ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. Перник , 19.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК, образувано по подадена частна жалба
ОТ: „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***
ЧРЕЗ пълномощника ю.к. Р. И. И., редовно упълномощен с пълномощно peг. № ***9
г. на нотариус В. И., рег.№ ***.
ПРОТИВ: РАЗПОРЕЖДАНЕ № 268498 / 18.12.2020г..
постановено ч. гр. дело № 06499 / 2020 г., по описа на РС – Перник
с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от
1214,19 лева - договорно възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с така депозираната частна
жалба, материалите по делото, прецени и приложимото право за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството по делото е било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта му по отношение на вземанията за главница,
договорната лихва, обезщетение за забава и законна лихва върху главницата отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, поради което и на основание
чл. 411, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 410 от ГПК съдът следва да издаде заповед за изпълнение
в полза на заявителя за сумите както следва: 1062,72 лева – главница; 18,97 лева – лихва и
436,65 лева законна лихва за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
до окончателното изплащане.
1
В хода на производството районния съд намерил, че претендираната суми от 1214,19
лева - договорно възнаграждение, е налице обоснована вероятност, същите да са
неравноправна клауза в договор, предвид начина им на уговаряне и техния размер.
Доколкото договорът въз основа на който се претендират процесните суми е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, чийто нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда. Съответно била приложима разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това, съдът да откаже да издаде заповед за
изпълнение.
При проверка за редовност на сезирането, настоящата инстанция констатира, че
подадената частната жалба не отговаря на изискванията на с чл.275, ал.2 във вр. от
чл.261, т.4, ГПК по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския Процесуален Кодекс (ГПК) в сила от 01.03.2008 г. Приета с
ПМС № 38 от 27.02.2008 г. Обн. ДВ. бр.22 от 28 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.50 от 30 Май
2008г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 12 Март 2013г., изм. ДВ. бр.35 от 2 Май 2017г. по заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - какъвто е процесният случай,
респ. на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, се събира държавна такса 2
% върху интереса, но не по-малко от 25 лв.
При обжалване пред въззивна инстанция се събира държавата такса 50 на сто от
таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес (чл. 18
от Тарифата). В случая жалбоподателят е обжалвал отказа на районния съд да му издаде
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което ДТ се определя по реда на чл. 18
от Тарифата, независимо от това, че производството се развива като частно /чл. 413, ал. 2
ГПК/. Посоченият от законодателя процесуален ред не е определящ по отношение на
размера на дължимата държавна такса. Определената в чл.19 от Тарифата ДТ е приложима в
случаите, в които предмет на частната жалба е разпореждане на районния съд, с което
поради процесуални недостатъци заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е
разгледано по същество, какъвто не е разглежданият случай. Основание за постановения от
първоинстанционния съд отказ да се издаде исканата заповед за изпълнение касае отказ по
същество. В този смисъл е и трайната практика на ВКС (Определение №608/12.11.2009 г. по ч.
т. д. № 534/2009 г. на ВКС, III г. о., Определение № 540/18.09,2010 г. по ч. т. д. № 277/2009 г. на
ВКС, II т. о., Определение № 99/08,02.2010 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на ВКС, II т. о„
Определение № 39/12.01.2010 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. На ВКС, 1 т. о., Определение № 225 от
5.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 144/2010 г„ 1 т. о. ТК и др.).
В случая внесената държавна такса за въззивното производство от 15 лв. не покрива
нормативно изискуемия размер от 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното
производство, върху обжалваемия интерес от 1214.19 лв., като разликата от 9.28 лв. остава
да се дължи.
Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да се прекрати, като
жалбата се върне на Районен съд гр.Перник, който да събере пълния размер на дължимата се
държавна такса.
Водим от изложеното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по възз. ч.гр.д.№ 86 / 2021 г. по описа на Пернишки
окръжен съд.
ВРЪЩА на Районен съд гр.Перник частната жалба вх. № 262807 / 04.02.2021 г. за
извършване на необходимите действия по отстраняване нередовността й съобразно дадените
в настоящото определение указания, като събере пълния размер на дължимата се държавна
такса
След изпълнение на процедурата по администриране, делото следва да бъде върнато
на Пернишкия окръжен съд за произнасяне по подадената частна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3