№ 241
гр. Карнобат, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232130100533 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“
срещу ЗД „Лев инс“ АД иск за присъждане на сумата от 3 596 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
20.03.2018 г., виновно причинено при управление на лек автомобил, за който има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника,
ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и лихва за
забава в размер на 1 818, 05 лв. за периода от 12.04.2018 г. до 05.04.2023 г.,
В исковата молба се твърди, че на 20.03.2018 г. на АМ „Тракия", км 327+700
дясно/банкет, вследствие на несъобразена с атмосферните условия скорост на движение от
страна на водача, е настъпило самостоятелно ПТП с ППС марка „**", модел
„*************", ДК № ****, с ремарке с peг. № ****, собственост на „Сожелиз-България"
ЕООД, управлявано от П. Л. Б. с ЕГН **********, в резултат на което били нанесени
материални щети върху републиканската пътна мрежа /РПМ/. За горното бил съставен
протокол за ПТП № 15665783, с peг. № 15 от 20.03.2018 г., видно от който водачът не е
избрал скорост на движение съобразно атмосферните условия /дъжд/, вследствие на което е
изгубил контрол над ППС и излязъл от платното за движение, като в резултат на
допуснатото ПТП са настъпили материални щети върху РПМ. Сочи се, че към момента на
настъпване на ПТП, водачът, причинил щетите, е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ЗПК „Лев Инс" АД, понастоящем - ЗК „Лев Инс" АД,
като в съставения от органите на „Пътна полиция" протокол за ПТП е вписана
Застрахователната полица с № BG/22/117000828254, със срок на валидност от 18.07.2017г.
до 17.05.2018 г. Във връзка с горното, след получаване на протокола за ПТП, с доклад вх. №
66-Бс-822/29.03.2018 г. инж. С. П. - гл. специалист в отдел ИРД при ОПУ-Бургас е
уведомила директора на специализираното звено за установените материални щети върху
РПМ, като към доклада са приложени снимков материал и количествено-стойностна сметка
за доставка и монтаж на ОСП изготвена съгласно ценовата листа към сключения между
Агенция „Пътна инфраструктура" /АПИ/ като Възложител и ДЗЗД „Магистрали 2014" като
Изпълнител е сключен Договор с № РД-38-9/28.11.2014 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за поддържане, базирано на показатели на
1
изпълнение на автомагистрали и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистралите, стопанисвани от АПИ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, Обособена позиция № 2: Автомагистрала „Тракия" от км 208+181 до км 359+475,
включително и пътни връзки с обща дължина 11,562 км". Сочи се още, че поради виновните
действия на водача на описаното ППС с настъпилото ПТП са причинени материални щети
на участъка от РПМ, изразяващи се в деформиране на 10 бр. мантинели/намачкани/ на ОСП;
6 бр. само остъргани мантинели на ОСП; 1бр. зануляване на ОСП; 16 бр. колчета на ОСП; 5
бр. счупени бетонови колове на предпазна ограда; 20 м смачкана мрежа на превозна ограда,
счупено колело на водосток, поради което е бил необходим монтаж на ново ОСП, демонтаж
на деформираното ОСП, както и допълнителни присъщи за това разходи, в т.ч. за транспорт
и доставка. Представена била КСС, видно от която възстановяването на причинените от
ППС вреди било на обща стойност 3 596,16 лева с ДДС. От ищеца било изпратено до ЗК
„Лев Инс" АД, с оглед причинените вреди на РПМ писмо с изх. № 24-00-177/05.04.2018 г., с
което била отправена покана за изрично произнасяне от страна на застрахователя по повод
на претенцията, с приложени доказателства и посочена банкова сметка. Видно от известие за
доставяне с № ИД PS 8000 01WM3W 7 писмото било получено на 12.04.2018 г., като към
настоящия момент липсвал отговор от страна на застрахователя по предявената претенция.
Тъй като в законоустановения в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок липсвало произнасяне на
ответника, за ищеца възниквал интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу
ЗК „Лев Инс" АД.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът признава, че е страна по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с твърдяното от ищеца
съдържание и период на валидност от 18.05.2017до 17.05.20118 г. Твърди, че за настъпилото
на 20.03.2018 г застрахователно събитие в ЗК Лев Инс АД е постъпило уведомление от
АПИ-ОПУ-БУРГАС на 12.04.2018 г, с претенция за изплащане на обезщетение на стойност
3 596.16 лева с ДДС, към което не били представени документи въз основа на които да се
прецени размера на щетите. С писмо L-1050 от 18.04.2018 г. ответникът изискал декларация
за липса на имуществена застраховка за конкретното увредено имущество, както и
счетоводна и техническа документация, касаеща стойността на увреденото имущество,
датата на придобиване, годината на монтаж на увредените съоръжения, фактура за
извършения ремонт с включено ДДС. Сочи още, че с писмо от 02.05.2018 г, входирано в ЗК
Лев Инс АД с вх. № L-1400, ответникът получил исканата декларация, но било отказано
изпращането на фактура за ремонта и извадка от книгата за заприходени материални активи,
което възпрепятствало определянето на размера на щетите. За определяне размера на
щетите било ангажирано вещо лице, което на база КСС следвало да го определи. Изготвен
бил доклад за щета № 0000-10000-00-18-7151, в който е определено обезщетение в размер на
2 786.00 лева без ДДС (поради липса на фактура, изпратена от ищеца). Сочи се, че ответното
ЗД отново изискало предоставяне на фактура за извършените ремонти, но до датата на
изплащане на обезщетението - 11.05.2023 г. такава не била представена. Допълва, че
въпреки стореното от застрахователя доброволно плащане по щета № 0000-10000-00-18-
7151, релевира възражение за изтекла погасителна давност, в която увреденото лице е могло
да претендира обезщетение за причинените му имуществени щети по полица ГО, която е пет
години от датата на настъпване на застрахователното събитие, като уточнява, че видно от
представения протокол за ПТП № 1565783, събитието е настъпило на 20.03.2018 г, а искът
бил предявен на 06.04.2023 г, т.е.след изтичане на пет годишния давностен срок. Моли в
този смисъл и за отхвърляне и на акцесорната претенция за лихви. Счита, че заплатеното
обезщетение в размер на 2786.00 лева отговаря на действителната стойност, необходима за
възстановяване на причинените щети от настъпилото на 20.03.2018 г застрахователно
събитие, която сума била преведена по представената с исковата молба банкова сметка на
ищеца. В тази връзка моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на юриск.
възнаграждение.
2
В открито съдебно заседание от 12.09.2023 г. ищецът се представлява от юрисконсулт,
признава, че е на лице плащане от страна на ответника в размер на 2 786.00 лева без ДДС по
щета № 0000-10000-00-18-7151, но заявява, че няма възможност да представи фактура, с
която да оправдае дължимото ДДС. За ответната страна се явява юрисконсулт, който
претендира да бъде потвърдено плащането, извършено от застрахователното дружество,
евентуално претенциите да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
В открито съдебно заседание от 10.10.2023 г. ищецът релевира отказ от претенцията за
3596,16 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 20.03.2018 г., виновно причинено при управление на
лек автомобил, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва, като на основание чл. 233 от
ГПК съдът е прекратил производството по делото в тази му част.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
След прекратяване на производството вследствие депозирания на осн. чл. 233 от ГПК
отказ от иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, спорът се концентрира върху претенцията за мораторна
лихва с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ върху дължимото застрахователно обезщетение
за периода от 12.04.2018 г. (датата, за която е получено от ответника уведомление от АПИ-
ОПУ-БУРГАС) до 05.04.2023 г. (датата, на която по пощата е изпратена до РС Бургас
исковата молба).
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвента
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Отговорността на
застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, поради което същият ще отговаря и за онези вреди и при същите
условия, за които би отговарял деликвента, включително и за лихвите за забава. С нормата
на чл. 429, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016г.) отговорността на застрахователя по договора за
ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е лимитирана като началото на
периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от
увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, успешното провеждане на иска с правно
основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване в процеса наличието на главен дълг към датата на претендираната лихва, както и
че задължението за заплащане на такава произтича от деликт, покрит от застрахователя риск
по задължителна застраховка ГО, причинен на ищеца, както и поставяне в забава на
ответното дружество за заплащане на застрахователното обезщетение.
В настоящата хипотеза, не е спорно между страните, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява следното:
На 20.03.2018 г. на АМ „Тракия", вследствие на несъобразена с атмосферните условия
скорост на движение от страна на водача, е настъпило самостоятелно ПТП с ППС марка
„**", модел „*************", ДК № ****, с ремарке с peг. № ****, собственост на
„Сожелиз-България" ЕООД, управлявано от П. Л. Б. с ЕГН **********, в резултат на което
били нанесени материални щети върху републиканската пътна мрежа, за което бил съставен
протокол за ПТП № 15665783, с peг. № 15 от 20.03.2018 г. За настъпилото произшествие
3
застрахователят е уведомен на 12.04.2018 г.
Не се спори, а и от представеното платежно нареждане №231311023768 от 11.05.2023 г.,
ведно с представена справка (списък) от ОПУ Бургас, се установява, че ответното дружество
е заплатило на ищеца сумата от 2 786 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в деформиране на 10 бр. мантинели/намачкани/ на ОСП;
6 бр. само остъргани мантинели на ОСП; 1бр. зануляване на ОСП; 16 бр. колчета на ОСП; 5
бр. счупени бетонови колове на предпазна ограда; 20 м смачкана мрежа на превозна ограда,
счупено колело на водосток, поради което е бил необходим монтаж на ново ОСП, демонтаж
на деформираното ОСП, както и допълнителни присъщи за това разходи, в т.ч. за транспорт
и доставка, причинени в резултат на ПТП - застрахователно събитие, настъпило на
20.03.2018 г., виновно причинено при управление на гореспоменатия лек автомобил, за
който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането (в този смисъл Решение №128/ 04.02.2020
г. по т.д. № 2466/ 2018 г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г.
на ВКС, II т.о.). Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 497, т. 1 и т. 2 КЗ касае
собствената забава на застрахователя да определи и заплати дължимото обезщетение по
предявената пред него претенция и не е обвързана от забавата, в която изпада деликвента за
заплащане на обезщетение от непозволено увреждане, заради което и законодателят е
предвидил, че всички дължими от застрахователя лихви по ал.1, както и присъдените срещу
застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната
сума по чл. 492 КЗ.
В случая не е спорно между страните, че ищецът е заявил претенция за обезвреда пред
застрахователя на 12.04.2018 г. В контекста на коментираното по-горе разрешение, следва
да се приеме, че от момента на уведомяване на застрахователя от пострадалото лице, в т. ч.
предявяване на претенцията пред него на същата дата, а именно от 12.04.2018 г. ответникът
е изпаднал в забава и дължи законна лихва от тази дата на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ.
От същата дата е започнало и течението на погасителната давност, която за лихви съгл.
Чл. 111, б. „в“ от ЗЗД е три години. Следователно и предвид релевираното възражение за
давност, касателно предявените искове, в т.ч. и акцесорният такъв за мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение следва да се приеме, че претенцията е погасена по давност
за периода от 05.04.2020 г. до 05.04.2023 г., когато давността е била спряна поради
предявяване на настоящия иск. Липсват данни за извършено плащане от застрахователя в
този период. Поради това съдът приема, че се дължи лихва за забава върху главницата само
за периода от 05.04.2020 г. до 05.04.2023, който съдът на осн. чл. 162 ГПК определи в размер
на 1 108, 27 лева.
Следователно искът по чл. 429, ал. 1 КЗ е частично основателен и следва да се уважи, в
размер на 1 108, 27 лева за периода от 05.04.2020 г. до 05.04.2023 г., като за горницата до
претендираните1 818, 05 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по давност.
По разноските по делото:
При този изход от спора право на разноски имат двете страни, които ги претендират.
Ищецът и ответника-юридически лица, са представлявани от юрисконсулти и съгласно
чл.78, ал.8 ГПК им се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по
Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска,
фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсултите
процесуалното представителство (подаване на исковата молба, съотв. ОИМ и писмено
4
становище с явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението
съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 150 лв. Така с оглед частичната основателност на
иска, следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в общ размер на 91, 43 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на ответното дружество – 58, 56 лв., съразмерно
с отхвърлената част на иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, п.к. 1700 район Студентски, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, представлявано
от Павел Валериев Димитров, София Николова Антонова, Валентин Валентинов Илиев,
Марин Александров Димитров чрез юрк. С. С. Л. да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Македония" № 3, представлявана от Председателя на
Управителния съвет - инж. Венцислав Ангелов, чрез М. Г. -пълномощник, юрисконсулт при
Областно пътно управление - Бургас сумата от 1 108, 27 лева, представляваща лихва за
забава върху обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 3 596 лв. с ДДС,
настъпили в резултат на застрахователно събитие от 20.03.2018 г., виновно причинено при
управление на лек автомобил, за който има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, като ОТХВЪРЛЯ искът по
чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД за сумата над 1 108, 27 лева до пълния предявен размер от
1 818, 05 лева за периода от 12.04.2018 г. до 05.04.2020 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 78, ал. 1 ЗК „ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к. 1700 район Студентски, бул. „Симеоновско шосе" №
67А, представлявано от Павел Валериев Димитров, София Николова Антонова, Валентин
Валентинов Илиев, Марин Александров Димитров чрез юрк. С. С. Л. да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Македония" № 3, представлявана от Председателя
на Управителния съвет - инж. Венцислав Ангелов, чрез М. Г. -пълномощник, юрисконсулт
при Областно пътно управление - Бургас разноски в общ размер на 91, 43 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. Чл. 78, ал. 3 от ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с
ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Македония" № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет - инж. Венцислав
Ангелов, чрез М. Г. -пълномощник, юрисконсулт при Областно пътно управление - Бургас
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, п.к. 1700 район Студентски, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, представлявано
от Павел Валериев Димитров, София Николова Антонова, Валентин Валентинов Илиев,
Марин Александров Димитров чрез юрк. С. С. Л. сумата от 58, 56 лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнагарждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
5
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6