Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 197
гр.Враца, 23.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, втори състав, в открито заседание на
29.05.2023г. /двадесет и девети май, две хиляди двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ.СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА,
без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 192 по описа на съда за 2023г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
следващите от АПК /Административно-процесуален кодекс/ вр. чл. 268 от ДОПК
/Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/.
Образувано е по ЖАЛБА на
"Е.П." ЕООД ***, представлявано от * С.В.Ц., срещу Решение № 42/ 01.03.2023г.
на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което на осн. чл. 267, ал. 2, т. 5 вр. чл. 266, ал. 1 от ДОПК е оставена без уважение жалбата срещу
Разпореждане с изх. № С230006-026-0005676/08.02.2023г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП - В.Търново, ИРМ – ***, за разпределение на постъпилите в размер
на 171 005.00 лв. суми на 16.12.2022г. по сметката за принудително
изпълнение на ТД на НАП - В.Търново офис *** от извършените действия в изпълнителното
производство срещу същия длъжник, като сумата е определена да се преведе по
изпълнително дело № ** /2011 г. по описа
на * Н.П.
Жалбоподателят оспорва
решението, като незаконосъобразно и иска отмяната му поради противоречие с
материалния закон. Сочи, че действията по принудително изпълнение от публичния
изпълнител не са съобразени с разпоредбата на чл.255 от ДОПК, която предвижда
остатъка от събраната сума да се преведе по сметка посочена от длъжника, а ако
не е посочил такава - остава в Националната агенция за приходите и служи за
прихващане с други публични вземания. Жалбоподателя твърди, че вместо да
изпълни разпоребата на чл.255 от ДОПК, като уведоми длъжника за остатъка,
публичният изпълнител е превел на основание чл.192 от ДОПК цялата останала сума
на частен съдебен изпълнител. Твърди се, че последната разпоредба не намира
приложение в настоящето производство, тъй като не е налице конкуренция между
публично и изпълнително производство, с оглед обстоятелството, че * Н.П. не е налагал обезпечителна мярка върху
имуществото на длъжника, т.е не е насочвал изпълнение върху същото имущество. Моли
съдът да отмени Решение № 42/01.03.2023г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът – Директора на ТД
на НАП – Велико Търново, чрез ** В. А. изразява становище за неоснователност на
жалбата. Посочва, че публичния изпълнител правилно и законосъобразно е приложил
чл.192 от ДОПК, след като е установил наличие на висящо изпълнително дело по
ГПК. Публичният изпълнител е спазил произтичащите от чл.192 ДОПК задължения да преведе по сметка на
съдебния изпълнител останалите парични средства след осребряването на
имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по
изпълнението като предварително е изяснен размера на задължението и дали делото
пред ЧСИ е активно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази приетите
по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след
служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и
законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Решението е връчено на
24.03.2023г., което обстоятелство е отбелязано на оспореното решение, приложено
към адм. преписка /л.12 гръб/. Жалбата е подадена на 30.03.2023г./л.6/, в
законния 7/седмо/-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 16.12.2022г. е постъпила
по сметка на НАП сумата от 171 005.00 лв. от извършени действия по
принудително изпълнение от публичния изпълнител. С Разпореждане Изх. №
С230006-026-0005676/08.02.2023г./л.19/ на публичен изпълнител при ТД на НАП-Велико
Търново, ИРМ – *** е разпоредено тази сума в размер на 171 005.00 лв., да
бъде преведена по сметка на * Н. П. по изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ срещу същия длъжник – "Е.П."
ЕООД.
Разпореждането е издадено с
правно основание чл. 192 ДОПК, според който, при образувано
изпълнително производство по ГПК срещу същия длъжник, ако след осребряването на
имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по
изпълнението останат парични средства, НАП ги превежда по сметката на съдебния
изпълнител. Преди разпределението на тази сума публичния изпълнител е извършил
проверка по изпълнителното дело в **, в **
и в Управленската информационна система
на НАП /л.21-22/, от която е установено, че петима ЧСИ са извършили уведом-ване
до НАП по чл.191, ал.3 от ДОПК за започнали принудителни действия срещу „Е.П.“
ЕООД. В тази връзка от тях е изискана информация за хода на изпълнителните
дела, за които НАП е получил съобщенията по чл.191, ал.3 от ДОПК. От получените
отговори се установява, че първото дело, по което държавата е присъединена като
взискател - е изп. дело № ** по описа на
* Н.П.. Същото е образувано въз основа на издаден на 01.03.2010г. изпълнителен
лист, по т.д. № ** /2010г. по описа на ** . В уведомлението /л.30/ подробно е
описан дълга на „Е.П.“ ЕООД и е посочен взискателя – „А.д.и. в с.“ ЕООД. Общият
размер на задължението по и.д. № ** /2011г. на * Н.П. възлиза на 41 325,65
лв.
Разпореждането на публичния
изпълнител е връчено на жалбоподателя 13.02.2023г./л.20/. Същото е обжалвано
пред Директора на ТД на НАП Велико Търново на 15.02.2023 г./л.14-16/, в
законния срок, който оставил жалбата без уважение. В подробно изложени мотиви в
своето решение по жалбата, Директорът на ТД на НАП Велико Търново е приел
обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно /л.11-12/.
Разпореждането по чл.192 ДОПК за разпределение на постъпилите по
сметката на НАП суми е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис *** , който е материално и териториално компетентния орган. Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане за разпределението чрез превеждане
на сумата по сметка на ЧСИ са издадени от компетентен орган, в съответната
писмена форма, изложени са правните и фактически основания, които ги мотивират,
не са допуснати съществени процесуални нарушения и съответстват на
материално-правните разпоредби и целта на закона.
Съгласно чл. 192 ДОПК, когато след осребряването на
имуществото на длъжника и погасяване на задълженията и разноските по
изпълнението останат парични средства, НАП ги привежда по сметката на съдебния
изпълнител.
В настоящия случай правилно е
приложена разпоредбата на чл.192 ДОПК във вр. чл.191, ал.1 ДОПК, уреждаща случаите на конкуренция
между публично изпълнение и изпълнително производство по реда на ГПК. В случая
образуваното изпълнителното производство пред публичния изпълнител за събиране
на обезпечените вземания на държавата и общината срещу длъжника е приключило с
осребряването на имуществото на дружеството и погасяване на всички публични
вземания срещу длъжника по образуваното пред НАП производство. В резултат на
продажбата на недвижим имот на дружеството и покриване на задълженията са
останали неразпределени средства и те са преведени по сметка на ЧСИ по
образувано изпълнително производство по ГПК.
Публичният изпълнител е изпълнил точно
произтичащите от разпоредбата задължения да преведе остатъка от сумата след
разпреде-лението по сметката на ЧСИ за погасяване на задълженията на
дружеството по неприключилото изпълнително производство, образувано по реда на
ГПК.
Публичният изпълнител е
изпълнил точно законовите си задължения да извърши проверка за наличието на
други задължения на длъжника по образувани по ГПК изпълнителни производства и
сумата след разпределението е преведена по сметка на ЧСИ, пред когото
производството е било висящо. Що се касае до останалите задължения на длъжника
пред другите частни съдебни изпълнители, то публичният изпълнител няма
правомощия да извършва разпределение на сумите по реда на чл.460 от ГПК. Това
би следвало да го направи ЧСИ по изпълнителното дело, на когото е изпратен
остатъка от сумите, ако има присъединяване от страна на взискателите.
Що се касае до възражението,
че не е приложен чл.255 от ДОПК, настоящия съдебен състав намира, че тази
разпоредба би била приложима, ако с остатъкът от сумите постъпили по сметка на
НАП се погасят изцяло всички задължения на длъжника, включително и тези събирани
по реда на ГПК, и остане неразпределена сума, едва тогава тя следва да се
преведе по сметка на длъжника. В настоящия случай сумата преведена по сметка на
* Н.П. покрива дълга по изп.дело № ** /2011г., но жалбоподателя има и други
задължения.
Имайки предвид изложеното,
Решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане
на публичния изпълнител са законосъобразни, поради което жалбата е
неоснователна и следва да се ОТХВЪРЛИ.
При този изход на делото на осн.
чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ,
разноски по делото.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на "Е.П." ЕООД ***,
срещу Решение № 42/01.03.2023 г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което
на основание чл. 267, ал.2, т. 5 във вр. чл. 266, ал. 1 от ДОПК е оставена без
уважение жалбата срещу Разпореждане с изх. № С230006-026-0005676/ 08.02.2023г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП - В.Търново, ИРМ – ***..
ОСЪЖДА "Е.П." ЕООД ***, с ЕИК **,
представлявано от С.В.Ц., да заплати на ТД на НАП – Велико Търново, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: