№ 621
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в заседание при закрити врати
на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20251100900240 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Подадена е молба по чл. 625 ТЗ от „Ейч Ти Ти Пуул България” ЕООД за
откриване на производство по несъстоятелност на „Промо Клуб БГ“ ЕООД на
основание неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост, като
молителят твърди да има изискуеми и непогасени парични вземания за цена
на извършена услуга - осигуряване на рекламно пространство за реклама в
социалната мрежа „Фейсбук“ (МЕТА) за периода 21.08.2023 г. – 21.08.2024 г. в
общ размер на 320 644.34 лв. с ДДС, ведно с законната лихва за забава върху
забавените плащания в общ размер на 34 321.59 лв., които вземания твърди да
е придобил по Споразумение за бизнес сътрудничество (Договор за МЕТА
реклама № 20230821-2-VI) от 21.08.2023 г. с „Промо Клуб БГ“ ЕООД. Твърди,
че ответникът, въпреки че е поканен изрично, не изпълнява задълженията си,
поради което моли за него да бъде открито производство по несъстоятелност.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, не е депозирал
отговор, но счита, че в производството не са събрани достатъчно
доказателства за имущественото състояние на ответника.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл. 608, ал. 1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молба на кредитор в хипотезата на неплатежоспособност
е предпоставено от установяване по делото на трайна и обективна
невъзможност на ответника да изпълнява свои изискуеми парични
задължения, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и,
1
публични задължения (към държавата или общината), свързани с търговската
дейност или частни държавни вземания, или задължения за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не са изпълнени в продължение на повече от два месеца,
като законът установява презумпции за наличие на състоянието при спиране
на плащанията на задължения от посочения вид, неизпълнение на
задължението за обявяване на годишни финансови отчети за период от три
години преди датата на подаване на молбата за откриване на производство,
както и в случаите, в които вземания на кредитор, установени с влязъл в сила
съдебен акт, са останали частично или изцяло неудовлетворени в хода на
образувано изпълнително производство за принудителното им събиране в
продължение на повече от 6 месеца.
Свръхзадълженост е налице, в случаите, в които имуществото на
търговеца – капиталово дружество е недостатъчно да покрие паричните му
задължения.
От представените по делото доказателства се установява, че между
молителя „Ейч Ти Ти Пуул България” ЕООД и ответника „Промо Клуб БГ“
ЕООД е възникнало правоотношение, обективирано в Договор за МЕТА
реклама № 20230821-2-VI от 21.08.2023 г., по силата на който „Ейч Ти Ти
Пуул България” ЕООД е поело задължение да предостави на ответника
рекламни услуги в МЕТА платформата срещу задължение на ответника да
заплаща цената им със срок на договора до 21.08.2024 г. Видно от чл. 1.2 от
договора, плащането на услугите може да се извърши авансово или чрез
„кредитна линия“ в съответствие с условията на договор. Съгласно чл. 5.9. от
договора всички фактури, включително проформа фактурите, са дължими и
платими в рамките на 15 дни от издаването им.
В изпълнение на договора дружеството – молител е издало следните
фактури: фактура № ********** от 31.01.2024 г. на стойност 101 932.87 лв. с
ДДС, с падеж 15.02.2024 г., от която остатъкът за плащане е 9 000 лв. съгласно
твърденията на молителя; фактура № ********** от 16.02.2024 г. на стойност
102 029.02 лв. с ДДС, с падеж 02.03.2024 г.; фактура № ********** от
29.02.2024 г. на стойност 95 696.94 лв. с ДДС, с падеж 15.03.2024 г.; фактура
№ ********** от 18.03.2024 г. на стойност 106 995.28 лв. с ДДС, с падеж
02.04.2024 г.; фактура № ********** от 26.03.2024 г. на стойност 6 923.10 лв. с
ДДС, с падеж 10.04.2024 г. Съгласно твърденията на молителя последното
плащане е извършено на 30.04.2024 г., а след тази дата ответникът не е
погасявал задълженията си.
От заключението на приетата по делото експертиза не може да се
установи дали задълженията по договора за реклама са осчетоводени от
ответника, тъй като той не е осигурил достъп до счетоводството си на вещото
лице, а експертизата е изготвена на база годишни финансови отчети и
баланси, които съдържат обобщена информация, като последните са за 2022 г.,
като за следващите години няма заявени за обявяване годишни финансови
2
отчети.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал изпълнение в пълен обем
на задължението си за заплащане на услугите. Напротив, с молба от
07.04.2025 г. признава съществуването на правоотношение по договора за
реклама, като прави възражения за неплащане поради лошо изпълнение от
страна на молителя, които възражения са направени извън срока, като
доколкото не се твърди пълно неизпълнение, а некачествено такова, то и
задълженията на ответника за заплащане на уговореното възнаграждение не
отпадат, а той може да поиска единствено намаляване на възнаграждението
или обезщетение, за което обаче не е въвел своевременно никакви надлежни
твърдения, нито е представил доказателства да е упражнил тези си права
извънсъдебно, като с оглед процесуалното му поведение и неизпълнение на
задълженията да представи счетоводни документи и достъп на вещото лице за
изготвяне на икономическата експертиза, съдът в приложение на чл.161 ГПК
приема, че задълженията към молителя са възникнали, респективно не са
погасени в уговорените срокове и молителят е легитимиран да поиска
откриване на производство по несъстоятелност, което налага съдът да
изследва финансовото състояние на ответника.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, както и от справка в Търговския регистър се
установява, че ответното дружество има качеството на търговец по смисъла на
чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно дружество с ограничена отговорност без
специфичен предмет на дейност, като съгласно подадените данъчни
декларации, дружеството е подавало данни, че извършва търговска дейност с
код по икономическа дейност „ 4791 – Посреднически дейности при
неспециализирана търговия на дребно“, като е регистрирано и по ДДС.
Вещото лице е посочило, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.
анализът на активите, пасивите и ликвидността показва, че дружеството може
да посреща текущите си задължения с краткокрочните активи, съответно няма
задължнялост и е генерирало печалба. Съответно към края на тези две години
коефициентите за ликвидност надвишават приетите за норма стойности.
За периода от 01.01.2023 до 31.12.2024 г. нетният оборотен капитал е
отрицателна величина, което се дължи на увеличение на задълженията на
дружеството спрямо актива. Наличните активи на ответника към 31.12.2024 г.,
след направени корекции за амортизация и обезценка, са около 322 000 лв.,
като основният установен актив е товарен автомобил, чиято стойност не е
определена. Финансовите показатели за ликвидност и автономност са
влошени драстично след 2022 г., като коефициентът на ликвидност през 2023
г. е 0,85, а през 2024 г. е 0,29, а коефициентът на финансова автономност през
2023 г. е 0.15, а през 2024 г. е 0,08. Коефициентът на финансова устойчивост
показва критично ниво на пасивите за целия период.
За целия изследван от експертизата период с начало 2020 г. в
дружеството са били назначени на трудов договор 16 служители, като всички
3
трудови правоотношения са прекратени, а последното прекратяване е
извършено на 04.12.2023г. След 31.03.2024 г. ответното дружество подава
нулеви справки – декларации по ЗДДС, което сочи, че не извършва активна
търговска дейност.
От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания, СДВР –
Пътна полиция и Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, се
установява, че ответникът е регистрирал едно превозно средство – товарен
автомобил с марка „Рено Канго“, с рег. № СВ****ТС, с дата на регистрация –
18.11.2022 г., че има наложени запори по всички, открити на негово име
банкови сметки, както и че не притежава недвижими имоти.
Установява се, че към 28.02.2025 г. ответникът има публични
задължения към НАП, възлизащи на 701 921.66 лв., част от тях установени с
влязъл в сила Ревизионен акт № Р-22221023000768-091-001/21.09.2023 г. за
ревизиран период 21.10.2019 -31.12.2022г., най-старото от които е установено
след ревизия задължение за главница по ЗДДС е с падеж 15.03.2020 г. Още
преди издаването на ревизионния акт от приложението към заключението на
вещото лице относно публичните задължения се установява, че ответникът е
преустановил плащанията считано от 25.07.2023 г., като установеното от
вещото лице плащане през 2025 г. за погасяване на публичните задължения е
на незначителна стойност спрямо общия размер на задължението и е
постъпило след период от 2 години, в които ответникът не е извършвал
никакви плащания към НАП.
Следователно по делото се установява, че ответникът има задължения
към молителя по търговска сделка, както и публични задължения, които е
престанал да погасява. Същевременно не се установява ответникът да
притежава реално краткосрочни активи, които са достатъчни за погасяването
на тези задължения, поради което и съдът приема, че е изпаднал в състояние
на неплатежоспособност, като съдът приема, че това състояние е трайно и
необратимо предвид продължителността на неизпълнението и липсата на
доказателства ответникът да извършва реално търговска дейност, респективно
да генерира приходи още от 2023г., поради което и са налице предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът приема, че неплатежоспособността е настъпила на 31.12.2022 г.,
която е най-ранната дата, към която се установява, че дружеството има
значителни по размер непогасени публични задължения – тези по
ревизионния акт, които са относими за периода 2019 -2022 г. с общ размер на
задълженията за корпоративен данък и ДДС от 561573,33 лв. Към тази дата
коефициентът за обща ликвидност е в размер 1,139, изчислен от вещото лице
само на база данни от обявените годишен финансов отчет и баланс /605 хил.
краткосрочни активи и 531хил.краткосрочни задължени по баланс/, които са
съставени без съобразяване на същите тези публични задължения, които не са
били все още установени поради невярно деклариране на относими
обстоятелства, но са дължими именно в елия размер към 31.12.2022 г.. При
4
отчитането и на тези задължения към 31.12.2022 г. , то коефициентът за обща
ликвидност спада до 0,577 / 605 хил. стойност на краткосрочни активи по
баланс към 31.12.2022 г. : / 531 хил. краткосрочни задължения по баланс + 561
хил. изискуеми публични задължения, установени за период до 31.12.2022 г.
след ревизия/. Следователно към 31.12.2022 г. ответникът не е разполагал с
достатъчно краткотрайни активи, за да покрие и наполовина изискуемите си
краткосрочни задължения и следователно е неплатежоспособен именно от
този момент. Съответно като резултат от тази неплатежоспособност през 2023
г. е настъпило и фактически прекратяването на дейността на ответното
дружество, което е спряло изобщо плащанията на публични задължения,
прекратило е трудовите правоотношения със служителите си и е подавало и
нулеви справки декларации по ЗДДС. Към същата дата е настъпило и
евентуално заявеното основание - свръхзадълженост на дружеството, тъй като
общият размер на активите му не покрива задълженията му.
Не се установява по делото, че дружеството да притежава каквито и да
било парични средства, съответно балансово отчетените стоки, суровини и
материали не се установява да са налични към приключване на устните
състезания, нито от естество да са бързоликвидни, така че да покрият
началните разноски за производството. Нито длъжникът, нито кредиторите са
привнесли началните разноски за развитие на производството по
несъстоятелност в дадения от съда срок (определение по чл. 629б ТЗ), поради
което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл.
632, ал.1 ТЗ.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СГС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Промо Клуб БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Клокотница“ № 1 и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, по отношение на „Промо Клуб БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Клокотница“
№ 1.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Промо Клуб БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Клокотница“
№ 1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Промо Клуб БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Клокотница“ №1
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „Промо
Клуб БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
5
София, ул. „Клокотница“ №1
СПИРА производството по търг.дело № 240/2025 г. по описа на СГС,
VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и може да
се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание
чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6