Решение по дело №936/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Гери транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Перник, представлявано от управителя В. В. Й., подадена чрез процесуален представител адвокат Й. Л., срещу Решение № 265/01.07.2024 г. по АНД № 495/2024 г. на Районен съд–Пазарджик, с което е потвърден Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, в нарушение на закона, като наложеното наказание е явно несправедливо, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител юрисконсулт П. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Прието е за установено от фактическа страна, че на 17.07.2021 г., в 12.58 часа, ППС товарен автомобил „Волво ФХ 62Р“ , рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 26100, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на „Гери транс“ ЕООД било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че извършването на процесното административно нарушение е несъмнено установено, като при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице. Според решаващия съд, когато собственикът на едно ППС не е заплатил дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси по аргумент на чл. 167а ал. 3 ЗДвП. Системата създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал на засеченото движение на ППС. Прието е, че в случая е налице именно такъв доклад и снимки към него. При това положение, според въззивния съд, докладът от електронната система и снимките от устройството, което е част от тази система, представляват доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 8 ЗДвП, а именно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. Посочено е, че в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, е предвидено задължение и отговорност за собственика на ППС да установи размера на дължимата пътна такса и да я заплати, като на неговата преценката е оставен начина, по който да стори това.

Според решаващия съд, с оглед естеството на процесното административно нарушение, не може да се приеме, че с налагането на имуществената санкция на дружеството е нарушен принципа за „пропорционалност“ на наказанието с извършеното деяние. Цитирано е Решение на ЕС от 9 февруари 2012 г. по дело М. U., С210/10 и е посочено, че при преценка за спазване на принципа „пропорционалност“, следва да се съобразят и съотнесат, преследваната от нормативния ред цел и неблагоприятните за нарушителя последици от налагането на административно наказание. Според съда, в случая преследваната от закона цел е „защита на регулираните обществени отношения, свързани с поддръжката на пътя като основен фактор за безопасността на движението по него. Това мотивира решение за пропорционалност на наложената санкция, нормативно установена в твърд размер.

Постановеното решение е неправилно.

Видно от процесния електронен фиш, нарушението е установено на 17.07.2021 г., като същият е връчен на санкционираното дружество на 21.03.2024 г. Съгласно редакцията, обн. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Едва с редакцията на тази разпоредба обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят е променил текста й, според който: „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП към датата на нарушението предвижда: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“.

Систематичното и сравнително тълкуване на цитираните разпоредби в приложимите им към случая редакции формира извод, че съгласно тази правна уредба, в периода на извършване на административното нарушение и издаване на електронния фиш единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е съществувала правната възможност за процедиране чрез издаване на електронен фиш. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а-3в ЗДвП, за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Аргумент за обратното не следва от колизията между разпоредбите на чл. 189ж, ал. 1 и ал. 7 ЗДвП в цитираната приложима редакция, тъй като последната урежда различен аспект от обективирането на електронния фиш като правен акт – влизането му в сила.

При издаване на ЕФ органът е следвало да приложи Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Предвид късното връчване на издадения, в нарушение на закона - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш, АПИ е била длъжна да се съобрази с изискването на чл. 2, § 7 от Регламента, а именно: „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.

Със ЗИД на ЗП обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с горепосочените изисквания на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, в случаите на частично или пълно недеклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство (чл. 10б, ал. 7 ЗП). Според чл. 10б, ал. 8 ЗП, в тридневен срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението се съдържа и размерът на незаплатените тол такси. Безспорно е, че Агенция „Пътна инфраструктура“ не е доставчик на услуга за пътно таксуване, но съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП, АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез електронната система на пътните такси, като определени длъжностни лица съставят и връчват АУАН и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3-3в. Иначе казано, в прерогативите на АПИ е да образува или да не образува административнонаказателно производство, поради което е следвало да изпълни процедурата по чл. 2, § 7 от Регламента и едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, да пристъпи към образуване на административнонаказателно производство. Тази процедура, в хипотезата на заплащане на дължимата такса, има материалноправни последици – отпадане на административнонаказателната отговорност поради деквалифициране на деянието като нарушение.

Доколкото в ЗДвП липсва друга норма извън разпоредбата на чл. 179, ал. 3б, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

Отмяната на ЕФ следва и поради липсата на пропорционалност на предвидената в чл. 179, ал. 3б ЗДвП санкция спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености като изминато разстояние, съответно дължима такса и/или други обстоятелства от техническо естество. Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия. В този смисъл следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага извод, че оспореният пред РС-Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в, ал. 1 ЗАНН във вр. чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до съответствието му с материалния закон. Поради това решението на Районен съд-Пазарджик следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш да се отмени.

Основателността на касационната жалба, предполага на дружеството-жалбоподател да се присъдят сторените разноски. Претендирани са такива за двете инстанции, но списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване и заплащане са налични единствено за производството пред РС-Пазарджик. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника и размера на наложената санкция настоящият състав намира възражението за прекомерност на ответника за неоснователно, поради което следва АПИ да бъде осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 780 лв. за производството по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 265/01.07.2024 г. по АНД № 495/2024 г. на Районен съд-Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на „Гери транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [улица][адрес], представлявано от управителя В. В. Й., сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.