О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер 716 Година, 2018 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав
…………………………..
На шестнадесети април ….………………...…. Година две хиляди и осемнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от …….....… Р. Калиманова
…………………………….
гражданско дело № ……… 1544 ....…. по описа за ………. 2017…….
година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на М.М.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** против Прокуратурата на Република България с адрес град
София, бул.“Витоша“ №2 за осъждане на ответната страна да му заплати сумата от
50000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху претендирания
размер главница от 17.10.2013 година - датата на постановяване на постановлението
за прекратяване на наказателното производство до 09.10.2017 година - датата на
депозиране на исковата молба в съда в размер на сумата от 20234.88 лева, както
и законната лихва върху претендирания размер главница от датата на депозиране
на исковата молба до нейното окончателно изплащане, а също и сумата от 574.65
лева лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение в размер на законната лихва върху сумата от 2000
лева, определена като мярка за неотклонение „парична гаранция“ в този размер за
периода от 20.09.2010 година до 04.07.2013 година. Претендира се от ищцовата
страна и заплащането на сторените от нея в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
на 10.09.2010 година ищецът бил задържан от полицията. Същия ден той стоял до
хотел „Европа“ в к.к. „Слънчев бряг“, на стоянката, на която обикновено чакал
клиенти, където разговарял с колеги. Малко след това ищецът видял как от
няколко посоки изскочили полицейски коли, които се насочили към мястото, където
се намирал той и се приближили към него. От тях излезли униформени и цивилни
полицаи, които започнали да претърсват файтона му. Веднага след това му казали
да се качи в полицейската кола и разпоредили да отидат на вилата му в
местността „Бостанлъка“ в близост до село Кошарица. Там направили претърсване
на колата му и на самата вила. След тези действия на него му били поставени
белезници и той бил откаран в ареста, който се намира в Пето РУ - Бургас. Всичко
това създало изключително неудобство за ищеца не само поради случващото се в
този момент, поставящо го в ситуация да не знае какво предстои, но изпитал и
неудобство от колегите си, както и от други познати, които работели в района и
с които се виждал почти всеки ден. Същото неудобство почувствал и на вилата от съседите
си. По-късно всичко случило се с него било огласено и в медиите, като по този
начин научили и още негови приятели, познати и роднини. Тези, които научили,
питали неговите близки какво се случва с него, което още повече го натоварвало,
тъй като продължило много време. Ищецът твърди, че във времето бил изградил име
сред колегите си, както и сред хората, които го познават на точен и отговорен
човек. Случилото се, по един неоснователен начин, го представяло в негативна
светлина. Това му причинило притеснения, които завинаги щели да оставят диря в
съзнанието му. Образуваното против него наказателно производство било свързано
в негативен план и с това, че за лятото на 2011 година му бил отказан договор
със „Слънчев бряг“ АД. От това той реално претърпял и имуществени вреди. Към
2010 година неговите две дъщери били студентки, във връзка с обучението на които
същият имал разходи както за месечна им издръжка, така за квартира и обучението
им. Невъзможността да работи един сезон го поставила в изключително лошо
финансово положение, което се отразило на цялото му семейство, наложило се да
взема кредити от приятели. Наложило му се да работи на места, на които никога
не бил работил и съответно работа, която била както по-ниско платена, така и
по-трудоемка.
По
време на цялото наказателно производство, продължило близо 3 години ищецът
живял в пълен стрес и притеснение, които много трудно отшумявали във времето и
след неговото прекратяване. Този стрес отключил здравословни проблеми като
псориазис, високо кръвно, а към март 2015 година се появил и проблем, заради
който бил принуден да постъпи в здравно заведение.
На
07.09.2010 година с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас било
образувано ДП №65/2013 година по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна
прокуратура - Бургас за извършено престъпление по чл.213а, ал.1 от НК. С
постановление от 10.09.2010 година ищецът бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по смисъла на чл.213а, ал.1 от НК. Преди привличането му
като обвиняем той бил задържан в полицията по Закон за МВР за срок от 24 часа.
След привличането му като обвиняем наблюдаващият делото прокурор продължил
задържането му до 72 часа. На 14.09.2010 година бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.214, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.213а, ал.3,
т.3 във връзка с ал.1 от НК. Спрямо него било поискано налагането на
най-тежката мярка за неотклонение - „Задържане под стража“. Същото не било
уважено от съда, който взел спрямо него с влязло в сила на 20.09.2010 година
определение мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева. Тази
мярка за неотклонение била отменена с прокурорско постановление на 04.07.2013 година.
На 20.10.2010 година на ищеца било извършено ново привличане като обвиняем, а
по-късно делото му било предявено. Внесен бил обвинителен акт и образувано нохд
№ 266/2011 година по описа на Бургаския окръжен съд, по което били проведени
общо 13 съдебни заседания. На последното заседание, проведено 12.03.2013 година
съдът прекратил образуваното съдебно производство и върнал делото на Бургаска
окръжна прокуратура с конкретни указания. След извършване от страна на
разследващия орган на указаните действия по разследване, делото отново било
предявено на ищеца. Месец октомври 2013 година ищецът получил и постановлението
за прекратяване на наказателното производство.
С
неоснователно воденото против него наказателно производство, което било
свързано с ангажименти, породени от необходимостта ищецът да е на разположение
на полицията и да се явява винаги, когато го повикат за действия по разследване
след привличането му като обвиняем, му били причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в страх от евентуална и несправедлива присъда, срам, неудобство
пред негови близки и приятели, съседи и като цяло хора, които го познават. Освен
това, той бил с чисто съдебно минало преди образуване на наказателното производство
против него, поради което именно последното му създало изключително притеснение
и стрес, както и смут в семейството му като цяло.
Счита,
че за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди му се следва
обезщетение в размер 50000 лева. Намира, че е претърпял и имуществени вреди в
размер на сумата от 574.65 лева, която представлява законната лихва върху
сумата от 2000 лева, определена като мярка за неотклонение „парична гаранция“ за
периода от влизане в сила на определението на съда за нейното вземане до
освобождаването на паричната гаранция с прокурорско постановление.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор,
с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции и
към който е приложила писмени доказателства, както и е направила
доказателствени искания. Със същия предявените претенции за обезщетение за претърпени
вреди са оспорени изцяло по основание и размер.
Изтъква
се в него на първо място, че няма влязло в сила постановление за прекратяване
на наказателно производство. Това е така, тъй като поради невръчването му на
пострадалите, постановлението не било влязло в сила. Това от своя страна
правело исковете преждевременно предявени.
Твърди
се на следващо място, че липсва пряка причинно-следствена връзка между
твърдените от ищеца морални вреди и незаконното обвинение. Изтъкнатите
съображения са, че не била установена спрямо него трайна трудова ангажираност и
наличие на постоянен доход в определен размер преди повдигане на незаконното
обвинение, респективно прекратяването на евентуалното трудово правоотношение да
е в резултат на обвинението. Оспорено е и твърдението за влошаване на здравето на
ищеца вследствие на деликта. На следващо място се изтъква, че част от
претендираните вреди били последица от дейност на друг правен субект, а именно
МВР, като нямало доказателства ответникът да е указвал, разрешавал, одобрявал
или дори да е бил поставен в известност за задържането на ищеца със заповед по
ЗМВР и мястото и начина, по който е била извършено задържането, поради което и
именно не е пасивно легитимиран да отговаря за тези вреди.
Сочи
се, че законна лихва се дължи от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване, а не от момента на постановяването на същото.
Направено
е също така искане да се приложи разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ по
следните доводи и съображения:
В
наказателното производство било установява безспорно противоправно поведение на
ищеца М.П., което било единствено основание за започване на наказателната
репресия срещу него. Наличието на такова сочело предпоставките на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ и по-специално, че увреждането било причинено по изключителна вина на
пострадалия и прокуратурата следвала да се освободи от отговорност. При
условията на евентуалност е направено искане да се приеме наличието на предпоставките
по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането.
Предявената
претенция за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди
е оспорена и по размер. Твърди се, че същият бил изключително завишен и
неотговарящ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България и на
съдебната практика по аналогични случаи. Сочи се, че при определяне на неговия размер
следвало да бъде съобразена разумната продължителност на наказателното
производство, след като се отчете фактическата и правна сложност на делото - характера
на обвинението и броят на обвиняемите и пострадалите; факта, че ищецът бил
задържан само за 72 часа; липсата на други мерки за процесуална принуда; както
и обстоятелството, че наказателното производство е приключило още на
досъдебната фаза.
Ответникът
твърди по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, че в досъдебното производство липсвали доказателства за внесена парична
гаранция от ищеца или негов процесуален представител. Самият факт, че е налице
определение на съда не означавал, че на тази дата била внесена сума от ищеца
или негов процесуален представител на досъдебното производство, за да се
претендира от същата и лихва върху нея. Налице са данни /том 1, л.149/ за
внасяне на 19.10.2010 година по сметка на Окръжен съд - Бургас на определена
парична сума, но като парична гаранция за Христо Стоянов Широков и от неговия
пълномощник.
Само за
пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че възраженията на ответника,
намерили място в отговора на исковата молба във връзка с разноските по
наказателното производство не са намерили отражение в настоящия съдебен акт
предвид обстоятелството, че съдът не е сезиран с такава претенция и
по-специално с иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на сторените от
ищеца в наказателното производство разноски. Такава на първо място и по горните
доводи не е докладвана като предявена и в този смисъл съдът е счел, че не е
сезиран с нейното разглеждане. Този извод се налага при съобразяване на изрично
дадените с разпореждане под №4627 от закрито заседание на 10.10.2017 година
указания, както и заявеното по повод на тях от страна на ищеца с нарочната му
писмена молба от 23.10.2017 година.
При
съобразяване на всички така изложено съдът намира, че предявените искови претенции, по повод на които е образувано настоящото
производство, имат своето правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същите са допустими, поради и което не
съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Предявени са от ищеца пред
родово и местно компетентния да ги разгледа и се произнесе по тях съд в
съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ. Съдът счита, че приложените към
исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към настоящия
спор, поради и следва да бъдат приети като такива по делото. Към отговора на
исковата молба е представено от ответната страна писмено доказателство, което
също следва да бъде прието като такова, при съобразяване на обстоятелството, че
приобщаването на същото е било поискано изрично и от ищеца с исковата му молба.
По останалите две направени от ответната страна с отговора на исковата молба
искания, а именно да бъде изискано и приложено нохд №266/2011 година по описа
на Бургаския окръжен съд, както и секретните материали по досъдебното
производство съдът ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание
след изслушване на ищеца, на когото в този смисъл и насока следва да предостави
възможност, както и на самия ответник с цел даване пояснения от негова страна
по относимостта им към предмета на спора. По искането на ищеца, направено в
точка 4-та от исковата молба съдът ще се произнесе също в рамките на откритото
съдебно заседание след неговото прецизиране от тази страна по делото предвид
обстоятелството, че процесуалния закон не познава фигурата на „изискване на
справка“ от правен субект, неучастващ в производството по делото.
По отношение на направеното с исковата молба искане
за ангажиране на гласни доказателства, съдът намира, че същото като основателно
следва да бъде уважено, като бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане
посочените от ищеца двама свидетели. В тази връзка следва да отбележи, че
направените с отговора на исковата молба възражения в тази насока са
неоснователни и не следва да бъдат споделени. Ищецът изрично е посочил какви
точно факти и обстоятелства цели да установи чрез поисканите от него гласни
доказателства.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл.154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с посоченото
по-горе правно основание, в тежест на ищеца е да установи претърпените от него болки и страдания от повдигнатото
му и поддържано незаконно обвинение в извършване на престъпление, тъй като
образуваното наказателно производство е било прекратено, както и настъпилото
влошаване на общия му здравословен статус и психическо състояние, а също и
наличието на причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него
наказателно производство, претърпените страдания и интензитета на стреса,
опозоряването на името и и репутацията му. Установяването на тези факти следва да бъде направено при условията на
пълно и главно доказване. Ответната страна, също при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи всички свои възражения против предявените
искове, включително наведените такива правоизключващи за претендираното
обезщетение, респективно тези досежно неговия размер във връзка с твърдяното
съпричиняване .
Ето защо и по изложените съображения и
на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените М.М.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** против Прокуратурата на Република България с адрес град
София, бул.“Витоша“ №2 искови претенции за осъждане на ответната страна да му
заплати сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната
лихва върху претендирания размер главница от 17.10.2013 година - датата на
постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното производство
до 09.10.2017 година - датата на депозиране на исковата молба в съда в размер
на сумата от 20234.88 лева, както и законната лихва върху претендирания размер
главница от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно
изплащане, а също и сумата от 574.65 лева лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в размер на
законната лихва върху сумата от 2000 лева, определена като мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в този размер за периода от 20.09.2010 година
до 04.07.2013 година, както и сторените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, както и към отговора на същата от страна на ответника писмени доказателства.
ДОПУСКА
до разпит при режим на довеждане двама свидетели на ищцовата страна за
установяване на посочените в исковата молба фактически обстоятелства.
ОБЯВЯВА,
че по направените от
ответната страна с отговора на исковата молба искания, а именно да бъде
изискано и приложено нохд №266/2011 година по описа на Бургаския окръжен съд,
както и секретните материали по досъдебното производство, както и от ищеца с
исковата молба такова, а именно да бъде изискана от „Слънчев бряг“АД справка
дали за 2011 година това дружество има сключен договор с ищеца ще
се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 16.05.2018
година - 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Настоящото определение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се
връчи на страните по делото на посочения от него съдебен адрес за ищеца и на
адреса, посочен в отговора на исковата молба за ответника, като на ищеца по
посочения по-горе начин бъде връчен и препис от отговора на исковата молба,
депозиран от ответната страна и приложението към него .
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: