№ 1297
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000502047 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Р. Н. З.,
подадена чрез процесуалния представител адв. Г. П. срещу Решение № 2830/09.05.2025г. на
Софийски градски съд, ГО, 17с-в по гр.дело № 9676/2024г., в частта му, с която се отхвърля
иска с правно основание чл.49 ЗЗД, предявен срещу Столична община за обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 55 000
лева.
Жалбоподателят счита, че при определяне размера на обезщетението и приложение
на принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, първоинстанционният съд правилно е
отчел характера и тежестта на вредите, интензитета и продължителността на понесените от
ищеца болки и проявлението им във времето, но при така правилно изяснената фактическа
обстановка е формирал неправилен правен извод съответстващият и справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да възлиза само на сумата от 30 000 лева.
Излага довод, че съдът не бил правилно отчел както характера и тежестта на болките и
страданията получени вследствие на претърпяното при инцидента травматично увреждане,
наложили прилагане на трикратна медицинска оперативна намеса, така и обстоятелството,
че възстановителният процес още не е приключил, извод който следва от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и от експертното заключение на вещото лице.
Позовава се и на това, че след приключване на устните състезания в производстото пред
1
първата инстанция, ищецът за пореден път е бил приет в болнично заведение, за периода от
07.04.2025г. до 10.04.2025г, отново по повод последиците от счупване на крака му на
23.05.2023г. Счита присъденото от първоинстанционният съд обезщетение от 30 000 лева за
неотговарящо на претърпените болки и страдания от ищеца. Справледливият размер на
обезщетението според ищеца следвало да възлиза на 55 000 лева- пълния размер на
претендираната от него сума, която е съобразена с характера и тежестта на вредите,
интензитета и продължителността на понесените от него болки, проявлението им във
времето, както и възрастта му- 44 г. към настоящия момент и неблагоприятната прогноза за
пълното му възстановяване. Конкретни съображения за това са подробно изложени в
обстоятелствената част на въззивната жалба.
Моли обжалваното решение в отхвърлителната част на иска за неимуществени вреди
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се осъди ответникът
Столична община да заплати в полза на ищеца Р. З. пълния размер на претендираната от
него сума, а именно сумата в размер на 55 000 лева за претърпените от него неимуществени
вреди, причинени при пропадане с велосипед в необезопасени и несигнализирани
неравности на общински път в гр.Нови Искър, на кръстовището, образувано от ул.“Христо
Ботев“ и ул.“Спортна“ на 29.05.2023г. и от последиците на това пропадане, ведно със
законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и сторените разноски по делото.
В срока за отговор ответникът СО е възразил против въззивната жалба на ищеца.
Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от ищеца
отхвърлителна част по съображенията изложени в отговора.
Срещу решението на СГС е постъпила и въззивна жалба от Столична община,
подадена чрез процесуалния представител юрк. А. Г., в частта му с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца Р. Н. З. сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от телесна повреда,изразила се в
счупване на тазобедрената става и в частта за уважената претенция за имуществени вреди в
размер на 2400 лева.
Жалбоподателят счита, че твърдението на ищеца, че е претърпял травматичното
увреждане вследствие на пропадане в необезопасани от ответника дупки по уличното
платно в гр. Нови Искър, е останало недоказано отнего в хода на производството. Не било
доказано мястото на настъпване на инцидента, като в тази връзка били ангажирани
единствено твърдения на близки на ищеца лица, които при това не били преки очевидци на
инцидента. В мотивите на обжалваното решение не бил засегнат и въпроса относно
възлагането, а оттам и за отговорността на третото лице „Виа Конструкт Груп“ЕООД, на
което по възлагане от ответника е било възложено да се ремонтира въпросният участък, като
по мнение на жалбоподателя естеството и характера на вътрешните им отношения имали
отношение към основанието и обема на отговорността на ответника по иска с правно
основание чл.49 ЗЗД.
Позовава се и на проявено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
2
ищеца, намиращо конкретна проява в това, че понеже ищецът живее близо до мястото на
настъпване на инцидента и добре знаейки за наличето на дупки по пътното платно трябвало
да бъде по „осторожен“ при движението си с велосипеда.
Претенцията за имуществени вреди неправилно била уважена в размер на 2400 лева
като по делото не се доказвало разходите по представената от ищеца фактура на тази
стойност за какво са били разходвани и дали те имат връзка с лечението на ищеца.
Счита за неправилни и необосновани мотивите на съда, относящи се до проведеното
лечение и произтеклите от това болки и страдания.Твърди се, че присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение не съответства на действително претърпените от
ищеца неимуществени вреди и не е съответно на принципа на справедливостта, прогласен в
нормата на чл.52 ЗЗД. Счита че решаващият съд неправилно е съобразил правилото на
цитираната разпоредба, като по този начин е отмерил силно завишено по размер
обезщетение за претендираните неимуществени вреди.До тук се било стигнало според
жалбоподателя тъй като при определяне размера на процесното обезщетение не са били
отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на
неимуществените вреди по процесните причинени телесни увреждания в нужната степен, а
други са съобразени несъответно на конкретната личност на увреденото лице, а също и на
конкретната интензивност на причинените болки и страдания. Счита този извод на съда за
несъответстващ на установените по делото факти, както и че претендираните от ищеца
телесни увреждания в резултат на процесното произшествие са останали недоказани, поне не
в заявените от него степен и интензитет. Поддържа се, че решението на градския съд е
неправилно, а също така и необосновано при преценката относно размера, до който съдът е
уважил предявения иск за неимуществени вреди като жалбоподателят счита определеният
размер за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Искането към съда е да се отмени решението на Софийски градски съд в
осъдителната част, като неправилно и несправедливо и вместо него да бъде постановено
друго, с което да се отхвърлят исковете за неимуществени и имуществени вреди като
неоснователни, при условията на евентуалност да се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди като се отчетат правилно тежестта на увреждането,
обема и естеството на претърпените болки и страдания, както и съпричиняването от страна
на ищеца.
Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски,
в т.ч. и за заплатено юрисконсултско възнаграждение.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна Р. Н. З., подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. П.. Твърди
се от въззиваемия, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и обосновано,
постановено е при спазване на процесуалните норми по съображенията, които са подробно
изложени в отговора на възззивната жалба. Искането към въззивния съд е да се потвърди
решението в обжалваната част, както и да му се присъдят сторените по повод на въззивното
3
обжалване съдебно-деловодни разноски.
Конституираното в процеса като трето лице помагач на страната на ответника „Виа
Конструкт Груп“ЕООД е изразило становище за неоснователността на въззивната жалба на
Р. Н. З., респ. признание за основателността на въззивната жалба на ответника Столична
община. Иска се потвърждаването на първоинстанционното решение в обжалваната от
ищеца част.
Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р. Н.
З. срещу Столична община, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата
55 000 лева, представляваща неимуществени вреди, които се изразяват в преживени болки и
страдания в резултат на физическа травма- счупване на дясна тазобедрена кост с
размествания.
Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са били, че инцидентът е
настъпил на 29.05.2023г., когато ищецът се е движил с колело по ул.“Христо Ботев“ в
гр.Нови Искър и при пресичането й на кръстовището с ул.“Спортна“, е попаднал във
вдлъбнатина, образувана от две дупки до бордюра на ул.“Спортна“. Ищецът изгубил
равновесие и паднал върху десния си крак. Изпитал силна болка, а след като се осъзнал,
позвънил на тел.112 и на съпругата си.
При прегледа на ищеца, извършен в в УМБАЛ „Света Анна“ – София, са били
установени счупвания на дясна бедрена кост с размествания. Ищецът претърпял операция,
след което го изписали на 05.06.2023 г. за продължаване на лечението с прием на
медикаменти и ползване на помощни средства при придвижване за срок от 60 дни. За този
период ищецът бил напълно неподвижен и зависил от чужда помощ – на съпругата и на
децата си. Впоследствие при контролен преглед на 21.07.2023 г. лекарите установили, че е
необходима втора операция за ревизия на наранените повърхности, ексцизия на некротични
тъкани и поставяне на нов винт. След операцията последвали нови болки, с по-голям
интензитет в сравнение с предходната операция. По време на лечението ищецът приемал и
силни обезболяващи медикаменти.
Твърди се, че на 09.10.2023 г. се наложило извършването на трета последователна
операция за отстраняването на имплантите. След изписването отново му дали препоръки за
медикаментозно лечение и постелен режим. Предписали му и рехабилитация за
възстановяване на двигателните способности.
Възстановителният период продължил повече от шест месеца, което довело и до
освобождаването му от работа.
От 29.05.2023 г. до момента ищецът имал постоянни болки, разстройство на съня,
4
психическа, физическа и нервна болка. Травматичното увреждане довело до скъсяване на
десния долен крайник и нарушаване на нормалната походка. Изгубил физическата си
активност и не можел да се занимава с дейности, които изискват натоварване.
Ищецът твърди, че произшествието е могло да бъде предотвратено, ако пътят бил
поддържан в изправно състояние. За неговото стопанисване отговаряла Столична община,
поР. което следвало да понесе отговорност за претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди.
Сочи, че в резултат на инцидента ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и
страдания, както и неудобства в ежедневието, които оценява на сумата от 55 000 лева.
Твърди се и че е направил разходи за лечението си в размер на 2 900 лева.
Искането към съда е било да се осъди ответникът да му заплати исковите суми, ведно
със законната лихва от предявяваването на исковата молба до окончателото изплащане на
сумата.
Ответникът Столична община в срока за отговор на исковата молба е оспорил
исковете. Поддържал е, че липсват основни елементи от фактическия състав на чл.49, вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД - противоправно деяние, вреда и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата. Оспорил е твърденията, че е налице противоправно
поведение на лицето, което той е привлякъл за поддържане в изправност на уличната мрежа
и като е твърдял, че инцидентът се е дължал изцяло на проявено невнимание от страна на
ищеца. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди ответникът е
считал за силно завишен и несъответен на представените по делото доказателства. Твърдял е
и че причината за втората операция бил битов инцидент и не се намирала във връзка с
първоначалното увреждане, което не създало и опасност за живота на ищеца. Нямало и
допълнително влошаване на здравословното състояние, оперативни усложнения и
възпалителни процеси.
Оспорил е и исковете за имуществени вреди, като не било ясно според ответника кое
е медицинското изделие за 2 400 лева, а за горницата до 500 лева липсвали документи,
доказващи извършването на разходите.
По искане на ответника като трето лице помагач на неговата страна е било
констуирано дружеството „ВИА Конструкт Груп“. Третото лице помагач е оспорило
предявения срещу ответника иск с доводи, че не са установени точното местоположение на
инцидента и причините за полученото травматично увреждане.
От фактическа страна се установява следното :
Между страните не се спори, а и с оглед на изричното заявяване на представителя на
ответника, съдът е приел, че мястото на което е станало непозволеното увреждане се намира
на ул.“Христо Ботев“ в гр.Нови Искър и при пресичането й на кръстовището с ул.“Спортна“
и че същото представлява общинска собственост.
От показанията на разпитания в призводството пред първата инстанция свидетел И.
З. се установява, че в деня на злополуката те се срещнали с ищеца пред хранителен магазин
5
в кв.Изгрев в гр. Нови Искър и след кратък разговор се разделили, като ищецът тръгнал с
колело към дома си. След една-две минути свидетелят чул шум, стенания и викове, обърнал
се и видял, че Р. З. е бил паднал на земята на главната улица „Христо Ботев“, където
минавали превозни средства, включително на градския транспорт. Времето било сумрачно,
но ищецът носел светлоотразителна жилетка. Свидетелят отишъл да помогне на ищеца.
Видял, че е в тежко състояние. Пострадалият незабавно звъннал на съпругата си и на тел.
112. Свидетелят видял дупките на пътното платно, в които ищецът попаднал. Те били една
до друга, около 50-60 см в диаметър и дълбоки около 10-20 см и се намирали в
непосредствена близост до бордюра на пресечката на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Спортна“.
Впоследствие при ремонт на тротоара, били пооправени и дупките на кръстовището.
За търпените от ищеца болки и страдания в хода на лечението му е разпитана
съпругата му- свидетелката П. З.. През май 2023 г. ищецът й се обадил, че е претърпял
инцидент. Незабавно отишла на мястото, което се намирало в близост до дома им.
Линейката откарала съпруга й в МБАЛ „Света Анна“. На мястото на произшествието имало
дупки, дълбоки около 10 см. След няколко дни лекарите взели решение да направят
операция на съпруга й. При изписването го взели с кола, защото ищецът не можел да се
придвижва. По препоръка на лекарите лежал, забранили му да седи, а и състоянието му не
позволявало да прави каквито и да било движения. Свидетелства, че тя е поела абсолютно
всички грижи за хигиенно-битовото му обслужване тъй като той не можел да се обслужва
сам. Ищецът изпитвал неудобство да носи памперси и затова ползвал подлога. Приемал
болкоуспокояващи и кръворазреждащи медикаменти. Два месеца ищецът бил изцяло в
легнало положение. При един от прегледите се установило, че се налага хирургическа
интервенция за изваждане на винт и поставянето на нов. След тази операция ищецът отново
бил неподвижен и продължавал да приема медикаменти за кръворазреждане. Препоръчали
му да започне рехабилитация и ищецът правел процедури за раздвижване по клинична
пътека. След това отишъл на рехабилитация в гр. Банкя за седем дни. Когато се прибрал,
започнал да ходи с патерици. През октомври 2023 г. лекарите казали, че трябва да се
отстрани един от винтовете. Последвала трета операция и нов прием на медикаменти и
обездвижване. През цялото време ищецът изпитвал силни болки, които смущавали съня му.
Съпругата му започнала да му прави масажи. За придвижването си използвал патерици. При
ходене изпитвал непрекъсната болка. На 07.01.2025 г. направили четвърта операция и
ищецът отново бил неподвижен.
Преди инцидента Р. З. работел в печатница „Биколор“. Шест месеца бил в болнични.
Тъй като нямал физическа възможност да се върне на работа, по взаимно съгласие прекратил
трудовото правоотношение с работодателя си.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза се установява, че описаното увреждане – счупване на дясна бедрена кост в
горния й край, е довело да трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
период повече от 30 дни и се намира в причинна връзка с инцидента на 29.05.2023 г. При
нормално протичане на лечението възстановяването отнемало около осем-десет месеца, като
6
през първите три месеца болките били с по-интензивен характер. Ищецът все още не се е
възстановил, тъй като е получил хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро и скъсяване
на десния долен крайник с около 2 см.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че през първите три месеца интензитетът
и тежестта на болките се определял от зарастването на костта. Втората операция се
наложила, защото при контролни рентгенови снимки се установило разместване на винта и е
трябвало да се коригира с поставяне на друг. Причината за изместването на винта според
вещото лице се дължала или на това, че поставеният винт не бил подходящ спрямо дупката
или не е бил сложен правилно на мястото си. При третата операция бил изваден статичният
винт, а динамичният е била оставен, като целта за това е била ускоряване на зарастването.
Усложненията при зарастване на травмата били от неврологичен характер –
полиневропатията с нарушен усет и тремор, нарушения в усета и в походката.
Животозастрашаващи увреждания липсвали, но продължителният период на
възстановяване, по-дълъг от обичайния (осем-десет месеца), се дължал на диабет, от който
ищецът страдал.
Във връзка с актуалното здравословно състояние на ищеца и проведена поредна
оперативна интервенция на 07.01.2025 г. в производството пред първата инстанция е била
допусната допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на вещото
лице, ищецът е постъпил за оперативно лечение по повод псевдоартроза след счупване на
дясна бедрена кост. Псевдоартрозата представлявала отклонение в процеса на костното
срастване при счупване на големите кости на тялото. При провеждане на новото оперативно
лечение извършена била остеопластика чрез вземане на кост от таза и поставяне на мястото
на счупването с цел запазване дължината на крайника и по-бързо зарастване на фрактурата.
Два месеца след операцията ищецът избягвал да натоварва десния крак. При контролен
преглед на 11.03.2025 г. били направени нови снимки и лекарите разрешили постепенно
натоварване на десния долен крайник. При повторния преглед обективно е била установена
накуцваща походка вдясно, хипотрофия на бедрената мускулатура на дясно бедро, надлъжен
оперативен цикатрикс по външната страна на дясно бедро, разположен пред предишни
оперативни белези с дължина 13 см, с променен цвят на кожата, оперативен белег в областта
на десен хълбок с напречен ход и дължина 6 см от мястото на взимане на костния присадък.
Видно е от представената в производството пред въззивната инстанция Епикриза №
4178/10.04.2025г., издадена от УМБАЛ Лозенец, ищецът отново е постъпил за оперативно
лечение- този път за екстракция на дистален винт. Видно е от съдържанието на епикризата,
че ищецът още не е възстановен от преходните оперативни лечения.
При така установените факти следва да се формират следните правни изводи:
По отношение на въззивната жалба на Столична община обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение в осъдителната им част, поР. което и
на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд. Наведените във въззивната
жалба на Столична община доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били
7
изтъкнати от жалбоподателя в отговора на исковата молба и в хода на разменените по
делото писмени книжа, както и в устните състезания в производството пред първата
инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор.
Независимо от това следва да се добави и следното :
На първо място, по делото изначално между страните не е съществувал спор относно
това дали мястото където е станала злополуката- по пътното платно на ул.“Христо Ботев“ и
при пресичането й на кръстовището с ул.“Спортна“, в гр. Нови Искър, Столична община,
при движението с велосипед, при което ищецът е пропаднал в необезопасени дупки и
вследствие на което са настъпили твърдените увреждания, представлява общинска
собственост, за което по силата на чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 от Закона за пътищата е
задължение на общината чрез съответните служби за контрол да извършва и контролира
дейносните по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, тротоарите
и съответно прилежащите части към тях.
Налице е спор и е предмет на въззивното обжалване спорното и пред
първоинстанционния съд обстоятелство относно механизма на настъпване на непозволеното
увреждане- че движейки се по пътното платно, ищецът е попаднал на две големи
необезопасени дупки на кръстовището между ул.“Христо Ботев“ и ул. „Спортна“ в гр. Нови
Искър, вследствие на което при падането на ищеца от колелото и при удара в ръба на
тротоара е претърпяно телесното увреждане, представляващо счупване на тазобедрената
става на ищеца. В тази връзка не е верен доводът на жалбоподателя СО, че това твърдение
на ищеца не било доказано в хода на производството. От показанията на свидетеля И. З.,
който е непосредствен очевидец на инцидента се установява, че той е видял падането на
ищеца от велосипеда, свидетелят е локализирал и точното местоположение на пострадалия
върху пътното платно- до бордюра където се твърди от ищеца да е паднал и да са причинени
телесните увреждания, както е потвърдил и възприетото от него наличие на множество
дупки и неравности по пътното платно, които са посочени като причина за настъпването на
травматичните увреждания. Наличието на дупки и неравности, както и това че вследствие
на падането ищецът не е могъл самостоятелно без чужда помощ да се изправи на крака се
потвърждава и от показанията на пристигналата, макар и по-късно на мястото на инциента,
съпруга на ищцата- свидетелката З.а. Свидетелят З. е непосредствен очевидец на инцидента,
а макар и свидетелката З.а като съпруга на ищеца предполагаемо да има интерес от
свидетелстването в негова полза, показанията и на двамата свидетели са логични и
безпротиворечиви, взаимно се допълват като казаното от тях се потвърждава косвено и от
заключението на вещото лице СМЕ, според което характера на телесните увреждания
предпологаемо съответства на твърдяния от ищеца и описания от свидетелите механизъм на
настъпване на непозволеното увреждане. Следователно въззивният съд намира, че няма
никаква обоснована причина да не кредитира изцяло показанията на двамата разпитани по
делото свидетели относно причините и механизма на настъпване на деликта, каквото е
сторил и първоинстанционният съд, поР. което и не намира да е налице соченото от
жалбоподателя СО нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане и ценене на
8
доказателствената сила на показанията на двамата разпитани по делото свидетели и на
чийто показания основно е обосновал изводите си съда, за да приеме, че е налице доказване
на иска по основание.
Неоснователни са доводите в жалбата за нарушения на съдопроизводствените
правила и за небоснованост в правните изводи на съда поР. това, че не бил засегнат и
разгледан въпроса за възлагането, а оттам и за отговорността на третото лице „ВИА
Конструкт Груп“ЕООД, на което ответникът по договор е възложил да извършва дейностите
по поддръжка и ремонт на уличната мрежа в гр. Нови Искър. Отговорността на ответника
по чл.49 ЗЗД е обективна и тя не зависи от възлагането на дейностите на трети лица,
достатъчно е да се установи, че деликтът е настъпил по причина на тяхното виновно и
противоправно поведение, каквото с оглед моментното състояние на уличната
инфраструктура на мястото на инцидента безспорно се установява да е налице. По делото не
се ангажираха доказателства от ответника и третото лице помагач при условията на
насрещно доказване, че към момента на възникване на инцидента „ВИА Конструкт
Груп“ЕООД е бил извършил текущ или основен ремонт на пътното платно на мястото на
инцидента и че съществуващите до тогава дупки или пътни неравности да са били
отстранени, респ. че същите са били обезопасени и надлежно сигнализирани. От друга
страна, без значение за предмета на спора са чисто вътрешните облигационни отношения
между ответника и третото лице помагач по повод изпълнението на договора за строителни
и ремонтни работи за поддръжка на уличната инфраструктура в гр.Нови Искър- дали
наистина е налице неизпълнение и в какъв обем възлиза то по този договор, установяването
на всички тези обстоятелства е безпредметно и е напълно ирелевантно за изхода на
настоящия правен спор, поР. което и не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на
съдопроизводствените правила поР. това, че съдът не ги е изследвал в тяхната дълбочина и
пълнота, тъй като както се посочи това не и необходимо.
Неоснователен е и доводът на ответника във въззивната жалба, че липсвали мотиви,
че инцидентът се дължал и на проявено невнимание от страна на ищеца, изразяващо се в
това, че като живеел наблизо и би трябвало поР. това добре да познава дупките в района и да
внимава като ги заобикаля. Това твърдение на процесуалния представител на ответника, с
което той единствено основава възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат,
съдът в настоящия съдебен състав намира най-малкото да е несериозно с оглед безспорно
установеното пълно неизпълнение на Столична община на задължението й да поддържа в
изправно състояние уличната инфраструктура намираща се в конкретния пътен участък, за
да се иска от гражданите на конкретното населено място да се въздържат да я ползват или
поне да бъдат „осторожни“ по движението си по нея. Българските граждани не могат да
бъдат държани отговорни, че се движат по зле поддържани от държавата и от общините
пътища и пътна инфраструктура, а обосновано е да се направи предположение, че
пострадалият в конкретния случай е правил всичко възможно да избегне пропадането си в
дупките, но предвид броя и големината им- около 10-20см. всяка от тях, очевидно усилията
му не са били много успешни. Следва да се държи сметка и за времето през което е настъпил
9
инцидента- вечерта, в тъмната част на денощието и при липса на достатъчна видимост.
В обобщение следва да се направи правен извод, че е налице виновно поведение на
ответника, изразяващо се в бездействие да осъществява контрол, възложен му по закон, по
изпълнение на възложена от самия него на трето лице работа по изпълнение на възложена
работа за ремонт и поддържане в изправност на уличната инфраструктура на гр. Нови
Искър, намиращ се на територията на Столична община, и с това да е станал причина за
увреждане на телесната цялост на пострадалия ищец, който се е движел напълно правомерно
по необезопасената за наличие на дупки и неизправности, а също и за извършване на
ремонтно-възстановителни дейности, пътна мрежа. Безспорно се доказва по делото, че
служителите на ответника, респ. лицето на което той е възложил извършването на такива
текущи ремонти дейности, не са изпълнили задължението си да отстранят сочените
неравности на платното за движение, представляващи дупки, в които ищецът управлявайки
велосипеда си е пропаднал, нито са я обозначили по начина, който законът и опитните
технически правила ги задължава да го направят.
Следователно искът се явява доказан по основание и съдът следва да пристъпи към
разглеждане на другите спорни по предмета на въззивното обжалване въпроси относно
размера на подлежащите на обезщетяване неимуществени и имуществени вреди.
Неоснователен е на първо място довода на жалбоподателя за недоказаност на
претенцията за имуществени вреди. В съдържанието на представената по делото фактура на
стойност от 2 400 лева е ясно посочено за какво са изразходвани тези средства- че те са
направени във връзка със закупуването на медицинско изделие/винт/, който е бил поставен
при провеждане на първото оперативно лечение на пострадалия в МБАЛ „Св.Анна,
гр.София“АД, представен е фискален бон за същата сума, от което се доказва, че
направените разходи действително са били сторени от ищеца. Следователно доказани са
твърденията му, че имуществените вреди- парични разходи за болнично лечение и закупено
медицинско изделие, се намират в причинна връзка с претърпяното травматично увреждане.
По отношение на неимуществените вреди въззивният съд намира следното :
При прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат
преценени всички конкретно установени обстоятелства, имащи значение за определяне на
справедливия размер: вида и характера на увреждането, механизма на настъпване на
увреждането, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на зА.гане
на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и семейните, професионални и социални задължения на
лицето, продължителността на възстановителния период, наличие на трайни последици и
пр.
В случая като пряк и непосредствен резултат от процесното вредоносно събитие от
заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищецът е получил безспорно установеното увреждане- счупване на дясна
бедрена кост в горния й край, което е довело до трайно затруднение на движенията на
10
десния долен крайник за период повече от 30 дни и че това травматично увреждане се
намира се намира безспорно в причинна връзка с инцидента на 29.05.2023 г. През първите
три месеца след инцидента болките са били с изключително интензивен характер, като
ищецът е бил изцяло зависим от грижите на околните. Този извод на вещото лице се
потвърждава и от показанията на свидетелката З.а, която казва, че пострадалият през този
период е бил непрекъснато в легнало положение като състоянието му не е позволявало да
прави абсолютни никави движения и поР. това той е бил изцяло зависим от нейните грижи,
която го е хранила, миела и обслужвала санитарните му нужди, а това обстоятелство
съпроведено с чувства на безпомощност няма как и да не се отразило на психологическото
състояние на ищеца през този първоначален възстановителен период. Впоследствие – в
продължение на около шест месеца ищецът вече е можел да става, но придвижването му е
могло да става единствено с помощта на патерици, поР. което и той е продължил да бъде
зависим от грижите на близките си. Към настоящия момент ищецът се движи с бастун,
походката му е накуцваща поР. това, че е получил хипотрофия на мускулатурата на дясното
бедро и скъсяване на десния долен крайник с около 2 см. Пълно възстановяване на ищеца не
е налице, такова няма и да настъпи според вещото лице предвид характера и тежестта на
уврежданията и усложненията при зарастване на травмата – полиневропатията с нарушен
усет и тремор, нарушения в усета и в походката, които отклонения от нормалното
здравословно състояние вече са непреодолими с оглед възрастта на пострадалия- 44г.към
настоящия момент.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че втората оперативна интервенция
на на ищеца не е била проведена във връзка с лечението на претърпянато вследствие на
инцидента травматично увреждане поР. това, че в епикризата от 21.07.2023г. било отразено,
че ищецът е приет в болница след битов инцидент. Това твърдение на жалбоподателя се
опровергава от заключението на вещото лице- прието като неоспорено от ответника, което
ясно казва, че вторият прием на ищеца в лечебно заведение се е наложил вследствие на
необходимостта от премахване на настъпили усложения от първата операция на ищеца-
премахване на стария медицински пирон вследствие на настъпило разместване и за
поставянето на нов, именно във връзка с която манипулация са били сторени обсъдените по-
горе разходи за медицинско изделие в размер на 2400 лева. Според заключението на вещото
лице причина за изместването на винта се дължало на това, че първоначално поставеният
винт не е бил подходящ спрямо мястото на което е поставен или не е бил правилно сложен,
което изключва извод, че пострадалият с неизпълнение на конкретни изисквания или
указания на лекарите сам е станал причина или е допринесъл за изместването на винта.
Необходимостта от провеждането на второто по ред оперативно лечение независимо, че се
дължи на проявена лекарска грешка при първата операция, не прекъсва причинно-
следствената връзка с инцидента при който ищецът е получил травматичното увреждане,
доколкото по общо правило деликвентът отговаря за вреди които са пряка и непосредствена
последица от виновното му и противоправно поведение, респ. на лицата за вредите
причинени от лица за действията на които той отговаря.
11
В обобщение на горното следва извод, че първоинстанционният съд напълно
правилно е направил извод, че получените травматични увреждания и всички търпени болки
и неудобства във времето след инцидента се намират в причинно-следствена връзка с
претърпяното пропадане в необозначените неравности на общински път, както и че те са
повлияли съществено и изключително негативно на физическото здраве и емоционалното
състояние на ищеца. Невъзможността самостоятелно да се обслужва и да се придвижва, да
посреща ежедневните си нужди и да се грижи за семейството си, както и възникналата
необходимост да напусне работа поР. изтичане на срока за който може да ползва болнични
за временна нетрудоспособност при липса на пълно възстановяване, са все неща, които са
повлияли дългосрочно изключително негативно на общото здравословно и психологическо
състояние на пострадалия.
Неоснователно е възражението на въззивника, че причинените травматични
увреждания не обосновават извод за присъждане на обезщетение в определения от съда
размер, поР. липсата на риск за живота на пострадалото лице, тъй като не е необходимо
всяко увреждане да съставлява риск за живота на увреденото лице за да може то да подлежи
на репариране.
При това положение правилно като краен извод първоинстанционният съд е взел
предвид възрастта на ищеца към датата на злополуката, вида на телесната повреда,
характера на проведеното лечение, изпитваните затруднения при самообслужването на
пострадалия и социално-икономическите условия на стандарта на живот в страната.
Инцидентът е повлиял съществено и негативно върху начина на живот на
пострадалия, която е била социално активен и трудоспособен човек към момента на
произшествието. Пострадалият е изпитвал силни болки и физически страдания, особено в
първоначалния период на възстановяването, както и че към настоящия момент все още не е
налице пълно възстановяване, всичко това мотивира въззивния съд да приеме, че въззивната
жалба на Столична община следва да бъде преценена като неоснователна. Обжалваното
решение в частта на неговата осъдителна част е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отношение въззивната жалба на ищеца Р. Н. З. въззивният съд намира същата за
основателна.
Както се изясни по-горе от доказателствата по делото, че ищецът през дълъг период
от време е бил в безпомощно състояние, което го е направило нетрудоспособен и напълно
зависим продължително време от чужда помощ в ежедневието му, както и че към момента
възстановителният процес на ищеца още не е приключил. Видно е от представената в хода
на въззивното обжалване Епикриза № 4178/10.04.2025г., издадена от УМБАЛ Лозенец, е че
ищецът за пореден път през периода от 07.04.2025г. до 10.04.2025г. е бил приет за
оперативно лечение, от което следва извод, че въпреки проведените три предходни
оперативни лечения болките и страданията на ищеца продължават. Видно е от
съдържанието на последната епикриза, че ищецът продължава се придвижва с накуцване с
патерици или бастун, както и че изпитва болка при натоварване.
12
Също така и от приетата и неоспорена от ответника съдебно-медицинска експертиза
безспорно се установяват твърденията на жалбоподателя ищец за трикратната предходна
медицинска оперативна намеса, проведени трикратни рехабилитации, както и за най-
тежката последица от всичко гореописано- нарушения в усета на десния крак, както и
нарушение на походката, които са в следствие скъсяване на крака с 2см. и настъпил тремор.
Както се установява от заключението на вещото това състояние е трайно и необратимо и
същото ще е с трайни последици- до края на живота му. Към днешна дата- две години и
девет месеца след датата на инцидента, походката на ищеца продължава да е накуцваща и
ищецът продължава периодично да изпитва болки и неблагоприятни усущания за дърпане в
областта на засегнатата мускулатура.
Предвид горното настоящият състав на съда намира, че присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение от 30 000 лева се явява занижено и несъответстващо
спрямо реално претърпените от пострадалия болки и страдания. За справедливо
обезщетение следва да бъде счетено пълния размер на претендираната от ищеца в
пръвоинстанционното производство сума от 55 000 лева, която е съобразена с характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените от ищеца болки,
проявлението им във времето, както и възрастта му- 44г. към настоящия момент.
При това положение съвкупната преценка на всички относими обстоятелства
мотивира въззивния съд да приеме, че размерът на дължимото обезщетение неправилно е
бил определено от първоинстанционния съд да е в размер само на сумата от 30 000 лева, тъй
като този размер не е съобразен с принципа на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, във
връзка с конкретно установените факти по делото, изложени по-горе. Според състава на
Софийски апелативен съд е налице основание определеното от първоинстанционния съд
застрахователно обезщетение да бъде увеличено с още 25 000 лева- така до общия предявен
размер от 55 000 лева, при което въззивната жалба на ищеца Р. Н. З. се преценява като
изцяло основателна. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума
от 29.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на правния спор Столична община
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя ищец Р. Н. З. разноски за адвокатско
възнаграждение направени по повод на въззивното обжалване в размер на 2000 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК Столична община следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийски апелативен съд общо 1500 представляваща дължима държавна такса по
производството за и пред двете съдебни инстанции.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2830/09.05.2025г. на Софийски градски съд, ГО, 17с-в по
13
гр.дело № 9676/2024г., в частта му, с която се отхвърля иска с правно основание чл.49 ЗЗД,
предявен срещу Столична община за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над
30 000 лева до пълния предявен размер от 55 000 лева, както и в частта му с която Р. Н. З. е
осъден да заплати на Столична община разноски в размер на 374,35 лева, като вместо това
постановява друго :
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“№33 да заплати на Р. Н. З.,
ЕГН **********, *** на основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД още и сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пропадане с
велосипед в необезопасени и несигнализирани неравности на общински път в гр. Нови
Искър, на кръстовището, образувано от ул.“Христо Ботев“ и ул.“Спортна“ на 29.05.2023г.,
ведно със законната лихва от 29.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2830/09.05.2025г. на Софийски градски съд, ГО, 17с-в
по гр.дело № 9676/2024г. в обжалваната от Столична община осъдителна част, с която на
основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД е осъдена да заплати на Р. Н. З., ЕГН ********** сумата
30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
пропадане с велосипед в необезопасени и несигнализирани неравности на общински път в
гр. Нови Искър, на кръстовището, образувано от ул.“Христо Ботев“ и ул.“Спортна“ на
29.05.2023г., ведно със законната лихва от 29.05.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата 2 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 30.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски в размер на 1 117,19 лева.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“№33 да заплати на Р. Н. З.,
ЕГН **********, *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2000 лева, представляваща
разноски по въззивното обжалване.
ОСЪЖДА Столична община, гр.София, ул.“Московска“№33 да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1500 представляваща
дължима държавна такса по производството за и пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14