Решение по дело №729/2009 на Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   , гр. Добрич, 16. 12. 2009г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЯКОВА                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЦА СТОЯНОВА

                                                                                         ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                                                        

 

При участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 729 по описа на Добричкия окръжен съд за 2009г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

            Въззивното производство е образувано по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./, вр. § 2 ал. 1 от ГПК, по въззивна жалба от процесуалния представител на ищците Д.П.Д., Д.П.Д., А.Т.П. и Г.Т.Х.,***, против решение № 121/ 18. 06. 2009г., т. ІІ, стр. 61 – 64, постановено по гр. д. № 341/ 2007г. по описа на РС – гр. Б., с което са били отхвърлени изцяло предявените от ищците против С.Г.В., Д.В.В., И.Г.Г. и Г.М.Г.,***, претенции за признаване на установено по отношение на ответниците, че Д.П.Д., Д.П.Д., А.Т.П. и Г.Т.Х.,***, притежават право на собственост по отношение на следния недвижим имот: ПИ – урбанизираната територия с идентификатор ...по кадастралната карта на гр. Б./УПИ ...в кв. * по ПУП/ на гр. Б., като в тежест на ищците е било възложено и заплащане на сторените от ответниците С.Г.В., И.Г.Г. и Г.М.Г.,***, разноски в процеса. Съобразно изложените във въззивната жалба твърдения, така постановеното решение е неправилно, тъй като в разрез със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че ищците са изгубили правото на собственост по отношение на спорния имот поради проведено отчуждаване за обществено мероприятие, по отношение на което отчуждаване ищците са релевирали доводи за нищожност. Жалбоподателите твърдят, че в нарушение на съдопроизводствените правила Районният съд не е допуснал сочените от ищците доказателства относно твърдяните от тях факти, както и предприетото на основание чл. 116 от ГПК /отм./ изменение на основанието на заявената претенция. При тези съображения въззивниците настояват първоинстанционното решение да бъде отменено, като ДОС постанови ново такова по същество на спора, с което уважи изцяло заявените ищцови претенции, като им присъди и сторените от тях разноски в процеса.

            В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ ответната по въззивната жалба страни не са представили писмено възражение.

            Препис от обжалваното решение е връчено на ищците чрез процесуалния им представител на 29. 06. 2009г. Въззивната жалба, подадена на 10. 07. 2009г., попада в срока по чл. 197 ал. 1 от ГПК /отм./ и като депозирана от лица, разполагащи с правен интерес да обжалват неизгоден за тях съдебен акт, е процесуално допустима.

            Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д.П.Д., Д.П.Д., А.Т.П. и Г.Т.Х.,***, против С.Г.В. и съпруга и Д.В.В.; и И.Г.Г. и съпруга и Г.М.Г.,***, за установяване правото на собственост на ищците по отношение на следния недвижим имот: ПИ – урбанизираната територия с идентификатор ...по кадастралната карта на гр. Б./УПИ ...в кв. * по ПУП/ на гр. Б.. Съобразно изложените в исковата молба твърдения наследодателят на ищците Д.П.Д., Д.П.Д. и А.Т.П. –П.Д. ***, заедно с ищеца Г. М. Х. и с лицата Г. С.Н. и Х.Т. М., са закупили през 1970г. 1000 кв. м. място за лозе /хавра/, част от ПАРЦЕЛ *, кв. * по кад. план на землището на гр. Б., местността „П.”, като още същата година са го разделили, обособявайки два отделни парцела, всеки един от който с площ от 500 кв. м. Ищците са твърдели, че обособеният в северната част парцел, понастоящем поземлен имот – урбанизирана територия с идентификатор ..., е останал в дял на ищците и същите не са губили собствеността, но узнали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение по отношение на така описания парцел с площ от 500кв. м. и представляващ поземлен имот – урбанизирана територия с идентификатор ...по кад. карта на гр. Б.. При тези съображения ищците са считали, че разполагат с правен интерес да бъде установено по отношение на ответниците, че именно ищците притежават право на собственост върху така описания имот, като в тази връзка установителната им претенция по отношение на ответниците бъде уважена изцяло, като им бъдат присъдени и сторените от тях разноски в процеса.

            Ответниците по иска са се противопоставили на основателността на възведените с исковата молба твърдения с възраженията, че ищците са загубили правото на собственост по отношение на спорния имот, тъй щото същият е бил отчужден от наследодателя на първите трима ищци и от ищеца Г.Х. през 1981г. за строителство на почивна станция на фабрика „Р.”, като последните са били обезщетени с отстъпването на право на строеж върху държавни места, които в последствие са и закупили от Община – гр. Б.. При условията на евентуалност ответниците са заявили, че са придобили правото на собственост по отношение на имота по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

            Във връзка със заявеното от ответниците възражение, че спорният имот е бил обект на проведено отчуждаване, ищците, чрез процесуалния си представител, са изразили становище, че проведеното отчуждаване през 1981г. е било нищожно, което обстоятелство съдът следвало да установи по реда на косвения съдебен контрол, тъй като ищците не са били обезщетени реално с друг равностоен имот – било им е отстъпено право на строеж върху държавна земя, която по статут е била земеделска и е било недопустимо отстъпването на право на строеж, като в тази връзка ищците не са приели обезщетението, а в последствие са закупили от Община – гр. Б.други недвижими имоти.

            В тази връзка с нарочна молба, вх. № 117/ 13. 01. 2009г. и с уточнителна молба, вх. № 1449/ 25. 03. 2009г. ищците, чрез процесуалния им представител, са предприели изменение на исковата си претенция, като наред с наведеното от тях правно основание за придобиването на правото на собственост по отношение на спорния имот по силата на правна сделка от 1970г., са възвели и ново такова, а именно изтекла в тяхна полза за периодите м. 12. 1970г. – м. 12. 1980г., а също и за периода след 28. 06. 1991г. придобвна давност.

            С протоколно определение от 18. 05. 2009г. РС – гр. Б.е оставил без уважение искането на ищците за изменение на основанието на предявената от тях претенция, тъй като фактически страната предявявала нов иск. Определението не е било обжалвано от ищците и е влязло в сила, поради което не подлежи на преразглеждане в настоящото производство.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, изложени от страните, и събраните по делото доказателства, Добричкият окръжен съд приема за установено от фактическа следното:

Ищците Д.П.Д., Д.П.Д. и А.Т.П. са наследници наП.Д. ***, починал на 20. 08. 2000г.

Ответниците С.Г.В. и Д.В.В. са съпрузи, съпрузи са и ответниците И.Г.Г. и Г.М.Г..П.Д.П., наследодател на първите трима ищци, ищецът Г.Т.Х., Г. С.Н., за който не се спори, че е наследодател на ответниците С.Г.В. и И.Г.Г., и Х.Т. М. закупили от Л.Д. *** за лозе /хавра/, представляващо част от парцел * в кв. * по кадастралния план на землището на гр. Б., местността „П.”, който договор за покупко – продажба от 21. 12. 1970г. бил изповядан под формата на нотариален акт № * т. № дело № */ *г. на РС – гр. Б.. По делото липсват доказателства придобитият от купувачите имот да е бил реално поделен между тях.

Със заповед № 883/ 05. 11. 1981г., издадена от Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет – гр. Т., и на основание чл. 63 ал. 1, чл. 95 и чл. 98 от ЗТСУ, е отчуждила за почивна станция на фабрика „Р.” гр. Т. имоти с пл. №№ *, * и * и част от * и * по плана на гр. Б.в местността „П.”, като съгласно т. ІІ – 9 на заповедта, дворното място от 1000 кв. м., представляващо част от пл. № *, собственост на Х.Т. М., Г. С.Н., Г.Т.Х. иП.Д.П. е било оценено, заедно с подобренията, на 3161. 34лв., катоП.Д.П. и Г.Т.Х. са били обезщетени с право на строеж върху държавен вилен парцел * в кв. *, вилна зона „С.Б.” в землището на гр. Б., по парцелния план на района, с площ от 390 кв. м.; Г. С.Н. е бил обезщетен с право на строеж върху държавен вилен парцел * в кв. *, вилна зона „С.Б.” в землището на гр. Б.по парцеларния план на района, с площ от 700 кв. м.,а Х.Т. М. е бил обезщетен парично със сумата от 51. 58лв.

Така издадената заповед № 883/ 05. 11. 1981г., в частта относно начина на обезщетяване срещу отчужден имот, е била обжалвана от Г. С.Н., като видно от решение от 02. 03. 1982г. по гр. д. № 1011/ 1981г. по описа на Окръжен съд – гр. Т., жалбата е била оставена без уважение.

В представената от Община – гр. Б.преписка се съдържа акт за узаконяване № 101/ 20. 03. 1990г., с койтоП.Д.П. и Г.Т.Х. са построили вилна сграда – двуетажна, със застроена площ от 60 кв. м., в парцел *  - * в  кв. * по плана на вилна зона „С.Б.”, който притежават по силата на Заповед № 883/ 05. 11. 1982. Със заповед № 19/ 11. 01. 2005г. Кметът на Община – гр. Б.е определил А.Т.П., Д.П.Д. и Д.П.Д., като наследници наП.Д.П., и Г.Т.Х., за купувачи на правото на собственост върху общински вилен имот с площ от 390 кв. м., актуван с АОС № 1810/ 07. 01. 2005г., представляващ част от УПИ * – *, кв. *, по плана на вилна зона „С.Б.” гр. Б., целия с площ от 600 кв. м. Ищците са придобили правото на собственост по отношение на така описания имот по силата на договор за продажба на общински имот от 15. 08. 2005г., сключен с Кмета на Община – гр. Б., вписан под акт № * т. VІ, вх. рег. № * *. *. *. на СлВп при РС – гр. Б..

Видно от приложения протокол № 16/ 12. 11. 1992г. от заседание на Комисията, назначена със заповед № 81/ 17. 02. 1992г. на Кмета на Община – гр. Б., натоварена със задача да разглежда постъпилите молби, да издава необходимите удостоверения и да прави предложения за решения по чл. 4 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои недвижими имоти, отчуждени по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, Комисията се е произнесла по искане наП.Д.П., Г. С.Н., д – р Х.Й.М. и д – р Г.Т.Х. за възстановяване на правото им на собственост по отношение на недвижим имот с площ от 1000 кв. м., представляващ място за лозе /хавра/, част от ПАРЦЕЛ * в кв. * по плана на месността „П.”, отчужден със заповед № 883/ 05. 11. 1981г. на ИК на ОНС – гр. Т. за почивна станция на фабрика „Р.” и след като е констатирала, че съществува възможност за възстановяването на имота, поради това, че мероприятието, за което е бил отчужден имота, не е било проведено и може да се обособи като самостоятелен парцел. В тази връзка Комисията е взела по т. 5 от Протокола решение да предложи на Кмета на Община – гр. Б.да уважи искането наП.Д.П., Г. С.Н., д – р Х.Й.М. и д – р Г.Т.Х., като обезсили Заповед № 883/ 05. 11. 1981г. на Председателя на ИК на ОНС – гр. Т. и възстанови правото на собственост върху имота на молителите, след като имотите, получени от тях като обезщетение, станат държавна собственост. Кметът на Община – гр. Б.не е издал заповед, с която да отмени отчуждаването и да възстанови правото на собственост наП.Д.П., Г. С.Н., Х.Й.М. и Г.Т.Х. върху имота, който четиримата са закупили през 1970г. и който е бил отчужден със заповед № 883/ 05. 11. 1981г. на Председателя на ИК на ОНС – гр. Т..

От приложената като доказателство Заповед № КД – 14 – 08 – 2770/ 18. 10. 2005г., издадена от Началника на Служба по кадастъра гр. Д.по повод молба, вх. № 94 – 3017/ 06. 10. 2005г. от А.Т.П., се установява одобрение на изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., като за поземлен имот с идентификатор ...да бъде добавено данни за собствениците на поземления имот в кадастралния регистър на недвижимите имот. Видно от приложената скица на поземления имот № 5728/ 06. 11. 2006г., като собственици на поземлен имот ..., с площ от 500 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана територия и с начин на трайно ползване – за курортен хотел, почивен дом, са били вписани наследниците наП.Д.П. и Г.Т.Х., като правото на собственост на всеки от тях се установява с н. а. № 603/ 21. 12. 1970г. т. І дело 569.

В приложеното като доказателство нотариално дело № 901/ 2007г. на нотариус с район на действие РС – гр. Б., вписан под № 109 на НК – гр. София се съдържа нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давностно владение № *т. *рег. № * на нотариуса, вписан под акт № * т. *дело № */ *г., вх. рег. № */ *. *. *г. на СлВп при БРС, по силата на който С.Г.В. и И.Г.Г. са били признати за собственици по наследство и давностно владение по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 500 кв. м., представляващ имот с идентификатор ...по кадастралната карта на гр. Б..

В хода на първоинстанционното производство била назначена СТЕ, от неоспореното от страните и прието като обективно и компетентно заключение по която се установява, че през 1969г. – 1970г. е бил изработен кадастрален план по фотограметричния метод, на базата на който със заповед № 1786/ 30. 09. 1976г. е бил одобрен проект за регулация и проект за застрояване на плана на обществено строителство в района на Д. в гр. Б., копие от който е приложен към експертизата, и въз основа на който проект са били извършени отчуждителни действия на всички частни имоти, попадащи в този проект, включително и на недвижимия имот с площ от 1000 кв. м., правото на собственост върху който П.Д.П., Г. М. Х., Г. В. Н. и Х.Т. М. са придобили по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в н. а. № */ *. *. *г., т. І н. д. № */ *., който е идентичен с описания в Заповед № 883/ 05. 11. 1981г. Съобразно заключението на експерта, след одобряването на кадастралната карта със заповед № 300 – 5 – 5/ 04. 02. 2004г., имотът с площ от 1000 кв. м. е бил разделен на два нови поземлени имота, а именно: имот № ..., който е записан на Г.Т.Х. иП.Д.П., и имот № *****.*.**, който е записан на Г. С.Н. и Х.Т. М.. Съгласно последния ПУП, одобрен с решение № 281 по протокол № 32/ 30. 10. 2006г. имотите са предвидени за самостоятелно застрояване – парцел ...и * – *.

В хода на въззивното производство е била назначена СТЕ, от заключението по която, неоспорено от страните в процеса и прието като обективно и компетентно изготвено, се установява, че парцеларния план на местността „П.” в землището гр. Б., цитиран в заповед № 883/ 05. 11. 1981г., не е бил одобрен, а е бил изработен за нуждите на ОНС – гр. Т. във връзка с раздаването на държавна земя по 21 ПМС. Съобразно заключението на експерта, парцел * в кв. * по така посочения неодобрен парцеларен план, върху който е било отстъпено право на строеж наП.Д.П. и Г.Т.Х., като обезщетение за проведеното със заповед № 883/ 05. 11. 1981г. отчуждаване, е идентичен с парцел *-* в кв.*по ЗРП на вилна зона „С.Б.”, част от който парцел с площ от 390 кв. м. Община – гр. Б.е продала с договор да продажба на общински имот от 15. 08. 2005г. на наследниците наП.Д.П. и на Г.Т.Х. – ищци в процеса, като основанието за извършената продажба и сключването на договора е именно полученото право на строеж като обезщетение по заповед № 883/ 1981г. Парцел *, според вещото лице, не е бил включен в регулационния план на гр. Б., като статутът му към 1981г. е бил на земеделска земя и тъй като към 1981г. за зоната е нямало изработен и одобрен застроителен и регулационен план, същата е била без застроителен режим, до 1985г. застрояването в този район е било разрешавано по реда на чл. 108 ал. 7 от ППЗТСУ. Вещото лице е посочило в заключението си, че със заповед № 1786/ 30. 09. 1976г. на Зам. – председателя на ИК на ОНС – гр. Т. е бил одобрен план за зоната за обществено строителство, с която заповед са били одобрени застроителните петна за обществено вилно строителство в района около Д. в гр. Б., при граници: юг – район Д., изток – К. у., север – пътя Б.– А. и запад – свободен терен, а също са били одобрени уличната и дворищната регулации за горните застроителни петна.

При така изложената фактическа обстановка Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:

Предявената от Д.П.Д., Д.П.Д., А.Т.П., като наследници наП.Д. ***, и Г.Т.Х.,***, против С.Г.В. и съпруга и Д.В.В.; и И.Г.Г. и съпруга и Г.М.Г.,***, установителна претенция с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ е допустима, доколкото ищците твърдят да са собственици на недвижим имот, което им право на собственост е оспорено от ответниците. В тази връзка и за яснота следва да се отбележи, че независимо, че както в исковата молба, така и във въззивната жалба ищците – въззивници са сочили, че тяхната претенция черпи правното си основание от нормата на чл. 108 от ЗС, вр. чл. 97 от ГПК, видно от петитума на исковата молба, не се съдържа осъдително искане ответниците да предадат владението по отношение на спорния имот, а в рамките на първоинстанционното производство ищците не са предприели действия по преминаване от установителна към осъдителна претенция.

За да бъде проведен успешно установителен иск за собственост, ищците следва при условията на пълно и главно доказване в процеса да установят твърдяното от тях право на собственост по отношение на спорен имот. В настоящото производството ищците са се стремели да докажат, че по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в н. а. № 603/ 21. 12. 1970г., т. І н. д. № */ *г. на РС – гр. Б.,П.Д.П. - наследодател на ищците А.Т.П., Д.П.Д. и Д.П.Д., и ищецът Г.Т.Х. са придобили право на собственост по отношение на недвижим имот с площ от 500 кв. м., представляващ поземлен имот – урбанизираната територия с идентификатор ...по кадастралната карта на гр. Б./УПИ ...в кв. * по ПУП/ на гр. Б.. Претенцията им е неоснователна не само поради обстоятелството, че представеният н. а. № */ *. *. *г., т. І н. д. № */ *г. на РС – гр. Б.е приложен като доказателство в първоинстанционното производство като незаверено фотокопие /още повече, че към исковата си молба ищците са представили копие на този нотариален акт, носещ печат на нотариално удостоверяване на представен от продавача по договора Л.Д. М.  препис/, нито единствено поради обстоятелството, че ищците не са представили доказателства да е била извършена делба между съсобствениците на целия недвижим имот с площ от 1000 кв. м., предмет на договора за покупко – продажба, обективиран в н. а. № */ *. *. *г., т. І н. д. № */ *г. на РС – гр. Б.. Твърденията, изложени от ищците – въззивници, чеП.Д.П., Г. С.Н., Х.Т. М. и Г.Т.Х. са извършили непосредствено след закупуване на имота неформална делба, не могат да бъдат споделени, тъй като чл. 35 от ЗС /в редакцията му, изм. Известия бр. 12/ 1958г., действала към онзи момент/ изрично е предвиждал, че доброволната делба на движими вещи на стойност над 400 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. Ищците не са представили доказателства в насока, че е била извършена доброволна делба на закупения отП.Д.П., Г. С.Н., Х.Т. М. и Г.Т.Х.  през 1970г. недвижим имот с площ от 1000 кв. м., по силата на който договор за доброволна делбаП.Д.П. и Г.Т.Х. да са придобили право на собственост по отношение на имот с площ от 500 кв. м. в северната част на имота с обща площ от 1000 кв. м., закупен през 1970г., който имот с площ от 500 кв. м. да представлява претендирания поземлен имот – урбанизираната територия с идентификатор ...по кадастралната карта на гр. Б./УПИ ...в кв. * по ПУП/ на гр. Б.. Сочените от ищците в тази връзка твърдения, че правото им на собственост по отношение именно на поземления имот с площ от 500 кв. м., с идентификатор ...по кад. карта на гр. Б., се установявало от приложените скици, издадени от Агенцията по кадастъра – гр. Д., не могат да бъдат споделени, тъй като отразените в кадастралните карти и регистри данни нито създават, нито прекратяват право на собственост.

Независимо от изложеното, въззивната инстанция намира, че следва да бъдат разгледани и изложените в исковата молба твърдения, че ищците притежават собственически права по отношение на спорния имот с площ от 500 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор ..., тъй като, като съсобственици по отношение на имот с площ от 1000 кв. м., представляващ част от ПАРЦЕЛ * в кв. * по кадастралния план на землището на гр. Б., местността „П.”, не са изгубили правото си на собственост по отношение на имота. Така възведените твърдения ищците счита за неоснователни, тъй като от приложената заповед № 883/ 05. 11. 1981г. на Председателя на ИК на ОНС – гр. Т., а също и от компетентно изготвеното заключение по СТЕ, назначена в първоинстанционното производство, се установява, че този имот с площ от 1000 кв. м. е бил отчужден по ЗТСУ за изграждане на почивна станция на фабрика „Р.”, т. е.П.Д.П., наследодателя на първите трима ищци, и Г.Т.Х. са изгубили правото на собственост по отношение на имота. От приложения като доказателство протокол № 16/ 12. 11. 1992г. на Комисия, назначена от Кмета на Общината, се установява, че действителноП.Д.П. и Г.Т.Х. са инициирали процедура по възстановяване правото им на собственост по отношение на този имот по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ…., но липсват доказателства Кметът на Общината, компетентен орган по чл. 4 от този реституционен закон, да е издал заповед, с която да е отменил извършеното със заповед № 883/ 05. 11. 1981г. отчуждаване и да е реституирал правото на собственост върху отчуждения имот или част от него на наследодателя на първите трима ищциП.Д.П. и на ищеца Г.Т.Х.. Липсват доказателства тези лица да са атакували мълчалив отказ на Кмета на Община – гр. Б.да отмени отчуждаването и да възстанови правото им на собственост по отношение на имота с площ от 1000 кв. м. Следователно твърденията на ищците, че същите се легитимират като собственици на процесния имот с площ от 500 кв. м., представляващ поземлен имот – урбанизираната територия с идентификатор ...по кадастралната карта на гр. Б./УПИ ...в кв. * по ПУП/ на гр. Б., като част от първоначалния имот с площ от 1000 кв. м., предмет на договора за покупко – продажба, обективиран в н. а. № */ *. *. *г., т. І н. д. № */ *г. на РС – гр. Б., са неоснователни.

Не могат да бъдат споделени твърденията на ищците за нищожност на отчуждението на имота, предприето със заповед № 883/ 05. 11. 1981г. на Председателя на ИК на ОНС – гр. Т., тъй като не са били обезщетени по надлежния ред. Според твърденията на ищците – въззивници отстъпеното им като обезщетение право на строеж върху държавен вилен парцел * в кв. *, вилна зона „С.Б.” в землището на гр. Б., по парцелния план на района, с площ от 390 кв. м. не е могло да произведе действие, тъй като към онзи момент земята, върху която им е било отстъпено право на строеж, е била със земеделски статут. От заключението на експерта по назначената във въззивното производство СТЕ се установява, че действително парцел * към 1981г. не е бил включен в регулационния план на гр. Б.и е бил със статут на земеделска земя, но застрояването му е било разрешавано по реда на чл. 108 ал. 7 от ЗТСУ. Вещото лице е дало категорично заключение, че посоченият в заповед № 883/ 05. 11. 1981г. имот, даден за обезщетение наП.Д.П. и Г.Т.Х., а именно право на строеж в парцел * в кв. *, вилна зона „С.Б.” в землището на гр. Б., е идентичен със закупения от ищците по силата на договор за продажба на общински имот от 15. 08. 2005г., сключен с Кмета на Община – гр. Б., УПИ *-* в кв.*по ПУП на вилна зона „С.Б.”, в коетоП.Д.П. и Г.Т.Х. са узаконили с акт за узаконяване № 101/ 20. 03. 1990г. построената от тях в същия парцел двуетажна вилна сграда. Тези доказателства сочат на неоснователност на твърденията на ищците – въззивници за нищожност на отчуждаването поради липса на надлежно обезщетяване и в тази връзка на липса на идентичност между имота, с който са били обезщетени съгласно заповед № 883/ 05. 11. 1981г. на Председателя на ИК на ОНС – гр. Т. и закупеният от тях през 2005г. имот от Община – гр. Б..

Във въззивната жалба ищците са релевирали и основание за нищожност на Заповед № 883/ 05. 11. 1981г. поради издаването и от некомпетентен административен орган. Съгласно чл. 95 от ЗТСУ, в действалата към 1981г. редакция (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство. Следователно възведеното от жалбоподателите основание за нищожност на отчуждителната заповед е неоснователно.

Предвид всички изложени съображения Добричкият окръжен съд достига до извода, че ищците не са доказали твърдяното от тях право на собственост по отношение на недвижим имот с площ от 500 кв. м., представляващ поземлен имот – урбанизираната територия с идентификатор ...по кадастралната карта на гр. Б./УПИ ...в кв. * по ПУП/ на гр. Б., поради което установителната им претенция подлежи на отхвърляне, без да се налага обсъждане на заявеното от ответниците при условията на евентуалност възражение, че са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, нито да бъдат ценени ангажираните в първоинстанционното производство доказателства в тази насока. Неоснователността на заявената от Д.П.Д., Д.П.Д., А.Т.П. и Г.Т.Х. установителна претенция налага нейното отхвърляне, както правилно и законосъобразно е сторил Районният съд с обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в съответствие с чл. 64 ал. 2 от ГПК /отм./ и предвид направеното от ответниците искане да им бъдат присъдени сторените от тях разноски в процеса, правилно първостепенният съд е възложил на ищците заплащането на сторените от С.Г.В., И.Г.Г. и Г.М.Г. разноски.

Пред настоящата инстанция ответниците, чрез процесуалния си представител, не са изразили искане за заплащане на сторени от тях във въззивното производство разноски, поради което такива не им се следват.

Изложеното води на извода, че въззивната жалба, по която е образувано настоящото производство, е неоснователна и като такава не подлежи на уважаване.

Водим от горното и на основание чл. 208 и сл. от ГПК /отм./, Добричкият окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121/ 18. 06. 2009г., т. ІІ, стр. 61 – 64, постановено по гр. д. № 341/ 2007г. по описа на РС – гр. Б..

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                        2.