Р Е Ш
Е Н И Е
№169
гр. Несебър, 25.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Л., като разгледа АНД № 158 по описа
на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.А.Б.
срещу наказателно постановление № 43592 от 10.12.2019г. на директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя на основание чл. 219 от Закона за туризма, за
извършено нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗТ, е наложено наказание „глоба” в
размер на 1000 лв. Жалбоподателят сочи, че фактическата обстановка е описана
лаконично, поради което АУАН не съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Развива съображения в тази насока. Твърди се, че жалбоподателят не е
извършил посоченото в АУАН и НП нарушение. Акцентира се върху нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при съставяне на НП. С тези доводи от съда се иска да
отмени НП. Претендират се разноски.
Ответната страна в производството – Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисията за защита на потребителите, чрез
процесуалния си представител, излага съображения в насока, че нарушението е
доказано. Предлага НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 27.06.2019г. жалбоподателят Б. се намирал пред храм „Св. Стефан” в гр.
Несебър. Той придружавал група от 30 човека от Република Полша, с които
разговарял на полски език. По същото време и място била осъществявана проверка
от св. С. – главен инспектор в КЗП, РД Бургас. Тя поискала Б. да й представи
карта за вписване в Националния туристически регистър, но такава не била
представена от него. За констатираните обстоятелства св. С. съставила
констативен протокол № К-2661493 от 27.06.2019г. Впоследствие съставила на Б.
АУАН № К-0043592 от 03.07.2019г. за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗТ. Срещу
него постъпило възражение от 05.07.2019г., подадено по електронен адрес от Б.,
в което той развил съображения, че единствено помагал на негов личен приятел и
не получил възнаграждение за извършената дейност. Възражението било прието за
неоснователно и въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН №
К-0043592 от 03.07.2019г., заповед № 1ЛС/03.01.2017г. на председателя на КЗП,
заповед № 675 от 21.08.2019г. на председателя на КЗП, констативен протокол №
К-2661493 от 27.06.2019г., възражение срещу АУАН, доклад на актосъставителя). Фактическата обстановка се потвърждава от показанията
на актосъставителя С., като възраженията на жалбоподателя са концентрирани
върху правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което
е самостоятелно основание за отмяна на НП. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват в текста на АУАН и НП да се опишат нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. В случая е ангажирана отговорността
на жалбоподателя по чл. 219 ЗТ за извършено нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗТ. Според
чл. 219, ал. 1 от ЗТ лицата, упражняващи професията
"екскурзовод", "планински водач" и "ски учител",
без да са вписани в Националния туристически регистър съгласно изискванията на
този закон, се налага глоба в размер 1000 лв. В чл. 146, ал. 1 от ЗТ е
предвидено, че за упражняване на професиите "екскурзовод",
"планински водач" и "ски учител" е необходимо съответното
лице да притежава правоспособност за извършване на дейността и да бъде вписано
в Националния туристически регистър. От анализа на тези норми може да се
направи извод, че за описание на нарушението е необходимо в текста на АУАН и НП
да се посочат факти, които са в насока, че определено лице упражнява професия „екскурзовод”, но не е вписано в Националния туристически регистър. В
конкретния случай в текста на АУАН и НП е вписано единствено, че Б. извършва
дейност по екскурзоводство, без да е вписан в националния туристически
регистър, като придружава група от 30 човека от Република Полша. Съдът намира,
че тези обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват нарушението по чл. 219,
ал. 1 от ЗТ вр. чл. 146, ал. 1 от ЗТ. Както изрично е вписано в санкционната
норма лицето следва да упражнява професията „екскурзовод”, а не просто да
извършва екскурзоводска дейност. Между „професия” и „дейност” са налице
съществени различия. Тези различия са установени от самия законодател. Съгласно
чл. 1 от Наредба № 1 от 05.01.2016 г.
за образованието, практическата подготовка и професионалната квалификация,
необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на професията
"Eкскурзовод" с наредбата се определят изискванията за
образованието, практическата подготовка и професионалната
квалификация, необходими за придобиване на правоспособност за упражняване на
професията "Екскурзовод". В чл. 2, ал. 1 от Наредбата е предвидено,
че тя не се отнася за лицата, които упражняват екскурзоводска дейност като
наети лица в музеи, художествени галерии, защитени природни обекти,
археологически обекти и разкопки, планинските водачи и гидовете за пешеходен
туризъм в пещери, при гмуркане, лов и риболов, организатори на водни спортове,
планински и речни атракции, ловен и орнитоложки туризъм. Т.е. в самата наредба
е направено разграничение между професията „екскурзовод” и извършването на
екскурзоводска дейност. По арг. от чл. 3 от Наредбата професията
"Екскурзовод" е свързана с успешното реализиране на туристически
програми и запознаването на туристите с природно-географските особености,
обществено-икономическото развитие и културното наследство на страната. В
подобна насока е т. 73 от пар. 1 от ДР на ЗТ, според която "Екскурзовод"
е лице, вписано в Националния туристически регистър за упражняване на
професията "екскурзовод", което при реализиране на програмата на
туристи ги запознава с природно-географските особености,
обществено-икономическото развитие и културното наследство на страната. От своя
страна по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПОО „Професия” е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и
професионално обучение. Анализът на цитираните норми води до извод, че
професията „екскурзовод” представлява вид трудова дейност (с
основните характеристики на този вид дейност като работно време, заплащане и
т.н.), която е свързана с успешното реализиране на туристически програми и
запознаването на туристите с природно-географските особености,
обществено-икономическото развитие и културното наследство на страната.
Следователно за описание на нарушението по чл. 219, ал. 1 от ЗТ в текста на
АУАН и НП следва да се изложат факти, които да са в насока, че съответното лице
извършва трудова дейност (чрез съответните елементи на тази дейност), която се
изразява в конкретни фактически действия – запознаване на туристите с природно-географските
особености, обществено-икономическото развитие и културното наследство на
страната. Такива факти не са описани в пълнота в текста на АУАН и НП. Посочено
е единствено, че се извършва екскурзоводска дейност (която може да бъде
различна от професията „екскурзовод” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от цитираната
Наредба). Като факт е описано единствено, че жалбоподателят „придружава” група
от 30 човека от Република Полша. Това фактическо установяване по никакъв начин
не може да бъде свързано със запознаване на туристите с природно-географските
особености, обществено-икономическото развитие и културното наследство на
страната. В АУАН и НП липсват такива твърдения, като простото придружаване на
30 човека от Република Полша не може по никакъв начин да бъде прието за
упражняване на професията екскурзовод. Т.е. в самия АУАН и НП не са описани
факти, които да са годни да квалифицират действията на Б. като такива, попадащи
в обхвата на чл. 219 от ЗТ. Посоченото е достатъчно, за да се приеме, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и същото следва
да бъде отменено.
Нещо повече – при така описаните факти не е доказано и
извършване на нарушение от страна на Б., тъй като придружаването на група от 30
човека от Република Полша само по себе си (без други отразени факти) не попада
в рамките на осъществяване на професията „екскурзовод”. Доказване на последното
е задължително за санкциониране на лицето по чл. 219, ал. 1 от ЗТ.
Изложеното е достатъчно, за да
се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход на спора и на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в размер 500 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат (видно от договор
за правна помощ на л. 6 от делото). Не следва да се присъжда сумата от 90,57
лв. – пътни разноски, направени от жалбоподателя за явяване в съдебно заседание
(по фактура на л. 50 от делото), тъй като по делото не се твърди, а и не се
доказва, жалбоподателят да пребивава трайно в гр. София. От своя страна
фактурата е за заредено гориво в гр. София, поради което не може да бъде
обвързана с разходи за явяване на жалбоподателя по делото (постоянният му адрес
е в гр. Ямбол, а във фактурата е вписал адрес в гр. Сливен).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43592 от 10.12.2019г. на директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на С.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 219 от Закона за туризма,
за извършено нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗТ, е наложено наказание „глоба” в
размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, БУЛСТАТ: *********, със седалище и
адрес на управление ***,
да заплати на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на С.А.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 500 лева, представляваща направени по делото
разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Препис от решението да се връчи на
жалбоподателя на посочения от него съдебен
адрес ***, офис 3 – адв. К..
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: