№ 210
гр. Шумен, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20243600500303 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №267/24.04.2024г. по гр.д.№2799/2023г. по описа на ШРС, Районен съд -
гр.Шумен е отхвърлил предявеният от Р. Д. Р. с ЕГН ********** от с. В., ул.“Т.“ № 3 иск с
правно основание по чл.439 от ГПК срещу „Ю. Б.“ АД с ЕИК *********, за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 8293,57 лв., представляваща
главница, сума от 423,16 лв., представляваща законна лихва за периода от 01.08.2023г. до
19.12.2023г., сума от 7913,64 лв., представляваща неолихваеми задължения (мораторни
лихви, обезщетения и др.), сумата от 752,21 лв. – адвокатски хонорар по изпълнителното
дело, сумата и 1616,36 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 19.12.2023г., за
които суми е издаден изпълнителен лист № 529 от 28.02.2017г. по ч.гр.д. № 524/2017г. на
ШРС, по който е образувано изпълнително дело № 20238760400983 по описа на ЧСИ Д. З.,
поради изтекла погасителна давност, като неоснователен и недоказан. На ответната страна
са присъдени деловодни разноски в размер на 100 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените
искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
1
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.439, ал.1 от ГПК от Р.
Д. Р. с ЕГН ********** срещу „Ю. Б.“ АД с ЕИК *********, с която ищецът моли да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумите присъдени
по ЧГД №524/2017г. на ШРС. Сочи, че е единствен законен наследник на синът си М. М. К.,
починал на 19.03.2018г. На 05.12.2023г. и била връчена покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № ****/2023г. по описа на ЧСИ Д. З. за сумата общо от 19001,94 лв. От приложените
към поканата за доброволно изпълнение документи, ищцата установила, че в Съдебно -
изпълнителна служба при ШРС било образувано изп.д. № *****г., като последно
постъпилите суми били на дата 27.03.2018г., а делото било прекратено на 30.05.2022г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 14.07.2023г. било образувано ново изп.д. №
****/2023г. пред ЧСИ Д. З., като през месец ноември бил направен запор на пенсията и.
Последното валидно действие по предходното изпълнително производство било
извършеното плащане на 27.03.2018г., поради което към датата на образуване на новото
дело, а именно 14.07.2023г. давността на вземанията за разноски и главници изтекла в нейна
полза и вземанията били погасени по давност. Предприетото от ответника действие по
налагане на запор на пенсията и било след изтичане на 5 годишната давност на вземанията и
не подлежало на принудително изпълнение. Преценката на сроковете включвала и периода
на обявеното извънредно положение с ЗМДВИПОРНСПП, като за периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. давността е спряла, и дори и да бъде прибавен този период, от 27.03.2018г. до
05.06.2023г., вземането също следвало да се счита за погасено по давност.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между наследодателя на ищцата М. М. К. и ответника е съществувало
валидно облигационно отношение, въз основа на което по ч.гр.д.№ 524/2017г. на ШРС е бил
издаден Изпълнителен лист № 529 от 28.02.2017г., с който М. М. К. е бил осъден да заплати
на „Ю. Б.“ АД сумата от 8293,57 лв. – главница по Договор за потребителски кредит, сумата
от 799,62 лв. – възнаградителна лихва от 12.01.2016г. до 21.11.2016г., сумата от 390,38 лв. –
мораторна лихва от 12.01.2016г. до 07.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 27.02.2017г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 863,98 лв. – разноски по делото. На 18.09.2017г., въз основа на
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № *****г. на ДСИ по молба на
взискателя „Ю. Б.“ АД срещу длъжника М. М. К., в която е поискано да бъдат наложени
запори и възбрани. Налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника било
2
поискано с молба рег. № **** от 19.09.2017г. Запорното съобщение изх. № 5426 от
16.10.2017г. било изпратено на работодателя на длъжника и връчено на 23.10.2017г. Видно
от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист по делото са постъпили суми от удръжки
на трудовото възнаграждение на длъжника в размер на по 65 лева преведени от
работодателя на 28.11.2017г., на 29.12.2017г., на 30.01.2018г., на 26.02.2018г. и на
27.03.2018г. От приложеното по изпълнителното дело Удостоверение на наследници изх.№
1469 от 15.05.2018г. се установява, че длъжникът М. М. К. е починал на 19.03.2018г., като
единственият му наследник по закон била неговата майка Р. Д. Р.. На 28.05.2018г. постъпила
молба от „Ю. Б.“ АД за конституиране на наследника, като длъжник по изпълнителното
дело, като ищцата била конституирана като страна в производството на 28.05.2018г.. На
04.06.2018г. на ищцата била връчена Покана за доброволно изпълнение, а по искане на
взискателя била извършена справка за наличните банкови сметки и сейфове с титуляр
наследника на починалия, като копие от справката било изпратено на взискателя на
27.08.2019г., след което няма извършвани други действия от взискателя или съдебния
изпълнител. С Постановление от 12.04.2022г. на ДСИ било прекратено изп.д. №*****г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, влязло в законна сила на
30.05.2022г.. По молба на взискателя на 14.07.2023г. било образувано ново изпълнително
дело № 20238760400983 срещу длъжника М. М. К. по описа на ЧСИ Д. З., въз основа на
същия изпълнителен лист, в която чрез възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ било възложено на
съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, след което да бъдат
извършени принудителни изпълнителни действия чрез налагане на запори, възбрана,
изнасяне на публична продан. От взискателя била подадена молба изх. № 13028/20.10.2023г.
за конституиране наследниците на починалия длъжник и при наличие на банкови сметки
налагане на запор върху тях. Било изпратено запорно съобщение до Банка „****“ ЕАД с изх.
№ 23086/26.10.2023г., получено на 03.11.2023г. С писмо от същата дата банката уведомила
ЧСИ, че запорът е наложен върху наличната сметка, по която наследника получавал
пенсията си, като запорът се изпълнявал с горницата над размера на минималната работна
заплата.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на ответника е погасено по
давност до образуване на второто изпълнително дело. На първо место следва да се изтъкне,
че в настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена в производство по чл.417 от ГПК. Съгласно действащата правна
уредба, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на
заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на
заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва
с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, като искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на
уредната фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед евентуално
3
изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче, съгласно съдебната
практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира
вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Ето защо по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката
на ВКС - Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС по гр.д. №12/2010 год., III г.о., ГК,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение
№633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл.423 от
ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно съгласно
константната съдебна практика на ВКС по отношение на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не
е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на
влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на
влезли в сила решения. За разлика от общият исков процес, при който преклудиращият ефект
на силата на присъдено нещо настъпва в края на съдебното дирене в последната инстанция
по същество (което по правило е въззивното производство), то при влязлата в сила заповед
за изпълнение преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва с изтичане на
срока за подаването на възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение /Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I т.о., Решение
№781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III г.о., Решение №207 по гр.д. №7030/2014
год. IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., и
др./. След стабилизирането на заповедта за изпълнение ирелевантно за правния спор е
обстоятелството въз основа на какъв акт или основание е издадена същата – дали въз основа
на запис на заповед или друг документ. Ето защо, когато е налице влязла в сила заповед за
изпълнение същата стабилизира вземането, поради което от влизането в сила започва да
тече нова давност, която винаги е петгодишна.
4
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.,
ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането - чл.116, б."в" ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, в
която молба взискателят е посочил изпълнителен способ -чл. 426, ал. 2 ГПК), изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
способи. С горното тълкувателно решение бе прието още и, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д"
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Длъжникът по ИД №***** год. по описа на ДСИ при ШРС, е починал на 19.03.2018г.
и от тази дата изпълнителното производство е било спряно по силата на закона - чл.432,
ал.1, т.3 вр. чл.229, ал.1, т.2 ГПК, до конституирането на наследника на длъжника на
28.05.2018г., от която дата е започнал да тече новия давностен срок, предвид предприетите и
валидно осъществени изпълнителни действия, прекъсващи давността, до датата на
спирането. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице промени, отнасящи се до
гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или
5
правосубектността), водещи до необходимост от предприемане на действия по
конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н.
В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при
настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на
производството, като доктрината и съдебната практика приемат, че актът има констативно
действие, а спирането настъпва по силата на закона. Закономерна последица от спиране на
производството по делото, разпоредена от чл.61 ГПК е, че от същия този момент спира
течението на всички процесуални срокове. През посочения период е било обективно
невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да
се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия. В рамките на
този период е спрял да тече както предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок, така и този по
чл.110 и сл. ЗЗД за погасителната давност, доколкото е било правно невъзможно да се
извършват каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници,
следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално
поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането - предмет
на принудителното изпълнение. Необходимо е да се отбележи, че спирането по второто
изпълнително производство не би могло да породи същите последици на спиране течението
и на давностния срок, доколкото такова веднъж е било осъществено в предходното
изпълнително дело, наследника на длъжника е бил издирен, и не са били налице
обективните пречки по движението на производството. Независимо от горното,
образуването на второто изпълнително дело срещу длъжника М. М. К., не е недопустимо.
Активната и пасивната легитимация в изпълнителното производство се определят от
изпълнителния лист, според който взискател може да бъде само лицето, което
изпълнителният лист сочи като кредитор, а длъжник по изпълнението може да бъде само
лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник по вземането или като лице,
отговарящо за него. Изключенията от това правило са визирани в разпоредбите на чл. 429,
ал. 2 и 3 от ГПК, и те касаят изпълнението върху имущество на трето на изпълнителния лист
лице. Съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може
да бъде изпълняван върху имуществото на неговите наследници, които са приели
наследството. С настъпване на смъртта на наследодателя субективните предели на
изпълнителния лист, издаден срещу него, се разпростират по отношение на неговите
наследници. В случая, доколкото изпълнителния лист е издаден срещу наследодателя, преди
същия да почине независимо, че е посочен в молбата за образуване на второто изпълнително
дело като длъжник, страна в изпълнителното производство изначално е неговият наследник.
Предвид изложеното са неоснователни възраженията на жалбоподателя за недопустимост на
повторно образуваното изпълнително производство и приложимост на общите правила за
правоспособност на исковия граждански процес, както и тези за произнасяне свръхпетитум
от първоинстанционния съд, доколкото при въведеното от ищеца правно основание - изтекла
в негова полза погасителна давност, съдът е длъжен служебно да изследва и изчисли този
срок като съобрази всички налични данни за неговото прекъсване и спиране.
По правило процесуалните преклузивни и давностни срокове не могат да бъдат
6
прекъсвани и спирани, извън изрично предвидените в закона случаи. Разпоредбата на чл. 3,
т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/ урежда спиране течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и
изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата
съгласно приложението, а съгласно чл.3, т.2 от същия закон спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. С оглед посочената норма и § 13 от ЗИД на ЗЗ /обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в
сила от 14.05.2020 г. /, посоченият срок не е текъл за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,
или 2 месеца и 7 дни. Ето защо следва да се приеме, че давностния срок за процесното
вземане е започнал да тече отново считано от 28.05.2018 г., към който следва да се прибави и
горния от 2 месеца и 7 дни, или 5 годишния погасителен давностен срок следва да изтече на
04.08.2023г.. С подаването на молбата за образуване на второто изпълнително дело на
14.07.2023г. с изрично възлагане на основание чл.18 ЗЧСИ, и искане за налагане на запори и
възбрани, взискателя надлежно е прекъснал погасителната давност три седмици преди да
изтече.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. На въззиваемата страна не следва да се присъждат деловодни разноски за
въззивното производство, доколкото в представения списък по чл.80 ГПК, като такива се
претендират платена такса за изготвяне на копие на изпълнително дело №*****г., които са
сторени в първоинстанционното производство и страната е следвало да иска присъждането
им в рамките на тази инстанция, съответно да иска изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №267/24.04.2024г. по гр.д.№2799/2023г. на Районен съд -
гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7