Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивнa жалбa от П. К. В., подадена чрез адв. П.П., срещу решение № 157/03.12.2014г. по гр. д. № 305/2014г. по описа на СвРС. С решението В. е осъден да заплати на Б. К. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни личностни изживявания и психологически дискомфорт от отправените към него на 17.03.2013г. в гр. С., в района на Пристанищен комплекс, при изпълнение на служебните му задължения като полицай, обидни думи – „мръсен педераст”, „боклук” и „бастун”, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.03.2013г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят е осъден да заплати на К. и сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни личностни изживявания и психологически дискомфорт от подадения от ответника на 17.03.2013г. неверен сигнал на ЕЕН 112 – в гр. С., в района на Пристанищен комплекс, че ищецът при изпълнение на служебните си задължения като полицай и полицаите от същото управление С.Й. и К.К., са поискали 50 лв., за да не изпълнят служебните си задължения, по който сигнал е образувана дисциплинарна преписка в РУП С. против К., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 17.03.2013г., до окончателното й изплащане. В. е осъден да заплати на К. и направените по делото разноски. Осъден е да заплати и държавна такса по сметка на Районен съд гр. С.. В жалбата се навеждат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на решението. Твърди се, че извършените от В. престъпления от общ характер не засягат пряко и конкретно отделна личност, а са такива, чиито родов обект е нормалния обществен живот на гражданите. Сочи се, че поради тази причина ищецът не е имал възможност да се конституира като граждански ищец в развилото се наказателно производство – по арг. от чл. 84, ал. 1 НПК. Навежда се, че НПК не позволява търсенето на гражданска отговорност за извършени престъпления от този вид, тъй като същите са насочени против реда и общественото спокойствие. Излага се, че претендираните от ищеца вреди са несъставомерни по НК, поради което предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е процесуално недопустим и неоснователен. В условията на евентуалност се развиват подробни съображения в подкрепа на тезата, че дори исковете да се приемат за основателни, то обезщетенията, които са присъдени на ищеца са прекомерни, като справедливият им размер следва да е 300 лв. С тези доводи до съда се отправя искане да отмени обжалваното решение, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Евентуално от съда се иска да отмени решението в частта му, в която на ищеца са присъдени суми над 300 лв. Претендират се разноски. Въззиваемият Б. Т. К., чрез процесуалния си представител, счита подадената жалба за неоснователна. Сочи, че липсва колизия между родовия обект на престъпленията по глава десета от особената част на НК и възмездяването на вредите, причинени на отделната личност, в резултат на престъпленията против реда и общественото спокойствие, като развива подробни аргументи в тази насока. Излага доводите си за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че чл. 300 от ГПК следва да намери приложение по настоящото дело. Счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя за прекомерност на присъдените обезщетения, като развива съображения в подкрепа на твърденията си, че същите са определени в справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Т. К. с осъдителни искове по чл. 45 ЗЗД. В исковата молба е посочено, че с присъда № 36 от 08.11.2013г. по НОХД № 433/2013г. В. е признат за виновен за това, че на 17.03.2013г. в гр. С., на ЕЕН 112, предал неверен сигнал за помощ, че К., като полицай от РУП С., при изпълнение на служебните му задължения, заедно с полицаите от същото полицейско управление С.Й. и К.К., са му поискали 50 лв., както и за това, че на същата дата в гр. С., на публично място в района на Пристанище гр. С., извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, изразяващи явното му неуважение към обществото – държал се грубо и арогантно спрямо органите на властта – служителите на РУП С. полицай К., полицай Й. и полицай К., при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред, като отправял нецензурни и обидни думи спрямо тях – наричал ги „бастуни”, „мръсни педерасти” и „боклуци”. Изложено е, че тази присъда е изменена, но само в санкционната й наказателно-осъдителна част с Решение от 17.01.2014г., постановено по ВНОХД № 525/2013г. по описа на ВТОС. Поради тази причина е посочено, че присъдата следва да се вземе предвид на основание чл. 300 ГПК. Развити са съображения, че от извършените деяния ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са описани подробно в исковата молба. С тези доводи до съда е отправено искане да осъди ответника да заплати на К. следните суми: 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отправените спрямо ищеца обидни думи – „бастун”, „мръсен педераст” и „боклук”, както и 1500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от подадения от ответника неверен сигнал за помощ на ЕЕН 112. ┬ подадения отговор на исковата молба, П. В. е изложил доводите си, че с престъпленията, за които е бил признат за виновен, не е причинил на ищеца твърдените неимуществени вреди, което е видно и от самата присъда. От фактическа страна по делото се установява следното: Не се спори между страните, че с присъда № 36 от 08.11.2013г., постановена по НОХД № 433/2013г. П. В. е признат за виновен за това, че на 17.03.2013г. в гр. С., на ЕЕН 112, предал неверен сигнал за помощ, че К., като полицай от РУП С., при изпълнение на служебните му задължения, заедно с полицаите от същото полицейско управление С.Й. и К.К., са му поискали 50 лв., както и за това, че на същата дата в гр. С., на публично място в района на Пристанище гр. С., извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред, изразяващи явното му неуважение към обществото – държал се грубо и арогантно спрямо органите на властта – служителите на РУП С. полицай К., полицай Й. и полицай К., при изпълнение на задълженията им по опазване на обществения ред, като отправял нецензурни и обидни думи спрямо тях – наричал ги „бастуни”, „мръсни педерасти” и „боклуци”. Не се спори и, че с Решение от 17.01.2014г., постановено по ВНОХД № 525/2013г. по описа на ВТОС присъдата е изменена досежно квалификацията на извършените от В. деяние и относно наказанието, което следва да изтърпи. Тези факти се установяват и от съдебните актове, които са приети като доказателства по делото (на л. 11 – л. 14 от делото пред СвРС). Във връзка с подадения от В. сигнал на ЕЕН 112, със заповед рег. № 96 от 18.03.2013г., издадена от ВНД Началник на РУП гр. С., било разпоредено да се извърши проверка срещу Б. Т. К., относно данните за извършено от него дисциплинарно нарушение. Във връзка с проверката е изготвена и справка 25.03.2013г. (на л. 36 – л. 38 от делото), с която преписката е изпратена на човешки ресурси при ОД на МВР гр. Велико Търново с мнение за прекратяване. За установяване на релевантни за спора факти пред първата инстанция са разпитани свидетелите Б.Б., И.И., И.А., С.Ц. и К.К.. От показанията на св. Б. (служител към Гранично полицейско управление) се установява, че на 17.03.2013г. той видял В., който източвал нафта от камион. С оглед възникнали съмнения, че В. краде нафта, свидетелят се обадил в РУП гр. С.. От управлението изпратили на мястото ищеца К. и колегата му К.. Същите се представили на ответника, който бил видимо пиян и обиждал както тях, така и служителите при ГПП гр. С. с думите „педерасти”, „долни педерасти”. Свидетелят възприел, че В. наричал К. „бастун” и „боклук”. Впоследствие жалбоподателят се заключил в камиона. Служителите на РУП С. разбрали от дежурния си колега, че В. се обадил на телефон 112 и заявил, че полицаите му искали пари, за да не му съставят АУАН. Това се отразило на К., като св. Б. възприел по неговото изражение, че ищецът се възмутил от неверните данни, които ответникът дал на телефон 112. Впоследствие свидетелят разбрал, че срещу К. тече проверка. От разговорите, които водил с ищеца, свидетелят установил, че същият е унил и засегнат от факта, че спрямо него се осъществява проверка. От показанията на св. И. (служител при РУП С.) се установява, че на 17.03.2013г. била извършена проверка по повод сигнал във връзка с кражба на нафта от камион. Свидетелят разбрал, че във връзка с този случай на К. била извършена проверка, поради факта, че В. заявил на телефон 112, че полицаите са му искали пари. От показанията на свидетеля се установява, че на проверяваните колеги (в това число и К.) не им било приятно, че срещу тях се извършва проверка. По преценка на свидетеля след този случай К. бил обиден и избягвал разговорите на тази тема, като физиономията му се сменяла и заявявал, че не иска да говори за случая, а иска да го забрави. Според свидетеля този дискомфорт за К. продължава. От показанията на св. А. (познат на К.) се установява, че до същия достигнал слух, че К. и колегата му искали пари от един шофьор. Във връзка с този слух свидетелят си направил шега с ищеца, но последният не приел това като шега, като заявил, че му е много неприятно, че това се случва с него. Според свидетеля градът е малък и фактът, че се говори, че К. в качеството си на полицейски служител взема пари, го карал да бъде видимо притеснен. От показанията на св. Ц. (познат на ищеца) се установява, че К. бил много възмутен от факта, че ответникът се обадил на телефон 112 и казал, че полицаите го изнудвали за 50 лв. Според свидетеля ищецът не можел да осъзнае какво става и се чувствал обиден и продължава да се чувства така. От показанията на св. К. (водач на патрулен автомобил при РУ на МВР гр. С.) се установява, че на 17.03.2013г. получил сигнал от оперативния дежурен, че служители на гранична полиция установили лице, за което имало съмнение, че се опитва да краде част от горивото на товарния си автомобил. Свидетелят отишъл на мястото на произшествието и установил лицето П. В., като при опит да бъде снета самоличността му, последният непрекъснато обиждал полицаите с думите „бастуни”, „педерасти” и други. Свидетелят пристигнал на мястото заедно с ищеца К., като обидите на В. били насочени точно към тях двамата. Жалбоподателят влязъл в кабината на камиона, заключил се, като полицаите получили сигнал, че В. се обадил на телефон 112 и заявил, че К. и К. му поискали пари. Срещу К. и К. била назначена дисциплинарна проверка, която приключила и не било доказано да са искали пари от В.. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По съществото си обжалваното решение е правилно. Съображенията на съда за този извод са следните: Първата инстанция е сезирана с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се претендира установяване дължимостта на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществено от ответника противоправно поведение. В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже, че е налице противоправно деяние на ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди за пострадалия, както и размера на претендираните вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответника. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че П. В. предал на ЕЕН 112 неверен сигнал за помощ, че К., като полицай от РУП С., при изпълнение на служебните му задължения, заедно с полицаите от същото полицейско управление С.Й. и К.К., му поискали 50 лв. Наред с това се установява, че В. отправял към полицаите (в това число и К.) обидни думи – наричал ги „бастуни”, „мръсни педерасти” и „боклуци”. Тези факти не се оспорват по делото, а освен това се установяват по безспорен начин от влязлата в сила присъда срещу В. за извършени от него престъпления по чл. 325 НК и чл. 326, ал. 1 НК, а така също и от всички доказателства събрани по делото. В хода на производството са разпитани свидетели, които са очевидци на случая, като от показанията им се установява, че В. е извършил посочените по-горе действия. Настоящият съдебен състав счита, че тези действия, извършени от В., са противоправни по своята същност, като в причинна връзка с тях за К. са настъпили вреди. Принципно верни са твърденията във въззивната жалба досежно съществуващия спор в практиката относно въпроса налице е пострадал от престъпленията по глава десета от НК, тъй като обект на закрила по тази глава са обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие. Този спор обаче е свързан единствено с претърпените вреди от наказателно-правна гледна точка. Както е посочено в чл. 84, ал. 1 НПК на обезщетяване в наказателното производство подлежат вредите от престъплението. Т.е. въпросът дали вредите са претърпени от съответното престъпление е значим с оглед възможността в наказателното производство да бъде предявен граждански иск. Това обаче не изключва възможността вследствие от деянието да бъдат претърпени и други вреди, които принципно не са съставомерни, но при доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, подлежат на репариране. Принципът на чл. 45 ЗЗД е, че на възстановяване подлежат всички вреди, причинени на другиго, като гражданския закон не прави разлика дали вредите са съставомерна последица от престъпление по смисъла на НК, или не. Ето защо възраженията в жалбата, че искът е недопустим и неоснователен, поради несъставомерността на вредите по смисъла на НК, са неотносими и не следва да се вземат предвид. Впрочем в този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 166/03.08.2011г. по гр.д. № 1065/2010г. на ІІІ гр.о. С оглед изложеното по-горе съдът достигна до извод, че описаните действия на В. са противоправни по своята същност. На първо място по делото безспорно се доказа, че В. е отправил обидни изрази („мръсен педераст”, „боклук” и „бастун”), накърняващи личното достойнство на ищеца, като тази непристойна проява е противоправно действие, причинило вреди на К.. Посочените изрази са унизителни за честта и достойнството на пострадалото лице. Настоящият съдебен състав счита, че всички тези изрази представляват унизителни епитети, отразяващи отрицателни качества. Същите са в нарушение на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и достойнството на лицата. Безспорно е общоприето тези думи да отразяват отрицателни качества за дадено лице, като същите са позорящи за личността му и са приети в обществото като непристойни. Неприемливо в обществото е със същите да се извършва квалификация на дадено лице. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното лице. Ето защо с адресирането им към ищеца, В. безспорно е извършил противоправно деяние. Същевременно със засягането на личността на ищеца чрез изричането по негов адрес на посочените думи, той безспорно е претърпял и вреди, които са в причинна връзка с извършените от В. действия. По делото са налице доказателства – показанията на свидетели, които са възприели отношението на К. към нанесените му обидите. Същият безспорно се е почувствал засегнат и възмутен. Т.е. вследствие от нанесените обиди К. е претърпял негативни изживявани, поради което и този елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД е доказан по делото. Като противоправно следва да се квалифицира и поведението на В., изразяващо се в подаване от негова страна неверен сигнал на ЕЕН 112, в който посочил, че К. му поискал 50 лв. На практика с това си действие ответникът е обвинил ищеца в извършването на престъпление по чл. 301 НК. Както се установява от фактическа страна подаденият сигнал от В. е неверен, като за това свидетелстват всички очевидци по делото. Т.е. ответникът е извършил противоправно действие – обвинил е друго лице в престъпление, което то не е извършило. Същевременно по делото се доказа и фактът, че от това поведение на В. за К. са настъпили вреди. Налице са данни за извършена дисциплинарна проверка срещу ищеца, както и достатъчно доказателства в насока, че от обвинението на В. и от последвалата проверка, К. бил засегнат, не му било приятно, чувствал дискомфорт и бил видимо притеснен, възмутен и унил, като това негово състояние продължило дълго време след инцидента. Налага се извод, че е налице още едно деяние на В., в причинна връзка с което за К. са настъпили вреди. При наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане налице е и презумпция за вината на дееца, като възражения за липсата на такава не са въвеждани изобщо от ответника по предявените искове. След като исковете са доказани по своето основание, спорен по делото остава въпросът за размерът на предявените претенции. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост (арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В светлината на изложеното настоящият съдебен състав достигна до извод, че справедливото обезщетение за нанесените на ищеца обиди е в размер на 1000 лв. В случая са засегнати честта и достойнството на пострадалия чрез използване на ругатни по негов адрес. Степента и характера на нанесените обиди са високи, като същите са осъществена на публично място, което означава, че е била налице възможност да се възприемат от множество граждани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че обидите се повтаряни многократно от В., което означава, че деянието му се характеризира с висока интензивност. По делото е установена значителна степен на засягане на психическата сфера на ищеца - фактите сочат на силно възмущение от негова от нанесените му обиди, промяна в настроението му непосредствено след инцидента, последващото му негативно отношение към това преживяване. Всички тези състояния на ищеца сочат, че той е претърпял негативни личностни преживявани и дискомфорт във връзка с нанесените му обиди. С оглед изложеното съдът счита, че твърдените от ищеца вреди се доказват и в претендирания от него размер. Преценката на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД води до извод, че именно обезщетение в размер от 1000 лв. ще отговори в най-пълна степен на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът счита за доказана по размер и другата претенция на ищеца – за сумата от 1500 лв. Следва да се има предвид, че във връзка с това деяние психическата сфера на ищеца е засегната по-интензивно в сравнение с обидите, които са му нанесени. По делото са налице множество доказателства, от които се установява, че от обвинението на В. К. се чувствал засегнат, не му било приятно, чувствал дискомфорт и бил видимо притеснен, възмутен и унил, като това негово състояние продължило дълго време след инцидента. Не без значение е и фактът, че спрямо К. била извършена проверка с оглед твърденията, че искал пари от ответника. Извършването на проверка (макар в хода й да не са установени нарушения на К.) допълнително се е отразило върху състоянието му и е било причина за още негативни изживявания от негова страна (факт, който се потвърждава от свидетелите по делото, които са възприели поведението на ищеца след инцидента и по време на извършената проверка). От съществено значение в случая е и фактът, че служебното положение на К. предполага и по-сериозно засягане на неговата лична сфера при отправяне на обвинения към него, че иска пари, за да не подведе под отговорност нарушителите. Това е довело и до слухове, свързани с името на полицейския служител, които са се отразили върху авторитета му (този факт се потвърждава от показанията на св. А.). Налага се краен извод, че предаденият неверен сигнал от страна на ответника е причинил негативни психически изживявания за К., както и дискомфорт, като тези негови състояния обективно са продължили през един сравнително дълъг период от време и са рефлектирали върху личността му (довели са до проверка спрямо него, до слухове, свързани с него). Обсъденият интензитет на претърпените от К. неимуществени вреди в най-пълна степен би могъл да се обезщети с присъждането на сумата от 1500 лв., която и според настоящата съдебна инстанция отговаря на критерия „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за прекомерност на присъдените обезщетения. Настоящият съдебен състав счита, че няма основания да не бъда давана вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са последователни, логични и безпротиворечиви. Отговарят напълно на установената по делото фактическа обстановка, както и на фактическата обстановка, установена по наказателното производство, приключило с влязла в сила присъда по отношение на В.. Вярно е, че част от свидетелите са колеги на ищеца, но същите освен това са били и очевидци на деянието, като впрочем фактическата обстановка, описана от тях, не се оспорва от ответника. Другата част от свидетелите са познати на ищеца, като от показанията им не може да се направи извод за специфични отношения между тях и него, които да разколебават показанията им по арг. от чл. 172 ГПК. Освен това както се посочи, съдът счита, че показанията на свидетелите са логични, доколкото пресъздават логични реакции на ищеца, вследствие на претърпените от него обиди. При липсата и на доказателства, които да разколебават свидетелските показания, то съдът достигна до краен извод, че същите правилно са кредитирани от първата инстанция. Не следва да се приемат и възраженията в жалбата, че у ищеца не е имало как да се формира реален страх от уволнение във връзка със случая. Дори това да е така, то извършената спрямо него проверка няма как да не се отрази върху състоянието му, доколкото всяка проверка има негативни последици върху проверяваното лице, независимо от степента на уплаха, която тя ще предизвика у него. Фактът, че проверката не е предизвикала по-големи проблеми за К. е отчетен както от него при предявяването на претенцията му до размер от 1500 лв., така и от съда при прилагане на критерия за „справедливост” за присъждане на обезщетението. Следва да се има предвид, че освен всичко изложено до тук, във връзка с размера на дължимото обезщетение по предявените искове, съдът споделя и всички доводи, изложени от първата инстанция, като не е необходимо да ги преповтаря и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав достига до извод, който съвпада с този на първата инстанция, а именно, че предявените искове следва да бъдат уважени изцяло за сумите от 1000 лв. и 1500 лв. Първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно. При този изход на делото на Б. К. не следва да се присъждат претендираните от него разноски за въззивното производство, тъй като не са налице данни такива да са осъществени. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/03.12.2014г. по гр. д. № 305/2014г. по описа на районен съд С.. Решението не подлежи на обжалване. |