№ 1502
гр. София, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100500304 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.10.2023 г., гр.д. 59270/2022 г., СРС, 82 с-в се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Е. Н. А. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Е. Н. А. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 146,47 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 27.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане, 658,35 лева – мораторна
лихва за периода 15.09.2018 г. – 07.05.2021 г., 52,73 лева – сума за дялово
разпределение за периода 27.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 27.05.2021 г. до окончателното изплащане и 10,13 лева – мораторна
лихва за периода 31.05.2018 г. – 07.05.2021 г., за топлоснабден имот в гр.
София, ж. к. ****, аб. № 191038, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 29878/2021 г. на СРС, 82 състав, ОТХВЪРЛЯ
исковете за следните суми: над 2 146,47 до сумата от 3 923,36 лева и за
периода 01.05.2018 г. – 26.05.2018 г., над 658,35 лева до сумата от 682,03 лева,
1
над 52,73 лева до сумата от 54,62 лева и за периода 01.04.2018 г. – 26.05.2018
г. и над 10,13 лева до сумата от 10,50 лева, като ОСЪЖДА ответницата да
заплати на ищеца разноски за исковото и заповедното производства в размер
на 544,50 лева.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Е. Н. А.. Релевира оплаквания, че не се
установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е
количеството на доставена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2
Обстоятелството, че ответницата по исковете Е. Н. А. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от нея
право на собственост върху топлоснабдения имот. В тази насока е договор за
покупко-продажба от 21.07.1980 г., обективиран в нот. акт № 6, нот. дело от
1980 г., н-с при СРС, с който ответницата придобива топлоснабдения имот.
При липса на представени от ответницата доказателства за изгубване на
абсолютното вещно право на собственост към процесния период 27.05.2018 г.
– 30.04.2020 г., следва да се приеме, че същото се запазва в нейната
имуществена сфера.
Изпълнена е хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение. По силата на законовата разпоредба,
насрещните главни страни по делото са обвързани от облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за битови нужди,
както и от Общите условия на ищеца.
Неоснователно е оплакването, че експертизата е основана само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството
на доставена топлинна енергия. Видно от приетата съдебно-техническа
експертиза, вещото лице проверява едновременно изходяща от ищеца, но и от
дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. Установени са прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. При съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител се изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
3
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на
разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със
спецификата на настоящия спор.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.10.2023 г., гр.д. 59270/2022 г., СРС, 82
с-в в частта, с която се признава за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Н. А. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове, че Е. Н. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 146,47 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 27.05.2018 г. –
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до окончателното
изплащане, 658,35 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
07.05.2021 г., 52,73 лева – сума за дялово разпределение за периода
27.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до
окончателното изплащане и 10,13 лева – мораторна лихва за периода
31.05.2018 г. – 07.05.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. ****, аб.
№ 191038, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
29878/2021 г. на СРС, 82 състав
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5