РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Нова Загора, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220101361 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р.А.С. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: *******, чрез пълномощника й адв.В.К. от АК – Стара Загора против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, общ.Столична, район „Люлин“, бул.„Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от Томаш
Яжембович и Зорница Николова Димитрова, с която е предявен отрицателен
установителен иск, с който да се признае за установено по отношение на
ответното дружество, че ищцата не дължи сумата от 4858.89 лева – главница
по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-
01320082/07.01.2009 г., 1365.26 лева - възнаградителна лихва за периода
30.04.2009 г. до 29.07.2011 г., 1225.78 лева – мораторна лихва за периода от
29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски от
249.00 лева, за които суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№
954/2011 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, поради изтекла
погасителна давност.
Посочва се, че с Изпълнителен лист от 21.10.2011 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение № 965/28.09.2011 г. по ч.гр.д.№ 954/2011 г.
по описа на РС - Нова Загора, Р.А.С. била осъдена да заплати на кредитора
„БНП Париба IIърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес: гр.София,
ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, със законен представител - Луик
1
Льо Пишу сумата 4858.89 лева - главница, 1365.26 лева - възнаградителна
лихва от 30.04.2009 г. до 29.07.2011 г., 1225.78 лева - мораторна лихва от
29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва от 26.09.2011 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 249.00 лева,
а вземането произтичало от непогасено задължение по Договор за
потребителски паричен кредит номер PLUS-01320082/07.01.2009 г.
По-късно горепосочените вземания били прехвърлени на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София, което дружество образувало срещу
ищцата в две изпълнителни дела, въз основа на горния изпълнителен лист,
както следва: изп.д.№ 7715/2017 год. по описа на ЧСИ Г.Г., с рег.№ ***** и
район на действие ОС - гр.Сливен /прекратено и архивирано под № 229/2020
г./ и изп.д.№ 1165/2020 г. по описа на същия частен съдебен изпълнител. Сочи
се, че от датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение № 965/28.09.2011
г. по ч.гр.д.№ 954/2011 г. по описа на РС - Нова Загора започнала да тече
погасителна давност, която била тригодишна. През този период давността не
била прекъсвана или спирана. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.119 от
ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не била изтекла.
Поради това към настоящия момент за Р.А.С. бил налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за горепосочените
суми.
Предвид изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което
да установите, че Р.А.С. с ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, посочените по-горе суми, поради
изтекла погасителна давност, за които суми бил издаден изпълнителен лист
от 21.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 954/2011 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Моли също да й се присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
Прилага писмени доказателстава по опис и моли на основание чл.190
от ГПК, съда да задължи ответника да представи по делото Погасителен план
по процесния Договор за потребителски паричен кредит, с който ще се
установи датата на падежа на всяко вземане.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е депозиран отговор от ответната
страна, чрез юрк.Н.Г.В., с който се изразява становище, че иска е допустим,
но неоснователен и се излагат подробни съображения.
Счита предявеният иск за изцяло неоснователен, предвид следните
съображения:
На 07.01.2009 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
(предишно наименование – „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), чийто
универсален правоприемник бил „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Р.А. С., в
качеството й на кредитополучател, от друга, бил подписан договор за кредит
№ PLUS-01320082, а вследствие на възникналите между страните договорни
2
правоотношения, същите уточнени в договор за кредит, кредиторът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Р.А.С.
възникнало задължение да издължи кредита, съгласно условията по
сключения договор.
В резултат на неизпълнение на задълженията договора от страна на **
А. С., по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД през февруари 2012
г. било образувано изп.д.№ 111/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г., с рег.№ ****
към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от
21.10.2011 г.
С молбата си за образуване на изпълнително дело през февруари 2012
г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД възложил правомощията по чл.18
от ЗЧСИ на ЧСИ Н.Г.. На тази дата била прекъсната погасителната давност,
тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС „...е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл.426, ал.2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл.426, ал.3 вр. чл.129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността.“ По аргумент на противното, следвало да се заключи,
че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат
правата по чл.18 от ЗЧСИ била редовна и водела до прекъсване на теклата до
момента погасителна давност. /Решение от 19.01.2021 г. на СГС, постановено
по въззивно гр.д.№ 14124/2019 г. по описа на СГС/.
Твърди се, че на гърба на процесния изпълнителен лист било
отбелязано, че на 23.01.2014 г. по делото е постъпила сума, послужила за
частичното погасяване на задължението, което отново било прекъснало
погасителната давност, тъй като: „Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.“ - т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Разяснява се също, че през юни 2016 г. последвало и депозирането на
молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането
погасителна давност /Решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по
в.ч.гр.д.№ 309/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на
3
съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
След като изп.д.№ 111/2012 г. било прекратено, взискателят изтеглил
процесния изпълнителен лист и на 02.08.2017 г. била депозирана молба за
образуване на ново изпълнително производство, като било образувано изп.д.
№ 7715/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Г.К., peг.№ *****, с което отново била
прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния
изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било
направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия,
включително насрочване на опис на движими вещи.
Ha 09.08.2017 г. било изпратено запорно съобщение до Банка ДСК
ЕАД. Бил насрочен и опис на движими вещи, собственост на длъжника за
25.09.2017 г.
На 23.01.2020 г. взискателят депозирал молба с искане за насрочване
на опис на движими вещи.
Последвало прекратяване на изп.д.№ 7715/2017 г., което довело до
образуването на висящото към момента изп.д.№ 1165/2020 г. отново по описа
на ЧСИ Г.Г., с което погасителната давност отново била прекъсната, тъй като
с молбата си кредиторът поискал насрочването на опис на движими вещи,
извършването на справки и налагането на запор.
Опис на движими вещи бил насрочен за 03.11.2020 г.
В резултат на извършените справки на 01.09.2020 г. било изпратено
запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД.
Предприетите действия довели до постъпването на доброволни вноски
за погасяване на задължението в периода октомври 2020 г. - юли 2021 г., като
част от сумите послужили за частично погасяване на задължения към
присъединения кредитор ТД на НАП.
Взискателят поискал актуална справка за регистрирани трудови
договори с депозирана на 05.08.2021 г. молба, като отново било поискано и
налагането на запор.
Твърди се, че всяко направено искане от страна на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност,
тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по
изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител
не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК налаглаа именно такава, но при личното бездействие на
взискателя.
Отбелязва също, че относно процесните вземания се прилагала общата
петгодишна погасителна давност. Периодичните плащания представлявали
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и
произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания
било независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При
договора за заем било налице неделимо плащане. В случай, че е било
4
уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръщало тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлявало
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части
- аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД. Това обаче не
превръщало този договор в такъв за периодични платежи, а представлявало
частични плащания по договора. (Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по
гр.д.№ 795/2010 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК). Задължението по
процесния изпълнителен лист имало характер на задължение по договор за
заем. Погасителните вноски за погасяване на заема не представлявали
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Следователно в
конкретния случай намирала приложение общата петгодишна давност.
Въпросните вземания били обективирани в изпълнителен лист, издаден в
рамките на развило се заповедно производство по чл.410 от ГПК.
Същото становище било застъпено и в следното решение:
„Настоящият въззивен състав намира, че по отношение на вземане, за което е
налице издадена заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е приложима
нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите.
Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на
чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес по реда на чл.422 ГПК. По силата на чл.416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, както е и в случая, заповедта за изпълнение
влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази, обаче, че ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в чл.414, ал.2 ГПК преклузивен срок, заповедта се
стабилизира („влиза в сила“ по терминологията на закона), като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането въз основа на настъпили преди
издаване на заповедта факти, са основанията на иска по чл.424 ГПК -
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства.“ - /Решение №
260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в.гр.д.№ 14124/2019 г./.
Въпреки че ответникът представял по делото заверено копие на
Договор за кредит № PLUS-01320082, каквото било искането на ищцата,
следвало да се подчертае, че искът по чл.439 от ГПК можел да се основава
единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая,
издадената заповед за изпълнение.
Счита, че всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали
течащата относно вземането погасителна давност, поради което
5
погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.
Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни
действия представлявало годно да прекъсне погасителната давност
основание, който извод следвал от задължителната практика на ВКС. В
мотивите на т.10 от TP № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК
на ВКС се изтъквало, че съгласно чл.116, б.„в“ от ЗЗД давността се
прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. ВКС стигало до заключение, че давността по време на висящото
изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от вигкателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ)...“.
Въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочвали
неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ
ефект за давността. Това били: „...насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на
вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.“.
Изтъква, че не било необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително
успешно, за да се счита давността за прекъсната, като това следвало от самата
разпоредба на чл.116, б.„в“ от ЗЗД, в която законодателят неслучайно си
служел с думата „предприемане“ на изпълнителни действия, а не
„извършени“ или друга подобна формулировка.
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана
многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените
изпълнителни действия, с което предишният взискател „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЧСИ Н.Г. и ЧСИ Г.Г. не са бездействали, а напротив -
предприемали необходимите действия в хода на образуваните изп.д.№
111/2012 г., изп.д.№ 7715/2017 г. и изп.д.№ 1165/2020 г., което доказвало
активното поведение за удовлетворяване интересите на взискателя.
Сочи се, че в тази връзка, следвало да се направи и категорично
разграничение между перемпционния и давностния срок. Точно такова
разрешение давало едно от последните постановени по тази тема Решение №
37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г., докладчик председателят
Б.Б.. В него било прието, че „Когото по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
6
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди
на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“
Много категорично се заявявало, че „Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността.“
Решаващият състав на ВКС постановил, че „Както е посочено по-горе,
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва
давността, като за перемпцията и необходимостта от образуването на ново
дело значение има също, кога е направено искането (в случая то е преди
изтичането на срока за перемпция). Но дори изпълнителното дело да е било
перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение
за прекъсването на давността.“.
Същото становище се поддържало и в други актове на ВКС и окръжни
съдилища: Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 2766/2020 г.,
докладчик съдията Г.М.; Определение № 60667 от 18.10.2021 г. на ВКС по
гр.д.№ 1722/2021 г., докладчик съдията Г.М.; Решение № 264663 от
12.07.2021 г. на СГС по в.гр.д.№ 11391/2020 г.; Решение № 266763 от
30.11.2021 г. на СГС по в.гр.д.№ 13842/2020 г.
След като вече били посочени действия, с които е прекъсвана
давността, ответника допълва становището си, като се позовава и на най-
актуалната съдебна практика, свързана с давността по изпълнителните дела.
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.д.№
2/2013 година на ОСГТК на ВКС посочвало кои процесуални действия на
съдебния изпълнител представлявали изпълнителни действия и имали за
последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото TP на ВКС
от 26.06.2015 г., обаче се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
постановено по чл.58, т.1 ЗУС (отм.), с което било постановено, че
образуването на изпълнително производство прекъсвало давността като по
време на изпълнителното производство давност не течала. Съществени в
настоящия случай били въпросите какво действие във времето имали
тълкувателните актове на ВКС и в конкретика TP на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, и кой тълкувателен акт следвало пряко да се приложи в настоящия
казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и
следователно дали следвало да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За
действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба,
7
следователно за решаването му следвало да се приложи съдебната практика
като източник на правото. По този въпрос имало постановена съдебна
практика - Решение № 170 по реда на чл.290 от ГПК, постановено по гр.д.№
2382/2017 г. на ВКС, с председател Б.Б..
Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и
мотивирано посочвал, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за
загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента
на постановяването на новото TP, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди
постановяване на новото TP са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с
оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било действащо към момента
на настъпването на последиците“... обратното би означавало да се предаде
обратно действие на новото TP, което се предвиждало само по изключение,
съгласно чл.14 от Закон за нормативните актове.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително
производство прекъсвало давността, като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с TP № 2/26.06.2015 г.
било дадено различно разрешение, като било прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсвала с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започвала да тече нова давност.
В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочвал,
че „извършената с т.10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по тълк.д.№
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на TP, като даденото с т.10 от TP №
2/26.06.2015 г. постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към
този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“.
Ако се приемело, че при образуван изпълнителен процес, преди
постановяването на TP № 2/26.06.2015 г. постановено по тълк.д.№ 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то можело да се стигне
до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на
постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи
момент ППВС“.
В тази връзка същото становище застъпвало и Решение на ВКС №
252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г.: „Когато се касае до първоначално
приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в
тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния
8
тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея
други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата
правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото
тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред.
От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт,
обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото
.тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
спорното между страните правоотношение и са породили правните си
последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на
настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно
действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно
чл.14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това. За
заварените като висящи от TP № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването
му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ
различно обвързвсщо тълкуване на последиците на давността при висящност
на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.“.
В подкрепа на гореизложеното били и Решение № 51 от 2019 по гр.д.
№ 2917 от 2018 г. на ВКС, Решение № 315/01.10.2019 г. по в.гр.д.№ 480/2019
г. – ОС - Пазарджик, Решение № 397/04.11.2019 г. по в.гр.д.№ 605/2019 г. -
ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в.гр.д.№
326/2018 г., Решение № 61/24.07.2019 г. по в.гр.д.№ 217/2019 г. по описа на
Окръжен съд - гр.Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC - Варна по
гр.д.№ 18244/2018 г., Решение на Окръжен съд - гр.Варна по т.д.№ 907/2018
г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на Окръжен съд - гр.Варна по в.т.д.№
1091/2019 г.
Такъв отговор на поставения правен въпрос съответствал и на
практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пap.1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в
решение от 19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019
г. по жалба № 48149/2009 г. Според последната, при аналогични хипотези на
нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС/ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означавало да се наруши правото на
ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6, пар.1 от КЗПЧОС.
9
Въз основа на гореизложеното можело да се направи от правна страна
извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело №
111/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г. през февруари 2012 г. до 26.06.2015 г.
намирало приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не
тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началния момент от който започвала да тече погасителна давност бил датата
26.06 2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015 г.. Следователно, датата на
която вземането се погасявало по давност би била 26.06.2020 г. В настоящия
случай, обаче се подчертава, че в периода след 26.06.2015 г. имало извършени
изпълнителни действия по изпълнително дело № 7715/2017 г. и изп.д.№
1165/2020 г., които прекъсвали погасителния давностен срок.
Можело да се изведе заключение, че по процесното вземане срещу
Р.А.С., не била изтекла погасителната давност.
Разяснява се, че на 22.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер бил сключен договор за
цесия по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
прехвърлило вземанията си по сключения с Р.А.С. Договор за кредит №
PLUS-01320082 на ответника - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор - цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
ЕИК *********, да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 22.04.2016 г. Предвид това и съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до Р.А.С. на
посоченият от длъжника адрес, а именно: *******.
Твърди се, че изпратеното уведомление било получено на адреса
лично от Р.А.С., което било удостоверено с обратна разписка, надлежно
оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“
ООД, като копие от същата било приложено към отговора.
По този начин ответното дружество било положило необходимата
грижа уведомлението да достигне до знанието на Р.А.С..
Ответното дружество моли съда, в случай че приеме, че Р.А.С. следва
да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да бъде прието
приложеното към настоящия отговор Уведомление за прехвърляне на
вземания, като уведомление по смисъла на чл.99 от ЗЗД. Сочи се, че съгласно
практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен
иск по прехвърлено вземане съставлявало валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г.,).
10
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като
неоснователен и недоказан депозирания от Р.А.С. иск.
Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в настоящото
производство, а именно юрисконсултеко възнаграждение, определено
съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закон за правната
помощ, препращащи към чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ - в размер на 300.00 лв.
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в
производството в тежест на ответника, то моли да се приложи и чл.78, ал.5 от
ГПК и ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, да прие възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като същото бъде намалено.
Представя писмени доказателства по опис и моли да бъде изискано и
приобщено към доказателствения материал по делото препис от изп.д.№
111/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г., загубила правоспособност, изпълнително
дело № 7715/2017 г. и изп.д.№ 1165/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Г., peг.№
***** към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр.Сливен.
Отправя и особено искане съда да окаже съдействие на страните по
спора, като укаже на насрещната страна да предостави банкова сметка, по
която ще следва да се преведат присъдените разноски с оглед на евентуалния
и неизвестен изход от спора и представя банкова сметка на дружеството-
ответник.
Постъпила е молба от ответника с вх.№ 1678/05.04.2022 г., с която
поддържа становището си, моли да се даде ход на делото и същото да се
разгледа в негово отсъствие.
Съдът е предоставил на страните възможността да представят писмени
защити и такава е депозирана в срок от ищцова страна.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
В подкрепа на твърденията си страните са представили писмени
документи, които съдът приема като доказателства по делото, а именно:
Платежно нареждане за държавна такса, адвокатско пълномощно, Копие от
Изпълнителен лист, юрисконсултско пълномощно, Договор за кредит №
PLUS-01320082, Извлечение от Договор за цесия от 22.04.2016 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ведно с Приложение №1 към него, Заверено копие от
пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, Заверено копие от Потвърждение от цедента
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за извършената цесия, Заверено
11
копие от обратна разписка, удостоверяваща изпращане на уведомлението по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, Списък със сторените разноски,
както и копие от ИД № 1165/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Г. и копие от ИД №
7715/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Г..
Безспорно установено от материалите по делото е, че между ищцата
Р.А.С. с ЕГН ********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS -01320082 от
07.01.2009 г. и тя като кредитополучател се задължила да върне ползвания
кредит в размер на 5000.00 лв. на 31 вноски, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на този договор, а страните по него са уговорили,
че при непогасяване на две вноски по кредита, остатъка от вземането на
Банката, става предсрочно изискуемо изцяло.
В заповедното производство по ч.гр.д.№ 954/2011 г. по описа на
Pайонен съд – Нова Загора е била издадена Заповед за изпълнение №
965/28.09.2011 г. и Изпълнителен лист от 21.10.2011 г. за претендираните
суми: 4858.89 лева – главница, 1365.26 лева - възнаградителна лихва за
периода 30.04.2009 г. до 29.07.2011 г., 1225.78 лева – мораторна лихва за
периода от 29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и
разноски от 249.00 лева на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД.
В резултат на неизпълнение на задълженията договора от страна на **
А. С., по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД през февруари 2012
г. било образувано изп.д.№ 111/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г., с рег.№ ****
към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от
21.10.2011 г.
През юни 2016 г. последвало депозирането на молба за конституиране
на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която на
съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
След прекратяването на изп.д.№ 111/2012 г., на 02.08.2017 г. била
депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство и било
образувано изп.д.№ 7715/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Г.К., peг.№ *****, с което
на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и
било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, включително насрочване на опис на движими вещи.
Ha 09.08.2017 г. било изпратено запорно съобщение до Банка ДСК
ЕАД. Насрочен е опис на движими вещи, собственост на длъжника за
25.09.2017 г.
На 23.01.2020 г. взискателят депозирал молба с искане за насрочване
на опис на движими вещи.
Последвало прекратяване на изп.д.№ 7715/2017 г., довело до
образуването на висящото към момента изп.д.№ 1165/2020 г. по описа на ЧСИ
12
Г.Г., като с молбата си кредиторът поискал насрочването на опис на движими
вещи, извършването на справки и налагането на запор. Опис на движими
вещи бил насрочен за 03.11.2020 г.
В резултат на извършените справки на 01.09.2020 г. е изпратено
запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД.
На 22.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в
качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК
*********, в качеството му на Цесионер бил сключен договор за цесия по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило
вземанията си по сключения с Р.А.С. Договор за кредит № PLUS-01320082 на
ответника в настоящото производство - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор - цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
ЕИК *********, да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно
сключения Договор за цесия от 22.04.2016 г. За последното ищцата е
надлежно уведомена с изпратено Уведомление за извършеното прехвърляне
на вземания до Р.А.С. на посоченият от нея адрес, а именно: *******. Видно
от приетите доказателства изпратеното уведомление е получено лично от
Р.А.С., което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от
служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, искайки да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 4858.89 лева –
главница по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-
01320082/07.01.2009 г., 1365.26 лева - възнаградителна лихва за периода
30.04.2009 г. до 29.07.2011 г., 1225.78 лева – мораторна лихва за периода от
29.05.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски от
249.00 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 954/2011
г. по описа на Районен съд – Нова Загора, поради погасяване по давност на
вземането.
Съдът намира иска за процесуално допустим, като предявен от
легитимирана страна, в законоустановения срок и при наличието на правен
интерес.
Претендираните от ищцата права произтичат от обстоятелствата, че с
трето лице имала договорни отношения, които се уреждали по реда на
13
принудителното изпълнение. Впоследствие вземането на третото лице било
прехвърлено на ответното дружество и то образувало изпълнителни
производства за удовлетворяването си.
Ищцата предявява претенция за недължимост на сумите, което
обуславя предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.
Ответникът представя писмен отговор по предявения срещу него иск в
горния смисъл.
Съдът приема за безспорно установено, че в полза на третото лице е
бил издаден срещу ищцата изпълнителен лист за горните суми и че вземането
по същия е прехвърлено на ответното дружество.
Между страните е била налице облигационна връзка, свързана с
посочения Договор за потребителски паричен кредит и Договора за цесия
между ответника в производството и кредитора.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за
относими, допустими и необходими.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на всяка от страните бе да докаже твърденията си.
В производството по предявен отрицателен установителен иск,
какъвто е настоящият, доказателствената тежест за доказване дължимостта на
процесната сума пада върху ответника.
Ответникът, следваше да установи по пътя на главното и пълно
доказаване, че ищецът му дължи процесните суми.
Безспорно се установи, че в резултат на неизпълнение на задълженията
по договора за кредит от страна на Р.А.С., по молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД през февруари 2012 г. е образувано изп.д.№
111/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Г., с peг.№ **** към КЧСИ и е приведен в
изпълнение процесният Изпълнителен лист от 21.10.2011 г.
Впоследствие на 22.04.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД с ЕИК *********, в качеството му на Цесионер е бил сключен договор
за цесия по силата на който цедента прехвърлил вземанията си по сключения
с Р.А.С. процесен договор за кредит на цесионера - ответника в настоящото
производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
С надлежно пълномощно предишният кредитор - цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД с ЕИК *********, да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията му, които е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
22.04.2016 г., включително и това на ищцата Р.А.С., за което последната е
надлежно уведомена с изпратено Уведомление за извършеното прехвърляне
на вземания до Р.А.С. на посоченият от нея адрес - *******. Този факт бе
14
подкрепен от приложените по делото доказателства от които е видно, че
изпратеното уведомление е получено лично от Р.А.С. на 08.06.2016 г., което е
удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на
национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД.
Ищцовата претенция съдът да установи със силата на пресъдено нещо,
недължимостта задълженията на ищцата по процесния кредит, поради изтекла
погасителна давност съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
С молбата за образуване на изпълнително дело през февруари 2012 г.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от
ЗЧСИ на ЧСИ Н.Г., с което е прекъсната погасителната давност, тъй като
молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат
правата по чл.18 от ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до
момента погасителна давност. Такава е и разпоредбата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД
Давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. В същата хипотеза следва да се посочи и че на гърба на
процесния изпълнителен лист е отбелязано, че на 23.01.2014 г. по делото е
постъпила сума в размер на 409.60 лв., послужила за частичното погасяване
на задължението, което отново е прекъснало погасителната давност, тъй като
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ прекъсва давността.
Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото
чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Съдът се насочва към заключение, че давността по
време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Съответно такива
действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността се
явяват: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач;
насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно от приложените по делото материали, освен посоченото вече
частично плащане на 23.01.2014 г., в изп.д.№ 7715/2017 г. на ЧСИ Г.Г. се
съдържа и запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД от 16.08.2017 г.
Въпреки това съдът намира, че не е необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е
задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната и това следва
от самата разпоредба на чл.116, б.„в” от ЗЗД, в която законодателят използва
15
думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или
друга подобна формулировка.
Подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
която е уважена от съдебния изпълнител, прекъсва давността, тъй като в нея
се съдържа искане за налагане на запор на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника и опис на същите, което представлява поискване на
извършване на изпълнителни действия от взискателя.
В последно посоченото изпълнително дело е приложена и молба за
опис на движими вещи от 21.01.2020 г. от ответника в настоящото
производство, с което отново е спрял да тече давностния срок.
От другото прието от съда като доказателство изп.д.№ 1165/2020 г. на
ЧСИ Г.Г. и по-точно от копието на гърба на изпълнителния лист се
установява, че са постъпили други частични плащания, първото от който с
дата 14.10.2020 г., а последното с дата 12.07.2021 г.
Освен това се съдържа и запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД от
01.09.2020 г.
Всички изброени изпълнителни действия са прекъснали течащата
относно вземането погасителна давност, поради което съда счита, че
погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла.
Изложените факти в достатъчна степен обосновават извода, че се
явява неоснователна ищцовата претенция за изтекла погасителна давност,
макар и да могат да бъдат приведени още факти и обстоятелства в подкрепа
на така направения извод.
На следващо място съдът счита за неоснователно и наведеното от
ищцова страна твърдение, че по отношение конкретно на процесния договор
за кредит, давността следва да бъде тригодишна, а оттам да следва също и
недължимостта на произтичащите във връзка с това лихви.
В тази връзка е и разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, която гласи, че с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, по аргумент
на противното, тъй като съдът счита, че не е изтекъл давностния срок по
отношение на главницата, предвид следното:
В случая, кредитът е обявен за изискуем от ответника на 15.11.2013 г.,
от която дата е започнала да тече погасителната давност, но изброените
изпълнителни действия са прекъсвали многократно изтичането на давностния
срок, както бе посочено по-горе.
Относно процесното вземане се прилага общата петгодишна
погасителна давност. Периодичните плащания представляват самостоятелно
обособени, еднородни престации, независими една от друга и произтичащи от
общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е
налице неделимо плащане, а в случай, че е уговорено връщането на сумата да
16
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното
основание от чл.66 от ЗЗД.
Това не превръща процесния договор в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по него. Задължението по процесния
изпълнителен лист има характер на задължение по договор за заем, а
погасителните вноски за погасяване на заема не представляват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД.
Следователно в конкретния случай намира приложение общата
петгодишна давност, предвид което неоснователно е и твърдението на
ищцата, че давността в случая следва да е тригодишна.
С оглед на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, разноски се дължат на ответната страна за
юрисконсултско възнаграждение. Отправил е искане за присъждане на
разноски. Следва да му бъдат присъдени такива в размер на 300.00 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от Р.А.С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *******, СПРЯМО „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
общ.Столична, район „Люлин“, бул.„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център
„Люлин 6“, ет.2, представлявано от Томаш Яжембович и Зорница Николова
Димитрова, ОТРИЦАТЕЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК , с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ
НЕДЪЛЖИМОСТ, поради изтекла погасителна давност ЗА СУМИТЕ:
4858.89 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и
девет стотинки/ – главница по Договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01320082/07.01.2009 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ в качеството му на кредитор и Р.А.С., в качеството и на
кредитополучател, 1365.26 лв. /хиляда триста шестдесет и пет лева и двадесет
и шест стотинки/ - възнаградителна лихва за периода 30.04.2009 г. до
29.07.2011 г., 1225.78 лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева и седемдесет и
осем стотинки/– мораторна лихва за периода от 29.05.2009 г. до 02.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2011 г. до
17
изплащане на вземането, както и разноски от 249.00 лв. /двеста четиридесет и
девет лева/, за които суми бил издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д.№
954/2011 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.А.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК *********, направените по делото
РАЗНОСКИ в размер на 300.00 лв. /триста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
18