Р Е
Ш Е Н
И Е
№……..
гр. Ловеч, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Х.
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Радева
к.а.н.д. № 41/2024г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба,
подадена от П.П.Х. с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, в лично качество и
като законен представител на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника
адв. Ц.Т. с адрес ***, офис 310, против Решение № 199/24.10.2023г., постановено
по АНД № 691/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната
му, както и отмяна на потвърденият с посоченото съдебно решение Електронен фиш
серия К, № 783487. Претендира се присъждане на разноски по делото, съгласно
представено адвокатско пълномощно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател П.П.Х., в качеството му на законен представител на
„ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален
представител – адв. Ц.Т..
Ответникът по делото ОДМВР гр. Ловеч,
редно призован, не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на
жалбата и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Ловеч
като правилно.
Административен
съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото
доказателства, съобрази наведените от
жалбоподателя касационни основания
и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от
надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е
неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Производството пред Районен съд гр. Ловеч е образувано по жалба на касатора П.П.Х., в качеството му на законен представител на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. София против Електронен фиш серия К, № 783487, издаден от ОДМВР гр. Ловеч, с който на П.П.Х. – законен представител на фирма „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на П.П.Х., в качеството му на законен представител на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД е била ангажирана за това, че на 20.07.2023г. в 15:09 часа, в обл. Ловеч, на първокласен път I-4, км. 24+500, с. Сопот, АТСС с ARH CAM S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/час, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км/час или 3%, с МПС „ИВЕКО ДЕЙЛИ“, вид товарен автомобил с регистрационен № **** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd3d. В Електронният фиш е отразено, че превишението на максимално разрешената скорост е 24 км/час. На основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на П.П.Х. – законен представител на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С обжалваното Решение № 199/24.10.2023г., постановено по АНД № 691/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е потвърден Електронен фиш серия К, № 783487 като законосъобразен, като за да достигне до този извод за законосъобразност на ЕФ, първоинстанционният съд е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В
производството пред Районен съд гр. Ловеч са били представени и приети веществени
доказателства – разпечатки от видеоклип на л. 16 от делото на РС, като
видеоклипът е изготвен с техническо средство - преносима система за контрол на
скоростта на МПС тип „СПУКС ARH CAM S1” с № 120cd3d. Видно от приложените
на л. 20 от делото на РС Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система, Протокол от проверка № 069-СГ-ИСИС/19.05.2023г. на л. 12
от делото на РС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на
Българския институт по метрология на л. 13 от делото на РС, процесното
техническо средство „ARH CAM S1”, с което е измерена скоростта на автомобила на
касатора, е одобрено на 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027 година.
От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство рег. №
906р-7516/21.07.2023г. е видно, че същото е използвано на дата 20.07.2023г. в
с. Сопот, на ПП път I-4,
км. 24+500, заснемащо и в двете посоки на движение, режим стационарен, при
ограничение на скоростта на движение от 50 км/час, като е посочено начало на
работа 14:40 часа и край на работа 17:00 часа. Посочено е също, че установените
от автоматизираното техническо средство нарушения са 55 на брой. Няма спор, а и
видно от административната преписка е, че на снимката, направена по време на
самото измерване на скоростта – на л. 16 от делото на РС, има данни за измерена
скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде
използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. Системата за измерване на скоростта с
техническо средство „ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема
само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде
заснет друг автомобил. В обжалваният ЕФ е посочено, че заснемането на
автомобила и измерването на скоростта е станало с АТСС, като е посочен и
моделът на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип
ARH CAM S1. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата
на чл. 189, ал. 8, изр. 3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на
касатора, е било сертифицирано. Видно от Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване и от Протокол от проверка
системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална и
последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически
изисквания.
Районният
съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно
автомобила, собственост на дружеството, на което П.П.Х. е законен представител
и едноличен собственик на капитала, заснет е ясно регистрационния номер на
автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 77 км/ч., като е
бил отчетен толеранс от минус 3 км/час, което е по-благоприятно за нарушителя
от отчетен толеранс от 3%. Техническото средство, с което е засечена скоростта
– мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип
„ARH CAM S1“ е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта заснема и автомобила, движещ се с превишената скорост. В случай, че автомобилът
не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет.
Основното
възражение, което се прави с жалбата е, че от съдържанието на Електронния фиш
не става ясно кое е наказаното лице – дали П.П.Х. като физическо лице или
юридическото лице „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД гр. София. Доводите за това на касатора
са, че в ЕФ са посочени едновременно ЕГН на П.П.Х. и ЕИК на дружеството, както
и че е посочен адреса на управление на дружеството, а не постоянния адрес на П.П.Х..
Излага се, че Х. не е нито ползвател, нито собственик на МПС, за да бъде
санкциониран за извършеното нарушение. Съдът счита, че това възражение е
неоснователно и от съдържанието на оспорения Електронен фиш серия К, № 783487 е
ясно, че административното наказание глоба в размер 100 лева се налага на П.П.Х.,
ЕГН: **********, в качеството му на законен представител на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“
ЕООД, ЕИК: ********* с адрес: гр. София, ул. „****, което дружество е
собственик на товарния автомобил. Това е в изпълнение на разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на МПС. В конкретният случай нарушението е
извършено с МПС – товарен автомобил „ИВЕКО ДЕЙЛИ“ с рег. № ****, което е
собственост на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, видно от приложената справка на л. 17 от
делото на РС. За да бъде законосъобразен един електронен фиш е необходимо в
същият изрично да е посочено, в
какво качество е наказан нарушителят. Липсата на това пояснение води до
невъзможност лицето да разбере дали му е повдигната административнонаказателна
отговорност в лично качество или като законен представител на юридическо лице,
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. В конкретният случай
в електронният фиш изрично е посочено, че глобата се налага на П.П.Х. с
ЕГН: **********, в качеството му на законен представител на „ЕМ БИ КЕЙ ГРУП“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****,
като собственик на когото е регистрирано МПС. В случай, че касатора не е бил
ползвател, респ. водач, на посочения в ЕФ товарен автомобил, същият е имал
възможност да подаде декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в която да посочи на
кое лице е предоставил МПС. След като не е подал такава декларация, П.П.Х. сам
се е лишил от възможността да посочи водача на МПС и съответно издаденият срещу
него, в качеството му на законен представител на дружеството-собственик на
автомобила, ЕФ да бъде анулиран. Няма необходимост
административнонаказващият орган да издирва водача на МПС, след като законът е
презюмирал извършителя на нарушението, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира отговорността
на представляващия дружеството-собственик на МПС (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП),
поради което субект на посоченото от правна страна в процесния ЕФ нарушение
може да бъде единствено физическо лице. Именно физическото лице – законен
представител на собственика на моторното превозно средство, с което е извършено
нарушението, е санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е
спазено изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП да се посочи собственика на МПС,
който е юридическо лице. В електронният фиш наказаното лице е индивидуализирано
чрез трите си имена и ЕГН, като съобразно изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен
представител на юридическо лице.
Неоснователни
са и възраженията за липса на реквизити на ЕФ и липса на предупреждаващи знаци,
че се навлиза в участък, в който се извършва контрол на скоростта.
Първоинстанционният съд е дал отговор на тези възражения в оспореното решение,
като е изложил подробни мотиви. Настоящият касационен състав напълно споделя тези
мотиви и счита, че Електронен фиш серия К, № 783487 отговаря на законовите
изисквания за форма и съдържание и същият съдържа всички реквизити по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. При издаването на ЕФ са спазени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., като е съобразен Протокол за използване
на Автоматизирано техническо средство или система, удостоверяващ използването
на споменатото мобилно техническо средство, от който е видно къде е било
разположено автоматизираното техническо средство „ARH CAM S1“, в
какъв режим е работело същото, посока на задействане.
Няма
законово изискване органите на Пътна полиция да обозначават контролирания
участък със знак Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл. 7, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г.), но считано
от 16.01.2018г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр. 6 от 2018г., в
сила от 16.01.2018г., като процесното нарушение е било извършено на 20.07.2023г.,
т.е. много след отмяната й.
В
касационната жалба се сочи, че описаните GPS координати не кореспондират
със словесното описание на мястото на нарушението, посочено в ЕФ, като
разликите се виждали в приложения снимков материал от „общодостъпна
навигационна карта на гр. София“. Това възражение е неоснователно с оглед
приложените по делото доказателства – Информация за километрирането на
републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч и Схема на републикански път
I-4,
от км. 24+000 до км. 24+700. Неясно за съда е по какъв повод касатора сочи
„общодостъпна навигационна карта на гр. София“.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред
относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изпълнил е
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от
закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено.
Предвид изложеното настоящият касационен състав,
при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 199/24.10.2023г.,
постановено по АНД № 691/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е валидно, обосновано,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не
са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна и то
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
С оглед изложеното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199/24.10.2023г., постановено по АНД №
691/2023г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.