ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1085/14.8.2023г.
Административен съд – Пазарджик, в закрито
заседание
като разгледа докладваното от съдията – докладчик Георги Видев административно дело № 742, по описа на съда
за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 157, във
връзка с чл. 153, ал. 3 – 5 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на А.Н.Р против
Ревизионен акт № Р-16001322004153-091-001 от 06.04.2023 г., издаден от началник
сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, в потвърдената му с Решение № 251 от 12.07.2023 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив
част.
Направено е и искане за спиране
изпълнението на ревизионния акт в потвърдената му с Решение № 251 от 12.07.2023 г. част. С
настоящото определение съдът се произнася именно по спирането на допуснатото от
закона предварително изпълнение на обжалвания по съдебен ред ревизионен акт.
Искането е подкрепено с прилагане на
постановление за наложени обезпечителни мерки, като молителят счита, че от него
следва, че задължението е обезпечено в пълен размер.
Цитираната по-горе правна уредба на
производството по спиране изпълнението на ревизионните актове предвижда
следното:
Спиране на изпълнението от съда
Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния
акт пред съда не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от
административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на
изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е
обжалвана пред съда.
(3) Към искането се прилагат
доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а
когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за
обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на
чл. 153, ал. 3 - 5.
(4) Съдът се произнася в 14-дневен срок
от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд.
Чл. 153. (3) Искането се подава до
органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат
доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите
към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено
обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия
размер.
(4) Решаващият орган спира изпълнението
на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3.
(5) В останалите случаи решаващият орган
извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и
може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в
определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като
обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на
налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
Видно от цитираните разпоредби е, че
приложима в случая е ал. 5 на чл. 153 от ДОПК, тъй като не са представени
обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа. В настоящия случай съдът следва да извърши преценка съобразно
представеното обезпечение.
Както е видно от приложеното от
молителя Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № С230013-023-0000263/03.02.2023 г. е,
че с него са наложени следните обезпечения: запори на банковите сметки на
жалбоподателя в две банки за сумата от *** лв., запори върху притежавани от
него ценни книги, а именно: *** броя дялове с номинална стойност за един брой ***
лв., с издател „РИС-71“ ООД, **** броя дялове с номинална стойност за един брой
*** лв., с издател „Лидер Агро РСК“ ООД и 10 броя дялове с номинална стойност
за един брой *** лв., с издател „Р.-Комерс“ ЕООД, както и запори върху 2 броя
МПС, а именно товарен автомобил марка***, със застрахователна оценка 60 000
лв. и товарен автомобил марка ***със
застрахователна оценка 8 600 лв.
Видно от Решение № 251 от 12.07.2023
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ –
Пловдив е, че задълженията по ревизионния акт са изменени на 48 377,22 лв.
главница и 10 687.42 лв. лихва, т.е. предполагаемите задължения са в общ
размер на 59 064.64 лв.
При така установените факти съдът
намира, че липсват основания за спиране на изпълнението на обжалвания
ревизионен акт:
От представеното постановление за
налагане на обезпечителни мерки не става ясно по безспорен начин, че сумата по
ревизионния акт е обезпечена в пълен размер. Наложените запори по двете банкови
сметки са само до размер 3847.29 лв., който е много по-нисък от цялото
предполагаемо държавно вземане. От наложените запори върху дялове в търговски
дружества не може да сте установи какъв размер задължение обезпечават. В
постановлението е посочена само номиналната стойност на дяловете но не и
реалната им пазарна стойност към настоящия момент. При това пазарната стойност
на дяловете е непредвидима и с течение на времето би могла значително да
намалее. Също така е неясна и действителната пазарна стойност на двата
запорирани автомобила. Не е посочено застрахователните оценки към кой момент се
отнасят. Освен това застрахователната оценка безспорно не е равна на пазарната
стойност. При това при движението си автомобилите се износват и развалят, а и
съществува вероятност да бъдат изцяло или частично унищожени при катастрофа или
друга непредвидима ситуация.
Предвид гореизложеното, не следва да
се приеме, че наложените обезпечителни мерки са достатъчни и напълно гарантират
събирането на предполагаемото публично задължение по ревизионния акт, което е в
значителния размер на 59 064.64 лв.
Затова, искането за спиране на
предварителното изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
Отхвърля
искането
на А.Н.
Р. за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001322004153-091-001 от
06.04.2023 г., издаден от началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, възложил
ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в
потвърдената му с Решение № 251 от 12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно осигурителна практика“ – Пловдив част.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба,
подавана чрез настоящия съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/