Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Искове по чл. 2 т.1 пр.1 и 4 и т.3 ЗОДОВ. Делото е образувано по повод жалба вх.№ .../15.4. 2013 г., имаща характера на искова молб, подадена от П. Д. А.. На последния е назначен особен представител, който с „допълнение към жалба” вх. № .../5.7. 2013 г. във връзка с дадените указания за нередовност на исковата молба уточнява, че ответник по иска е Прокуратурата на РБ и е предявен иск по чл. 2 ал.1 т.1,пр.1 и 4 и т.3 от ЗОДОВ с цена на иска 40 000 лв. неимуществени вреди. Последните са били претърпени поради това, че е бил обвинен в извършване на престъпление, като наказателното производство е било прекратено. Твърди се,че неимуществените вреди се изразяват в болка,стрес,чувство на безизходица и тревога от действията на ответника за периода 2.2.1990 г. – 28.5.1990 г.- за периода от три месеца и 28 дни, поради задържането му по сл.д. № ../1990 г. на ОСС към В.. Твърди се ,че срока на задържането му не е приспаднат по чл. 59 ал.1 от НК. Моли да бъде осъден ответника да му заплати исковата сума от 40 000 лв., представляваща претърпени неимуществените вреди, които се изразяват в болка, стрес, чувство на безизходица и тревога от действията на ответника за периода 2.2. 1990 г. – 28.5. 1990 г.- за периода от три месеца и 28 дни, порадÞ задържането му по сл.д. № .../1990 г. на ОСС към В. Ответникът в отговора по исковата молба твърди ,че исковата молба е нередовна, неоснователна и недоказана, както и че исковата претенция е погасена по давност с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД. Развиват се и съображения за неоснователност и недоказаност на претенцията. Твърди се,че не се представят доказателства за реално претърпените неимуществени вреди и наличието на пряка причинно следствена връзка между твърдените вреди и незаконното обвинение. По повод предявения иск настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ- с правно основание чл. 2 т.1 пр.1 и 4 и т.3 ЗОДОВ. Не се спори по делото ,че е образувано сл.д. № 133/1990 г. на ОСС към В. като ищецът е обвинен в престъпления по чл. 2. ал.4, вр. ал.1 вр. чл. 26 НК, като му е взета мярка за неотклонение-задържане под стража/ Постановление от 2.2.1990 г.- приложено по делото/, като мярката е изменена с постановление от 30.5.1990 г. и е заменена с парична гаранция от 500 лв. Не се спори, че сл.д. № ../1990 г. е прекратено с постановление на прокуратурата от 15.1.1998 г. Не се спори и е видно от приложената справка за съдимост на ищеца,че същият е осъждан 20 пъти досега, считано от 14.1.1977 г. По силата на визираната разпоредба вземането за обезщетение за вреди от незаконно "задържане под стража се поражда в случаите, при които мярката е отменена като незаконна, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство -правно значение има отмяната, а не изменението на мярката за неотклонение в по-лека, както е в настоящят. Съгласно разпоредбата на т.3 обезщетение за вреди се дължи при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Видно от постановлението на прокуратурата от 15.1. 1998 г. случаят не е такъв. За да бъде присъдено обезщетение на поисканото основание е необходимо да се установи, че са налице предпоставките на основанието, както и да се установи ,че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от твърдяното увреждане. Това значи вредите да са " преки " и "непосредствени " -"преки" са вредите, които са закономерно и необходимо следствие на увреждането, а не негов случаен резултат-да съществува причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. "Непосредствени " са вредите, които са настъпили по време и място на увреждането. В настоящия случай това не е така. Не се спори по делото и се установява от изслушаната съдебно медицинска експертиза ,че ищецът е преживял остър миокарден инфаркт, лекуван стационарно в Кард. Клиника –Плевен от 27.4. 2006 г. до 4.5. 2006 г. Разпитаните по делото свидетели установяват/единият за периода от 9.12.2013 г., а другият за периода 2006-2007 г./, че ищецът е изнервен, че не може да спи, че се притеснявал за семейството си, че от него знаят,че е прекарал инфаркт, но те не го познават преди това му заболяване. Вещото лице вземайки предвид тези свидетелски показания и медицинската документация,приложено по делото е категоричен, че самият стрес сам по себе си, който е преживяван от ищеца и на който той се позовава, не може да доведе до реализация на остър миокарден инфаркт, а е необходимо да са налице съответните промени на коронарния съд. Следва да се има предвид също, че събитието, причина за стреса, с който ищецът обоснована претърпените неимуществени вреди е станало през 1990 г., а инфаркта е настъпил през 2006 г., което обстоятелство изключва пряката и непосредственост на твърдените вреди, както и не се установи дÓ съществува причинна връзка между твърдяното противоправното деяние и настъпилите вреди. От доказателствата по делото може да се направи извода, че не е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което предявените искове се явяват неоснователни и недоказани. Относно възражението на ответника по чл. 110 от ЗЗД за изтекла давност съдът го намира за основателно-С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Поради това, дори да бяха основателни предявените искове, то те биха бил отхвърлен поради това ,че претенцията е погасена по давност. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ исковете на П. Д. А..,ЕГН ....., понастоящем в З.Г.Л. против Прокуратурата на РБ -седалище Г. С., бул. "В." № 2, предявени на основание чл. 2 ал.1 т.1,пр.1 и 4 и т.3 от ЗОДОВ с цена на иска 40 000 лв. , която сума представлява претендирани неимуществени вреди, претърпени за периода 2.2.1990 г. – 28.5.1990 г., поради наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража” по сл.д. № .../1990 г. на ОСС към В., като неоснователен и недоказан. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението на страните. ОКР. СЪДИЯ: |