Решение по дело №3264/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 308
Дата: 15 февруари 2023 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180703264
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 308

гр. Пловдив, 15.02.2023 година

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 3264 по описа за 2022 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63в, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 208 - чл.228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Д. А. срещу Решение № 2086/09.11.2022г., постановено по АНД 202253302051593/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 641550-F638743/15.06.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП- Пловдив, с което на Х.Ж.Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1280.83лева за извършено административно нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл. 102, ал.3 т.1, чл.86 ал.1 и 2 и чл.113 ал.1 и 2 ЗДДС.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Наведени са аргументи, че не са налице сочените от първоинстанционният съд процесуални нарушения, както и че не е нарушен принципа на пропорционалност, като разпоредбата на чл.180, ал.2 от ЗДДС не му противоречи.

 

Ответната страна – Х.Х. се представлява от адв. Й., който оспорва жалбата, представя писмени бележки, в които излага аргументи за потвърждаване решението на РС Пловдив и се претендират разноски за касационната инстанция.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че решението на РС Пловдив като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните за това съображения:

От фактическа страна районен съд е посочил, че НП е издадено въз основа на АУАН №F638743/17.12.2021година, съставен от свидетеля В.В.Д.на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, с който е прието извършено от Х.Ж.Х. нарушение на чл.180 ал.2, вр. чл.102 ал.3 т.1, вр. чл.86 ал.1 и 2 и чл.113 ал.1 и 2 от ЗДДС, обстоятелствата по което са се изразили в това, че като данъчнозадължено лице по ЗДДС, тя не е начислила ДДС в размер на 1280.83лв. по облагаеми доставки на обща стойност 7685,00лв., извършени за данъчен период 01.03.2020г. - 31.03.2020г., през който период не е била регистрирана по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в съответният за това срок, въпреки че е било длъжно. В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от 13.10.2021г., ревизия се установява, че на касационният ответник е извършена проверка за установяване факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката е приключила с Протокол №**********/17.09.2021г. В хода на извършената проверка за периода от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно изготвена справка от органите по приходите е установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към 30.04.2019г.., формиран от дейност по отдаване под наем на недвижими имоти. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. През целия проверяван период и до 31.08.2021г. Х.Ж.Х. поддържа оборот над 50 000лв., включително и към датата на извършената проверка- 17.09.2021г. Предвид това е изготвен акт за регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен на задълженото лице на 29.09.2021 г. Актът за регистрация е обжалван и потвърден с решение № 622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП гр. Пловдив. С уведомително писмо лицето е уведомено, че първият данъчен период по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е следвало да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС, следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание разпоредбите на чл.102, ал.З от ЗДДС. За периода 01.03.2020г. - 31.03.2020г. реализирания оборот от Х.Ж.Х. е в размер на 7685,00лв., формиран от дейност по отдаване под наем на недвижимо имущество. Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал. 2 от закона, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Извършени са плащания по договори за наем: Договор от 05.10.2016г. между Х.Ж.Х. и „Феде Ин Мария 2010" ЕООД, ЕИК ********* относно недвижим имот в с.Ягодово, ул. „Лангица“ №3 с месечен наем в размер на 4500,00лв.; Договор от 01.09.2018г. сключен между Х.Ж.Х. и „Дом за стари хора Свети Д. 2017 ЕООД, ЕИК ********* относно недвижим имот в с.Калековец с месечен наем в размер на 3500,00лв. През м.01.2020г. плащанията от наемателите по горните два договора са извършени по банков път. За получените плащания същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 1280,83лв. за извършените от него облагаеми доставки за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2020г., като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за получените наемни плащания и на основание чл. 125 от ЗДДС да отрази този документ в дневника за продажби и справката декларация за месец 04.2021г.,. Справка-декларация и дневника за продажби е следвало да се подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период: до 14.04.2021г. (включително). Прието е, че нарушението е извършено на 15.04.2021г. в гр. Пловдив. За да отмени процесното НП районният съд е приел, че обективно се проявяват всички признаци за сътавомерно нарушение по чл.180, ал.2, вр. чл. 102, ал.3 ЗДДС, както и че правилно е приложена санкционната разпоредба, но съществено са констатирани съществени нарушения на проведеното административно- наказателно производство, обуславящи незаконосъобразност на правораздавателния акт. Позовал се е на обстоятелства, сочещи на нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗАНН относно връчване на покана за съставяне на АУАН, както и на изтичане на тримесечният срок по чл.34 ЗАНН за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя на административното нарушение. Позовал се на изясненото обстоятелство, че времето на  откриване на нарушителя е датата 25.08.2021г., а не посочената от органите по приходите дата 17.09.2021година. Изложил подробни съображения и за спазване на принципа на пропорционалност на наложената санкция.

При преценката относно изложените касационни основания, съдът счита, че решението на първоинстанционният съд е правилно.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на посочените нарушения. На първо място няма спор по фактическата обстановка и няма как да се приеме, че с поведението си Х.Х. не е осъществила нарушението за което е ангажирана отговорността и.

По отношение на това дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция се солидаризира с първоинстанционния съд. Същият е изложил подробни мотиви за това защо са налице обстоятелства, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице на осн. чл.40 ал.2 ЗАНН с връчване по електронен път на покана за съставяне на АУАН. Действително следва да се посочи, че ЗАНН не предвижда идентичен способ с този по ДОПК за връчване на покани. Такава идентичност липсва и в НПК, поради което изведените изводи в този смисъл от първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Изводът не се променя от доказването на получаване на съобщението и активирането му. Следва да се отчита и обстоятелството, че в отправената покана № Р-16001621005743-999-002/08.12.2021г. дори не се сочат периодите за които ще бъдат съставяни АУАН или броят на АУАН, които ще бъдат съставени. Не се и сочи конкретна дата, за която се кани лицето, а се сочи в 7 дневен срок от получаване от 09.00 до 17.30 часа и мястото, където следва да се яви лицето, до което е отправена поканата. Това съдържание не е достатъчно да се охрани правото на защита на лицето, дори и да се тълкуват разширително законовите разпоредби и да се прецени, че поканата е законосъобразна /макар това да не е така/. На следващо място дори и всички тези обстоятелства да бъдат пренебрегнати би се установило, че АУАН е съставен след изтичане на този седмодневен срок, като е безспорно, че за дата 17.12.2021г. липсва покана. Всички тези факти няма как да не доведат до извод за нарушено право на защита.

На следващо място неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че не е изтекъл срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Обстоятелството, че на 17.09.2021 г. е съставен протокол № **********, с който е прието че са налице данни за осъществени административни нарушения не изключва по никакъв начин доказателствата по делото, че Х.Х. е предоставила изискваните документи на дата преди 17.09.2021 г. Именно от този момент и за органите на ТД на НАП Пловдив е било обективно възможно да станат известни нарушенията. Приемането на по-късен момент за това и то обвързвайки го с действия на самата администрация създава правна несигурност, тъй като по този начин отлагайки необосновано във времето извършването на действия по съставяне на протокол би се създала възможност за съставяне на АУАН извън предвидените от закона срокове, като само и единствено от желанието на администрацията биха възникнали основанията за начало на давностните срокове. Подобно разрешение противоречи на принципа на правовата държава и няма как да бъде споделено от настоящата инстанция. Ето защо и с оглед доказателствата по делото, няма как да се направи извод противен на този, който е изградил първоинстанционния съд. Според настоящата инстанция давностният 3 месечен срок за съставяне на АУАН е изтекъл, като липсват основания да се приеме, че същият е започнал да тече едва при съставянето на сочения по-горе протокол на 17.09.2021 г.

Констатираните нарушения са достатъчни за изграждане на извод, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено.

Независимо от това за пълнота, настоящата инстанция счита, че е основателно възражението за липса на нарушение на принципа на пропорционалст. Следва да се има предвид, че санкцията уредена в чл.180, ал.2 от ЗДДС е законоустановена, като не се явява такава, която да нарушава сочения принцип. Освен това не се споделят изложените аргументи за неприложимост на привилегията на чл.180, ал.3 от ЗДДС за нарушения на чл.180, ал.2 от ЗДДС. В този смисъл е налице изобилна съдебна практика. Независимо от това, при констатираните съществени процесуални нарушения, издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Достигайки до този извод, първоинстанционния съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски в производството се дължат на касационния ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

По изложените мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив ХХIII състав

Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2086/09.11.2022г., постановено по АНД 20225330205159/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив 17 н.с..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ......................................

ЧЛЕНОВЕ :         1. .......................................

                             2. .......................................