№ 22975
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110149909 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. № 248993/07.09.2023 г. на С. С.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. , срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. , бул. № , с която са предявени за разглеждане обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, евентуално съединени с иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3
ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, съединени при условията на кумулативност с иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 10,00 лева, като част от сума в общ размер на 88,86 лева , представляваща недължимо
платена сума по Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.09.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба, уточнена с молба от 26.10.2023 г., се твърди, че на 06.02.2022 г. е сключен
Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние между „Ф. Б.“
ЕООД – като заемодател, и С. С. Х. – като заемател, по силата на който на заемателя е отпусната
заемна сума в размер на 300,00 лева срещу задължение да върне сума в общ размер на 310,14 лева,
платима в 30 дневен срок от сключване на договора, при годишен процент на разходите /ГПР/ 49,85
%. Съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на заемателя следвало да
бъде обезпечено от трето лице – „Ф. Б.“. С оглед на последното, за заемателя възникнало
задължение да заплати възнаграждение за гарант в общ размер от 88,86 лева. В исковата молба се
излага, че ищецът е погасил изцяло сумата по договора за кредит, вкл. начисленото му
възнаграждение за гарант. Оспорва действителността на договора за кредит с твърдения, че същият
не е сключен в предвидената от закона форма. Твърди, че в договора за кредит не са посочени
дължимите вноски по договора за поръчителство, както и не е упоменато, че сключването на
последния съставлява задължително условие за предоставяне на кредита. Наред с това, посочва се,
че в нарушение на императивните законови изисквания, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
1
т. 10 ЗПК в процесния договор за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент,
без изрично описание на основните данни, послужили за изчисляването му и без включване като
величина при определяне на размера му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за
гаранция в размер от 88,86 лева. Счита, че последното е част от общо дължимата сума по кредита,
която реално е заплатена от заемателя на ответното дружество-кредитор, поради което с
невключването му при определяне на ГПР се заобикаля изискването на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, което обуславя нищожността на договора на
основание чл. 21 ЗПК. Поддържа, че разходите за заплащане на възнаграждението по договора за
гаранция представляват скрита печалба за кредитора, надбавка върху главницата, която се заплаща
периодично и именно поради това следва да е част от ГПР. При включването й като негов
компонент, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което
обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат твърдения за
недействителност и на договора за гаранция, пряко свързан с договора за потребителски кредит,
поради несъблюдаване на изискванията за форма на съглашението съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Счита, че платената от него сума въз основа на нищожната клауза на чл. 5 от договора за кредит е
платена без основание.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като се е разпоредил с вземанията си спрямо
ищеца, произтичащи от процесния договор за кредит.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние, сключен между „Ф. Б.“ ЕООД – в качеството на заемодател, и С. С.
Х. – в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на
заемателя заемна сума в общ размер на 300,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да
му я върне в 30-дневен срок от превеждане на сумата, заедно с възнаградителна лихва в размер на
10,14 лева, при лихвен процент в размер на 3,38 % и годишен процент на разходите от 49,85 %,
като общата сума, дължима за връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза
на 310,14 лева.
Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank" в полза на ответното дружество. Договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за
заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени.
По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен между С.
С. Х. и "Ф. Б." p. l. c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ "Б. ц.", №, ., което
дружеството, в качеството му на гарант, се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията
на С. С. Х. спрямо заемодателя "Ф. Б." ЕООД по сключения договор за заем № /06.02.2022 г.
Уговорено е между страните, че за поетата гаранция, С. С. Х. дължи на "Ф. Б." p. l. c. такса за
предоставяне на гаранция в размер на 88,86 лева.
Към писмения отговор по чл. 131 ГПК е представена в табличен вид извадка от вътрешната
система на „Ф. Б.“ ЕООД, в която се съдържа отбелязване за прехвърляне на вземанията по
процесния договор за предоставяне на финансови услуги, извършено на 06.11.2023 г. в полза на
дружество с наименование „Most Finance“.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК
експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и
компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че в изпълнение на
процесния договор за кредит заемодателят е извършил превод в полза на заемателя чрез системата
на “Easy pay“ на 06.02.2022 г. на сума в размер на 300,00 лева, която е била усвоена от заемателя на
2
същата дата. При справка в счетоводството на ответното дружество експертът е установил, че в
погашение за задължението по договора за заем заемателят е извършил плащания в полза на
ответното дружество на суми в общ размер от 1,60 лева, която сума не е била разпределена за
погашение на задължения по договора поради крайно недостатъчния си размер. При „Ф. Б.“ ЕООД
процесният договор за заем се води със статус „затворен-продаден“ и титуляр на вземанията по
него „Мост Финанс“. Съгласно констатациите на вещото лице при включване в ГПР на уговорената
в чл. 5 такса за предоставяне на поръчителство, то ГПР би бил в размер на 3 113,62 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор № /06.02.2022
г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, евентуално съединени с иск с правно
основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от
Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, съединени
при условията на кумулативност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10,00 лева, като част от сума в общ размер на
88,86 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане.
По доводите на ответната страна за недопустимост на водения срещу нея исков процес
поради липса на пасивна процесуална легитимация, съдът намира следното:
Пасивната процесуална легитимация се определя от фактическите твърдения на ищеца в
сезиращата съда искова молба. В настоящия случай ищецът твърди, а и между страните по делото
принципно не се спори, че именно те са сключили процесния Договор № /06.02.2022 г. за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, чиято недействителност се иска да бъде
прогласена във водения процес. При тези твърдения на ищеца съдът приема, че ответникът е
пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове. Обстоятелството, че след
сключването на договорза за заем "Ф. Б." ЕООД е прехвърлил вземанията си по него в полза на
трето за спора лице не лишава заемателя от правен интерес да предяви иск именно срещу страната,
с която той е договарял по оспорения договор. Нещо повече, по делото не се установява по
категоричен начин, че договор за цесия от 06.11.2023 г. действително е бил сключен и в неговия
предмет са включени вземанията по Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние /индиции за това съществуват само в представените от ответното дружество
извадки от вътрешната му система, едностранно водена от него/. Дори и обаче последното
обстоятелство да беше установено в процеса, то на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесията поражда
действие спрямо длъжника от деня на съобщаването му за нея, за което не се твърди и не се
представят доказателства да е било сторено. Същевременно, според собствените твърдения на
ответника, цесията е била извършена на 06.11.2023 г., т. е. след завеждане на делото, поради което и
в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 226, ал. 2 ГПК.
Доколкото в сезиращата съда искова молба се твърди, че ищецът е извършвал плащания по
процесния договор за заем именно в полза на ответното дружество, съдът приема, че последното е
пасивно процесуално легитимирано да отговаря и по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
По основателността на предявените искове
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него. Съгласно практиката на
ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността
на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите
основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно
съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване
недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да
3
се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г.
по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.
Процесният договор за предоставяне на финансови услуги има характеристиките на договор
за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК
вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва да
разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за заем от разстояние с ответното дружество, с посоченото в исковата молба
съдържание, включително на оспорената клауза от договора /чл. 5/, която протИ.речи на
императивни материалноправни норми, заобикаля ги или накърнява добрите нрави.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,85 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява
реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от "Ferratum Bank",
тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В преддоговорната
информация (стандартен европейски формуляр), част 2, точка 8, наименувана "Изисквани
обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за кредит",
4
изрично е отбелязано "договор за предоставяне на поръчителство/гаранция". Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че наименованията на двете дружества – "Ф. Б." и "Ф. Б." (към
датата на сключване на договора) са еднакви, което навежда на свързаност между тях, макар и
непряка (чрез пряко участие на едното дружество в другото). Отделно от това, при извършена
справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на "Ф. Б." ЕООД е "М. СЕ", което
наименование е идентично със сегашното наименование "М. Б." (преди Ф. Б.). Дружеството –
поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на
което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за
поръчителство. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е било
известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с
осигуряването на обезпечението. Предвид изложеното, съдът приема, че възнаграждението за
гарант безспорно е свързано с договора за предоставяне на финансови услуги, доколкото касае
обезпечаването на задълженията по него – както впрочем изрично е и отбелязано и в част 1, т. 4 от
договора за гаранция. Този разход попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в
която изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за
поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да
бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде включено при
определяне на ГПР в договора за заем – в този смисъл и практиката, обективирана в Решение № 24
от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г.
и др. Макар всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство,
формално да представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо,
тъй като са неразривно свързани – така приетото в Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г.,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.
При горните мотиви настоящият съдебен състав приема, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на заемодателя по договора за заем отговаря на
поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде включен в общия разход по кредита, което в случая
не е сторено. Въпреки, че формално в договора са посочени ГПР и общ размер на задължението,
без включването в тях на обсъжданата сума по договора за предоставяне на гаранция
(поръчителство) те не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически
последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
Съгласно приетото по делото експертно заключение на вещото лице по ССчЕ при включване в ГПР
на таксата за поръчител, то ГПР би бил в размер на 3 112,62 %, с което многократно се надвишава
законоустановения размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на
разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при
съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение
№ 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение №
3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, Решение №
156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение №
54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, и др.).
5
С оглед на горното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК за нищожност на
Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата основания
за нищожност на договора – заобикаляне на закона и протИ.речие с добрите нрави, както и на
отделните договорни клаузи, както и на предявения при условията на евентуалност иск за
прогласяване на нищожност на отделна клауза от договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: сключване на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, вкл. на оспорената клауза, които протИ.речи на императивни материалноправни
норми или на добрите нрави; извършени от ищеца плащания на сумите по договора за заем в полза
на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от
ищеца суми – наличието на валидни клаузи
От приетото без възражения на страните експертно заключение на вещото лице И. Д. по
допуснатата ССчЕ се установи, че общо заплатената от заемополучателя сума по договора за заем
възлиза на общо 1,60 лева, която сума не е била разпределена от заемодателя за погасяване на
задълженията по него поради крайно недостатъчния си размер.
Ищецът не ангажира каквито и да е доказателства по делото в подкрепа на твърденията си
за извършени плащания по процесния договор за заем в размер, по-висок от констатирания от
вещото лице по ССчЕ – обстоятелство, за което той носи доказателствената тежест, както изрично
му е било указано с доклада по делото. Поради това и като взе предвид, че заплатената сума в общ
размер на 1,60 лева не е достатъчна за погасяване на главницата по договора за заем, съдът приема,
че искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на недължимо заплатена сума от 10,00 лева – част
от сума в общ размер на 88,86 лева, подлежи на отхвърляне.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат двете страни.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 100,00 лева, платен
депозит за ССчЕ в размер на 300,00 лева, платен адвокатски хонорар в размер на 1 800,00 лева с
вкл. ДДС за установителния иск и платен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС за
осъдителния иск. С оглед на основателността единствено на установителния иск, ищецът има право
на разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, 200,00 лева за депозит за ССчЕ и 1
800,00 лева с вкл. ДДС за платен адвокатски хонорар.
Предвид отхвърлянето на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД право на разноски за този иск има само ответникът, който обаче не е направил искане за
присъждане на такива.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от С. С. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж. к. , срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. , бул. № , че Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК.
6
ОТХВЪРЛЯ иска на С. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. , за
осъждане „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. , бул. № , да
му заплати сумата в размер на 10,00 лева – част от сума в общ размер на 88,86 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор № /06.02.2022 г. за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ,
бул. № , да заплати на С. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. , на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 2 050,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
49909/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7