл. 4 на някакво електронно изявление и документ за кандидатстване е
ответникът, който да я посочил в заявката си, всичките си индивидуализиращи
данни - три имена, адрес, ЕГН, телефон и имейл, а адресат (чл. 5 от закона) на
същото да е „Кредисимо“ ЕАД.
Според нормата на чл. 8, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, „потвърждаване на получаването на
електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от
адресата, освен ако страните са уговорили друго“. По делото обаче няма
никакви доказателства за получаването на електронно изявление за
кандидатстване, което да е обработено от кредитодателя и той отново по
електронен път (чрез имейл) или по телефон, с електронни изявления да е
изпратил проекта на договор за кредит и погасителния план на ответника.
Категорично по делото не се установява и че ответникът, с електронно
изявление или чрез СМС от мобилен телефон да е приел за окончателен
проекта на договора за кредит, ведно с изготвения погасителен план.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. Всички електронни документи
(формата за кандидатстване, проектът на договора и погасителния план,
съгласието за приемането и окончателното сключване на договор), с доказано
авторство от всяка една от двете страни щяха да бъдат подписани с обикновен
електронен подпис. Това е така, защото данните за потребителя, както и за
доставчика сочат и индивидуализират автора на електронното
изявление. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не
изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис,
дефинирани в чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и чл. 3, т. 11 и т. 12 от Регламент /ЕС/
№ 910/2014, за да е валиден електронния документ. В разглеждания случай, не
може да се приеме, че процесния договор за кредит носи обикновен
електронен подпис предвид липсата на ангажирани доказателства по смисъла
на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР. Посоченото обуславя извод, че между страните няма
постигнато съвпадение на волите за сключване на договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри.
На следващо място, за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен
е необходимо да се установи по несъмнен начин при спор между страните, че
заемната сума е предоставена и усвоена от кредитополучателя, доколкото
договорът за заем е реален такъв. Представената по делото от ищеца разписка,
генерирана от електронната система свидетелства единствено, че сума в
10
размер на 1300 лв. е била наредена за получаване от ответника на датата
27.12.2018г., но не е в състояние да установи реалното предаване на сумата.
Предвид изложеното се налага крайния извод, че между страните не се
установява възникнала валидна облигационна връзка, от която да произтекат
права и задължения. Следователно вземане за сумата от 1300 лв. не е
съществувало в патримониума на цедента „Кредисимо“ ЕАД, което да бъде
прехвърлено на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договора за цесия от
02.03.2021 г.
По изложените съображения прeдявеният иск се явява недоказан по
своето основание и подлежи на отхвърляне както за главница, така и за
съпътстващите вземания представляващи лихви и обезпечения, без да се
обсъждат останалите възражения на особения представител, касаещи
действителността на договора за кредит.
По разноските:
Не са сторени разноски, които да подлежат на присъждане на ответника,
доколкото същият е бил представляван от особен представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес: гр. С., п.к. **** р-н ***, бул. ***,
представлявано от управителите Х. М. и П.В. против В. Л. Л. от гр. Б., ул. ***
с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД, с който се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца,
сумата от 3850.46 лева, както следва - 1300 лева - главница по Договор за
кредит; 283.12 лева - договорна лихва за период 27.12.2018г. до 30.11.2019г.;
751.19 лева - законна лихва за забава за период 27.12.2018г. до 05.08.2024г.;
1005.40 лева – възнаграждение за договор за предоставяне на поръчителство;
510.75 лева – законна лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство за период 27.12.2018г. до 05.08.2024г., ведно със законната
лихва върху главниците по договора за кредит и договора за поръчителство,
считано от датата на подаване на заявление – 16.08.2024г. до окончателното
изплащане на вземанията и направените разноски в заповедното производство
в размер на 77.01 лева за платена държавна такса и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 742/20.08.2024г. по
ч.гр.д. № 1386/2024г. по описа на КрлРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Сн.Д.
11