Р Е
Ш Е Н И Е №764
гр. Перник, 22.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8664 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
– Перник” АД гр. Перник е подало заявление, по което срещу ответника Н.Н.С. е
издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 575,83 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017 г., сумата 95,22 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 575.83 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
за разноските
в заповедното производство.
Срещу заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника
срещу вземанията за главница и обезщетение за забава в плащанията.
След постъпилото
възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
С исковата си молба
ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се ***, за която ответникът не му
заплатил дължимите се от него цена и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба
общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск като недопустим и като неоснователен с конкретни
съображения за нередовност на исковата молба и с твърдението, че не е
собственик или ползвател на имота, а от там и потребител на топлинна енергия за
битови нужди за същия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ***. по описа
на Районен съд-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК
в полза на дружеството ищец и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните вземания за цената на доставена незаплатена
топлинна енергия и обезщетение за забава.
С възражение, подадено
в законовия двуседмичен срок по чл.414, ал.1 ГПК, ответникът е оспорил
вземанията.
От приетата като доказателство по делото публикация на общи условия за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. във
в-к „Новинар” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението,
възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя на такава.
Ответникът признава
обстоятелствата, че процесният имот е топлофициран и че се намирал в сграда в
режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, коректността на извършеното дялово разпределение
и делът за отопление на посочения в исковата молба недвижим имот и за
съответния исков период, както и че стойностно потребената топлоенергия е
коректно отразена в представеното към исковата молба извлечение от сметка,
които обстоятелства съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
с доклада по делото.
По съображения от
горното съдът намира, че от представеното по делото извлечение от сметка от
партидата за имота, се установяват стойността на потребената топлинна енергия и
размерът на обезщетението за забава общо и по отоплителни периоди, както и
датите на изискуемостта на всяко от вземанията.
Видно от приетия Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №20, том XXI, дело №5161/1997г. на нотариус И. И. при
РС-Перник със същия Н.Н.С. и С. А. С. са дарили на дъщеря си С. С. В.а правото
на собственост върху процесния топлоснабден жилищен имот, като едновременно с
това дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху същия /л.26
от делото/.
В изпълнение на задължаването му по
реда на чл. 190 ГПК да представи искане за откриване на партида за
топлоснабдения имот ищцовото дружество е ангажирало такова от собственика на
имота С. С. Василева от 25.02.2000г. с посочено основание нотариален ак №20 от
10.12.1997г. /на л. 25 от делото/.
Представени са удостоверения /на л. 38 и 39 от делото/, от които се установява, че регистрираният
постоянен и настоящ адрес на Н.Н.С. съвпада с адреса на топлоснабдения имот.
Други доказателства не са
ангажирани по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмемания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК поради което и същият се явява процесуално
допустим.
По
основателността:
За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде
установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото,
по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период
топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е
заплатена от ответника.
Качеството потребител на топлинна енергия е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1,
и съгласно тази разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от същия
закон. Няма правна пречка в хипотезата, при която върху собствения на едно лице
имот е учредено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля
именно той, а не титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в
облигационното правоотношение с ищцовото дружество- доставчик на топлинна
енергия, включително с оглед диспозитивния характер на разпоредбата на чл.
57, ал. 1 ЗС. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие се презумира с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество
/в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/.
В разглеждания случай, макар и при доказано титулярство на правото на ползване
в лицето на дарителя Н. Н. С. съдът приема, че за процесния период не е установено
по надлежния ред същата да е страна по процесното договорно правоотношение. Подадената
молба-декларация до топлопреносното дружество за откриване на партида за имота
на името на С. С. В. има характера на
предложение за встъпване в договорна връзка с топлопреносното предприятие,
което е прието от последното, установимо от признанието на ищеца, че до
постановяване на решението по гр.д. № 1468/2018г. по описа на Районен
съд-Перник същата е била титуляр на партидата по процесния абонатен номер и с
оглед на постигнатото между страните съгласие между тях е създадена правна
връзка по продажба на топлинна енергия. Не се установява някое от разписаните в
общите условия основание за служебна промяна на партидата за имота. В този
смисъл е и Решение № 149 от 21.05.2018 г. на ОС - Перник
по в. гр. д. № 169/2018 г.
Ето защо съдът приема, че по делото
не се установява възложеното в тежест на доказване на ищеца обстоятелство, че
ответницата Н.Н.С. има качеството на
клиент на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за собствени битови
нужди, макар и в полза на същата да е учредено вещно право на ползване върху
него.
Предвид на горното съдът намира, че предявените
установителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
В
заповедното производство: Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските
отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е
образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността
за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
исковете. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските в заповедното производство.
С процесната заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 75 лв.
за разноски в заповедното производство. С оглед отхвърлянето на установителния
иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство остават в тежест на
ищцовото дружество. Ответникът е представил доказателства за направени разноски
в заповедното производство в размер на 300 лв. за платен адвокатски хонорар, които
му се следват от ищеца.
В настоящото производство: Ответникът е заявил искане за присъждане на направените от него разноски
по делото, като е представил доказателства за сторени такива в размер от 300лв.
за платен адвокатски хонорар, които му се следват от ищеца.
Ищецът няма право на разноски в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” за признаване за установено по отношение на ответника Н.Н.С. с
ЕГН: **********,
че същата дължи на ищцовото дружество сумите в размер
на 575.83 лв. /Петстотин седемдесет
и пет лв. и 83 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017 г. за топлофициран имот, находящ
се ***, както и за сумата 95.22
лв. /Деветдесет и пет лв. и 22 ст./,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 19.09.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” да
заплати на Н.Н.С., с ЕГН: ********** сумата от 300 лв. за разноските по ч.гр.д. № 6740/2018г.
по описа на Районен съд-Перник и сумата от 300
лв. за разноските в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, гражданско дело 6740
/2018 г. по описа на Районен съд-Перник да се върне на съответния състав, като към
последното да се приложи заверен препис от крайния акт на съда по настоящето производство.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: