ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 1073

 

 

Бургас, 30.09.2014 г.

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия Павел Ханджиев

като разгледа т.д. № 280/2014 г., съобрази следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на Д.Х.Д., ЕГН **********,*** Димитър 10, представляван от адв. А.К. от БАК, със съдебен адрес:***, Северна промишлена зона, ул. Одрин № 50, Зона за бизнес “Аполо”, ет. 3, офис 19, адв. К., против М.С.Д., ЕГН **********,***.

Съдът преди да пристъпи към разглеждане на делото следва да извърши предвидената в чл. 374 ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

Относно редовността на исковата молба:

Ищецът Д.Х.Д. заявява в исковата молба следната фактическа обстановка:

Ищецът Д.Д. и ответницата М.Д. били съдружници в “Хляб-ДМ и Съдружие” СД, ЕИК *********. Ищецът Д., в качеството му на ЕТ “Дима 2 МХ - Д.Д.”, ЕИК *********, и ответницата Д., в качеството й на ЕТ “Мади - 58 - М.Д.”, ЕИК *********, били съдружници в “Брокерска къща  - Оптима” ООД, ЕИК *********.

На 17.12.2010 г. те, действащи лично и в качеството си на еднолични търговци, сключили Споразумение, по силата на което: (1)  Д.Д. да прекрати участието си като съдружник в “Хляб-ДМ и Съдружие” СД като прехвърли правата си по полагащия му се ликвидационен дял от дружеството и (2) Д.Д. като ЕТ “Дима 2 МХ - Д.Д.” да прекрати участието си в “Брокерска къща - Оптима” ООД и да прехвърли дружествения си дял от дружеството. Страните уговорили, че общата стойност на дяловете от двете дружества е равна на 550000 лв. От тази сума по волята на страните е следвало да се приспаднат задължения на двете дружества: за “Хляб-ДМ и Съдружие” СД - 293757,50 лв и за “Брокерска къща - Оптима” ООД - 21985 лв. Общата стойност 550000 лв следвало да се намали с половината от задълженията и да се увеличи със сумите 23000 лв за неполучени заплати и 9509 лв дивиденти: 550000 лв - (½ х 293757,50 + ½ х 21985) + 23000 + 9509 = 424637,75 лв. Било уговорено сумата 424637,72 лв да бъде изплатена на прехвърлетеля (Д. - лично и като ЕТ) на равни месечни вноски за срок от 30 месеца с начална дата не по-късно от 01.03.2011 г.

Ищецът депозирал предизвестие за прекратяване на участието си в “Хляб-ДМ и съдружие” СД на 02.03.2011 г. На 06.04.2011 г. Общото събрание на съдружниците взело решение да бъде прекратено членството на ищеца. Промяната била вписана в ТР на 13.04.2011 г. Ищецът в качеството си на ЕТ “Дима 2 МХ - Д.Д.” на 20.12.2010 г. подал писемно предизвестие до “Брокерска къща - Оптима” ООД, с което заявил прекратяване на участието си като съдружник. Общото събрание на съдружниците, проведено на 08.04.2011 г., дало съгласие ищецът да прехвърли дружествените си дялове и да прекрати участието си си като съдружник. Дяловете били продадени с договор от 08.04.2011 г.

Дължимите на ищеца суми не били изплатени в уговорения срок - до м. септември 2013 г. Поради това ответницата дължала лихва за забава в размер на 27774,85 лв за периода от 01.10.2013 г. до 23.05.2014 г. По т.5 от Споразумението се дължала и неустойка  в размер на 20000 лв.

Въз основа на тези твърдения ищецът Д.Д. е отправил искания да бъде осъден ответницата М.Д. да му заплати, както следва:

(1) сумата 96000 лв - част от общо дължимата главница от 424637,75 лв по Споразумение от 17.12.2010 г.;

(2) сумата 2000 лв - част от общо дължимата мораторна лихва от 27774,85 лв за времето от 01.10.2013 г. до 23.05.2014 г. и

(3) сумата 2000 лв - част от общо дължимата договорна неустойка в размер на 20000 лв.

С разпореждане от 27.05.2014 г. съдът е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца да уточни фактическите основания на исканията си против единствения посочен от него ответник - физическото лице М.Д..

С уточняваща молба от 09.06.2014 г. ищецът е изразил становище, че независимо от това, че “страните са били съдружници като физически лица в “Хляб-ДМ и Съдружие” СД и съдружници в качеството си на еднолични търговци в “Брокерска къща - Оптима” ООД”, претендираната по споразумението сума “не може да се раздели, тъй като страните не са направили съответни изявления в тази насока в постигнатото междзу тях споразумение”.

Ищецът е развил подробно тезата, че физическото лице и едноличният търговец не са различни правни субекти, но в условия на евентуалност, “ако съдът прецени, че физическите лица и едноличните търговци са различни правни субекти”, е поискал искът да се счита предявен от Д.Д. лично и в качеството му на ЕТ “Дима 2 МХ - Д.Д.” против М.Д. лично и качеството й на ЕТ “Мади - 58 - М.Д.” за заплащане на същите суми.

Исковата молба, въпреки изпълнената процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, остава нередовна:

На първо място, ищецът не посочва ясно страните. Вярно е, че с регистрацията на едно физическо лице като в правния мир не възниква нов правен субект. Вярно е, обаче, наред с това, че едноличният търговец може да придобие и притежава имущество от търговската си дейност, което имущество има относителна самостоятелност, например на се включва в съпружеската имуществена общност. Затова е необходимо да има яснота дали страна по едно материално правоотношение е физическото лице или същото лице е действало като търговец. Оттук следва необходимостта от яснота на процесуалното правоотношение “ищец-ответник” и от конституиране на физическите лица като страни в исковото производство с ясно посочване дали те действат лично или като еднолични търговци. В случая ищецът заявява, че посочва страните “евентуално”, което е принципно недопустимо. Ищецът не може да конституира страните под условие, а съдът не може да конституира страните по своя преценка с оглед заявените факти и искания.

На второ място, ищецът не уточнява фактическите основания на претенциите си. Става ясно от изложението на фактите, че съществуват две материални правоотношения: Първо, между Д.Д. и М.Д. въз основа Споразумението от 17.12.2010 г. по повод съдружието им в “Хляб-ДМ и Съдружие” СД и Второ, между Д.Д. като ЕТ “Дима 2 МХ - Д.Д.” и М.Д. като ЕТ “Мади - 58 - М.Д.” въз основа Споразумението от 17.12.2010 г. по повод съдружието им в “Брокерска къща - Оптима” ООД. Въпреки дадените указания ищецът не е уточнил каква част от общо уговорената сума се дължи по първото правоотношение и каква част по второто правоотношение. Вярно е, че такива уговорки липсват в представеното писмено споразумение, но без съмнение страните са постигнали такива, определяйки сумата 550000 лв за дължима на Д. лично и като ЕТ.

На трето място, заявените искания не съответстват на въведените факти. Претендира се част от обща главница в размер от 424637,75 лв, без да се уточнява каква част от нея се отнася до прекратеното съдружие в събирателното дружество и каква част - до съдружието в дружеството с ограничена отговорност. Претендира се част от мораторна лихва от 27774,85 лв, без да се уточнява какво част от лихвата до коя част от главницата се отнася. Претендира се част от неустойка за неизпълнение, без да се уточнява по коя негова част.

При така констатираните нередовности съдът не е в състояние да се произнесе по спора при съблюдаване на принципите на гражданския процес - диспозитивно начало, състезателно начало и равенство на страните в процеса.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И   :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 280/2014 г. по описа на БОС и ВРЪЩА исковата молба.

Определението може да се обжалва пред БАС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните чрез процесуалните им представители.

 

 

Окръжен съдия: