№ 209
гр. Велико Търново , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д.А ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Д.А ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000062 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260000 от 04.01.2021г., постановено по т.д. №24/2020г.,
Окръжен съд-Ловеч е осъдил на основание чл.86 от ЗЗД П. Т. Л. от
гр.Угърчин, област Ловеч да заплати на Булагро АД-гр.Стара Загора,
представлявано от изпълнителния директор Христофор Бунарджиев сумата
435,23 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 50 539,10
лева, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение 05.11.2019г. до датата на изплащането й 05.12.2019г. Отхвърлил е
иска за присъждане на законната лихва за разликата от 435,23 лева до пълния
претендиран размер от 491,93 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е
П.Л. да заплати на Булагро АД-гр.Стара Загора направените в заповедното
производство разноски в размер на сумата 1027,94 лева заплатена държавна
такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №2164/2019г. по
описа на Районен съд-Ловеч. Осъдил е П.Л. да заплати на Булагро АД-
гр.Стара Загора сумата 17,40 лева заплатена държавна такса по настоящото
1
производство, както и сумата 134,73 лева юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважения иск. Осъдил е Булагро АД-гр.Стара Загора да
заплати на П.Л. от гр.Угърчин сумата 2 219,64 лева, направени разноски по
делото по съразмерност с отхвърления иск.
Постъпила е въззивна жалба от ответника П. Т. Л. от гр.Угърчин, чрез
упълномощен адвокат В.Н., от Адвокатска колегия-Ловеч.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното
решение в уважената част, с която е осъден да заплати на ищеца сумата
435,23 лева и вместо него да постанови друго решение по съществото на
спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове, както и да редуцира
пропорционално присъдените разноски.
Излага фактическата обстановка по делото и въз основа на нея заявява,
че процесният запис на заповед е подписал, за да обезпечи задължението си
към ищеца, който е търговец, по търговските им отношения към момента на
подписването, но към настоящия момент бил платил всички свои задължения
към ищеца, поради което счита, че не дължи претендираните от ищеца лихви
за забавено плащане.
Въззиваемият, ищец в Първата инстанция, Булагро АД-гр.Стара Загора,
чрез юрисконсулт Д. П., в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави
без уважение въззивната жалба като допустима, но неоснователна и
недоказана.
Счита, че ответникът бил изплатил задълженията си по процесния запис
на заповед на 05.12.2019г., а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по същия запис на заповед било подадено в съда на 05.11.2019г.
т.е. ответникът платил главницата със забава, поради което за периода на
забавата дължи законната лихва върху главницата в размер на сумата 435,23
лева, изчислена от вещото лице, както и разноските, направени от ищеца за
заповедното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
адвокат В.Н. поддържа изцяло жалбата.
2
Процесуалният представител на въззиваемия юрисконсулт Д. П. не се
явява в съдебно заседание, но представя писмена защита, в която поддържа
становището си, изложено в отговора..
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
Т.д. №24/2020г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано по
исковата молба на ищеца Булагро АД-гр.Стара Загора срещу ответника П.Л.
от гр.Угърчин, в която се твърди че ответникът е издал в полза на ищеца
запис на заповед, с която се е задължил да плати сумата от 58 510 лева, с
падеж на задължението 31.08.2019г. Записът на заповед е редовен от външна
страна и като валиден поражда правни последици. Съдържа клауза „без
протест и без разноски”. Ответникът не платил цялата сума на падежа, поради
което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2164/2019г.
по описа на Районен съд-Ловеч, с която е разпоредено ответникът да заплати
на ищеца сумата от 51 397,10 лева по посочения запис на заповед, с дата на
издаване 26.02.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума до
изплащането й, както и общо 1177,94 лева направени разноски в заповедното
производство. Ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което ищецът предявява установителен иск по чл.422 от ГПК като
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 51 397,10 лева,
дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.02.2019г., заедно със
законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане. Ищецът
моли съдът да осъди ответника да му заплати всички направени разноски по
ч.гр.д. №2164/2019г. по описа на РС-Ловеч, както и претендира за
присъждане на направените разноски в настоящото дело.
Ответникът П.Л., в писмен отговор и по делото оспорва иска по
основание и по размер.
Твърди, че е земеделски производител и с ищеца имат трайни търговски
3
отношения, както и че редовно е плащал задълженията си към него. Към
момента бил изплатил всички стоки, които ищецът му продал, с изключение
на фактура №4589/30.06.2019г. в размер на 858 лева, със срок за плащане до
30.09.2020г., която ще плати съвсем скоро. Имали устна уговорка, че може
понякога ответникът да забави плащането с няколко месеца. Подписал
процесната запис на заповед в гр.Угърчин, където му я донесъл служител на
ищеца и макар че я подписал през юни 2019г. в нея било записано че се
издава на 26.02.2019г. Получил и проформа фактура от 10.06.2019г., в която
били записани всичките му задължения, както и че падежът за плащането им
е 31.12.2019г. Ищецът без да го предупреди се снабдил с изпълнителен лист
по ч.гр.д. №2164/2019г. на РС-Ловеч и завел изп.д. №2669/2019г. по описа на
ЧСИ Велислав Петров, по което получил покана за доброволно изпълнение и
веднага платил по банков път сумата от 50 539,10 лева по фактурата от
14.03.2019г. Оспорил начислените от ЧСИ такси, но същият отказал да ги
намали. Към настоящия момент бил изплатил всички свои задължения към
ищеца, с изключение на сумата 858 лева по фактура 4589/30.06.2019г., която
ще плати съвмесм скоро. Прави възражение и че ищецът не му бил дал
съществуваща банкова сметка, по която да плати, тъй като посочената
банкова сметка била в Банка Пиреос България АД, която вече не съществува.
Предвид изложеното моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира за присъждане на всички направени от него разноски по
делото.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която ищецът признава че
ответникът му е платил частично задължението по процесния запис на
заповед в размер на 50 539,10 лева, но след образуване на изпълнителното
дело и повече от 3-месеца след падежа на записа на заповед, който е
31.08.2019г. като плащането е извършено на 05.12.2019г., като ответникът
остова да му дължи сумата от 858 лева, като веднага след плащането ищецът
е поискал от ЧСИ да преизчисли дълга. Предвид изложеното ищецът счита, че
ответникът с поведението си е дал повод ищецът да предприеме посочените
съдебни действия, поради което дължи в пълен размер направените от ищеца
разноски по тях.
4
В допълнителен отговор ответникът поддържа направените от него
възражения в първоначалния отговор.
В писмена защита, подадена преди приключване на устните състезания
по делото в Първата инстанция ищецът поддържа иска си само за дължимата
законна лихва и разноските в заповедното производство, както и по
настоящото дело.
Крайното становище на ответника, изразено в съдебно заседание,
проведено в Окръжния съд, е искът да бъде отхвърлен изцяло.
С протоколно определение от 13.10.2020г. по т.д. №24/2020г.,
Ловешкият окръжен съд е изготвил и обявил на страните окончателен доклад,
съгласно който крайната останала претенция от ищеца по делото против
ответника е по чл.422 от ГПК само за законната лихва за забава върху
главницата от 51 397,10 лева, за периода от 05.11.2019г. – датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до 05.12.2019г. – датата
на изплащането й, както и за направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №2164/2019г. по описа на Районен съд-Ловеч, в
размер на сумата 1177,94 лева, от които 1027,94 лева държавна такса и 150
лева юрисконсултско възнаграждение. Против доклада не са направени
възражения.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
Предмет на настоящото въззивно производство е само
първоинстанционното решение на Окръжен съд-Ловеч в частта му, с която
ответникът П.Л. е осъден да заплати на ищеца Булагро АД-гр.Стара загора
сумата 435,23 лева, представляваща законната лихва върху главницата от
51 397,10 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение – 05.11.2019г. до датата на изплащането й 05.12.2019г.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в останалата му част, с
която е отхвърлен искът за законната лихва за разликата над уважените
5
435,23 лева до претендираните 491,93 лева, както и в частта с която
ответникът Л. е осъден да заплати на ищеца Булагро АД-гр.Стара Загора
сумата 1177,94 лева, направени разноски в заповедното производство, поради
това че в тази част не е подадена въззивна жалба от нито една от страните по
делото т.е. в тази част решението на Окръжен съд-Ловеч не е обжалвано.
Безспорно е и се установява по делото, че страните са в трайни
търговски отношения, на 26.02.2019г. ответникът издал в полза на ищеца
запис на заповед, подписана за издател лично от ответника, с която без
протест и без разноски ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата
от 58 510 лева на 31.08.2019г. Като падеж е посочена датата 31.08.2019г. По
заявление, подадено от ищеца на 05.11.2019г. пред Районен съд-Ловеч, е
образувано ч.гр.д. №2164/2019г., по което е издадена исканата заповед за
изпълнение въз основа на процесния запис на заповед, както и изпълнителен
лист. Образувано е № изп.д. №2669/2019г. по описа на ЧСИ Велислав Петров,
от района на Ловешкия окръжен съд и по него след като получил поканата за
доброволно изпълнение, на 05.12.2019г. по банков път ответникът превел на
ищеца останалата дължима сума по записа на заповед от 50 539,10 лева.
Спорът пред Апелативния съд е дължи ли ответникът на ищеца
законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение 05.11.2019г. до датата на плащането
05.12.2019г. и ако да какъв размер лихва е дължима. Този въпрос е бил един
от спорните и пред Окръжния съд.
С факта на плащане на главницата ответникът е признал задължението
си по процесния запис на заповед, а отделно от това според настоящия
съдебен състав на Апелативния съд записът на заповед съдържа всички
необходими реквизити съгласно чл.535 от ТЗ, поради което е редовен от
външна страна и тъй като е спазена изискуемата от закона форма е валиден и
поражда павни последици.
Падежът на плащане по този запис на заповед е посочен като
31.08.2019г.
Ищецът е поканил ответника да плати на 05.11.2019г. с подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение, следовтелно от тази дата
6
ответникът е в забава и на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД от тази дата
05.11.2019г., която следва да се приеме за покана за плащане, ответникът
дължи законната лихва върху главницата, която е преведена на ищеца по
банков път едва на 05.12.2019г., поради което ответникът дължи законната
лихва върху главницата, считано от 05.11.2019г. до 05.12.2019г.
Размерът на дължимата законна лихва за този период е определена със
заключение на съдебно икономическа експертиза, вещото лице по която
посочва, че този размер е 435,23 лева.
Заключението е компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
поради което Апелативинят съд го приема изцяло.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявеният иск е с правно основание чл.86 във връзка с чл.84 ал.2 от
ЗЗД, основателен и доказан е до размер на сумата 435,23 лева,
представляваща законната лихва върху процесната главница за времето от
05.11.2019г. до 05.12.2019г., поради което следва да бъде уважен в този
размер.
В обжалваното решение, в обжалваната му част Първоинстанционният
съд е стигнал до същия краен решаващ извод.
Поради това, като правилно, в обжалваната част решението на Окръжен
съд-Ловеч следва да бъде потвърдено. Първоинстанционното решение е
правилно и в частта за определените и присъдени в полза на всяка една от
страните по делото разноски за Първа инстанция, по съразмерност с
предявения и с уважения респективно отхвърления иск. Поради това следва
да бъде потвърдено и в тази му част. Първоинстанционното решение е влязло
в сила, като необжалвано, в частта с която е отхвърлен искът за законната
лихва за разликата над уважените 435,23 лева до претендираните 491,93 лева,
както и в частта с която ответникът Л. е осъден да даплати на ищеца Булагро
АД-гр.Стара Загора сумата 1177,94 лева, направени разноски в заповедното
производство.
7
ПО РАЗНОСКИТЕ: Двете страни претендират за присъждане на
направените разноски в тази инстанция.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК във връзка с
чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ въззивникът
следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски в тази
инстанция в размер на сумата 150 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260000 от 04.01.2021г., постановено по
т.д. №24/2020г., на Окръжен съд-Ловеч В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА П. Т. Л., с ЕГН ********** от гр.Угърчин, Ловешка област
да заплати на Булагро АД, със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, представлявано от изпълнителния директор Христофор Бунарджиев
сумата 150,00 лева, направени разноски в тази инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8