№ 275
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900308 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от „Геотерм” АД срещу „Онтарио
БГ” ЕООД и ППЗК „Срацимир” за приемане за установено в отношенията между страните,
че не съществува вземане в полза на първия ответник срещу втория ответник по изп. дело №
389/2024г. по описа на ЧСИ Л. С. за сумата от 49 248,79 лв., от които главница в размер на
35 000,00 лв.; законна лихва в размер на 9 251,47 лв. за периода 09.03.2022 г. - 29.05.2024 г.; 1
409,72лв. неолихвяеми вземания; 3 587,60 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, за които е
издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 569/2023 год. по описа на ВАпС.
В исковата молба се излага, че въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК с изх. №
6478/11.03.2024 г., издадено по ИД № 178/2024 г. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ, считано от
14.03.2024 г. ищецът се явява присъединен взискател по ИД № 389/2024 г. на ЧСИ рег. № 895
в КЧСИ, което е образувано за удовлетворяване на вземанията на кредитора „Онтарио БГ“
ЕООД срещу длъжника ППЗК „Срацимир“ по изпълнителен лист № 24/20.02.2024 г.,
издаден по в. т. д. № 589/2023 г. на ВАпС. По ИД № 389/2024 г. на ЧСИ рег. № 895 в КЧСИ
били допълнително присъединени и вземанията на „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК
„Срацимир“ по изп. лист от 14.05.2024 г., издаден по в. т. д. № 569/2023 г. на ВАпС.
Съществуването на последните ищецът оспорва в настоящото производство с твърдението,
че „Онтарио БГ“ ЕООД никога не е предоставяло на ППЗК „Срацимир“ сумата от 35 000
лева в заем в т.ч. по договор за заем от 30.07.2020 г. и издадения разходен касов ордер №
4/05.09.2020 г. (РКО), съответно, че тя не е била осчетоводявана, декларирана пред НАП и
използвана за дейността на кооперацията. Издаването на РКО не било свързано с договора
от 30.07.2020 г. Оспорва съдържанието на РКО, като заявява, че управителят на „Онтарио
БГ“ ЕООД – М. М., без знанието и съгласието на председателя на кооперацията Я. Я. се бил
снабдил с разходни ордери, върху които Я. предварително бил изписал единствено номера
на документите и положил подписа си в полето, удостоверяващо получаването на
съответната сума. Всички останали детайли били впоследствие попълвани от М.. В
евентуалност твърди, че дори сумата по договора да е била предадена на Я., то той я е
получил в лично качество, а не в това на председател на кооперацията. Твърди се още, че
поради изпълнението на тристранно споразумение от 14.07.2022 г., сключено между ППЗК
1
„Срацимир”, „Атлас Агро 2011” ЕООД и „Онтарио БГ” ЕООД, на 04.11.2022 г. е била
одобрена съдебна спогодба, с която е приключило производството по т. д. № 139/2022 г. на
ОС-Добрич. В чл. 6 от извънсъдебното споразумение, страните уговорили, че при точно
изпълнение на поетите задължения, те няма да имат претенции помежду си. В евентуалност
ищецът твърди, че процесният договор е нищожен поради неговата привидност и
противоречието му с добрите нрави.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Онтарио БГ” ЕООД, с
който дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди, че по силата на договор за
заем, наименуван договор за подпомагане, е предоставил на ППЗК „Срацимир” в брой
сумата от 35 000 лв. с цел използването и за осигуряването на стопанската 2020-2021 г., като
́
от своя страна кооперацията поела задължението да върне сумата в рамките на една година
при поискване. В т. 3 от договора било предвидено, че разходването на средствата и размера
на паричната помощ се преценява от представляващия кооперацията Я. Я., като се определя
по размер и удостоверява с РКО – в случая № 4/05.09.2020 г., издаден от управителя на
„Онтарио БГ” ЕООД М. М.. С полученото от ППЗК „Срацимир” уведомление вх. №
170/10.09.2021 г., кооперацията била поканена да възстанови сумата, но не сторила това.
Поддържа, че РКО удостоверява факти, неизгодни за получателя на сумата, поради което
имал и материална доказателствена сила. В РКО било изрично посочено, че той е получил
сумата в качеството си на председател на ППЗК, а не в лично такова. Посоченото в ордера
кореспондирало с поетите с договора задължения на страните. Счита за ирелевантно
обстоятелството, че предаването на сумата се е осъществило в почивен ден. Пояснява, че не
кредитира по занятие трети лица със средства, събрани чрез влогонабиране, поради което и
специалните условия за това не били относими за него. За неотносими счита и аргументите
за редовността на воденето на счетоводството си и неотразяването на заетата сума в ГФО и
данъчни декларации. Счетоводното отчитане на полученото имало значение единствено във
вътрешните отношения между кооперацията и органния и представител, а неспазването на
́
нормите на ЗОПБ и ЗМИП можело да доведе единствено до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност, но не и да повлияе на валидността на
сделката. Като неоснователни се оспорват и възраженията за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, симулативност и липса на съгласие. Оспорва възражението,
че управителят на „Онтарио БГ” ЕООД се е сдобил недобросъвестно с празни бланки на
РКО подписани от Я.. Относно твърденията, че търговските взаимоотношения между
двамата ответници са били уредени с постигането на извънсъдебна спогодба заявява, че
поетите в спогодбата задължения не са били изпълнени, респ. споровете не са били
разрешени окончателно.
След изтичане на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника ППЗК „Срацимир” е
депозиран отговор на исковата молба, с който се признава иска и се изразява становище за
неговата допустимост и основателност, което се подкрепя с доводите, че решението по което
„Онтарио БГ” ЕООД се идентифицира като кредитор не е влязло в сила, а договорът за заем
и изявлението в РКО били нищожни поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За
това, според ответника, свидетелствало и отсъствието в договора на съществен негов
елемент – размерът на предоставената сума. Договорът бил съставен, за да удостовери
формално издаването на РКО и други такива счетоводни документи, издадени по същия
начин. Поддържа изложеното от ищеца, че РКО бил само подписан от председателя на
кооперацията, а останалото съдържание било попълнено без негово знание и съгласие. В
счетоводството на „Онтарио БГ” ЕООД нямало отразени вземания към кооперацията.
Заявява, че договорът за заем бил нищожен и поради противоречието му със закона – чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като ако ответникът „Онтарио БГ” ЕООД е предоставил няколко заеми,
един от които е процесният, то той е действал като кредитна институция, без да има лиценз
за това.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
2
„Геотерм” АД поддържа изложените в първоначалната молба доводи за уважаване на
предявения иск. В допълнение твърди, че е извършена симулация на компютърната
счетоводна система на „Онтарио БГ” ЕООД при вписването на предадените суми за месец
септември едва през месец октомври.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от
ответника „Онтарио БГ” ЕООД, с която пояснява, че е осчетоводил предоставената от него в
заем сума по сметка 501 – каса в лв., както и че предаването на сумата в почивен ден се е
осъществило по искане на председателя на кооперацията. Посочва, че видно от протокола за
извършената от НАП проверка, ордерът е бил и осчетоводен в редовно воденото му
счетоводство.
В хода на делото е представена молба от новоизбрания председател на ППЗК
„Срацимир” Яни Димов, в която заявява, че признава вземането на „Онтарио БГ” ЕООД за
сумата от 35 000 лева, представляваща главница по по договор за подпомагане от 30.07.2020
г., за която е издаден РКО № 4/05.09.2020 г.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за
уважаване на исковите претенции. Представя писмена защита, с която поддържа всички
изложени доводи и твърдения.
Ответникът „Онтарио БГ” ЕООД поддържа направените възражения и оспорвания.
Представя писмена защита.
Ответникът ППЗК „Срацимир” не е изразил становище в хода на устните състезания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът „Геотерм“ АД е присъединен взискател по изп. дело № 389/2024 г. по описа на ЧСИ
Л. С. с вземане обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, издадена по ч.гр.д. № 190/2024 г. по описа на РС-Девня, срещу длъжник ППЗК
„Срацимир” за сума в общ размер от 651 774,34 лева, в т.ч. разноски по изпълнението, като
изп. дело № 389/2024 г. срещу посочения длъжник е образувано от първоначален взискател
ответникът „Онтарио БГ" ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д. №
589/23 г. по описа на ВАпС.
Впоследствие към изп. дело № 389/2024 год. по описа на ЧСИ – Л. С. е присъединен
и изпълнителен лист, издаден по т.д. № 569/2023 г. на ВАпС, съгласно който ППЗК
„Срацимир” е осъдено да заплати на „Онтарио БГ" ЕООД сумата от 35 000,00 лв.,
представляваща главница дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. по РКО № 4/05.09.2020
г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.03.2022 г. до окончателното и изплащане и сумата от 1 409,72 лв.,
́
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.09.2021 г. до
08.03.2022 г. Не е спорно, че законната лихва върху главницата за периода 09.03.2022 г. -
29.05.2024 г. е в размер на 9 251,47 лв., както е посочено в изпратената до ППЗК
„Срацимир” покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 13823/15.05.2024 г. по изп.
дело № 389/2024 год. В същата ПДИ са посочени и задължения на ППЗК „Срацимир” в
размер на 3 587,60 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които по т. 26 в размер на 3
551,60 лева. Посоченият в ПДИ общ размер на задълженията е 49 248,79 лева.
По делото е приет като доказателство заверен препис от Договор за подпомагане от
30.07.2020г. сключен между ответниците, съгласно който „Онтарио БГ“ ЕООД се е
задължило за срок от една година, считано от датата на подписването, да предоставя на
ППЗК “Срацимир“ парични средства в брой за осигуряване на стопанската 2020-2021
година. Съгласно уговореното разходването на средствата е според нуждите на кооперацията
по преценка на председателя Я. В.. Размерът на паричната помощ се определя и
3
удостоверява с разходни касови ордери, издадени от управителя на „Онтарио БГ“ ЕООД М.
М.. Връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната
дейност и постигането на добри финансови резултати.
От приетия като доказателство заверен препис от Разходен касов ордер № №
4/05.09.2020 г. е видно, че същият е издаден от “Онтарио БГ“ ЕООД и удостоверява на
предаване в брой „по договор за нуждите на кооперацията“ на сумата от 35 000 лв. В
графата „Да се брои на“ е изписано името Я. В. Я. с посочен ЕГН, а в графата „Представител
на“ е посочено „Председателя на ППЗК “Срацимир“. За „съставил“ и „броил сумата“
ордерът е подписан от М. М., а за „получил сумата“ е положен подпис от Я. Я. – председател
на кооперацията към този момент като под подписа ръкописно е изписано и името Я. Я..
За установяване истинността на оспорения от ищеца РКО № 4/05.09.2020 г. по делото
е прието заключение на вещо лице по допусната Съдебно-почеркова и техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира. Съгласно заключението
подписът, положен за „получил сумата" и ръкописният текст в Разходен касов ордер /РКО/
№4 от 05.09.2020 г., е изпълнен от Я. В. Я.. Не са установени признаци, които да сочат, че
изследваният подпис е технически възпроизведен от друг документ. Не са установени
признаци за извършени поправки и дописване чрез внасяне на промени в съществени
елементи в съдържанието на Разходен касов ордер /РКО/ № 4 от 05.09.2020 г., които водят до
засягане на съществени елементи на изразеното в него мисловно съдържание – в случая
поправка и дописване в изписания текст. В съдебно заседание от вещото лице пояснява, че
понастоящем както в България, така и в чужбина няма техническа възможност да се
установи категоричност на стареенето на химикалната паста, в какъв период от време е
положена, още повече, че в случая разликата във времето е много малка. Може да се
установи поредността на попълването на ордера, единствено при припокриване, каквото в
случая е налице в горната част на текста „Я. Я.“ и подписа на броил сумата. Вещото лице
уточнява, че не може да се отговори на въпроса на какъв етап е изпълнен единият подпис
или другия подпис, т.е. кой първи е положил подписа – получил сумата или броил сумата, но
в конкретния случай е възможно, изпълнилият ръкописен текст да е положил подпис за
получил сумата и след това броил сумата да е положил подпис.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира. По въпроса за редовното
водене на счетоводството на „Онтарио БГ“ ЕООД вещото лице е констатирало, че ГФО за
2020 г. в частта Счетоводен баланс към 31.12.2020 г. и Отчета за паричните потоци по
прекия метод за 2020 г. не съответстват на счетоводните данни по Оборотната ведомост за
периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. ГФО за 2020 г. подаден в НСИ и АВ – Търговски
регистър е индентичен, като в Актива на Счетоводния баланс, раздел В. Текущи
/краткотрайни/ активи, група II. Вземания, статия Други вземания е посочена сумата от 276
хил. лева, която отговаря на осчетоводените вземания по счетоводна сметка 498 - Други
дебитори и кредитори, партида Я. В. - 275 800,00 лева, в която влиза и сумата 35 000,00 лева
по РКО № 4/05.09.2020 г. В счетоводството на „Онтарио БГ" ЕООД по счетоводни данни не
се водят вземания от ППЗК „Срацимир". Процесният РКО № 4/05.09.2020 г. за 35 000,00
лева се води счетоводно като вземане от Я. В. - в обща сума от 275 800,00 лева като дебитно
салдо в счетоводна сметка 498 - Други дебитори и кредитори. Относно ППЗК „Срацимир“
констатацията е, че процесният ордер за 35 000,00 лева и останалите РКО, осчетоводени в
„Онтарио БГ"ЕООД като вземане от Я. В. в общ размер на 275 800,00 лева, не са
осчетоводени в счетоводството на кооперацията. В счетоводството на ППЗК „Срацимир"
няма отразени задължения към „Онтарио БГ"ЕООД. Според изготвената от експертизата
Справка за движението на касовата наличност на „Онтарио БГ" ЕООД за периода от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. се установява, че към 05.09.2020 г. наличността в касата според
осчетоводените налични документи е 297 843,26 лева. Наличността в Б.ите сметки общо на
дружеството по счетоводни данни е 901,09 лева към 05.09.2020 г. Наличността в касата на
4
„Онтарио БГ“ ЕООД към 01.01.2020 г. е 110 984,94 лева. Постъпилите през периода от
01.01.2020 г. до 05.09.2020 г. в касата на дружеството суми са в общ размер 214 839,02 лева,
от които 129 989,65 лева изтеглени от банка, 20 302.80 лева постъпили от клиенти и
останалата част в общ размер 64 546,57 лева – предоставени от собственика на дружеството
М. М. и възстановени здравни осигуровки от М.Д.. В справката за заемите и начислените
лихви по институционалните сектори и подсектори през 2020 г. попълнена в
информационната система „Бизнес статистика" на НСИ в годишния отчет на „Онтарио БГ"
ЕООД за 2020 г. на ред 210110, колона 2 няма попълнени цифри. В тази справка под
таблицата има текст, който е попълнен със X, а именно Декларирам, че нямам предоставени
заеми X – Декларирам, че нямам дължими заеми Х.
В отчета за паричните потоци по прекия метод за 2020 г. на „Онтарио БГ"ЕООД,
публикуван в системата на НСИ, на ред 61553, колона 2 е посочена сумата в размер на 288
хил. лева, която включва 275 800,00 лева предадени на Я. В. по РКО с основание
председател на ППЗК „Срацимир", като останалата част се отнася за погасени суми по
кредит, кредитна карта, лихви, такси и на собственика М. М..
В счетоводството на „Онтарио БГ"ЕООД процесният ордер №4/5.9.2020 г. за
предоставените 35 000,00 лева е осчетоводен както следва: Дебит с-ка 498 Други дебитори и
кредитори, партида Я. В. - 35 000,00 лева Кредит с-ка 501 - Каса в лева – 35 000,00 лева.
Експертизата не дава безспорно заключение дали процесният ордер е относим към договора
за заем /подпомагане/ от 30.07.2020 г., поради това, че е осчетоводено вземане от Я. В., а не
от ППЗК „Срацимир", докато в РКО е записано да се брои на Я. В. Я. – представител на –
председател на ППЗК „Срацимир" с. Чернево и основание – по договор за нуждите на
кооперацията. В счетоводна сметка 498 – Други дебитори и кредитори няма налична партида
ППЗК „Срацимир“. В счетоводствата на ППЗК „Срацимир" и „Онтарио БГ" ЕООД няма
взети счетоводни записвания във връзка с тристранното споразумение от 14.06.2022 г.
между ППЗК „Срацимир", „Онтарио БГ" ЕООД и „Атлас Агро "ЕООД.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебна компютърно-
техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира. От същото се
установява, че за нуждите на счетоводството на „Онтарио БГ” ЕООД се използва програмна
система „Мега“, версия в момента на проверката: 2021.04.01., а счетоводният софтуер на
ППЗК „Срацимир” е АЖУР®L. Двата счетоводни софтуера предоставят възможност за
извършване на промени в счетоводните данни. Тези промени могат да бъдат прилагани до
момента на приключване на данъчен годишен финансов отчет. При направените справки на
място в двете счетоводства не са установени нерегламентирани счетоводни записвания,
касаещи поставените въпроси. На посочената в РКО № 4/05.09.2020 г. дата 05.09.2020 г.
(събота) има електронно записване в програмната система „Мега“ съответстващо на РКО 4,
което е видно от детайлна хронологична справка по документи за период 01.01.2020 г. –
31.12.2020 г. от програмния продукт по сметка 498 – други дебитори и кредитори.
Счетоводният запис е с вальор от 05.09.2020 г. Датата на която е записан може да е същата
или всяка дата след посочената до приключване и предаване на данъчен годишен финансов
отчет. Програмата има вграден контрол за коректност Въведения документ е преминал
проверката на програмата за коректност на формата на въведената дата, както и дали тя
попада в разрешения в Пароли на достъп период за въвеждане. Корекции в счетоводните
регистри на „Онтарио БГ” ЕООД относно суми, посочени като внесени в каса, могат да се
правят единствено на начални салда, но крайното салдо е в резултат на всички предходни
операции и там не е възможна корекция. Ако има промяна на начално салдо, това ще стане
видно спрямо крайното от предходния период и няма как да се прикрие. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че ползваният от „Онтарио БГ” ЕООД не разполага с
функция, която да позволява извършване на проверка кога един запис е бил въведен, от кого
е бил поправян и кога е бил променен последно.
5
От показанията на свидетеля Х.П.Н., охранител в кооперация „Срацимир“ от месец
март 2019 г., които съгласно чл. 172 от ГПК съдът цени при съобразяване на възможната му
заинтересованост, се установява, че Я. Я. и М. М. са се срещали в кооперацията, но на
свидетеля не било известно двамата да са идвали на пети или на шести септември 2020 г.,
както и някой да е носил пари или документи от името на Я. Я. или М. М..
От разпита на свидетелката И.Н.Д. – касиер-счетоводител в кооперация „Срацимир“
от 14 години, които съгласно чл. 172 от ГПК съдът цени при съобразяване на възможната и
́
заинтересованост, се установява, че М. М. не е предлагал на свидетелката да дава над 10 000
лева в брой, а не по Б. път. М. М. посещавал кооперацията, имал взаимоотношения с
кооперацията и ходел при председателя. Имало договори с „Атлас Агро“. От името на
„Онтарио БГ“ не били постъпвали суми в касата на кооперацията. През месец септември
2020 г. М. М. бил идвал при председателя Я. Я. в неговата стая. За процесния ордер разбрала
една-две години по-късно. По-късно разбрала, че имало празни ордери в кабинета на
господин Я. с негов подпис. Свидетелката не била използвала в касата празни ордери.
Посочва, че ордерите на кооперацията стоят в нейното бюро и са празни, не са попълнени,
няма подписани ордери. Подписаните ордери Я. показал на управителния съвет след като се
получил имейл, че господин Я. е получил някакви пари от М. М., от „Онтарио“.
Свидетелката не знае в каква връзка господин Я. държи в бюрото си подписани ордери. Не
си спомня да се е оплакал, че има изчезнали или изгубени.
По делото е разпитан като свидетел Я. В. Я., бивш председател на ППЗК „Срацимир",
за подписал РКО № 4/05.09.2020 г. Същият заявява пред съда, че такъв касов ордер не е
подписвал на въпросното лице - М. М.. Посочва, че 2020 г. е била много лоша стопанска
година. През лятото господин М. дошъл и поискал да помогне на кооперацията, които
нямали нищо против. Идвал често в кооперацията. Направил един договор, който чак на
девети септември внесъл в кооперацията, но преди това многократно идвал при свидетеля в
канцеларията. Свидетелят заявява, че имал подписани разходни касови ордери в бюрото си,
където имал и други подписани Б.и документи, платежни, вносни бележки към банка и т.н.,
които били за поискване от счетоводството и стояли в неговото бюро. Те били без суми и
затова не ги държали в касата. Не бил подписвал ордер с такава попълнена сума и не бил
получавал сума от 35 000 лева от Разходен касов ордер № 4 от 05.09.2020 г. от М. М.. Датата
била празник и свидетелят не бил там. Не бил предавал сума от 35 000 лева на
Кооперацията, защото никой не му бил давал такава сума.
От дадените по реда на чл. 176 от ГПК обяснения на управителя на „Онтарио БГ”
ЕООД М. Ю. М. не се установяват неизгодни за страната факти, които да различни от
изложените от този ответник фактически твърдения, а именно, че същият е предал сумата,
посочена в процесния РКО на председателя на кооперацията в административната сграда в
село Чернево вероятно на датата, която пише в ордера – 05.09.2020 г., поради което
отговорите нямат доказателствена стойност.
По делото е представено подписано на 14.07.2022 год. тристранно споразумение
между ППЗК „Срацимир“, „Атлас Агро 2011“ ЕООД и „Онтарио БГ“ ЕООД, последните две
– представлявани от М. М.. В чл. 6 от споразумението е посочено, че същото урежда всички
спорни правоотношения между тях, като при точно изпълнение на договореното, страните
заявяват, че нямат претенции между тях.
Представен е и протокол от 03.11.2022 год. по т.д.№139/2022 год. по описа на ОС-
Добрич, видно от който по делото е постигната съдебна спогодба, в която има за предмет
дължима от „Атлас Агро 2011“ ЕООД на ППЗК „Срацимир“ сума в размер на 19 200 лева на
основание договор за наем, които са посочени в чл. 3, ал. 1 от извънсъдебно споразумение от
14.07.2022 год. между ППЗК „Срацимир“ и „Атлас Агро 2011“ ЕООД.
С определение № 89/13.01.2025 г. по касационно търговско дело № 20248002901775
на ВКС, 2-ро ТО, не е допуснато до касационно обжалване решение № 131 от 07.05.2024 г.
6
по в. т. д. № 569/2023г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 145
от 28.03.2023 г. по т. д. № 309/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което, на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ППЗК „Срацимир” е осъдена да заплати на „Онтарио БГ“,
гр. Добрич сумата 35 000 лв. – дадена по договор за подпомагане от 30.07.2020 г. с РКО №
4/05.09.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 09.03.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата 1409.72 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената
разпоредба когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг
кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Втората алинея на чл. 464 ГПК
предвижда, че искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
С присъединяването на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен
процес, образуван от друг взискател, се цели удовлетворяването на встъпилия кредитор от
същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението във висящия изпълнителен
процес. Защитата на конкуриращия взискател – какъвто твърди, че е ищецът, е чрез
предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК срещу длъжника и
привидния кредитор, като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и
се атакува привидното изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на
последния. Предявяването на установителния иск е обусловено от наличието на правен
интерес ищецът да отрече съществуването на вземането на конкуриращия го при
удовлетворяване на вземането му друг взискател. Правият интерес от иска възниква от
момента на присъединяването на новия взискател до момента на разпределението на
средства, като исковата защита е допустима независимо дали длъжникът разполага с
достатъчно имущество за удовлетворяване на конкуриращите се взискатели.
В конкретния случай и двамата взискатели – „Геотерм” АД и „Онтарио БГ“ ЕООД, са
хирографарни кредитори на ППЗК “Срацимир“, като в изпълнителното производство все
още не е извършено разпределение, което да се е стабилизирало, поради което искът по чл.
464 от ГПК е допустим.
Същевременно, предмет на исковата защита по реда на . 464 от ГПК е отричане
вземането на взискател от длъжника. Установените в изпълнителния титул задължения на
ППЗК „Срацимир” към „Онтарио БГ" ЕООД са за сумата от 35 000,00 лв. – главница ведно
със законната лихва от 09.03.2022 г. до окончателното и изплащане и сумата от 1 409,72 лв. –
́
обезщетение за забава за периода 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г. наред с тези задължения,
обаче, ищецът оспорва и сума в общ размер от 3 587,60 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ,
които не са били присъждани и чието възникване е последица от упражненото процесуално
право. Тези суми не могат да бъдат предмет на установяване по чл. 439 от ГПК (Решение №
58 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 309/2021 г., I т. о., ТК). За тази част от иска, липсва
интерес като положителна процесуална предпоставка за оспорване на материално право и
затова сезирането на съда е недопустимо, поради което и производството в тази част следва
да бъде прекратено.
По основателността на иска:
Вземането на „Онтарио БГ" ЕООД от ППЗК „Срацимир” в размер на 35 000,00 лв.,
представляващи главница дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. по РКО № 4/05.09.2020
г. ведно с присъдените законна лихва и обезщетение за забава, е безспорно установено в
отношенията между двамата ответници по настоящото дело с влязло в сила съдебно
решение, поради което извършеното в хода на делото признание на иска от страна на ППЗК
7
„Срацимир” е ирелевантно, тъй като правото на този ответник да въвежда нови фактически
твърдения и да прави възражения по оспореното от ищеца вземане на „Онтарио БГ" ЕООД е
преклудирано в производството по т. д. № 309/2020 г. на Варненски окръжен съд.
В тежест на ответника „Онтарио БГ” ЕООД е да установи валидно сключване на
договора за заем от 30.07.2020 г., предаването, респ. получаването на сумата по договора от
ППЗК „Срацимир”, както и че е разполагал със сумата, посочена в процесния РКО към
момента на предаването й, наличието на връзка между издадения РКО и договора за заем.
Горните обстоятелства се установяват по несъмнен начин от представените по делото
писмени доказателства. Видно от съдържанието на договора от 30.07.2020 г. страните са
постигнали съгласие за предоставяне на парични средства с цел финансово подпомагане на
ППЗК „Срацимир” през 2020 г., която според изявлението на тогавашния председател Я. Я. е
била много тежка година, срещу задължение за връщането. По правната си същност
сделката представлява договор за заем, който съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е реален договор
и се смята за сключен с предаването на уговорената сума. Сключването на процесния
договор с предмет оспорената сума от 35 000 лева е обективирано в процесния РКО №
4/05.09.2020 г., с който е удостоверено, че “Онтарио БГ“ ЕООД е предало на председателя на
кооперацията сумата от 35 000 лв. Разходният ордер представлява частен свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказателствена сила по отношение на
съдържащите се в него неизгодни за издателя му факти, и съставлява доказателство, че
изявленията в него са направени от посочените лица. От гледна точка на ППЗК „Срацимир”
ордерът има силата на разписка за получено сума в брой.
Безспорно е установено, в т.ч. и с приетата по делото съдебно-почеркова и техническа
експертиза, че за получил сумата ордерът е подписан от Я. В. Я., който е председател и
представляващ кооперацията към посочената в документа дата 05.09.2020 г. От
установеното от експерта частично припокриване на буква “Я“ от текста „Я. Я.“ с подписа за
„Броил сумата“ не може да се направи извод за манипулиране на съдържанието на
документа, тъй като не може да се установи разминаване във времето на изписването на
съдържанието и полагането на подписа. Дори подписът за „Броил сумата“ да е положен след
подписа на получил, това не доказва факта, че в момента на полагане на подписа за получил,
останалото съдържание на документа не е било нанесено. Същевременно от показанията на
свидетелката И.Д. – касиер-счетоводител на кооперацията, се опровергава версията на
председателя Я. Я., че същият предварително бил разписал празни ордери, които по някакъв
неуточнен начин са попаднали в държане на управителя на „Онтарио БГ” ЕООД, който от
своя страна ги е попълнил със съдържание, което не отговаря на действителните факти.
Свидетелката не знае за предварително подписване на каквито и да било РКО от
председателя, което предвид длъжностната и характеристика и функциите които е
́
изпълнявала означава, че такава практика не е имало. Доводите на ищеца, че ордерът не
установява предаване на сумата по него, защото съдържа ръкописен текст, който е положен
от М. М., не могат да бъдат споделени, тъй като за автор на удостоверителното изявление в
документа се счита лицето, което е положило подпис върху него, а не неговият физически
съставител.
В ордера е записано основание за издаване „по договор за нуждите на кооперацията“,
което кореспондира с посоченото в договора за подпомагане, където е посочено
„разходването на средствата са според нуждите и необходимостите на ЗК Срацимир по
преценка на Я. В.“. В ордера изрично е посочено, че лицето Я. В. Я., действа в качеството на
представител на кооперацията, която е страна по договора за подпомагане.
Следователно между „Онтарио БГ” ЕООД и ППЗК „Срацимир“ е възникнало валидно
заемно правоотношение за сумата от 35 000 лева, която е предадена от управителя М. на Я.
Я. в качеството му на председател на ППЗК “Срацимир“, а не в лично качество, както се
поддържа от ищеца. Този извод не може да бъде разколебан от обстоятелството, че в
8
счетоводството на „Онтарио БГ” ЕООД аналитичната партида е на името на Я. Я.. При
несъответствие между счетоводния запис и първичния счетоводен документ, в случая това е
РКО № 4/05.09.2020 г., меродавно е съдържанието на документа, обективиращ сделката.
Това следва и от принципа за предимство на съдържанието пред формата, според който
сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание,
същност и икономическа реалност (чл. 26, ал. 1, т. 8 от ЗСч). Неправилното счетоводно
отчитане само по себе си не може да създаде ново правно положение.
Обстоятелството дали на датата на издаване на процесния ордер и предаване на
парите по него, председателят на ППЗК „Срацимир“ е посещавал канцеларията на
кооперацията в с. Чернево е без значение. Няма пречка сумата да бъде предадена на
различно място. Същевременно, предвид отдалечеността във времето и заинтересоваността
на свидетеля да поддържа версията на Я. Я., съдът намира, че показанията на свидетеля
Х.Н., охранител в кооперацията, установяват със сигурност, че М. и Я. многократно са се
срещали в канцеларията на кооперацията в с. Чернево, което съответства на другите данни
по делото, но не и че не са идвали на пети или на шести септември 2020 г.
Наличието на Б.и сметки на страните по договора за заем не изключва плащания в
брой, дори същите да са за суми над 10 000 лева, което е в нарушение на забраната на ЗОПБ.
Последица от нарушаване на тази забрана е приложение на санкциите, предвидени в ЗОПБ,
но не влече нищожност на договора.
Според заключението на вещото лице по приетата ССчЕ “Онтарио БГ“ ЕООД е
разполагало с достатъчна касова наличност за предоставяне на сумата по процесният РКО
на кооперацията. Липсата на осчетоводяване и заприходяване на задължението в
кооперацията не зависи от волята и възможностите за въздействие от страна на “Онтарио
БГ“ ЕООД, поради което тези пропуски не могат да се ползват в негова вреда.
Обстоятелството дали и защо Я. Я., който е получил сумата, не е предал същата в
кооперацията, не променя факта, че получаването на сумата от председателя рефлектира
директно в правната сфера на кооперацията, т.е. сумата се счита получена от ППЗК
„Срацимир“.
От приетата по делото СТЕ не се установиха твърденията на ищеца за извършена
намеса – симулация на компютърната система на ответника “Онтарио БГ“ ЕООД.
Счетоводните записи са извършени в съответствие с действащото законодателство като след
срока за изготвяне и предаване на ГФО за отчетния период корекции не са установени.
Съдържащото се в тристранното споразумение от 14.07.2022 г. между ответниците и
“Атлас Агро 2011“ ЕООД съдържа изявление, че при точно изпълнение страните заявяват, че
нямат претенции помежду си не поражда директен погасителен ефект върху вземането по
процесния РКО. В споразумението са предвидени редица условия, от чието точно
изпълнение зависи обвързаността им договорките на споразумението. Съдебната спогодба
между “Атлас Агро 2011“ ЕООД и ППЗК „Срацимир“ касае само част от предмета на
споразумението. Ето защо, не може от съдържанието на споразумението да се направи извод
за отпадане на задължението за връщане на сумата по процесния РКО.
Не се установява нищожност на договора за заем, обективиран в договор за заем от
30.07.2020 г. и РКО № 4/05.09.2020 г. поради противоречие със закона, накърняване на
добрите нрави или привидност. „Онтарио БГ“ ЕООД не извършва влогонабиране и не
предоставя кредити по занятие, поради което сключването на отделни търговски сделки с
цел кредитиране на други лица не представлява Б.а дейност и дружеството не е нарушило
императивен лицензионен режим. Сделката, макар и да е безвъзмездна, предвид липсата на
задължение за ППЗК „Срацимир“ да заплати възнаградителна лихва, не нарушава добрите
нрави. Страните са в трайни търговски отношения, поради което няма пречка да договорят
преференциални условия с оглед дългосрочен търговски интерес. От събраните
доказателства не се установи абсолютна привидност на договора, нито относителна
9
симулация.
Предвид горното предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника
„Онтарио БГ“ ЕООД следва да се присъдят сторените съдебно деловодни разноски в размер
на 4810,00 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им.
Ответникът ППЗК „Срацимир“ не претендира присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Геотерм“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ №2, вх.Б, ет.3, ап.8, за признаване за
установено, че не съществуват вземания на „Онтарио БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 7, от ППЗК
“Срацимир“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, в размер на
сумата от 45 661,19 лв., от които 35 000,00 лв. представляващи главница по Договор за
подпомагане от 30.07.2020г. и РКО № 4/05.09.2020г.; законна лихва в размер на 9 251,47 лв.
за периода 09.03.2022 г. - 29.05.2024 г.; 1 409,72 лв. обезщетение за забава, за които е издаден
изпълнителен лист по в.т.д. № 569/2023 год. по описа на ВАпС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на исковата претенция за
установяване несъществуване на вземане в полза на „Онтарио БГ” ЕООД срещу ППЗК
„Срацимир” за сумата от 3 587,60 лв., представляваща такси по Тарифата към ЗЧСИ по изп.
дело № 389/2024 год. по описа на ЧСИ – Л. С., като недопустимо.
ОСЪЖДА „Геотерм“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Генерал Тошево, ул. „Васил Априлов“ №2, вх.Б, ет.3, ап.8,, да заплати на „Онтарио БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба“ №
22, вх. Б, ет. 3, ап. 7, сумата от 4810,00 лева, представляващи сторени по делото разноски на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта с характер на определение, в
която производството е прекратено по отношение на вземането за сумата от 3 587,60 лв.,
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10