№ 187
гр. гр. Добрич, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Славка Щ. Атанасова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20243200500320 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 6590/28.03.2024 год. на " А1 България” ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,район Илинден,ул.“Кукуш“ № 1
срещу решение № 226/14.03.2024 год. по гражданско дело № 20223230102729
по описа за 2022 година на Районен съд Добрич ,с което е отхвърлен иска на
дружеството по чл. 422 от ГПК ,предявен срещу “БЕРГОН ИНТЕРНЕТ“
ЕООД, ЕИК124629230, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, 9300,
ул. Хан Тервел № 196, ап. 10 за установяване на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1086/25.08.2022
год. по ч. гр.д. № 2464/2022 год. по описа на Добрички районен съд за суми ,
както следва : 2915.08 лева - неустойка за неизпълнение на договор за
използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ********* ,
партида ********* , ID на договор М4522000 от 21.04.2015 год. , ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението 24.08.2022 год.
до окончателното плащане; 224.30 лева - мораторна лихва върху посочените
вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за
плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща
1
датата на депозиране на заявлението за периода 20.11.2021- 23.08.2022
год.,както " А1 България” ЕАД ,ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„БЕРГОН ИНТЕРНЕТ“ ЕООД, ЕИК124629230 разноски в производството в
размер на 400.00 лева хонорар вещо лице и 650.00 лева адвокатско
възнаграждение. С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и
постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон се
претендира отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на
спора за цялостно уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски в заповедното и исковото производство .
Страната възразява срещу фактическите констатации и правни изводи
на първоинстанционния съд по въпроса , прекратен ли е предсрочно договора
между страните поради пренос на услуги към друг мобилен оператор
,направени без да бъде приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК, с оглед
процесуалното поведение на ответника, неизпълнил вменено му задължение
по чл. 190 от ГПК; без съдът да оцени всички представени доказателства-
(фактури , кредитно известие , заключение на вещо лице ) и съобрази
предвижданията на т.54.15 и т.90 от ОУ на дружеството, респ. без да укаже
на страната необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства
във връзка с извършения пренос на услуги и прекратяване на договора.
При данни ,че обжалвания съдебен акт е бил връчен на дружеството на
дата 27.03. 2024 год., жалба рег.№ 6590/28.03.2024 год. е подадена в срока по
чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да
предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид
разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез
отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.
Обжалваното решение е постановено по предявени в срока по чл.415
ал.4 от ГПК с искова молба рег.№ 16178/21.09.2022 год. искове на мобилен
оператор срещу абонат по чл.422,във връзка с чл. 415 от ГПК ,във връзка с
чл. 92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване на вземания :1./ в размер
на 2915.08 лева за стойността на уговорената неустойка за неизпълнение
на договор за използване на електронни съобщителни услуги ,поради
предсрочното му едностранно прекратяване и 2./ в размер на 224.30 лева –
обезщетение за забава в плащането на главното задължение ,определено по
размер на законните лихви ,изтекли за периода от 20.11.2021- 23.08.2022 год.,
2
които вземания за предмет на заповед № 1086 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на дата 25.08.2022 год. по ч.гр.д.№
2464/2022 год. на Районен съд Добрич , срещу която е подадено възражение
рег.№ 14792/29.08.2022 год.
Молбата е основана на твърдения за сключен между страните договор
за използване на електронни съобщителни услуги, I D на клиент *********,
партида *********, I D на договор М4522000 от 21.04.2015 год.,многократно
подновяван през годините за нови срокове, като са добавяни/ променяни
услуги и тарифни планове. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от
услуги са се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна
част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни
планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване,
дължими неустойки или обезщетения. С приложение № 1 от 15.06.2020 год.
за срок от две години е активиран план А1 Бизнес мобилен интернет VIP за
номер ********** със стандартна месечна такса 200 лева без ДДС и
промоционална за срока на договора 160 лева без ДДС. С приложение № 1 от
13.08.2020 год. за срок от две години е активиран план А1 М клас XS за
номер ********** с месечна такса 5 лева без ДДС. С приложение №1 от
13.08.2022 год. за срок от две години за номер ********** са активирани 22
броя допълнителни пакети 5 G B с месечна такса 10 лева без ДДС за всеки
допълнителен пакет.
В т. 6.1 ; т. VIII. 1 и в т. 5.3.1. от посочените приложения е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по желание/вина на
абоната,като последният дължи неустойка за неспазен срок на действие,
опредЕ. във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната
за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до
изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
Договорът е бил прекратен считано от 19.11.2021 год. поради направен
пренос на услуги към мрежата на друг оператор преди изтичане на
уговорения срок на ползване.
За начислената от оператора неустойката е издадена сметка *********
от 19.11.2021 год. на стойност 3000 лв. и падеж 19.11.2021 год., в която са
начислени 6 месечни такси по 200.00 лева за номер ********** за периода
3
19.11.2021 год.- датата на прекратяване на договора поради пренос на
услугата до 15.06.2022 год.- уговорената дата на ползване за оставащите 6
месеца от срока и 8 месечни такси по 5 лева + 8 месечни такси по 10 лева за
22 броя допълнителни пакети 5GB интернет на максимална скорост за номер
********** за периода 19.11.2021 год.- датата на прекратяване на договора
поради пренос на услугата до 13.08.2022 год.- уговорената дата на ползване за
оставащите 8 месеца от срока. Поради частично плащане на сумата от 84.92
лв.,се претендира установяване на вземане за неплатения остатък в размер на
сумата от 2 915.08 лв.
Поради забавеното плащане се претендира установяване на вземане за
обезщетение за забава определено по размер на законната лихва от 224.30
лв., изтекла за времето от 20.11.2021 год. и до датата на депозиране на
заявлението -23.08.2022 год.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът “БЕРГОН ИНТЕРНЕТ“
ЕООД, ЕИК124629230, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, 9300,
ул. Хан Тервел № 196, ап. 10 е подал отговор рег.№ 3532/23.02.2023 год. ,с
който е изразено становище за неоснователност на претенцията .
Неоснователността на претенцията е обоснована от страната
единствено с доводи за липса на облигационна обвързаност между страните
по договори за предоставяне на мобилни услуги, тъй като приложение № 1 от
13.08.2020 год. с активиран план А1 М клас XS за номер **********,
приложение № 1 от 13.08.2020 год. с активирани 22 броя допълнителни
пакети 5 GB за номер **********, приложение № 1 от месец юни 2020 год. с
активиран план А1 бизнес мобилен интернет VIP за номер ********** не
носят подписа на управителя на дружеството към датата на сключването им
Т.С.В. , както и дружеството не е извършвало каквито и да е плащания по
тези договори.Оспорва истинността на посочените документи.
Такава е и изразената от дружеството позиция в първото по делото
съдебно заседание от 25.10.2023 год., в което страната е отправила искане за
назначаване на счетоводна експертиза с оглед евентуално уреждане на спора
извънсъдебно. С оглед установяване факта на предсрочно прекратяване на
договор по желание на абоната, в първото по делото съдебно заседание от
25.10.2023 год. съдът е задължил ответника да представи заявление за пренос
на услуги към мрежата на друг оператор.Процесуалния представител на
4
ответното търговско дружество е заявил ,че ще предостави заявлението.В
съдебното заседание от дата 06.12.2023 год.,процесуалния представител на
ответното търговско дружество е заявил по повод задължението да представи
посочения документ, че твърденията на представляващия дружеството са ,че
такова заявление не е подавано и не съществува в дружеството.
В съдебното заседание от дата 14.02.2024 год. в хода на устните
състезания ,процесуалния представител на ответното търговско дружество е
изразил становище по спора за отхвърляне на иска ,предявен срещу „Бергон
интернет“ ООД. Предвид обстоятелството, че ответникът не е подписал
приложенията към договора и не следва да се приема, че между страните са
били постигнати договорките за сключване на срочен договор от две години,
със съответно клаузи при прекратяване да се дължи неустойка така, както е
посочено в приложение № 1 към договор ********* от дата 13.08.2020 год. ,
не следвало да отговаря за неустойките в размера ,посочен в съдебно-
счетоводната експертиза.
Жалбата е основателна по съображения, основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Не е спорно между страните сключването на договор за използване на
електронни съобщителни услуги I D на клиент *********, партида *********,
ID на договор М4522000 от 21.04.2015 год.
Съобразно приложения към същия са били активирани мобилни услуги
за срокове и цени както следва: по приложение № 1 от 15.06.2020 год. за срок
от две години е активиран план А1 Бизнес мобилен интернет VIP за номер
********** със стандартна месечна такса 200 лева без ДДС и промоционална
за срока на договора 160 лева без ДДС, по приложение № 1 от 13.08.2020 год.
за срок от две години е активиран план А1 М клас X S за номер **********
с месечна такса 5 лева без ДДС и по приложение №1 от 13.08.2022год. за
срок от две години за номер ********** са активирани 22 броя
допълнителни пакети 5 G B с месечна такса 10 лева без ДДС за всеки
допълнителен пакет.
Съгласно заключение по протокол за графическа експертиза № 2 ,рег.№
464/09.01.2024 год. на вещото лице М. Т. С. , подписите в графите“място на
полагане на подписа на абоната“ в посочените приложения не са изпълнени
от Т.С.В..
5
Вещото лице Е. Й. установява в заключение рег.№ 2374/02.02.2024 год.
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че за периода на активиране
на мобилни услуги по приложенията от дати 15.06.2020 год. и 13.08.2020
год. до твърдяното прекратяване на договорната връзка през месец ноември
2021 год., дружеството ищец е издало фактури на дати от 19.06.2020 год. до
19.11.2021 год. в размер на общо 7545.02 лв. с ДДС, за предоставени и
ползвани услуги с период на фактуриране до дата 15.11.2021 год. : • по
приложение № 1 от м.юни 2020 год.- за месечни абонаменти такси за тарифен
план А1 Бизнес мобилен интернет VIP за мобилен № **********; • по
приложение № 1/13.08.2020 год. - за месечни абонаментни такси за тарифен
план А1 М клас XS +2000, за мобилен № **********; • по приложение 1 от
13.08.2020 год. - за промоционално ползван ценови пакет за 22 броя мобилен
интернет 5 GB, които са платени в пълен размер чрез плащания в брой - в
магазин на А1 ул.” Независимост“№ 2 - Добрич и чрез банкови преводи . По
счетоводни данни на ищеца издадените фактури са осчетоводени по кредит
с/ка група 70 Приходи и кредит с/ка ********* , начислен е ДДС продажби
срещу дебит с/ка ********** Клиенти, партида „Бергон интернет“ ЕООД. По
счетоводни данни на ответното дружество издадените фактури са
осчетоводени в размер на 7 445.34 лв. , по които е ползван данъчен кредит в
пълен размер.Осчетоводяването е по сметка Разходи за външни
услуги,начислен е ДДС покупки с доставчик ищеца по делото.
След като между страните не съществува спор относно сключването на
договора от 2015 год., независимо че управителя на дружеството не подписал
допълнителните приложения към него,предвид установеното предоставяне на
услугите от мобилния оператор на неговия абонат, предприетите от ответника
действия по заплащане на услугите и тяхното осчетоводяване, приложима е
презумпцията на чл. 301 от ТЗ, която задължава съда да приеме за установени
възникнали между страните облигационни отношения по сключения договор
за договор за използване на електронни съобщителни услуги I D на клиент
*********, партида *********, ID на договор М4522000 от 21.04.2015 при
условията на допълнителните приложения към него.
Уважаването на претенцията за заплащане на неустойка е
предпоставено от установяване по делото ,че е настъпило неизпълнението на
договорното задължение ,за което е била уговорена- предсрочно прекратяване
на договора по желание на абоната,в който случай последният дължи
6
неустойка за неспазен срок на действие, опредЕ. като сбор от стандартните
месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от
абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.
С оглед счетоводните данни ,налични в дружествата ищец и ответник,
преустановено е предоставянето на услугите по посочения договор и
приложения за времето след 19.11.2021 год., а с оглед процесуалното
поведение на страните следва да бъде направен извод ,че е по причина
настъпилото предсрочно прекратяване на договорната връзка по желание на
абоната, заявил пренос на услуги към мрежата на друг оператор.
В обжалваното съдебно решение е посочено,че се твърди от ответното
дружество, че то не е подавало заявление за пренос на услуги към мрежа на
друг оператор по повод процесния договор за мобилни услуги и
приложенията към него. Прието е в мотивите на решението ,че ищецът не е
доказал ответното дружество да е упражнило правото си на предсрочно
прекратяване на договора, като е подало заявление за пренос на номер към
друг мобилен оператор.Ищецът не представял подадено заявление от
ответника , което да е достигнало до мобилния оператор . Представената с
молба вх. № 2500от 05.02.2024 год. справка от системата на ищцовото
дружество за входирано заявление ,подадено на 18.11.2021 год. за пренос на
мобилни номера ********** и ********** и отбелязване датата на
прекратяване на договора 19.11.2021 год. не съставляват доказателство за
горното .Единствено по тези съображения е постановено отхвърляне на
претенцията.
Решението е незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл. 131 ал.2 т.3 и т.4 от ГПК посочва задължителното
съдържание на исковата молба. Ответникът е посочил ,че счита иска за
неоснователен поради липса на облигационна връзка между страните , тъй
като приложенията за предоставяне на мобилни услуги ,неразделна част от
договора между страните не са подписани от управителя на дружеството и
дружеството не извършвало плащания по тях ,т.е. по същество
предварително е отрекъл и приложението на разпоредбата на чл. 301 от
ТЗ.Такава е била и позицията на страната в хода на цялото производство пред
ДРС.Като становище по релевираните от ищеца обстоятелства, ответникът не
7
е отрекъл твърдяния от ищеца факт на прекратяване на договора поради
осъществен пренос на данни към друг мобилен оператор по желание на
абоната,подал съответното заявление, даже първоначално се е задължил да го
представи .Не е оспорвал заключенията на вещите лица, даже считал за
нужно изготвянето им с оглед извънсъдебното споразумяване на
страните.След като дружеството не е отрекло настъпилото по негово желание
прекратяване на договорната връзка, този факт не е бил спорен по делото и не
се е нуждаел от нарочно доказване, а наличието му обуславя основателност
на исковата претенция.
Размерът на задължението за неустойка е установен със заключение на
вещото лице по счетоводната експертиза съгласно сключените Приложение 1
от 15.06.2020 год., Приложение 1 от 13.08.2020 год. и Приложение 1 от
13.08.2020 год. като възлизащ на сумата от 3000 лв., в т.ч.: • 1200 лв. -
представляващи 6/шест/ месечни абонаментни такси без отстъпка по 200 лв.
без ДДС, за мобилен № ********** при активиран план А1 Бизнес мобилен
интернет VIP, по приложение 1 от м.юни 2020 год.; • 40.00 лв. -
представляващи 8/осем / месечни абонаментни такси по 5.00 лв. без ДДС, за
мобилен № ********** при активиран план А1 М клас XS 2000, по
приложение 1 от 13.08.2020 год. с начална датата на ползване от 13.08.2020
год. до 13.08.2022 год.; • 1760.00 лв. - представляващи 22 броя месечни такси
за 8 / осем / месечни абонаментни такси по 10 лв. без ДДС, за 22 броя
мобилен интернет 5 GB, по приложение 1 от 13.08.2020 год., със срок на
ползване до 13.08.2022 год. По счетоводни данни на ищеца при регулярни
процедури за засичане на клиентските задължения от установен депозит в
размер на 94.19 лв., служебно на 05.08.2008 год. са погасени фактури, в т.ч.
частично 84.92 лв. по процесна сметка за неустойка с №
**********/19.11.2021 год. Остатъкът от незаплатеното задължение по
сметка № ********** от 19.11.2021 год., е в размера, претендиран по делото-
2 915.08 лв.
При положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на
неустойка, то няма основание да се отрече възможността при неизпълнението
му на падежа, да се търси обезщетение и под формата на законна лихва в
рамките на допустимите от законодателството предели. Доколкото
неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е, че тя съставлява
договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. А когато е
8
уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението за плащане на
неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължението по смисъла на чл.
86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер на
законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства
приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е
самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на
договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а
задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и
неизпълнено задължение за неустойка-така Решение № 73 / 29.06.2011 г. на
ВКС по т. д. № 683/2010 г., I т. о. ;Решение № 1418/3.10.2002 г. по гр. д. №
2313/2001 г. V г. о. на ВКС; Решение № 597/6.06.2005 г. по т. д. № 914/2004 г.
на ВКС, ТК, II т. о.
Съобразно заключението на вещото лице размерът на обезщетението за
забава в плащането на неустоечното задължение възлиза на сумата от 230.39
лв.,т.е. надвишава претендирания по делото такъв от 224.30 лв.
Горното води до извод за основателност на претенцията за
установяване вземания по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в пълния
размер на заявяването й.Обжалваното решение е незаконосъобразно
постановено и следва да бъде отменено на основание чл. 271 ал.1 от ГПК и
спора решен съобразно настоящото изложение.
Ищецът е сторил в производството разноски в общ размер от 588 лв., от
които в заповедното производство сумата от 401.79 лв. (ДТ -62.79 лв.+
възнаграждение на адвокат-339.00 лв.); в първоинстанционното производство
сумата от 103.81 лв.-заплатена ДТ и във въззивното производство сумата от
83.30 лв.заплатена ДТ.С оглед изхода по спора и на основание чл.78 ал.1 от
ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
401.79 лв.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 226/14.03.2024 год. по гражданско дело №
20223230102729 по описа за 2022 година на Районен съд Добрич , като
вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл.422,във връзка с чл. 415 от
ГПК ,във връзка с чл. 92 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД в отношенията между
страните ,че “БЕРГОН ИНТЕРНЕТ“ ЕООД, ЕИК124629230, със седалище и
адрес на управление гр. Добрич, 9300, ул. Хан Тервел № 196, ап. 10 дължи на
" А1 България” ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
София, район Илинден,ул.“Кукуш“ № 1 , 1./сумата от 2915.08 лева -
неустойка за предсрочното прекратяване на договор за използване на
електронни съобщителни услуги ID на клиент ********* , партида *********
, ID на договор М4522000 от 21.04.2015 год. , ведно със законна лихва за
забава от датата на подаване на заявлението 24.08.2022 год. до окончателното
плащане и 2./ сумата от 224.30 лева – обезщетение за забава в плащането на
задължението за неустойка, изчислено по размер на законната лихва за
периода 20.11.2021- 23.08.2022 год. и които вземания са предмет на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1086/25.08.2022 год. по ч. гр.д. № 2464/2022 год. по описа на Добрички
районен съд .
ОСЪЖДА “БЕРГОН ИНТЕРНЕТ“ ЕООД, ЕИК124629230, със седалище и
адрес на управление гр. Добрич, 9300, ул. Хан Тервел № 196, ап. 10 ДА
ЗАПЛАТИ на " А1 България” ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден,ул.“Кукуш“ № 1 сторените по делото
разноски в размер на 588.90 лв., от които : по ч.гр.д.№2464/2022 год. на ДРС-
401.79 лв.; по гр.д.№2729/2022 год. на ДРС-103.81 лв. и по в.гр..№ 320/2024
год.- 83.30 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10