Р Е Ш Е Н И Е
№ 2472
гр.
Пловдив 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. с-в, в открито съдебно заседание на
шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Цвета Тошева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 14974 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково“ № 23
против Г.В.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл. 92 и чл.86 ЗЗД във вр.
с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, с които се иска
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 565,37 лв.-
остатък от главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.; сумата от
42,91 лв. – договорна лихва за периода 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г., сумата
от 79,93 лв. – законна лихва (неустойка за забава) за периода от 20.09.2013 г.
до 14.10.2015 г.; сумата от 168,11 лв. – законна лихва за периода от 15.10.2015
г. до 18.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
19.09.2018 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се направените
съдебни разноски.
Ищцовото дружество посочва, че на 14.10.2015 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД бил подписан Договор за
цесия, като прехвърлено с този договор и включено Приложение № 1 към него било вземането по
Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.,
който бил сключен между Г.В.Д., ЕГН: ********** и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Твърди се, че на 14.10.2015 г. посоченото вземане било прехвърлено и в правата
на нов кредитор встъпил ищеца. Сочи се, че във връзка с разпоредбата на чл.99,
ал.3 ЗЗД цедентът и цесионерът
изпратили съвместно на длъжника уведомление за сключената цесия на адреса,
посочен от кредитополучателя като адрес за кореспонденция, но уведомителното
писмо не било връчено на длъжника. Ищцовото дружество
прилага уведомлението към настоящата искова молба, тък
като искът по характера си бил уведомителен и прилагането на уведомителното
писмо по чл.99 ЗЗД към него, изходящо от цедента,
следвало да се приеме да редовно връчено. Твърди се, че на 17.01.2013 г. в гр.
П. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от
17.01.2013 г. между Г.В.Д., ЕГН: ********** и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по
силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1050,00 лв. Договорен бил ГПР в
размер на 70,39%, който би добавен към дължимата главница и бил изготвен
погасителен план с фиксирани месечни вноски, а именно 12 месечни вноски по
104,71 лв. Лихвеният процент се равнявал на 34,52%. Твърди се, че в кредита
била включена и сума в размер на 50,00 лв. за финансиране на покупка на
застраховка „Защита на плащанията“. Договорена била и такса за усвояване на
кредита в размер на 100,00 лв. Договорен бил падежа на всяка вноска и крайният
срок за издължаване на кредита, като общата стойност на плащанията по кредита
била 1256,54 лв. Твърди се, че с полагане на подписа си върху договора лицето,
посочено като кредитополучател, удостоверявало, че било получило посочената в
група „Параметри и условия“ сума по посочената в чл. 1 банкова смета, преддоговорна информация и екземпляр от договора за кредит.
Поочва се, че по данни на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към датата
на сключване на договора за цесия кредитополучателят бил платил към него сума в
общ размер на 648,26 лв. за периода от 17.01.2013 г. до 28.04.2014 г. Твърди
се, че първата пропусната вноска била на 20.08.2013 г., като съответно
предсрочната изискуемост била настъпила на 20.09.2013 г. поради просрочване на
две месечни вноски, дължими на 20.08.2013 г. и на 20.09.2013 г. Ищцовото дружество твърди, че към датата на сключване на
договора за цесия „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД продало на „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД задължението на Г.В.Д., ЕГН: ********** по Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г., което
съставлявало главница в размер на 565,37
лв., договорна лихва в размер на 42,91 лв. за периода 20.02.2013 г. до
20.01.2014 г., законна лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 20.09.2013 г. до датата на сключване на договора за цесия
14.10.2015 г. в размер на 109,26 лв. Посочва се, че след сключване на договора
за цесия ответницата извършила доброволни плащания към цесионера
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД в общ размер на 140,00
лв. Посочените плащания били приспаднати от общия размер на задължението. Сочи
се, че „Мост Финанс Мениджмънт“ АД начислявало
законна лихва от дата 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г. в размер на 168,11 лв.
Отново се сочи, че на 14.10.2015 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като
продавач, и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, като
купувач, бил сключен договор за цесия. Предмет на договора били вземанията,
произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с ФЛ,
които не изпълнявали задълженията си по тях и които вземания били
индивидуализирани в приложение № 1. Тъй като към момента на цедиране
на договора кредитополучателят Г.В.Д. не
изпълнявала поетите задължения по договора за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.,нейното задължение било включено към
изкупените от ищцовото дружество вземания. Твърди се,
че съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, вр. с
пар.5, ал.5 от Договора за цесия цедентът
и цесионерът съвместно изпратили Уведомително писмо с
изх. № 91-УП-Ц7-1653/23.10.2015 г. с цел уведомяване на ответницатаза
изкупуването на задължението й и за встъпването на „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД в качеството на нов кредитор. Видно от приложеното заверено
копие на известие за доставяне уведомителното писмо не било получено от
адресата, с оглед на което за ищеца възникнал правният интерес от подаване на
настоящия иск. Отново се посочват дължимите суми, описани по-горе. Моли искът
да се уважи, както и да бъдат присъдени направените съдебни разноски по
производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез особен предтсвител адв. Е.И.К., с който искът се оспорва като неоснователен и
незаконосъобразен. Твърди се, че била изтекла абсолютна погасителна давност по
отношение на исковите претенции – договорът за потребителски паричен кредит бил
сключен преди повече от 5 години през м. януари 2013 г. Твърди, че изтеклата
давност преклудирала възможността за исковите
претенции на ищеца. Твърди се, че ответникът не бил уведомен, че била извършена
цесия през 2015 г., което обстоятелство не се отричало от ищеца. Сочи се, че
липсвали доказателства от страна на ищеца за извършени последващи плащания от
момента на иницииране на съдебните дела до настоящия момент. Възразява се по
начислените разноски, такси, лихви и застрахователни премии от страна на ищеца,
както и претенциите им за съдебни и деловодни разноски, като считал същите за
прекомерно завишени и неотговарящи на добрите нрави. Моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани.
С
протоколно определение е допуснато изменение на предявените искове чрез
намаляване на същите, като осъдителният иск за присъждане на неустойка за
забава в размер на законната лихва се счита предявен до размера от 22,56 лв. за
периода от 20.09.2013 г. до 14.10.2015 г. и 114,81 лв.- законна лихва от
15.10.2015 г. до 18.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 19.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, като не се промения иск за
присъждане на главница в размер от 565,37 лв.- остатък от главница по Договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Не се оспорва и от приетия договор за
потребителски паричен кредит се
установява, че на 17.01.2013 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен
договор, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сума в размер
от 1050 лв., включваща сумата от 1000 лв. – кредит за потребителски цели и
сумата от 50 лв.- покупка на застраховка „Защита на плащанията“. Съгласно
клаузите на договора кредитополучателят
се задължава да върне кредита, ведно с договорно лихва и такса усвояване
на кредита в размер от 100 лв., като общият размер на сумата, която следва да
се върне е 1256,54 лв. чрез заплащане на 12 броя месечни погастилни
вноски от 104,71 лв. всяка от тях и последната в размер на 104,73 лв. Падежът
на последната погасителна вноска е 20.01.2014 г. Договорен е годишен процент на
разходите в размер на 70,39 % и лихвен процент в размер на 34,52 %
Кредитополучателят е изявил желание за получаване на кредитна карта. В т.5 от договора е уговорено, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху вяска забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски. Уговорена
е автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит в
случай на просрочване на две или повече погасителни вноски. Уговорен е и реда
за погасяване на задълженията по договора за заем – разноски (вкл. за събиране
на вземането), лихва и главница
По делото е приет
като доказателство договор за прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. , с
който са прехвърлени задължения по пр.оцесния договор
за заем от кредитора в полза на ищеца в следните размери, а именно: главница в
размер от 565,37 лв., 42, 91 лв.- лихва
и 109,26 лв.- неустойка за забава. Подписано е потвърждение за извършената
цесия, като в договора за кредит изрично е уговорено, че вземанията по него
могат да бъдат прехвърляни на трето лице.
Към
исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания
(цесия) , като липсват доказателства и твърдения същото да е връчено на
ответника преди връчване на препис от исковата молба.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява,
че по посочената от ответника в договора
за кредит банкова сметка ***., като от предоставения кредит в размер от 1000
лв. е удържана такса ангажимент, съгласно условията на договора. По договора за
кредит ответникът е заплатил шест месечни погастилени
вноски в договорения размер от 104,71 лв., като последната платена погасителна
вноска е заплатена на 13.08.2013 г., но е пропуснато да бъде заплатена
погасителната вноска за юли 2013 г. Следващите вноски след тази дата т.е.
вноската, дължима до 20.09.2013 г. не е заплатена в срок, като едва на
28.04.2014 г. е постъпило частично плащане в размер на 20 лв. Към датата, която
се сочи, че е обявена предсрочната изискуемост – 20.09.2013 г. не са платени
две месечни вноски по договора за кредит, поради и което съдът счита, че са
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След
датата на цесията 14.10.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба –
19.09.2018 г. са постъпили плащания от отвеника в
полза на ищеца в размер на общо 140 лв. С извършените плащания общо в размер от 648,26
лв. са погасени главници по договора за кредит от 1-ва до 6-та вноска включтелно в размер на 457,52 лв., възнаградителна
лихва в размер от 156,41 лв. от 1-ва до 7-ма вноска включително и главица
застраховка от 1-ва до 7 – ма вноска включително в размер на 27,11 лв. и 7,22 лв. лихва
застраховка от 1-ва до 6-та вноска вкл. и частично 7- ма вноска. С постъпилите
след договора за цесия плащания са погасени 86,70 лв. от неустойката за забава
от 20.09.2013 г. зо 14.10.2015 г. и 53,30 лв. –
законна лихва за периода от 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г. Установява се, че
размерът на паричното вземане към датата
на депозиране на исковата молба и изготвяне на заключението е както следва:
главница в размер на 565,37 лв., от които главница по кредита – 542,48 лв. и
застраховка в размер на 22,89 лв., сумата в размер на 42,91 лв.- договорна
лихва за периода от 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г., сумата от 22,56 лв.- остатък от неустойка за забава за
периода от 20.09.2013 г. да 14.10.2015 г. и сумата от 114,81 лв.- остатък от
законна лихва за периода от 15.10.2015 г.
до 18.09.2018 г. Размерът на претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.10.2015 г. до 19.09.2018 г. върху главница в размер от
565,37 лв. се установява да е в размер на 168,11 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
. За да се уважат
предявените искове, то ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят
исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за заем, изпълнение
на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за
ответника е възникнало задължение за нейното
връщане. Също така ищецът следва да докаже,
че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са изложени в исковата
молба. Следва
да се установи и че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор
за заем, както и уведомяването на длъжника за така осъщественото прехвърляне.
Ищецът следва да докаже, както по
основание, така и по размер дължимостта на процесното частично вземане, както и правомерността на
начисляването му. В негова тежест е и да установи настъпването на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона
погасителна давност. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, вкл. за
нищожност на договорите за кредит и цесия на заявените основания; за наличието
на неравноправни клаузи, относими по спора, а при установяване на горните
предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.
Не се оспорва и от
приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че между ответникът в качеството на
кредитополучател и БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс ЕАД в качеството на кредитор е сключен договор за
кредит, по силата на който ответникът е получил по посочената от него банкова
сметка ***., като е удържана такса за усвояване на кредита в размер на 100 лв.,
която е следвало да върне, ведно с договорената възнаградителна
лихва и ведно с предоставената сума за застраховка в размер на 50 лв. в срок до 20.01.2014 г.
От приетия до по делото договор за цесия се
установява, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца. Налице е
потвърждение на извършената цесия, както и уведомление за извършената цесия, изхождащо от
цедент и цесионер,
адресирано до ответника, като съгласно съдебната практика уведомление за извършена цесия,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за
възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014
г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение
№ 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая към исковата е приложено уведомление, което е
редовно връчено на особения представител на ответника.
Не се
оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за
кредит, като от приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че към сочената дата 20.09.2013 г. са налице
предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост по т. 5 от договора
за кредит. Не се твърди и не се установява обаче да е налице достигнало до
ответника волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди
датата на подаване на исковата молба, поради и
което съдът приема, че не е налице твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост. В този смисъл е Решение № 200 от 18.01.2019 г. по т.д. № 665 /2018
г. на ВКС, в което се приема, че страните по договора за заем за потребление по
ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да
уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане
на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при
неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става
предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не
поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост
на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно
волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при
наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорените в договора или предвидените в закона.
Предвид
така изложеното съдът счита, че не се установява към 20.09.2013 г. да е налице
настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради
и което не са били налице основания за начисляване на обезщетение за забава
върху цялата главница за периода от 20.09.2013 г. до 14.10.2015 г. , която вещото
лице установява да е в размер от 168,11 лв. С извършените плащания след
сключване на договора за цесия в размер на 140 лв. се погасяват 46,43 лв.
–неустойка за забава за периода от 15.10.2015 г. до 31.08.2016 г. и 93,57 лв. –
главница, от което следва, че е останала дължима главница в размер от 471,80 лв., законна лихва за периода от
31.08.2016 г. до 18.09.2018 г. в размер от 121,68 лв. С оглед .диспозитивното
начало обаче претенцията за законна лихва следва да се уважи до размера от
114,81 лв. Относно договорната лихва в
размер на 42,91 лв. за периода от 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г. не се
установява същата да е погасена от ответника чрез
плащане.
Към датата
на депозиране на исковата молба, както и към датата на прехвъляне
на вземанията по договора за кредит със сключване на договор за цесия, е
настъпил крайният падеж на задълженията по договора, което въпреки че не се установява
твърдяната предсрочна изискуемост не променя основанието на предявените искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължими суми по договора за кредит.
Съдът
счита за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване по давност
на задължението за главница. Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането за главница по кредита се установява, че не е било
предсрочно изискуемо, считано от 20.09.2013 г., порадии
което погасителната давност е започнала да тече с настъпване на крайния падеж
20.01.2014 г. и към датата на депозиране на исковата молба – 19.09.2018 г. не е
настъпила Приложима е 5 годишната погасителна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД.
Главното вземане не е периодично и не се прилага кратката давност. При договора
за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези
вноски в периодични. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за
противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания. Разсрочването на цената
на вноски не му придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Касае се до едно механично сумиране на единни задължения, което не
променя характера им и не ги прави периодични. Това становище е застъпено в
трайната съдебна практика - Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г.,
ІV г.о., ВКС; Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г., ІІІ г.о., ВКС;
Решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г., I т.о., постановени по реда
на чл. 290 ГПК. В Решение № 103/16.09.2013 по т.д. № 1200/2011 г. на ВКС е
прието, че горната практика е в унисон с дадените с ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД.
Частично основателно се явява възражението за
погасяване по давност на част от претенциите за лихва. При договора за банков
кредит/ заем/ става дума за това , че отделните плащания по главницата са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части,
поради което нямат самостоятелен характер. Самостоятелно задължение е това за
периодично плащане на лихвата, защото тя е същинската насрещна престация на кредитополучателя за предоставеното ползване
на парични средства, подлежащи на връщане. Понятието задължения за периодични
плащания трябва да се различава от
понятието периодична изискуемост на едно цяло задължение , която е налице ,
когато страните са уговорили за удобство , че няколко отделни действия или
части от една престация ще се изпълняват на отделни отрязъци от време/ периоди/. Задължението за
връщане на паричния заем по договора за банков кредит покрива точно тази правна конструкция:
уговорено е цялата парична сума да се връща на части през отделни периоди в
интерес на длъжника по съгласие на кредитора- чл.70, ал.1 , вр.
с чл.66 от ЗЗД , вместо наведнъж до края на целия срок. В случая към датата на
подаване на депозиране на исковата молба
са погасени по давност задълженията за плащане на възнаградителна
лихва с настъпил падеж преди 19.09.2018 г. т.е. претенцията за възнаградителна
лихва за периода от 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г. се явява изцяло погасена по
давност и на това основание следва да се отхвърли. Относно претенцията за
неустойка за забава за периода от датата на предсрочната изискуемост до 19.09.2015
г. не само, че не се дължи поради недоказване на обявена предсрочна
изискуемост, но и поради погасяването й по давност към датата на депозиране на
исковата молба.
Предвид
така изложеното съдът счита, че предявените и впоследствие изменени искове за
главница и обезщетение за забава се явяват основателни и доказани до размера на
471,80 лв. – главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г. и 114,81
лв.- законна лихва от 15.10.2015 г. до 18.09.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
19.09.2018 г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 471,80
лв. до пълния предявен размер от 565,37
лв.- главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-01741569
от 17.01.2013 г., за сумата от 22,56 лв.- законна лихва за периода от 20.09.2013
г. до 14.10.2015 г., както и за сумата от 42,91 лв.- договорна лихва за периода
от 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г. исковете следва да се отхвърлят като погасени
чрез плащане и по давност, както и като недоказани поради липса на обявена по
съответния ред предсрочна изискуемост.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съобразно списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства съразмерно на
уважената част от исковите претенции. Ищецът претендира и представя
доказателства за разноски в общ размер от 850 лв., от които сумата от 150 лв. –
държавна такса, 300 лв.- депозит за особен представител, 250 лв.- депозит за
вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и юрисносулстско
възнаграждение в размер на 150 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащеното
на правната помощ, съдът счита, че следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. и съответно общият размер на разноските се
определя от съда в размер от 800 лв., от които съразмерно на уважената част от
исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 630 лв.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.В.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково“ № 23 сумата в размер на 471,80 лв.- главница
по Договор за потребителски паричен
кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г. и сумата от 114,81 лв. – законна лихва за периода от
15.10.2015 г. до 18.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 19.09.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 630
лв.- разноски по делото съразмерно на уважената част от исковите претенции, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Слатина, бул. „Ситняково“
№ 23 против Г.В.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца разликата над
сумата от 471,80 лв.- до пълния предявен размер от 565,37 лв.- остатък от
главница по Договор за потребителски
паричен кредит с номер PLUS-01741569 от 17.01.2013 г.; сумата от 42,91 лв. –
договорна лихва за периода 20.02.2013 г. до 20.01.2014 г., сумата от 22,56 лв.
– законна лихва (неустойка за забава) за периода от 20.09.2013 г. до 14.10.2015
г
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка, ***: ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, IBAN: ***, BIC: ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п./ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала
С.Ч.