№ 321
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500335 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Е. Ц. Л. срещу Решение № 3465 от
14.11.2022г. по гр.д. № 9096/2022г. по описа на ВРС, XХХIII-ти състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3414.68 лева,
начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Победа“, бл. № 4, вх. В, ап. 45 с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 16.04.2016г. до 27.04.2022г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 10.05.2022г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно и в
противоречие с доказателствата по делото е приетото от ВРС, че проверката на СТИ от
27.04.2022г. е извършена в присъствие на абоната, както и че е спазена процедурата по чл.
49, ал. 3 от ПИКЕЕ. В представеното по делото препоръчано писмо с обратна разписка
липсва отразена дата на изпращане, за да се приеме, че е спазен срока за изпращане на
протокола на ползвателя по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ. Съдът неправилно е приел също, че СТИ
е метрологично годен, без надлежни доказателства, че метрологичната му годност изтича
именно в края на 2022г. Метрологичната годност на електромера в случая е 6 години, като
1
от монтирането му на обекта на 15.04.2016г., срокът на годност е изтекъл на 15.04.2022г.
/съгласно т. 27 от Заповед № А-259 от 29.04.2021г. на Председателя на ДАМТН/. По делото
няма данни, нито твърдения за извършена последваща метрологична проверка на
електромера. Следователно след тази дата електромерът не е годно средство за измерване,
поради което начислените суми въз основа на неговите показания са незаконосъобразно
начислени и не се дължат. Отделно се поддържат доводи, че ответникът не е имал
материалноправно основание за преизчисление с оглед действието на ПИКЕЕ занапред;
потребителят не дължи технологичните разходи, а реално потребено от него количество ел.
енергия отчетена по уговорените между страните тарифи и способи на отчитане; в случая не
е установено кога и по какъв начин е осъществено неправомерното софтуерно въздействие
върху паметта и в тарифната схема на електромера, поради което не е ясно как е определен
началният момент и въобще периодът на натрупване в трета тарифа; както не е доказана и
реалната доставка и потребление на претендираните количества ел. енергия; по делото не е
доказано при монтажа на СТИ в обекта показанията на скритите регистри, в т.ч. и на Т3 да
са били нулеви; в качеството му на краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ за
ответното дружество не е налице основание да извършва корекция на сметки на крайния
клиент. В този смисъл отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск да уважи с извод за основателност.
В отговор по жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея като
неоснователни, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Поддържа, че исковото вземане произтича на основание чл. 55 от
ПИКЕЕ/2019г. вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Съставеният КП е подписан от независим свидетел;
ирелевантно е авторството на действията, довели до неизмерването; обстоятелството, че
преминалата и отчетена ел. енергия в сумарен регистър Т0 е в количество различно от сбора
на количествата ел. енергия, отчетено в Т1 и Т2, означава, че ел. енергията отчетена в
невизуализиран регистър е преминала и реално доставена и потребена от абоната, а с
ПИКЕЕ/2019г. е възприет принцип мрежовият оператор да издава директно фактура на
клиенти за коригираните количества ел. енергия, независимо от доставчика. По тези
съображения отправя искане решението да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Е. Ц. Л. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на дружеството ответник сумата от 3414.68 лева, начислена по партидата й в
резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищцата е
2
потребител на ел. енергия в обект на потребление в гр. Варна. Узнала за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения
й обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата
сума. Оспорила дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да
обоснове вземане на дружеството, както и липса на реално потребяване на количествата,
предмет на преизчислението. Посочила, че живее постоянно на друг адрес, а в процесния
обект е оставал от време на време сина й, който също не живеел постоянно в него. Била е
изправна по задължението си за плащане на ежемесечните сметки за потребена ел. енергия,
а използването на текущите електроуреди не е в състояние да потреби това количество
електроенергия. Оспорила поради това и законосъобразността на процедурата по
констатиране на допълнителните количества. Отправила в тази връзка искане за
постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на
начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран
регистър по смисъла на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от
договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да
пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. При техническа проверка на
измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната.
Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в
БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. На основание чл. 56
от ПИКЕЕ фактурата е издадена от оператора на мрежата, а не от „Енерго-Про Продажби“
АД, а ел. енергия натрупана в невизуализиран регистър е реално доставена и потребена от
потребителя. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето
му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 1065524 от 15.04.2016г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 1114 0216 6617
5449, при посочените в същия нулеви показания за нощна и дневна тарифи, без данни за
показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа.
На 27.04.2022г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е
съставен Констативен протокол № 5101739, в присъствие на свидетел – Ст.Ив.Г.. При
проверката електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият
3
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 689961.
Протоколът е подписан от представители на „Електроразпределение Север“ АД и от
свидетеля.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 145/05.05.2022г., от
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
Т3, която не е визуализирана на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 09.05.2022г. в размер на 17779 кWh за периода 16.04.2016г. – 27.04.2022г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице
се установява следното: процесният електромер е тип МЕ 162, „Искра“, с ток 5/85А,
произведен 2016г., монофазен, статичен. В годината на производство електромерът е минал
задължителна проверка за годност в БИМ. Срокът му на метрологична годност е 6 години и
изтича в края на 2022г. Към момента на проверката – 27.04.2022г. същият бил метрологично
годно средство да измерва потребяваната ел. енергия. Наличието на показания в регистър
1.8.3 сочи на неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране
по отделните тарифи, посредством въздействие пред инфрачервения порт на електромера.
Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания вследствие на консумация на ел.
енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Така че
електромерът е отчет цялото количество на потребена ел. енергия в обекта. Извършените
математически изчисления по процесната фактура са коректни и са извършени след
прочитане на скрития регистър.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Въведеното от ответника главно основание за възникване на вземането му в исковия
размер е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка
законосъобразността на извършената корекция на сметка с оглед въведените в процеса
оспорвания в исковата молба и поддържаните в жалбата доводи, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Съгласно приетото в съдебната практика на ВКС, възможността операторът на
4
електроразпределителната мрежа едностранно да преизчисли сметките на крайния клиент за
минал период поради показания на количеството електрическа енергия, измерено в
невизуализиран /скрит/ регистър на СТЕ, произтича от измененията в ЗЕ /обн. ДВ, бр.
54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и конкретно – от чл. 55 и чл. 56 от ПИКЕЕ, издадени от
Комисията за енергийно и водно регулиране /обн. в ДВ, бр. 35/2019г., в сила от
04.05.2019г./. ПИКЕЕ е подзаконов нормативен акт, издаден от КЕВР в рамките на
законовата делегация и не противоречи на ЗЕ, включително на произтичащия от чл. 183 и
чл. 200 от ЗЗД извод, че крайният клиент /потребителят/ дължи цена, регулирана от
държавен орган. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на
мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи. Основанието на това вземане /фактът,
който го поражда/ е съответното, действително доставено количество електроенергия на
обекта. Очертаните в ПИКЕЕ предпоставки са разликата между количеството ел. енергия,
което е било отчетено по показанията във визуализираните регистри на СТИ и измереното
по показанията в невизуализираните регистри на СТИ. Правният интерес по отрицателния
установителен иск ищецът доказва с издадените фактура и справка за преизчислените
количества, които съдържат и претенцията на оператора за предоставената мрежова услуга
/чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ/. В тежест на ответника е да докаже оспореното вземане.
Доказването се извършва с помощта на всички допустими доказателствени средства по ГПК.
Успешното му провеждане налага съдът да установи техническата и метрологична годност
на СТИ. От друга страна, БИМ е орган, на когото е възложена държавната политика в
областта на измерванията съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗИ, като за резултата от осъществения
контрол на СТИ, БИМ издава по утвърден ред протоколи. Те се ползват с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК /Р № 85/27.06.2021г. по гр.д. № 2528/2021г., IV
ГО и цитираните в него други, Р № 75/13.04.2021г. по гр.д. № 2206/2020г., IV ГО, Р №
50044/07.03.2023г. по гр.д. № 3273/2021г. на ВКС, IV ГО и др./.
По делото е установено, че Е. Л. е потребител на електрическа енергия, доставяна в
обект в гр. Варна, ж.к. „Победа“, бл. № 4, ап. 45. За измерване на количествата доставена
електроенергия в този обект на 15.04.2016г. е монтиран електромер, за който в протокола за
монтаж е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На
27.04.2022г. служители на ответното дружество при контролна проверка констатирали
преминали количества електрическа енергия в скрит регистър 1.8.3., който не е
визуализиран на дисплея на електромера в размер на 17779 квтч елекроенергия. Същото
количество е обективирано и в експертиза на БИМ и видно от протокол от 05.05.2022г., при
извършването й е установена намеса в тарифната схема на електромера, причина за
различните стойности на електроенергията, отчетени в явните и в скритите регистри на
СТИ. Разликата е 17779 квтч електроенергия. На това основание е извършена корекция на
дължимите от ищцата суми за действително доставената електроенергия в обекта в периода
16.04.2016г. – 27.04.2022г., остойностена в размер на исковата сума, дължима от ищцата.
От приетото по делото и неоспорено заключение на СТЕ е установено, че
електромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2016г., в която
5
година той е и произведен и има срок на метрологична годност 6 години; при монтирането
му в обекта е бил с нулеви показания по всички регистри, което следва от преминатата
метрологична и ведомствена проверка; отчетената в скритите регистри електроенергия е
доставена и регистрирана в тях; има неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ,
довело до отчитане на част от потребената енергия в невизуализирана тарифа; изчисленията
по издадената от ответника фактура са математически точни, като енергията е коректно
остойностена в подпериоди съгласно измененията в цените. Съобразно разпоредбите на чл.
39, ал. 1 и ал. 2 от ЗИ, първоначалната проверка на средствата за измерване има срок на
валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в
наредбата по чл. 28 е определен друг срок. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗИ периодична проверка
се извършва на средствата за измерване в употреба. Последващата проверка се извършва
периодично /ал. 2/, като периодичността на проверките се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се
обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията /чл. 43,
ал. 4 от ЗИ/. Установено е по делото, че електромерът е монтиран в обекта на потребление в
годината му на производство и първоначална проверка, като съгласно опредЕ.та
периодичност на последващата проверка за еднофазни електромери по т. 27 от Заповед №
А-259 от 29.04.2021г. на Председателя на ДАМТН е 6 години. Този срок, съгласно даденото
в чл. 39, ал. 2 от ЗИ разрешение изтича в края на календарната 2022 година. В този смисъл
именно са и дадените от вещото лице обяснения в хода на изслушването му пред първата
инстанция. Ето защо са неоснователни поддържаните в жалбата доводи досежно
метрологичната годност на електромера, за неспазена процедура по преизчисление по
ПИКЕЕ, за липсата на материалноправната легитимация на ответното дружество да
коригира сметките на потребителите, както и за начина на определяне на цената на
доставените и потребени количества ел. енергия, които не са били отчетени. Неоснователен
е и доводът за недоказано реално потребление на спорните количества електрическа
енергия, доколкото на база установените факти, включително при зачитане на материалната
доказателствена сила на протоколите на БИМ, следва да се приеме, че оспореното с иска
вземане е точното количество на потребената, но незаплатена енергия, доставена по
електроразпределителната мрежа, на която ответникът е оператор. В случая електромерът,
отчитал доставената в обекта електроенергия, е монтиран с нулеви тарифи. По делото няма
данни преди монтажа да е бил поставян на друго място, нито уредът да е бил използван
преди монтажа му и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и
изчистен, поради което следва да се приеме, че всички регистри на електромера са били с
нулеви показатели към датата на монтажа му. От това следва, че софтуерната намеса, довела
до отчитане на електроенергия в регистър 1.8.3 е извършена след монтажа на електромера в
обекта на въззивницата в гр. Варна. След като е установено, че отчетената по
невизуализираните тарифи енергия е доставена в обекта за исковия период, ищцата като
краен клиент дължи заплащане на цената й. Отношенията между страните в тази връзка
следва да бъдат уредени по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, съгласно което правило в
случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
6
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че
за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя.
Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало
през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва
да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството
сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди
от манипулирането на електромера.
В заключение, извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота
на въззивницата ел. енергия за минал период е законосъобразна, поради което начислената
чрез преизчисление сума се дължи от ползвателя. Не е установено възникналото в този
смисъл задължение, което съгласно правилата по раздел IX от ПИКЕЕ е възложено за
установяване и събиране на оператора на разпределителната мрежа да е погасено. Ето защо
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. В
обжалваното решение е постановен идентичен правен резултат по същество на спора, който
като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на поискани
разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под
формата на платено възнаграждение на адвокат възлизат на сумата от 1536 лв. Релевираното
от страна на въззивницата възражение за прекомерност съдът преценява като основателно с
оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което определя
възнаграждението към минималния регламентиран размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004г., а именно 770 лв. с ДДС. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивницата.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3465 от 14.11.2022г. по гр.д. № 9096/2022г. по описа
на ВРС, XХХIII-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е. Ц. Л. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* сумата от 770 лева,
представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8