РЕШЕНИЕ
№ 2193
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20221110215477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А. А. Б. срещу заповед за задържане на лице рег. № 225зз-
364/08.04.2022 г., издадена от командир на отделение в 1 РУ-СДВР.
В жалбата твърди, че заповедта е незаконосъобразна и моли да бъде отменена.
Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. В писмени бележки твърди, че в
заповедта липсват фактическите основания за издаването й. Счита, че със заповедта органът
е излязъл извън обхвата на целите, преследвани от закона и е нарушен принципът на
съразмерност. Поддържа, че следва да се отграничи престъплението от проява на
граждански протест и се коментира, че в случая проявата не съставлява деяние по чл. 325,
ал. 1 НК. Моли заповедта да бъде отменена
Пълномощник на ответника, в писмени бележки излага доводи за законосъобразност на
заповедта и, че задържането е продължило толкова, колкото е било нужно да бъде
установена самоличността на задържания. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
На 08.04.2022г. в 09:50 ч. в гр. София, командир на отделение от 1 РУ-СДВР задържал за
срок до 24 часа жалбоподателя, за което издал обжалваната заповед за задържане на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и 4 ЗМВР. Като фактическо основание било вписано -
„хулиганска проява по чл. 325, ал. 1 от НК вр. ДП № 589 от 2022 г.; установяване на
самоличност”. Жалбоподателят бил освободен на 08.04.2021 г. в 18:10 ч. С постановление
от 06.06.2022г. Софийска районна прокуратура прекратила образуваното във връзка със
случая досъдебно производство № 589/2022 г. на 1 РУ-СДВР с мотиви, че деянието не
съставлява престъпление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочената фактология се установява от наличните по делото копие от книга за задържани
лица, протокол за личен обиск, декларация, разписка, постановление на СРП и др., които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по-
подробното му обсъждане е ненужно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Чл. 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат лица при
наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер задържането има характер
на принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 ЗАНН. За
постановяването й се издава заповед – чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това
правомощие е в условията на оперативна самостоятелност, като полицейският орган има
възможността да прецени дали при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Извършваната от съда проверка при оспорване на такава заповед, обхваща преценката дали
съответният орган е разполагал с материална компетентност и с оперативна
самостоятелност, спазил ли е изискванията за законосъобразност при издаване на заповедта
и нейното съдържание.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.
57, ал. 1 ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия – това се установява
от наличното по делото удостоверение за заемната от издателя на заповедта длъжност.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на административно-
производствените правила. В нея са отразени задължителните реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта; фактическите и правни основания за задържането; данни, индивидуализиращи
задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73 ЗМВР и правата на задържаното лице. Посочени са и датата и часа на освобождаване.
Задържането на жалбоподателя е вписано в регистъра на задържаните лица, копие от същата
2
му е било връчено, както и той е попълнил декларация относно това дали ще упражнява
правата си.
Съдът намира, че фактите, обосновали задържането, са изложени в достатъчен обем.
Заповедта е мотивирана с излагане на причината за задържане на лицето.
На първо място като причина е посочено– хулиганска проява по чл. 325, ал. 1 от НК и
водено в тази връзка досъдебно производство - ДП № 589 от 2022. Тези обстоятелства са
напълно достатъчни за да мотивират заповедта в степен да обусловят нейната процесуална
законосъобразност. Посочен е престъпният състав от НК и най-общо е възпроизведен
текстът му. Поради това, съдът намира, че заповедта е достатъчно мотивирана в степен да не
засегне правото на защита на лицето – за субекта е неясно по какви причини е задържан. Не
е необходимо да се посочва кога, къде и как е осъществено деянието, тъй като подобен
реквизит за заповедта не е изискуем. Същата цели единствено задържане на лицето не само,
за да се предотврати последващото му участие в деянието и да се предприемат съответните
процесуални действия, но и събирането на допълнителни доказателства. Няма законова
предпоставка за третирането на заповедта за задържане, която е административен акт, като
обвинителен акт /за да се посочи къде, кога и какво е извършил/, тъй като целите са
различни на двата акта. С оглед това и разписаните реквизити също се отличават.
На следващо място, в закона няма изискване безсъмнено да е доказано на авторството на
деянието. Законосъобразността на заповедта за задържане се преценява към момента на
издаването й и неотносими са последващите обстоятелства, които са настъпили.
Ирелевантно е дали на задържаното лице ще му бъде повдигнато обвинение за
престъпление, както и дали ще бъде признат за виновен. Подобно условие за постановяване
на заповедта за задържане в ЗМВР не съществува. Обикновено задържането е на ранен етап
от разследването и цели събирането на доказателства за нуждите на наказателното
производство.
Тук е мястото да се посочи, че не е предмет на това производство дали е налице или не
престъпление по чл. 325 НК или друго такова от общ характер, а да се прецени дали
заповедта отговаря на формалните изисквания на закона. Предвид това, съдът няма да
коментира възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че актът на протест от страна
на жалбоподателя не съставлява престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Като друго основание за издаването на заповедта е посочено – установяване на
самоличност. Видно от наличните по делото писмени данни, жалбоподателят не е
представил документ за самоличност при поискване от страна на полицаите. Съдът намира,
че задържането на жалбоподателя не само е било обосновано, но и необходимо. Според чл.
70, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМВР полицейските органи извършват проверка на самоличността на
лице, когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления. В случая
полицаите са предприели проверка на самоличността на жалбоподателя по повод действия,
които са посочени като друго фактическо основание за задържането му. Тази проверка би
могла да се осъществи по начините, визирани в чл. 70, ал. 2 ЗМВР: чрез представяне на
документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които
3
познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни
Жалбоподателят не е представил документ за самоличност, не е имало други лица, които да
дадат данни за самоличността му, нито пък е имало друг подходящ начин за това. Поради
това, основателно жалбоподателят е бил отведен в полицейското управление и задържан от
полицейския орган в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал.1, т. 4 от ЗМВР, тъй като
единствената възможност за установяване на самоличността му е била той да бъде отведен
принудително в поделение на полицията, като за това е следвало да бъде издадена заповед
за задържането му. Съгласно чл. 73 от ЗМВР, при задържане като процесното, не могат да
бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване на лицето, а
срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. Това изискване е
спазено - жалбоподателят е освободен преди изтичане на съответния срок – на 08.04.2022г. в
18:10 ч. – по –малко от 4 часа от задържането му, което дава основание да се приеме, че
задържането е траело толкова, колкото е било нужно за установяване на самоличността на
жалбоподателя.
Обхватът при проверката за законосъобразност на оспорения акт включва и прилагането на
принципа за съразмерност. Наложеното с акта ограничение в правната сфера на лицето
съответства с характера на ограничението по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и не е нарушен чл. 6, ал. 2
АПК; не са възможни по-блА.риятни мерки, с които да се постигне целта на закона /чл. 6, ал.
3 АПК/; не съществуват други законови възможности за постигане на целта на заповедта,
така че органът да има преценката коя да приложи /чл. 6, ал. 4 АПК/. Вредите от акта не са
явно несъизмерими с преследваната цел - предвидимите ограничения в правната сфера на
задържания, като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт мярка е съобразена с целта на закона
/чл. 4, ал. 2 АПК/. Принудителната административна мярка има преустановително и
превантивно действие и задържането цели осуетяване на продължаването на противоправно
поведение и препятства последващи прояви.
Предвид това, съдът приема, че действително задържането е имало за цел преустановяване
на извършване на престъпление и да обезпечи събиране на доказателства за това дали е
налице извършено престъпление от общ характер. Както по-горе е посочено, последващите
факти – прекратяване на наказателно производство или оправдателна присъда, са
ирелевантни, тъй като законосъобразността на заповедта се преценява към момента на
издаването й.
Наред с това, задържането е имало за цел и е било необходимо и за установяване на
самоличността и съответства на конкретните фактически и правни основания за задържане
на лицето по правното основание за задържането - чл. 72, ал.1, т.4 ЗМВР.
Предвид това, съдът приема, че формалните изисквания относно реквизитите на заповедта и
реда за издаването й са били спазени; че е в съответствие с материалния закон и не е налице
несъответствие между приложената административна принуда и конкретния случай.
4
Ето защо, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно и същото следва да се присъди съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 143, ал. 3 АПК. Съдът
намира, че предвид това, че ответникът е бил представляван от юрисконсулт и при двете
разглеждания на делото от СРС и при разглеждането му от АССГ, то следва да бъде в
размер на 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. А. Б. срещу заповед за задържане на лице рег.
№ 225зз-364/08.04.2022 г., издадена от командир на отделение в 1 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА А. А. Б. да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 200
лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5