Р Е Ш Е Н
И Е
№ 41
25.02.2020 г., гр.
Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ състав в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря Р. С.,
като разгледа докладваното от мл. съдия С.
Навущанова, в. гр. дело № 32/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Поделение за пътнически превози
-ППП- София, при „БДЖ- ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Мария
Луиза“ № 102, представлявано от Директора инж. А. А., чрез ст. юрисконсулт Р. Х., против Решение № 931 от 07.11.2019 г., постановено по гр.д. №
2375/2019 г. по описа на Кюстендилския районен съд (КнРС).
С оспорвания
първоинстанционен съдебен акт е отменена Заповед № Д 267/ 23.10.2018 г., издадена от директора на ППП- София, при
„БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД,
с която на основание чл. 195, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ, вр.
чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ и
след преценка и съобразяване на критериите
по чл. 189 от КТ и при спазени
изисквания на чл. 193 и чл. 194 от
КТ е наложено на ищецът В.В.Г., ЕГН **********,
на длъжност „***“, ПС Д. към ППП София, при „БДЖ-ПП“ ЕООД,
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В тежест на ответника са
присъдени и сторените от ищеца разноски в размер на 400.00 лева.
Жалбоподателят ППП- София,
при „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД оспорва решението на
КнРС като неправилно и необосновано. Счита, че обжалваната заповед съдържа
всички задължителни реквизити, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, мотивирана
е в достатъчна степен, правилно са описани, посочени и квалифицирани осъществените от ищеца
нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство безспорно са
доказани осъществените от ищеца нарушения
на трудовата дисциплина, които представляват неизпълнение на трудовите му задължения, свързани с изпълняваната от него
длъжност. Счита, че
първоинстанционния съд незаконосъобразно не е взел предвид събраните в хода на производството гласни
доказателства и в частност тези дадени от свид. С. К., от които се
установява, че ищецът е влязъл в скандални отношения с пътник от влака, който
след като е забелязал, че има цивилно лице в кабината на машиниста е направил
забележка, че не са взети мерки от страна на ****а. Не е доказано от страна на
ищецът, че наложеното му дисциплинарно наказания е незаконосъобразно. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с
което да потвърди издадената заповед като правилна и законосъобразна. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство. Не са въведени доказателствени искания.
Насрещната страна по въззивната жалба - В.В.Г., ЕГН **********, чрез адв. Д.З.,***, в срока по чл. 263 ГПК, е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Сочи се, че решението на
първостепенния съд е законосъобразно и обосновано. Изтъква се, че
първостепенният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото и въз
основа на нея е достигнал до верния извод, след задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства, че искът е основателен, а издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. В тази връзка са изложени подробни
съображения. Моли се първоинстанционното решение
на КнРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски за въззивната инстанция. Не са релевирани
искания за допускане на нови доказателства.
В съдебно
заседание въззивникът
ППП- София, при „ БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, редовно призован се
представлява от юрисконсулт Х., която поддържа изцяло подадената жалба по
съображения подробно изложени в нея. Иска се отмяна на постановения съдебен акт
и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.
8 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата
страна В.В.Г., редовно
призован не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Депозирана е
молба от адв. З., с която не се възразява да бъде даден ход на делото, поддържа
подадения отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Не се
претендират разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Преценявайки обжалваното решение по
реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение първо
от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Постановено е от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Решението отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е
произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки
обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо, предложение
трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1,
изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно по същество.
Кюстендилският
районен съд е сезиран с иск
с правно основание чл.357, ал.1 от КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл.
188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, предявен от В.В.Г. срещу Поделение за пътнически превози – ППП- София, при
„БДЖ- ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД.
Ищецът Г. твърди в исковата
си молба, че работи по безсрочен трудов договор с ответника, като
към 23.10.2018 г. е заемал длъжността „***“, ПЦ Д.. Оспорва наложеното му със Заповед
№ Д-267/23.10.2018 г. на директора на
ППП- София, при „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, наказание „предупреждение за
уволнение” като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и излага подробни
съображения в тази насока.
Ответникът Поделение за пътнически превози –
ППП- София, при „БДЖ- ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД е депозирало писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131
от ГПК, с който заема становище, че предявеният иск е допустим, но е
неоснователен. Счита, че са събрани достатъчно доказателства, доказващи по
безспорен начин извършените нарушения на трудовата дисциплина и обосноваващи
законосъобразността на издадената заповед.
Безспорен факт между
страните по делото е, че се намират в трудово правоотношение, като ищецът заема
длъжността „****“ ПЦ Д. към ППП София
при „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД. Този факт не се оспорва от страните и се потвърждава и
от приетите по делото писмени доказателства.
С писмо с изх. № 93-04-Ж-140/19.10.2018 г., връчено на
22.10.2018 г., директорът на ППП – София е уведомил ищецът Г., че срещу него е
образувано дисциплинарно производство във връзка с получен от г-н П. Т. А.
сигнал, относно констатирано констатирано нарушение, изразяващо се в наличие на
външно лице за БДЖ в кабината за управление на влак № **/18.10.2018 г. Поискани
са обяснения от ищеца, в качеството си на назначен служител на длъжност „****“
да даде обяснение какви действия е предприел във връзка с това и защо е влязъл
в конфликт с г-н П. А. и по този начин не е спазил изискванията на „Стандарти
за поведение на персонала на „БДЖ-ПП“ ЕООД при обслужването на клиенти“, като е
нарушил разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т.1, чл. 18 и чл. 24 от „Инструкция за ****а“,
което представлява нарушение по чл. 187, ал.1, т.10 от КТ. Със същото писмо е
изискано от ищецът да депозира писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ.
В.Г. е депозирал на 22.10.2018 г. писмени обяснения
във връзка с изпълнението на служебните си задължения на 18.10.2018 г., във влак № 60218/18.10.2018 г.
Със Заповед № Д 267/23.10.2018 г., издадена
от директора на ППП- София, при „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, с която на основание чл. 195, ал. 1 от КТ, във вр.
с чл. 188, т. 2 от КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ и след преценка и съобразяване на критериите по чл. 189 от КТ и при спазени изисквания на чл. 193 и чл. 194 от КТ е наложено на ищецът В.В.Г., ЕГН **********, на длъжност „****“, ПС Д. към ППП
София, при „БДЖ-ПП“ ЕООД, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
за това, че на 18.10.2018 г., в качеството си на **** при обслужване на влак №
***, пътуващ между градовете К. и Р. не е предприел своевременни действия по
прекратяване на констатирано от П. А. нарушение, изразяващо се в това, че в
кабината на управление на влака се намирало цивилно лице /момиче/, седнало на
седалката на машиниста, последното без документ за правоспособност или документ
за пътуване в кабините на тягов и подвижен състав, като не е информирал за това
обстоятелство длъжностните лица съгласно нормативните документи, а вместо това
влязъл в пререкания с подалия сигнала П. А., което представлява неизпълнение на
изискванията на „Стандарти за поведение на персонала на „БДЖ – ПП“ ЕООД при обслужването
на клиента и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 т.1, чл. 18 и чл. 24 от „Инструкция
за ****а“, поради което извършеното нарушение на трудовата дисциплина
осъществявало състава на чл. 187, ал.1 т.10, предл. първо от КТ: „неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“. Заповедта е връчена на ищеца на
25.10.2018 г., при условие на отказ, удостоверен в присъствието на двама
свидетели.
Представени и приети в хода на първоинстанционното
производство са и следните писмени доказателства: „Стандарти
за поведение на служителите на „БДЖ“-Пътнически превози“ЕООД, „Инструкция за ****а“,
Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение №
681/23.02.2018 г., длъжностна характеристика за длъжността „****“, код по НКПД
51121001, връчена на ищеца Г. на 31.03.2016 г. Съгласно чл.3, ал.1,т.1 на Инструкция
за влаковия ****, влаковият **** е
длъжен да изпълнява точно и правилно определените му служебни задължения, като
със своето поведение, действие или бездействие да не уронва престижа на „БДЖ“ЕАД. Разпоредбата на чл.18 го
задължава за особени случай и нередности веднага да уведомява началника на
влака, а по силата на чл. 24 той следва да взема мерки за предотвратяване на
всякаква опасност за движението на влака и пътуващите пътници, както по време
на движение,така и по време на престоите.
В хода на първоинстанционното производство са събрани
и гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите С. К. К. и Г. К. Г..
Свидетелят С.К. разказва, че присъствал на конфликт,
станал миналата години, между ищеца и един господин във влака София- Кюстендил.
Влакът спрял на спирка „***“ и чул да се
говори на висок глас и забелязал един господин да снима с телефон. Свидетелят
разказва, че ищецът, бидейки **** във влака, отишъл до машиниста и на връщане поискал от
пътника да се легитимира и му направил забележка, че няма право да снима с
телефон без разрешение. Ищецът се държал културно и възпитано, не е нагрубявал
господина, нито е провявявал агресия към него. Пътникът обаче започнал да се
държи грубо с него и да използва обидни епитети – „******“, „Ще те уволня“, „Ти
ще разбереш кой съм“. На гара Р. свидетелят разбрал, че лице от женски пол се е
возело в кабината на машиниста,. Свидетелят го видял да стои право и в
последствие разбрал, че е близка на машиниста. Разбрал също и, че това е била
причината другия пътник да започне да снима. Свидетелят е категоричен, че нито кондуктора,
нито началника на влака са имали пререкания с пътника.
Свидетелят Г. Г.
разказва, че работи като *** от 15 години. За случая от 18.10.2018 г. не си
спомня много, тъй като е изминало много време от тогава. Помни, че е имало разправии и твърди, че това
което е написал в обяснението си, това е било. Твърди, че задължение на
началник влака е да следи външни лица да не влизат в кабината на машиниста.
Във
въззивното производство не са събирани доказателства
Предвид установената по делото фактическа обстановка,
съдът приема, че искът с правно основание чл.357, ал.1 от КТ се явява допустим,
тъй като е предявен в законоустановения едномесечен срок, визиран в чл.358,
ал.1, т.2 от КТ, от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание “предупреждение за уволнение” на ищеца, а заедно с това за него е
налице правен интерес от предявяването му. Разгледан по същество, предявеният
иск за отмяна на отмяна на дисциплинарното наказание “предупреждение за
уволнение”, наложено със Заповед № Д 267/23.10.2018 г., издадена от директора на ППП- София, при
„БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, се явява основателен и доказан и
правилно същият е уважен от страна на първоинстанционният съд. Съображенията за
това са следните:
Тежестта на доказване по този иск се носи от
работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква
правото му да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Видно от Заповед № Д 267/23.10.2018 г., както и от приложените по делото
писмени доказателства, при налагане на дисциплинарното наказание
“предупреждение за уволнение” в настоящия случай работодателят е спазил
формално изискванията на чл.193, ал.1 от КТ /дадено е от служителя и е прието
от работодателя обяснение/, като постановената от него заповед е издадена в
предвидената от разпоредбата на чл. 195 от КТ писмена форма.
Съдът счита обаче, че процесната заповед, макар и
издадена в предвидената от разпоредбата на чл. 195 от КТ писмена форма, не
отговаря на изискванията, установени чл.195, ал.1 от КТ относно нейното
съдържание. В разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ законодателят е визирал
изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните
реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да
съдържа: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на
наказанието и правното му основание.
В
обжалваната заповед липсва задължителен реквизит - описание на нарушението по
смисъла на чл.195, ал.1 от КТ. В същата не са конкретизирани, по техните
обективни и субективни признаци, нарушенията, за които ищецът е санкциониран с
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание не съдържа описание на никакви конкретни действия или
бездействия, с които ищецът да е осъществил визираните по-долу различни
фактически състави на дисциплинарни нарушения, а са посочени следните
констатации: Във връзка с получен от г-н П. Т. А. сигнал № 93-04-Ж/19.10.2018
г. и писмо № 93-04-Ж-140/23.10.2018 г. от инж. Х. М.- *** ПЦ Д. е установено,
че на 18.10.2018 г., при пътуване си във влак № ***/18.10.2018 г. между К. и Р.,
пътникът подал сигнала (П. А.) е забелязал наличие на външно лице за БДЖ,
непритежаващо необходимата правоспособност,
в кабината за управление на влака и сигнализирал за това с обаждане на
телефон 112. С това била създадена предпоставка за застрашаване сигурността на
превоза и безопасността на пътниците във влака. Посочено е, че В.Г. не е предприел категорични действия за прекртяване на това
това нарушение и информиране за това обстоятелство длъжностните лица съгласно
нормативните документи, а вместо това влязъл в пререкания с подалия сигнала П.
А., което представлява неизпълнение на изискванията на „Стандарти за поведение
на персонала на „БДЖ – ПП“ ЕООД при обслужването на клиента и разпоредбите на
чл. 3, ал. 1 т.1, чл. 18 и чл. 24 от „Инструкция за ****а“, поради което
извършеното нарушение на трудовата дисциплина осъществявало състава на чл. 187,
ал.1 т.10, предл. първо от КТ: „неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове“. В тази връзка, видно от
обжалваната заповед, в същата са удостоверени факти и обстоятелства, без да е
посочено отношението им към посочените в заповедта нарушения на чл.187, т.10 от КТ, съставляват ли същите отделни признаци на тези отделни нарушения, и кой е
субектът на описаните деяния.
Работодателят в своята заповед не е
посочил ясно и кои точно трудови задължения не е изпълнил ищецът. В нея са
цитирани „Стандарти за поведение на служителите на „БДЖ“-Пътнически
превози“ЕООД“, и „Инструкция за ****а“- чл. 3, ал. 1 т.1, чл. 18 и чл. 24, но
не е направена конкретна квалификация на осъщественото от него деяние.
Настоящият състав счита, че простото изброяване на задължения, обвързващи
служителя, без да е ясно и точно посочено кое от тях работодателят счита за
нарушено с конкретното деяние, не обуславя обоснованост на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. При тези обстоятелства, съдът счита, че в обжалваната
заповед не са описани, конкретизирани и разграничени отделните нарушения на
трудовата дисциплина, които се твърди да са извършени. Не е посочено ясно коя
точно разпоредба от приложените към делото стандарти е нарушена, което е
необходимо, с оглед установяване по безспорен начин на конкретното нарушение
/или нарушения/ на трудовата дисциплина, осъществено/и/ от ищецът. Не е
отразено и с кое свое действие е нарушил чл. 3,
ал.1,т.1 на Инструкция за влаковия ****, която постановява, че е длъжен да
изпълнява точно и правилно определените му служебни задължения, като със своето
поведение, действие или бездействие да не уронва престижа на „БДЖ“ ЕАД. В тази връзка, сочената от
работодателя разпоредба е бланкетна и същият не посочил конкретно, кое свое
задължение не е изпълнил служителят и по силата кой акт му е вменено същото. Нарушения
на задълженията, описани във връчената на слъжителя длъжностна характеристика, не са визирани. Не става ясно и какви мерки е
следвало да вземе и не е взел за да предотврати налична опсаност за движинието
на влака и пътниците в него, с което да е нарушил разпоредбата на чл. 24 от
сочената инструкция. Още повече от данните по делото се установя, че не е била
налице необходимост от уведомяване на началника на влака, тъй като същият е бил
наясно със задалата се ситуация.
Неясна е и квалификацията на извършеното
от служителя. В процесната заповед то е квалифицирано по чл. 187, т.10 —
„неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на
трудовото правоотношение”. Задълбоченият прочит на разпоредбата на чл.187 от КТ, в която са изброени видовете нарушения на трудовата дисциплина, дава да се
разбере, че т.10 се явява субсидиарна спрямо т. 1 - 9, тъй като в нея се касае
за неизпълнение на „други” трудови задължения“, т.е. такива извън изброените в
предходните точки и същите следва да бъдат посочени конкретно. С оглед на изложеното дотук, съдът
счита, че процесната заповед не съдържа описание на дисциплинарното нарушение
по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, вследствие на което същата се явява
необоснована и не може да породи съответните правни последици, които законът
свързва с нейното издаване.
Не на последно място, видно от текста на
самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание, само формално е
съобразена разпоредбата на чл.193, ал. 1 от КТ в частта й, която изисква
работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Те не са обсъдени по
никакъв начин от страна на работодателя и не е посочено защо не са кредитирани.
Работодателят е основал фактическите си изводи единствено на констатациите от
извършената на проверка. Не е съобразил изложеното в обясненията на служителя. Отедлно
от това, за пълнота на изложението, КнОС счита, че ищецът не е извършил
нарушенията, визирани в посочените разпоредби от Инструкцията за влаковия ****.
Безспорно доказано в хода на първоинстанционното производство е обстоятелство, че
няма нарушение на чл. 18 от цитирания акт, доколкото, както правилно е
отбелязал и КнРС, от предственото по делото предложение за налагане на
дисциплинарно наказания се установява, че началник
влакът е знаел за тази нередовност и направил е забележка на
машиниста, след което момичето е напуснало кабината. Не е налице и нарушение на
разпоредбата на чл. 24 от сочената инструкция,като в тази връзка съдът
кредитира като обективни,
незаинтересовани, подкрепящи се от останалия доказателтвен материал
свидетелските показания на св. К., от които се установява, че ищецът се държал културно и възпитано, не е нагрубявал
господин А., нито е провявявал агресия към него. От същите се установя точно
обратното, че пътникът е провял грубо и неуважително отношение към ****а- ищец.
Не се установя и по силата на какъв акт е вменено задължение на ищеца да следи
за наличието на външни лица в кабината на машиниста, а от свид. показания на
разпитания пред КнРС свидетел Г. Г. ( служител на ответника) се установява, че задължение
на началник влака, а не на ****а е да
следи външни лица да не влизат в кабината на машиниста.
Поради това недоказан остава от страна на ответника - работодател
основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от служителя за
нарушение на трудовата дисциплина, а именно: виновно поведение от негова
страна. Задължение на работодателя, преди да наложи дисциплинарно наказание на
служителя, в самия процес по налагането му, не просто да установява извършване
на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на трудовата
дисциплина, но и да установи всички факти и обстоятелства довели до него, и
само когато установи, че деянието е виновно извършено, да наложи и наказание за
него. Точно това не е направено от ответника.
С оглед на
изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в
жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски за настоящата
съдебна инстанция има въззиваемата страна В.Г.. Искане за присъждане и доказателтва за направата
на такива не е сторено, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 931 от 07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2375/2019 г. по описа на
Кюстендилския районен съд (КнРС).
Решението не подлежи на касационно обжалване
пред Върховен касационен съд на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: