Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 8 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на И.М.И. ***, депозирана чрез адвокат Д. Р. от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260020/20.11.2020г. на Районен съд
– Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 98/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № ЗЖ-9/31.03.2020
г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр.
Шумен, с което на И.М.И., за нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗВМД и на основание
чл. 415, ал. 1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че не е
могъл да се запознае със заповедта на изпълнителния директор на БАБХ и не е бил
наясно с разписаната в нея забрана за отглеждане на домашни птици на открито.
Поддържа и становището за „маловажност“ на деянието. Поради това отправя искане
за отмяна на съдебния акт и на наложената му глоба. Претендира и присъждане на
разноски. В съдебно заседание се представлява от адвокат Р..
Ответната страна, ОДБХ,
гр. Шумен, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Предмет на оспорване е
Наказателно постановление № ЗЖ-9/31.03.2020 г., издадено от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен, с което на И.М.И. на основание
чл. 415, ал. 1 от ЗВМД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 /петстотин/ лева. Административно-наказателното производство е инициирано
със съставянето на АУАН № **********/21.02.2020г., съставен от главен инспектор
от отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ, гр. Шумен, в който
актосъставителят е приел, че на 21.02.2020г. в с. Менгишево, област Шумен, на
ул. „Георги Димитров“ № 7, И.И. е пуснал свободно на улицата собствените си
кокошки, около 20 броя, като с това е нарушил мерките за профилактика,
ограничаване и недопускане разпространението на заболяването инфлуенца по
птиците, разписани в Заповед № РД 11-252/23.01.2020г. на изпълнителния директор
на БАБХ. Поведението на И. е квалифицирано като несъобразено с правилото на чл.
126, ал. 1 от ЗВМД.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на административно
наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният състав приел
също, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му
нарушение, като същото не разкрива белезите на „маловажно“ провинение по
смисъла на закона. Поради това въззивният съд потвърдил оспорения пред него
санкционен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е извел законосъобразен правен извод за липса на допуснато
съществено процесуално нарушение в хода на протеклото санкционно производство.
Действително, счетената за нарушена разпоредба на чл. 126, ал. 1 от ЗВМД
разписва правомощието на изпълнителния директор на БАБХ да издава заповед за
определяне на мерките за ограничаване и ликвидиране на болестта. Независимо от
това, приложеният санкционен състав, този на чл. 415, ал. 1 от закона, определя
и същността на простъпката, а именно неизпълнение на мярка, наложена от БАБХ за
профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразна болест по животните, поради
което твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение не
би могло да бъде споделено.
Касационният състав
споделя и извода на предходната инстанция относно безспорната установеност на
деянието, описано в акта и в НП. Налице е издадена заповед от изпълнителния
директор на БАБХ, с която е наредено привеждане на повишена епизоотична
готовност на всички региони в страната по отношение на болестта инфлуенца по
птиците, като е забранено и отглеждането на открито на домашни птици от всички
видове и категории. Заповедта е била обявена чрез сайта на Агенцията в
предхождащ извършването на нарушението момент, поради което твърдението на
касатора, че обективно е бил в невъзможност да я възприеме касационният състав
намира за неоснователни. Именно в нарушение на установената забрана И. е
отглеждал своите кокошки, за което свидетелстват събраните писмени и гласни
доказателства. В тази връзка, конкретният брой на животните няма отношение към
предмета на спора. Доказано е също и обстоятелството, че птиците са отглеждани
на открито, доколкото са налични данни, че същите са напускали пределите на
собствения на И. имот и в предходен период, като са се намирали на улицата в
населеното място. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че техен
собственик е именно касаторът.
Независимо от това,
настоящата инстанция намира, че районният съд е следвало да приложи института
на „маловажния случай“ на административното нарушение. Противно на изложеното
от районния съд, касационната инстанция намира, че в случая не са налице
отегчаващи вината обстоятелства – неправилно съдът е възприел самото нарушение,
изразяващо се в неспазване на наложените мерки, за отегчаващо отговорността на
дееца. Такива обстоятелства биха били подбудите на извършителя, съответно
тежестта на извършеното и евентуалното наличие на вредни последици от
простъпката му. В конкретния казус обществената опасност на извършеното и на
дееца не е голяма – става дума за птици, отглеждани в личното стопанство на
касатора. Установено е, че са били пуснати на улица в населено място, но от
деянието не са настъпили конкретни вреди. Нещо повече, това се явява първо
установено нарушение от страна на жалбоподателя и допускането му не отразява
трайно изградена в него нагласа към незачитане на въведения ограничителен режим
на отглеждането на домашните птици. Освен това, настояща инстанция намира, че
наложеното наказание, определено в неговия минимум от 500 лева, не съответства
на тежестта на простъпката и същото се явява прекомерно. Целта на налагане на
административно наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване
на установения правов ред, която цел в случая според настоящата инстанция би
била постигната с приложение на института на „маловажния случай“ на
административното нарушение.
Предвид изложеното, с
оглед особеностите на случая, съдът намира, че процесното нарушение се отличава
с по-малка тежест от останалите такива от този вид и следва да бъде счетено за
маловажно. Касационната инстанция намира за неправилен решаващия извод на
районния съд за липса на данни, които да обусловят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от този вид, което налага отмяна на постановеното от
него решение, съответно отмяна на потвърденото с него наказателно
постановление.
С оглед изхода на спора
и отправената от касатора претенция за присъждане на разноски, доказателства за
извършването на които са приложени в хода на въззивното производство, ответната
страна, ОДБХ, гр. Шумен, следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300
/триста/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260020/20.11.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 98/2020г. по описа на съда
и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № ЗЖ-9/31.03.2020 г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен, с което на И.М.И., за нарушение
по чл. 126, ал. 1 от ЗВМД и на основание чл. 415, ал. 1 от ЗВМД е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
Областна дирекция по безопасност на
храните, гр. Шумен, да заплати на И.М.И. разноски в размер на 300 /триста/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 22.02.2021 г.