РЕШЕНИЕ
№ 7245
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110120950 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Й. И. Й. за следните суми: главница от
19.09.2018 г. до 18.06.2021 г. в размер на 2340,14 BGN /двe хиляди триста и
четиридесет лева и 14 стотинки/, представляваща цената за потребена вода от
длъжника за имота му на адрес: гр. София, бул. „, ведно със законна лихва от
05.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 20.10.2018 г. до
18.06.2021 г. в размер на 294,22 BGN /двеста деветдесет и четири лева и 22 стотинки/,
държавна такса в размер на 52,69 BGN /петдесет и два лева и 69 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор при общи условия
за жилище с адрес: гр. София, бул. . Твърди, че за периода от 19.09.2018 г. до
18.06.2021 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за потребление
общо в размер на 2340,14 лв. Ищецът претендира установяване дължимостта на
посочената сума, ведно с мораторна лихва в размер на 294,22 лв. за периода от
20.10.2018 г. до 18.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до погасяването. Моли съда да установи съществуването на претендираното
вземане така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез
назначения му по делото особен представител. Ответникът оспорва предявените
1
искове, като твърди, че ищецът не е провел доказване на факта, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот в процесния
период. Ето защо, оспорва наличието на облигационна връзка между страните.
Оспорва твърдените услуги да са реално доставени. Оспорва и техния размер, като
сочи, че ищецът не доказвал фактурирането на услугите. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на част от претендираните вземания. Моли исковата молба да
бъде оставена без разглеждане, евентуално – отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между В и К оператора и ответника, като потребител на
В и К услуги през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и качество;
стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземането.
Ответникът изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ищцовото дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ответника по силата на
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че Й. И. Й., на когото е открита партида за доставяните
канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е собственик
на жилището, респ. че в негова полза е било учредено вещно право на ползване. Това
обстоятелство не се установява и от заключението по допуснатата по делото
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза – вещите лица са работили
единствено въз основа на едностранно съставени и предоставени от ответника частни
документи (копия от издадени фактури и карнети, справка-извлечение от сметка за
начислени суми и извършени плащания, и др.), които не са представени по делото и не
се установява същите да са подписани от ответника. От приложената към експертното
заключение справка за формирани задължения и извършени плащания единствено е
констатирано, че като титуляр на откритата клиентска партида в ищцовото дружество е
вписан ответникът, но не става ясно на какво основание същият е посочен като
2
потребител на ВиК услуги в имота – дали е собственик или ползвател на жилището и
от какви доказателства ищецът прави извод за това негово качество.
По делото е представена депозирана при ищцовото дружество молба от 30.05.2005
г. от лицето Оханес Хрант Мектупчиян – преставител на етажна собственост с адрес:
гр. София, р-н Лозенец, бул. Симеоновско шосе № 32. Към молбата е представена
извадка от попълнение данни за ответника Й. И. Й., за което е отбелязано ап. № 5 на
същия адрес: гр. София, р-н Лозенец, бул. Симеоновско шосе № 32. Посочен е и нот.
акт - № 160, том I, рег. № 4827, дело № 123 от 2002 г., без други данни за това какъв
вид сделка удостоверява последния, между кои лица, по описа на кой нотариус /л. 13-
14 от делото/.
С приетото по делото приложение към молба, подадена от представител на
етажната собственост, обаче, не може да бъде проведено пълно доказване на факта на
собственост, който се установява със съответния нотариален или друг акт,
обективиращ придобитото право, какъвто не е представен от ищеца. Нещо повече, в
приетото към молбата по делото приложение дори не е налице съответствие между
посочения от ищеца административен адрес на потребление на ответника - гр. София,
р-н Лозенец, бул. Симеоновско шосе № 48 и отразения адрес на Й. И. Й., находящ се в
гр. София, р-н Лозенец, бул. Симеоновско шосе № 32.
Отделно от гореизложеното, от приетата по делото справка от Столична община,
Дирекция „Общински приходи“ – отдел „Лозенец“, се установява, че за ответника Й.
И. Й. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ на 09.01.2003 г. за имот, находящ де в гр.
София, р-н Лозенец, бул. Симеоновско шосе № 48, но без да е посочен номер на
апартамент.
Според заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след изискани от вещото лица копия
от издадените от „Софийска вода“ АД фактури, касаещи процесния казус, същите
отразявали консумирани услуги за адрес гр. София, р-н Лозенец, а не за процесния
имот, находящ се на № 48. От ищцовото дружество, след направеното запитване от
вещото лице, уточнили, че са изненадани от разликата в адресите, като предварително
не били проверявали фактурите, като коректният адрес е с № 48, който излизал и по
справка в имотния регистър /л. 58/. Справка от имотния регистър по делото обаче не е
представена, нито от препис от акта за собственост на имота. Следва да се посочи, че
справките в имотния регистър са публични, като ищецът, който носи тежестта да
докаже качеството на потребител на ответника, има възможност да се снабди с копие
от акта за собственост.
Ищецът не доказа да е налице идентичност между имотите, находящи се на бул.,
нито пък ответникът да притежава собствеността, респ. учредено вещно право на
ползване върху някой от тях.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно
не се установява между него и ищцовото дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
С оглед на изложеното, ответникът не се явява задължено лице за претендираната
на договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният срещу него установителен иск следва да се отхвърли.
Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните обсъждането
по същество на експертните изводи за извършена доставка на услуги в имота, както и
погасени ли са задълженията поради изтекъл давностен срок, се явява безпредметно.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главния иск, поради което като
неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква за ответника,
но доколкото същият не е представил доказателства за сторени такива, то не следва да
му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Софийска вода“ АД,
ЕИК130175000 срещу Й. И. Й., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 2340,14
лева, представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 48, ет.2, ап.5 за периода от 19.09.2018 г. до
18.06.2021 г., както и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 294,22
лева, представляваща обезщетението за забава за периода от 20.10.2018 г. до 18.06.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 15.11.2021 г. по ч. гр. дело № 63481/2021 г. по описа на СРС, 33 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4