РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали,
29.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на дeвeти февруари през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Е.Г. разгледа
докладваното от съдията гр.д. N 1275 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба ищецът „Лейк Сайд Пропъртис“
ООД гр.Кърджали чрез адвокат пълномощника си предявява иск по чл.108 от ЗС срещу
Р.Б.А. и А.А.А. за предаване владението на
неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.Каменарци,
общ.Кърджали, с ЕКАТТЕ 35732, целия с площ 1 157 кв.м., ведно с
построената в средата на имота през 1961г. едноетажна паянтова жилищна сграда
със застроена площ 107 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, при граници на
имота: североизток и северозапад-граница на урбанизираната територия, югоизток
и югозапад-поземлен имот, на основание притежавано от ищеца право на
собственост върху имота, придобито по договор за продажба, сключен на
26.08.2010г. със З.И.Х. и В.Ю.Х. с нотариален акт, тъй като ответниците
нарушили владението му от 2010г. като в началото на м.май 2015г. заградили
имота, претендирайки, че са негови собственици.Последните на 14.11.2014г. се
снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение N 97/14.11.2014г., том 2, рег. N 12614, дело N 287/2014г. на нотариус по заместване
на нотариус с N
251 на НК, с който били признати за собственици на 559/1019 идеални части,
равняващи се реално на 559 кв.м. от имота.Ищецът прави искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
издадения в полза на ответниците през 2014г.
констативен нотариален акт за собственост по давностно
владение.В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез адвокат пълномощник,
моли за уважаването му и за разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Р.Б.А. и А.А.А. с общ
отговор като съпрузи, чрез адвокат пълномощника си оспорват иска при възражение, че за имота имат
документ за собственост-Нотариален акт за продажба на недвижим имот N
443/09.06.1978г. и Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение N 97/14.11.2014г., том 2, рег. N 12614,
дело N 287/2014г., и с последния били признати за собственици по давностно владение на 559/1019 идеални части, равняващи се
реално на 559 кв.м. от имота, ведно с построената в имота през 1965г. двуетажна
жилищна сграда, която била съборена. Не оспорват, че в началото на м.май 2015г.
заградили имота си-неурегулиран поземлен имот в с.Каменарци, ЕКАТТЕ 35732, с
площ 1.019 дка, ведно с построената през 1965г. двуетажна жилищна
сграда-развалина с площ 110 кв.м.Твърдят, че са закупили имота през 1978г. от М.Р.М.
и са живеели в находящата се в него къща постоянно до
1989г., когато заминали за Република Турция, оставяйки ключ на съседката М. М.,
за да наглежда къщата, като през 1994г. ответникът Р.А. живял в къщата около 1
месец, през 2007г. двамата ответниците заедно били в
нея за около 10 дни, когато заплатили всички данъци за къщата, а през 2011г.
подали жалба в РП-Кърджали, и от тогава датирал спора за имота с ищеца, тъй
като през м.юни 2011г. по нареждане на
управителя на дружеството ищец, трето на делото лице съборило къщата им. Правят
възражение по отношение удостовереното право на собственост върху имота по
давност на продавача З. Х., праводател на ищеца, при
твърдение, че единствено те са владяли имота и
посочените при снабдяването на З. Х. с нотариален акт за имота свидетели
отрекли да са посещавали нотариус в тази връзка.В съдебно заседание ответниците лично и с адвокат пълномощник поддържат
възраженията срещу иска, молят за отхвърлянето му и претендират разноски по
делото.
Районният съд като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът „Лейк
Сайд Пропъртис“ ООД
гр.Кърджали, представляван от пълномощника си С.И.А., с Нотариален акт за продажба на недвижим
имот N 22, том 5, рег. N 12926, дело 781/2010г. на помощник
нотариус по заместване при нотариус с район на действие РС-Кърджали с N 020 на НК, на 26.08.2010г. купува от З.И.Х.
и В.Ю.Х. два неурегулирани поземлени имота, находящи
се в урбанизираната територия на с.Каменарци, общ.Кърджали, с ЕКАТТЕ 35732,
първият с площ 598 кв.м., ведно с построена през 1950г. в югозападната част на
имота едноетажна паянтова жилищна сграда, със застроена площ 72 кв.м., при
граници на имота: североизток и югоизток-поземлен имот, северозапад–граница на
урбанизираната територия и югозапад-път, и вторият с площ 1 157 кв.м.,
ведно с построената през 1961г. в средата на имота едноетажна паянтова жилищна
сграда, със застроена площ от 107 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, при
граници на целия имот –североизток и северозапад-граница на урбанизираната
територия, югоизток и югозапад-поземлени имоти.При сключване на договора са
представени Нотариален акт за собственост на недвижим имот N 77, том 2, рег. N
3121, дело N
275/18.03.2009г. и
Нотариален акт за собственост на недвижим имот N 76, том 2, рег. N
3117, дело N
274/18.03.2009г.
2011г., и двата по описа на нотариус с район на действие РС-Кърджали с N 020 на НК, първият от които е
представен като доказателство по делото от ищеца за установяване правата на праводателя по договора за продажба.Съгласно този
нотариален акт, преписката по който е унищожена поради изтекъл срок за
съхранението й/писмо на нотариуса-лист 171 от делото/, З.И.Х. е признат по реда
на чл.587, ал.2 от ГПК за собственик по давностно
владение на втория продаден имот, описан по-горе, при посочени граници на
имота-североизток и северозапад-граница на урбанизирана територия,
югоизток-поземлен имот и югозапад-поземлен имот на З. Х..По делото е представено
Техническо описание без дата, изготвено от инж.К.К./лист
14/, в което е посочено, че в поземления имот с площ 1 157 кв.м., е
налична застроена паянтова жилищна сграда от 107 кв., състояща се от три стаи и
коридор, която сграда е построена през 1950 г., а не както е посочено в
актовете за собственост през 1961г.Преди закупуване на описаните по-горе два
неурегулирани поземлени имота, на 27.10.2008г. ищецът купува от същите
продавачи З. Х. и В. Х. още един неурегулиран имот в същата урбанизирана
територия, с площ 933 кв.м., ведно с изградената в североизточната част на
имота едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 131 кв.м., състояща
се от коридор и четири стаи.Не се спори по делото и се установява от наличните
скици и заключението на съдебно-техническата експертиза, че така закупените три
имота са съседни.На 10.11.2011г. ищецът подава до Община Кърджали заявление за
одобряване на ПУП-План за застрояване на трите закупени имота, чрез
обединяването им в един нов имот с N I-1, 2, 3, който ПУП-ПЗ на основание
чл.129, ал.2 от ЗУТ, Решение N
5, Протокол N
24/30.11.2011г. на Експертен съвет по устройство на територията при Община
Кърджали е одобрен със Заповед на кмета на Община Кърджали с N 395/03.05.2012г.
Ответниците са съпрузи от
13.03.1977г.-Удостоверение за сключен граждански брак от 15.06.2011г., изд. от
км.с.Бойно, общ.Кърджали, като идентичността на имената им се установява от
Решение N
287/12.09.2013г. на кмета на Община Кърджали за възстановяване на П.А.В. на
основание чл.19а от ЗГР на имената А.А.А., и
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена N 45/20.03.2012г., изд. от км.с.Бойно,
общ.Кърджали за идентичност на имената на ответника Р.Б.А. и Р. Б.А. по
регистрите на населението на с.Каменарци, общ.Кърджали. На 09.06.1978г.
ответникът Р.Б.А. *** купува от М.Р.М. от с.Каменарци недвижим имот,
представляващ дворно място от 460 кв.м. и построена в него през 1965г.
двуетажна жилищна сграда/едно самостоятелно жилище/, в чертите на селото, което
няма регулационен план, с Нотариален акт за продажба на недвижим имот N 61, том I, дело N
601 на Кърджалийски районен съдия.
По делото не се установи ответниците да са загубили или да са били лишени от
българско гражданство.
Няма спор по делото, че и досега
с.Каменарци, общ.Кърджали няма нито кадастрален, нито регулационен план, както и застроителен
план и частични регулации, но има околовръстен полигон съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото.В нотариалния акт на ответниците от 1978г. имотът, който същите са закупили при
условията на съпружеска имуществена общност съгласно чл.13, ал.1 от Семейния
кодекс от 1968г/отм. 1985г./, не е посочено местонахождението на имота нито
като населено място, нито като граници.
Съдържанието на действащия към датата
на продажбата чл.6 б “в“ от Правилника за вписванията/Обн.-Изв.,
бр.101 от 1951 г. / е, че Подлежащите на вписване актове трябва да съдържат
означението на имота, до който се отнасят.Т.е. към датата на продажбата, на
която се позовават ответниците, общо изискване за
посочване на границите на имота не съществува, а специално изискване за
посочване на не по-малко от три граници на имота е въведено само за вписването
на възбрана -чл.24 б „а“ от ПВп изисква заповедта за възбрана
за обезпечение на иск да съдържа недвижимия имот, който се поставя под
възбрана, с показване на естеството, местността, общината и най-малко три от
границите му.Впоследствие чл.6 б „в“ от ПВп е
допълнен / ДВ, бр.69/2004г./ като освен означението на имота, до който се
отнася акта, е предвидено и посочване на естеството/вида/, трайното
предназначение, местността, общината и границите на имота.Означението на имота
по смисъла на чл.6 б „в от ПВп следва да се разбира
като сигнатура, с която имотът е обозначен по плана, ако имотът е
урегулиран, а при липса на план-адрес на
имота.
В случая нотариалният акт за продажба
от 1978г. не съдържа достатъчно данни за индивидуализация на имота, но същият е
вписан в нотариалните книги, и с оглед изискванията на действащия към
изповядване на сделката чл.6 б „в“ от ПВп липсата на
данни относно местонахождението на имота не може да се тълкува във вреда на ответниците като купувачи на същия, като само авторите на
акта могат да допълват акта.При спор за право на собственост пред съда, за
индивидуализирането на имота следва да се вземат предвид всички установени по
делото обстоятелства относно местонахождението на имота.При липсата на план на
населеното място, и до преди да възникне спор между страните за имота-предмет
на ревандикация, доказателство, че закупеният имот е
в с.Каменарци, е плащането от страна на ответниците
на местния данък за недвижим имот-земя и сграда и такса битови отпадъци за 2010г., 2009г., 2008г. и 2007г. по
партиден номер 5509142549001 за имот в с.Каменарци N 031 и предхождащото ги деклариране на
имота на 13.09.2007г. пред Община Кърджали като имот, находящ
се в с.Каменарци N
31, общ.Кърджали, ЕКНМ 35732, в строителни граници, представляващ земя-дворно
място и жилищна сграда на 2 етажа, построена през 1965г., с разгърната
застроена площ 120 кв.м., конструкция полумасивна, с
електрификация, придобити на основание покупка с Нотариален акт, издаден от
РС-Кърджали с N
361/1978г., т.I,
д.60, с площ на земята 340 кв.м., и на постройката 120 кв.м., като към
декларацията е представен нотариалния акт от 1978г. във вида му, представляващ
лист 137 от делото.Индиция за това, че имота по
нотариалния акт е в с.Каменарци, е изискването с оглед действащото към 1978г.
законодателство за уседналост/жителство/ и придобиването на имоти по
местожителството на купувачите.
От гласните доказателства, ангажирани
от ответниците-показанията на св.Р.В. и св.А.А., се установява, че през 1978г. ответниците
купили от М.Р.М. къща в с.Каменарци, на 2 етажа, с по 4 стаи и коридор на етаж,
с двор около 1 дка, на който направили нова ограда на мястото на старата,
живели в селото до 1989г., след което се изселили в Турция, оставяйки къщата с
цялото обзавеждане и ключ за нея на съседката М. К. и съпруга й Ф., за да я
наглеждат, след това се върнали в нея през 1994г. за около 15 дни, а от 2007г.
започнали да идват редовно и до 2010г. оставали в къщата, като никой друг не
бил използвал къщата им в тяхно отсъствие, в т.ч. и лице на име З., какъвто
живял в селото през 1968-1969г., но в друга къща, след което З. се изселил в
Прилепци, и след 1970 г. не живеел в селото и не бил роднина на ответниците.Установяват и, че през 1991г. съседката М. също заминала за Турция, и нейната къща
останала на произвола, като къщата на ответниците
била разположена източно от тази на М., и къщите им били съборени заедно през
2010г. или 2013г. от коли на които имало надпис „Деведжи“,
теренът бил изравнен и започнало строителство.Тогава ответникът Р.А. възразил и
строежът бил спрян за няколко месеца.Понастоящем в имота имало само купчина камъни
и орех, до който била къщата, и през лятото на 2015г. ответникът Р. оградил
имота с нова ограда на мястото на старата.
На поставени от съда въпроси на
ответника Р.А. същият обяснява, че не познава З. и за времето от 1978г. до
1989г. не го е виждал да живее в селото, но знае, че съседният имот, вдясно на
неговия по скицата-лист 11 от делото, бил на Б., и З. бил син на втората му
съпруга, и всички те живеели в с.Прилепци, не ги познавал, а само С., който бил
брат на Б., защото идвал в имота в края на седмицата.
От гласните доказателства, ангажирани
от ищеца-показанията на св.С.А.-пълномощник на управителя на ищеца при
сключването на договора за продажба на 26.08.2010г., се установява, че преди
ищецът да закупи имотите в с.Каменарци, същите били показани на място от
предишния собственик З.И.Х., и това били два парцела със съборетини,
камъни и ниска растителност, в които нямало постройки, огради и сая, а само синури, като след
закупуването имотите били обединени, изравнени и изчистени, и понастоящем в
единия е построена къща, но през лятото на 2015г. възникнали проблеми, когато
човекът, който имал претенции, заградил част от имота с колове и мрежа, което
обстоятелство се потвърждава и от св.Д.Г.-приятел на управителя на ищеца, който
за първи път посетил имота през 2013г., и впоследствие през 2015г. като бил на геодезическото замерване на имота в присъствието на ответника.
Св.С.А. сочи и, че в оградената от ответника част има орех, а при огледа със З.
преди закупуването на имотите, З. им казал, че „едното е било негова къща,
гледали са крави, в едното място, което си е негово, има построена къща в
момента от дядо му и баба му, което не е спорна част от имота“.
Съдът не кредитира показанията на св.А.
в частта им, че в закупените от ищеца на 26.08.2010г. имоти не е имало
постройки, тъй като свидетелят е пълномощник на ищеца при сключване на договора
от 26.08.2010г., в нотариалния акт за който е посочено наличие на едноетажни
паянтови жилищни сгради и в двата закупени имота.Сграда е била налична и към
закупуването на третия имот в с.Каменарци, от преди другите два имота, на
27.10.2008г., когато ищецът е представляван пред нотариуса от управителя си.С
оглед на това, съдът кредитира показанията на ищцовите
свидетели, че до 2010г. ответниците са оставали в
имота при пребиваването им в България, след което с машини са били съборени къщите,
които били на ответниците и на съседката им М., които
обстоятелства се установяват и от представените от ответниците
доказателства за наличие на спор за собственост между страните не от 2015г.
както се твърди в исковата молба, а още от 2011г., когато ответниците
установили, че къщата им е съборена, за което ответникът Р.А. ***/14.06.2011г.,
за което е образувана преписка вх.N 1221/2011г., за установено от жалбоподателя разрушаване
на къщата му в с.Каменарци, която закупил с нотариален акт през 1978г. , като в
хода на проверката е установено, че по възлагане на управителя на ищеца през
м.юни 2011г. къщата на Р.А. е съборена от работници на фирма „Хитбилдинг“ ЕООД с.Припек.С оглед закупуването от ищеца на
спорния имот от З. Х., прокурорът е приел, че не е осъществен състава на чл.216
от НК, и е отказал образуване на досъдебно производство по чл.216, ал.1 от НК,
както и по чл.311, ал.1 от НК , и е прекратил преписката.При това съдът
кредитира показанията на ангажираните от ответниците
свидетели като достоверни, тъй като същите се основават на лични, преки и
непосредствени впечатления, и съответстват
на установените по прокурорската преписка от 2011г. обстоятелства.
Не се спори по делото и се установява
както от признанията в отговора на исковата молба и от гласните доказателства,
че през лятото на 2015г. ответникът Р.А. е заградил имота, за който претендира,
че е собственик, с площ общо 1 421 кв.м.-1 164
кв.м. в рамките на околовръстния полигон и 257 кв.м. извън този полигон/извън
урбанизираната територия на с.Каменарци/ съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото.Съгласно последното заграденият в
рамките на околовръстния полигон имот не е идентичен с имота по издадения на ответниците през 2014г. нотариален акт за собственост по
давност на недвижим имот, и не може да се установи идентичността му със закупения
от ответниците през 1978г. имот, с оглед данните в
нотариалния акт за това, но така заграденият имот е част от имотите, закупени
от ищеца на 26.08.2010г., представляващи северозападната част от обединения по
Заповед N
395/03.05.2012г. на кмета на Община Кърджали имот.
След заграждането на имота, през
м.август 2015г. управителят на ищеца Д. П. сезирал св.Р.П.-младши полицейски
инспектор в РУ-Кърджали, отговарящ за
микрорайон Бойно, като било взето решение да се извърши геодезическо
заснемане на място, на което присъствали освен двамата, и ответникът Р.А., и
кмета на с.Бойно, за което св.П. съставил констативен протокол от 25.08.2015г.,
че ограденият имот по нотариален акт, издаден на ответниците
през 2014г., се застъпва с обединения имот на ищеца, и което заснемане било
извършено от геодезист от фирма „Геоком“.Преди заграждането на имота, на 14.11.2014г. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение N 97/14.11.2014г., том 2, рег. N 12614, дело N 287/2014г. на помощник нотариус по
заместване при нотариус с N
251 на НК, по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, след извършена обстоятелствена проверка, за 559/1019 идеални части от
неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.Каменарци, общ.Кърджали, при
граници: североизток-земеделска територия, северозапад-земеделска територия и
югозапад-мера.На въпроси на съда, ответникът Р.А. обяснява, че нотариалният акт
е за 559 кв.м., тъй като имотът му бил 1019 кв.м., но при заснемане на място,
поради нанесени координати и граници от ищеца, били намерени/свободни/ само 559
кв.м. от оградения понастоящем от него имот.
Съдът
приема, че искът по чл.108 от ЗС е недоказан, тъй като по делото не се
установи, че праводателят на ищеца към сключване на
договора за продажба на 26.08.2010г. е собственик на втория продаден на ищеца
имот, за който се установи, че до 2010г. е владян от ответниците.
С доклада по делото съдът указа на ищеца, че с оглед възражението на ответниците, че праводателят на
ищеца не е собственик на спорния имот, тъй като само те са владяли
същия, носи доказателствена тежест да установи освен
основанието, на което е придобил право на собственост и, че праводателят
му е бил собственик на имота и основанието за това.По делото в тази връзка е
представен единствено издадения в полза на праводателя
З. Х. констативен нотариален акт за придобиване на имота по давност, правата по
който са оспорени от ответниците, които с
ангажираните от тях доказателства установяват с оглед възложената им с доклада доказателствена тежест, че имотът не е владял от праводателя на ищеца-нито от продавача З. Х., нито от
продавача В. Х..Установява се по делото, че ответниците
са владяли спорния имот от 1978 г., когато са
установили владение върху имота, в т.ч. върху дворно място с по-голяма площ от
тази, предмет на продажба, и не са загубили владението на имота до 2010г. включ., а едва след това, когато въз основа на договора за
продажба от 26.08.2010г. ищецът е установил владение и разрушил къщата им. Т.е.
до тази продажба владението е осъществявано единствено от ответниците,
независимо от това, че не са били постоянно в имота поради това, че са живеели
в Република Турция, при което за площта от имота, за която не се легитимират
като собственици по нотариалния акт за продажбата му от 1978г., имат качество
на недобросъвестни владелци.Владение до извършената на 26.08.2010г. продажба,
осъществявано от праводателя на ищеца, не се
установява под каквато и да е форма, нито по отношение на процесния
имот, нито за определен период от време, което се отнася и до съседния му имот,
за който свидетелите сочат, че бил на М. –съседка на ответниците.
Придобиване на имот по давност се
основава на пряко и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение с намерение за своене в
продължение на повече от 10 години. След изтичане на определения от закона срок
е налице възможност за придобиване на собствеността върху имота, обект на
владението, но не автоматично, а след
надлежно позоваване пред съд или нотариус - чл. 79 ЗС. Праводателят
на ищеца се е позовал на такова придобиване към 18.03.2009г., но по делото няма
нито едно доказателството за осъществявано върху имота владение, а напротив
установява се, че от 1978г. до 1989г. в имота са живеели ответниците,
през 1994г. отново са били временно там, конкретно ответникът Р.А., от 2007г.
до 2010г. в имота редовно са отсядали и двамата ответници,
и след закупуването на имота от ищеца, при идването им през 2011г. са
установили събарянето на къщата им, обстоятелство, което се установява от
доказателствата по делото, изключая показанията на
св.С.А., които в тази част, съдът не кредитира по съображения, изложени
по-горе.Предвид приетото по отношение нотариалния акт на ответниците,
с който същите са закупили имота, и доказаното по делото владение от тяхна
страна непрекъснато, явно и необезпокоявано на имота, в т.ч. и на дворно място
с площ по-голяма от закупената и декларираната, до 2010г. включ.,
същите не са изгубили правото си на собственост съгласно чл.
99 ЗС, тъй като по делото не се установи ищецът/респ. праводателят му надлежно да са придобили право на
собственост на имота съгласно чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС.Съгласно ТР 11/2012 от
21.03.2013г. на ОСГК на ВКС Нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти, и при оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.В случая ответниците
проведоха обратно доказване и установиха липсата на активна легитимация на
ищеца поради невъзникване на право на собственост на праводателя
му по договора за продажба, и тъй като никой не може да прехвърли повече права
отколкото има, то и ищецът не е станал собственик на процесния
имот като договорът за продажба за имота от 26.08.2010г. не е произвел
вещно-правно действие по отношение на процесния имот,
което обуславя правомощие на съда да отхвърли иска за собственост по чл.108 от
ЗС. Не следва при това да се отменя издадения на ответниците
през 2014г. констативен нотариален акт предвид изход на иска за спорното материално
право.
При този изход на делото на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците следва
да се възложат направените от ответниците разноски по
делото в размер на 1080 лв., от които 900
лв. за адвокатско възнаграждение и 180 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Лейк
Сайд Пропъртис“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** срещу
Р.Б.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,***
иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на неурегулиран
поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия
на с.Каменарци, общ. Кърджали, с ЕКАТТЕ 35732, целия с площ 1 157 кв.м.,
ведно с построената през 1961г. в средата на имота едноетажна паянтова жилищна
сграда със застроена площ 107 кв.м., при граници на поземления имот: североизток-граница
на урбанизираната територия, северозапад-граница на урбанизираната територия,
югоизток-поземлен имот и югозапад –поземлен имот.
ОСЪЖДА „Лейк Сайд Пропъртис“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.Б.А. с ЕГН ********** и А.А.А. с ЕГН **********,*** сумата 1 080 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.