№ 9991
гр. София, 15.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Частно
гражданско дело № 20221110171063 по описа за 2022 година
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ,т.2 от ГПК № 1482/13.01.2023год. и е издадена на 13.01.2023год. изпълнителен
лист ,в полза на заявителя „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност против
длъжника „Приста Ойл Холдинг“ЕАД.
Покана за доброволно изпълнение ,ведно със ЗНИ и изпълнителен лист от
13.01.2023год. са връчени на длъжника „Приста Ойл Холдинг“ЕАД от ЧСИ Галин
Костов,рег.№ 924 на 10.03.2023год.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ,а именно на 13.03.2023год. e постъпило възражение
от длъжника „Приста Ойл Холдинг“ЕАД срещу издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК,ведно с искане за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20239240400814 по описа на ЧСИ ,на основание Галин Костов,рег.№
924 ,на основание чл.420,ал.2 от ГПК ,евентуално на основание чл.420,ал.1 от ГПК ,като е
представено надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД сумата от
150 671,95лв.,съгласно преводно нареждане от 13.03.2023год.
Съдът съобрази следното :
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не
спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. В редакцията на чл. 420, ал. 2 от ГПК след изменението,
обнародвано в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства.
Искането по чл. 420,ал.2 ГПК, направено от длъжника „Приста Ойл Холдинг“ЕАД
, е допустимо и по същество основателно, поради което и следва да бъде уважено, без да
бъде давано обезпечение за кредитора на осн. чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
,т.2 от ГПК № 1482/13.01.2023год. е издадена въз основа на извлечение от счетоводните
книги на „КТБ“АД /в несъстоятелност / ,като е представен Договор за гаранционна сделка за
поръчка за издаван ена банкова контрагаранция с покритие парични средства от
1
09.07.2012год.,сключен между „КТБ“АД и „Приста Ойл Холдинг“ЕАД,клиент или
наредител.Предмета на договора е Банката да издаде за сметка на клиента покрита банкова
контрагаранция за сумата от 1 206 644 евро,която се внася предварително от последния
,пред банка БИА,Париж,която от своя страна да издаде втора банкова контрагаранция пред
банка БЕА /банка-гарант/,с цел последната да издаде от своя страна банкова гаранция пред
Нафтал Спа /бенефициент/ ,обезпечаваща договор за покупка на смазочни материали .
Съгласно чл.1,ал.8, наредителят плаща на банката комисиони,такси,разходи и
допълнителни разходи,свързани с издаването на банковата контрагаранция .
Съгласно чл.1,ал.9,дължимите такси от наредителя към Банката по
чл.1,ал.8,буква“б“ в размер на 36 200 евро се плашат предварително като тези вземания не
са предмет на настоящото производство .
В случая заявителят е предявил вземания за комисионна ,съгласно чл.1,т.8,буква „в“
в размер на 26 336,30 евро за периода 25.04.2014год. – 16.09.2021год. и комисионна
,съгласно чл.1,т.8,буква „г“ в размер на 48 919,60 евро за периода 25.04.2014год. /съгласно
извлечението от счетоводните сметки/.
Съответно в чл.1,ал.8 ,буква „в“ е предвидено ,че наредителят плаща всички такси и
разходи ,свързани с издаването на втората банкова контрагаранция,които банка ВИА ,Париж
поиска да бъдат платени от Банката,а съгласно буква „г“ ,всички комисионни,такси и
разходи ,свързани с издаването на банковата гаранция,които банка БЕА поиска пряко или
чрез банка БИА,Париж да бъдат платени от Банката.
В подкрепа на възраженията си длъжника е представил изявление ,получено от
„КТБ“АД на 16.06.2015год. за оттегляне на поръчката,от което става ясно ,че е била
издадена контрагаранция в полза на банка БИА,Париж за сумата от 1 206 644 евро и тази
сума е била преведена от „КТБ“АД на 10.07.2012год.Наредителят е уведомил Банката ,че
поради откриването на производството по несъстоятелност оттегля поръчката по Договор за
гаранционна сделка ,като последната следва да уведоми банка БИА за това оттегляне.
В молбата си да спиране длъжника сочи и че тази сума е била заложена по сметка
на банка БИА на 26.07.2012год.
От представеното Решение на Търговски съд – Париж от 16.09.2021год.,за което не
е става ясно дали е влязло в сила ,се установява ,че съдът се е произнесъл ,че БИА има
задължение към Приста за сумата от 806 939,19 евро като тази сума следва да бъде
депозирана като съдебен запор в изчакване на окончателно решение по настоящия
спор.Също така става ясно ,че Приста не оспорва поемането на комисионните и различните
разходи,необходими за издаване на контра обезпечения от БИА и от БЕА и приема ,че
наличното салдо след приспадане на тези суми възлиза на 806 939,19 евро.
При тези констатации съдът намира, че е налице основание по чл. 420, ал. 2 ГПК за
спиране на принудителното изпълнение.
При анализ на изложеното става ясно ,че задълженията за комисионни
,претендирани от „КТБ“АД /в несъстоятелност/ са разходи по чл.1,ал.8,буква „в“ и б.“г“ от
2
договора и са свързани с издаването на банковата гаранция, като тяхната изискуемост е
зависима от друго обстоятелство – да са поискани от банка БЕА и банка БИА да бъдат
платени от „КТБ“АД /в несъстоятелност/ .
Доказателства за това не са представени от заявителя ,предвид разпоредбата на
чл.418,ал.3 от ГПК ,следователно Съдът приема, че длъжникът е представил писмени
доказателства в подкрепа на тезата си, че вземането не се дължи, които са достатъчни за да
бъде мотивиран изводът за спиране на принудителното изпълнение. Всички факти,
относими към основанието на предявеното от заявителя вземане по договора за банкова
гаранция , ще бъдат разгледани по същество в двустранното и спорно исково производство
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, където всяка от страните ще следва при условията на пълно и
главно доказване да докаже фактите, на които основава твърденията си. Въз основа на
събраните доказателства съдът ще формира своя краен акт по същество относно
съществуването на вземането. В производството по чл. 420, ал. 2 ГПК не се провежда
доказване и съдът не формира извод по съществото на спора, а прави преценка единствено
на база представените от длъжника документи налице ли са основания за спиране на
принудителното изпълнение до решаването на спора по същество. В настоящото
производство тези основания са налице, поради което принудителното изпълнение на
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 71063/2022 г. на СРС, 65 състав, следва да бъде спряно.
На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се дадат указания на заявителя, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
По изложените мотиви и на основание чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 414 от ГПК и
чл.420,ал.2 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на Заявителя „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/
, че може да предяви иск относно вземането си против длъжника „Приста Ойл
Холдинг“ЕАД , в едномесечен срок от получаването на съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
УКАЗВА на Заявителя, че следва по настоящото дело да представи доказателства,
че е предявил иска в едномесечен срок от съобщението, в противен случай съдът ще
обезсили издадената Заповед за изпълнение.
СПИРА на осн. чл. 420 ,ал.2 от ГПК незабавното изпълнение на издадените Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ,т.2 от ГПК №
1482/13.01.2023год. и изпълнителен лист от 13.01.2023год. по ч. гр. д. № 71063 по описа за
2022 г. на СРС, 65 състав и принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20239240400814 по описа на ЧСИ ,на основание Галин Костов,рег.№ 924 , с район на
действие СГС.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок в частта относно произнасянето по исканото спиране по реда на чл. 420,
ал. 2 от ГПК.
3
На заявителя и длъжника да се връчат преписи от определението ,а на заявителя и от
възражението на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4