№ 1463
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110216626 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от С. Л. Л., ЕГН
********** чрез адв. Д. срещу електронен фиш серия К № 4660772 от
28.03.2021 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182,
ал. 2 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева
за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания
електронен фиш като се твърди, че в него не е посочено дали е била отчетена
допустимата грешка при измерване. Застъпва се, че посочената правна
квалификация е неправилна, тъй като разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
посочва, че за повторно нарушение се налага глоба в двоен размер. Твърди се,
че в електронния фиш не е посочено кой акт обуславя претендираната
1
повторност. Оспорва се изправността на техническото средство, с което е
измерена скоростта на движение на заснетия автомобил. Твърди се, че в
изготвения протокол за използване на техническото средство е допусната
грешка /без да се посочва каква/, което води до незаконосъобразност на
електронния фиш. Според жалбоподателя, нарушението следва да е
установено със стационарно техническо средство, аргумент за което черпи от
ТР № 1/2014 г. Бланкетно се твърди, че не е спазено изискването на чл. 6 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Акцентира се върху разпоредбата на чл.
91, ал.3 от ЗМВР. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени бележки се
оспорва спазването на законовите изисквания при поставяне на пътния знак
В-26.
Въззиваемата страна – СДВР - редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразност на обжалвания фиш
и се моли за потвърждаването му. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до
24.02.2020г. Мобилна система за видеоконтрол с фабричен номер на
устройството 653 преминала последваща периодична проверка за техническа
изправност на 23.10.2020 г., за което бил съставен и протокол от проверка №
9-38-20/23.10.2020 г.
На 28.03.2021 г. около 13:15 часа по главен път Е-80 - автомагистрала
„Тракия” с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София се движело
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Пасат” с ДК № *******, собственост на жалбоподателя С. Л. Л.. При номер 1
2
на главен път Е-80, до бензиностанция „Петрол” горепосочената мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M с фабричен номер 653 заснела цитираното моторно
превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно
97 км./час извън населено място, при ограничение на скоростта от 80 км/ч.,
въведено с пътен знак В-26. За позиционирането на системата за контрол на
скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна
база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен
неговият собственик – С. Л. Л., ЕГН **********. Въз основа на горното бил
издаден процесният електронен фиш серия К № 4660772, с който на
собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението –
жалбоподателя С. Л. Л. било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
80 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 94 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 14 км/ч. Електронният
фиш бил връчен на 24.11.2022 г.
Жалбоподателят С. Л. Л. не депозирал декларация по чл. 189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 08.12.2022 г. чрез адв. Д. депозирал жалба срещу
електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 9-38-20/23.10.2020 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 28.03.2021 г.,
заповед за одобряване образец на електронен фиш, фотоснимки, справка от
3
ОПП- СДВР относно датата на връчване на процесния фиш, справка „Картон
на водача” за жалбоподателя Л., писмо от директора на дирекция
„Управление и анализ на трафика” при СО, ведно с проект на организацията
на движението на АМ „Тракия” в района от 0+000 км. до 6+000 км.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол за последваща проверка № 9-38-20/23.10.2020 г. на
средството за измерване се установи, че използваната в процесния случай
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
по пътищата TFR1- M представлява одобрен тип средство за измерване, като
устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 653 е
преминало е последваща проверка за техническа изправност на 23.10.2020 г.
В протокола е посочена и допустимата грешка при отчитане на скоростта при
полеви условия, а именно +/- 3 км./час при измерена скорост до100 км./час и
+/- 3% при измерена скорост над 100 км./час. Веществените доказателства по
делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната
дата и място именно лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК
№ ******* е бил управляван и се е движил в заснетия участък със скорост над
максимално допустимата. Мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол се установява от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 28.03.2021 г., а именно на главен път Е-80 – автомагистрала „Тракия”, км. 1
до бензиностанция „Петрол” с посока на движение на контролираните
автомобили от гр. Пловдив към гр. София. В протокола е отразено, че
режимът на измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било
монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. Отново в същия протокол е отразено, че с
пътен знак В- 26 е въведено ограничение на максимално допустимата скорост
на движение на автомобилите от 80 км./час, валидно извън населено място,
като е посочено, че разстоянието от пътния знак до мястото, на което е било
поставено техническото средство е 250 метра. Посочено е, че номера на
първото статично изображение е 21644, а последното е 21696, като видно от
4
представената по делото фотоснимка /л. 9 от делото/ е с № 21683 и попада в
горепосочените рамки. При тези данни и доколкото твърдението на
жалбоподателя относно допусната грешка при попълване на протокола е
лишено от каквато и да било конкретика съдът намира, че цитираният
протокол е годно доказателствено средство за отразените в него
обстоятелства и няма пречка съдът да го цени при установяване на фактите по
делото. Изложеното в него относно съществуващото ограничение на
скоростта и начина на въвеждането му кореспондира напълно с изложеното в
писмото на директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” към СО
и представената схема.
От приетата по делото справка за собственост се установява, че към
инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото
нарушение е бил собственост на жалбоподателя С. Л. Л..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на 24.11.2022 г., а
жалбата е подадена на 08.12.2022 г.) и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
5
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
6
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
В процесния случай нарушението е установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1-
M, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък /за което е съставен и протокол рег. № 4332р-
17009/29.03.2021 г., съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Всичко това съдът намира
за нужно да посочи, за да отговори на доводите на жалбоподателя, почерпени
от ТР 1/2014 г., че издаването на електронен фиш, в хипотеза, в която
нарушението на ЗДвП е установено с автоматизирано мобилно техническо
средство е недопустимо. Напротив, допустимо и законосъобразно е при
условията, посочени по-горе.
При изследване на електронния фиш от формална страна съдът намери,
7
че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяващ
вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да
се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са
приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал.4 и сл. от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е максимално разрешената
скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило
процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото
средство. Не може да се приеме за незаконосъобразен електронният фиш
поради обстоятелството, че в него не е посочено физическото лице – негов
издател. Както вече беше посочено изискването на чл. 57, ал.1 т.1 от ЗАНН се
прилага към наказателното постановление, но не и към електронния фиш.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не съдържа изискване за посочване на
конкретно физическо лице, което е издател на електронния фиш.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
от ЗДвП, начина на въвеждане на ограничението – с пътен знак В – 26,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
В жалбата е изложено бланкетно оплакване срещу годността на
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението.
8
Оплакването е неоснователно. От събраните по делото доказателства се
установи, че използваното за установяване и заснемане на процесното
нарушение техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M е одобрен тип
средство за измерване, същата е вписана в регистъра на БИМ под номер 4835
със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип, следователно процесната мобилна
система за видеоконтрол е представлявала одобрен тип и към датата на
заснемане на нарушението – 28.03.2021 г. Устройство от този тип с фабричен
номер 653 /с което е установено нарушението/ е преминало последваща
проверка на техническата му изправност на 23.10.2019 г., за което бил
съставен и протокол от проверка № 9-38-20/23.10.2020 г., поради което
същото към 28.03.2021 г. е било технически изправно и годно да установи и
заснеме процесното нарушение.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в електронния
фиш не е приспадната възможната грешка при измерване на скоростта. Видно
от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила
е била 97 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3
км/час, поради което коректно във фиша е отразена скорост от 94 км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена
максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при
издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
инкриминираната скорост е намалена на 94 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 14 км./ч., а не от 17 км/час, което обстоятелство се явява в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Обстоятелството, че в електронния фиш не е посочено дали от тази
установената скорост на движение е приспадната или не възможната грешка
не накърнява по никакъв начин правото на защита на наказаното лице,
доколкото е съществено, че тази грешка в действителност е била отчетена и
жалбоподателят е санкциониран за по-малко превишение на максимално
разрешената скорост. Установи се и въведеното с пътен знак ограничение на
скоростта в района, в който се е движело заснетото МПС, а именно 80
км./час.
9
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1- M с фабричен номер на устройството 653 е било заснето
управление от неизвестен водач на процесния лек автомобил със скорост от
97 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената
скорост) при ограничение от 80 км./ч., въведено с пътен знак В-26 и валидно
извън населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Установеното превишение на
максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е с
14 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя С. Л. Л., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
СДВР не е представена декларация от последния в качеството му на
собственик на заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е
вписано и в електронния фиш/, че собственикът разполага с възможност да
подаде декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало
автомобила. В такава хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се
анулира и се издава такъв на посоченото от собственика лице.
Жалбоподателят не е депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с жалба
до съда. Член 188, ал.1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за
собственика /дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което е
извършено нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След
като жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил
автомобила, то съдът намира, че правилно именно жалбоподателят като
собственик на МПС, с което е извършено нарушение е бил санкциониран за
последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
10
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 14
км./ч. за населено място законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 2 от същия
текст е предвидил глоба в размер на 50 лева. Размерът на глобата е фиксиран
такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметно.
Пространните възражения относно правната квалификация на деянието
са неоснователни, на първо място тъй като в електронния фиш е посочена
ясна и точна правна квалификация, съответстваща на установените факти, а
на следващо място всички възражения, свързани с липсата на повторност са
неотносими, тъй като жалбоподателят не е наказан за нарушение, извършено
при условията на повторност – нито се твърди, нито се установява такава.
Спазването на разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от ЗМВР също е неотносимо към
законосъобразността на електронния фиш.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и от евентуално увреждане на здравето на участниците в
движението. По изложените съображения съдът намира, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмените бележки от
страна на представител на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и обема на извършената от процесуалния
представител работа.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.2 т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4660772 от 28.03.2021 г.,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 2 т. 2 от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя С. Л. Л., ЕГН
11
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗДвП С. Л. Л., ЕГН **********
да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12