Решение по дело №163/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ди-М-Груп“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, ап.20, представлявано от управителя Р. Д. С., заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Н. Д. от БАК, с посочен съдебен адрес в [населено място], [улица], офис-1 против Решение № 1256/14.12.2023г. постановено по НАХД № 3758/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № НП-1579/02.06.2023г. на заместник кмет на Община-Бургас, с което за нарушение на чл.56, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗУТ във вр. чл.1, ал.2 НПОТДОДЕГОТОБ и на основание чл.53 вр. чл.27 от ЗАНН вр. чл.239, ал.1, т.6 и чл.237, ал.2, т.7 от ЗУТ, на касатора е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, доколкото разпоредбата на чл.47, ал.2, вр.чл.47, ал.1 от ЗАНН предвижда, че кмета на общината може да възложи правата си само ако това е предвидено в специалния закон, а в конкретния случай в нормата на специалния закон и по-конкретно чл.237, ал.2, т.7 от ЗУТ не допуска кмета на общината да възлага това свое правомощие на друго длъжностно лице. Счита позоваването от въззивния съд на разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ за неправилно, доколкото посочената разпоредба е неприложима по аналогия в настоящото производство. Поддържа се и че НП не съдържа реквизитите по чл.57 ЗАНН доколкото липсва яснота кога са поставени преместваемите обекти-маси, столове и хладилна витрина.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателното постановление.

В съдебно заседание се явява процесуалният представител по пълномощие за касатора, който поддържа жалбата на заявените основания.

Ответникът по касация, редовно уведомен за с.з. не изпраща представител. Не е взето становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Видно от събраните по делото доказателства дружеството - касатор е санкционирано за това, че при извършена на 03.04.2023г. проверка на търговски обект - павилион „Гъбката“, находящ се в Приморски парк в [населено място], който е стопанисван от „Ди-М-Груп” ООД е било установено пред павилиона 6 броя преместваеми обекта, представляващи както следва: 2бр. маси с по 2 седящи места и 4 бр. маси тип-щъркел на площ около 15кв.м, както и 1 бр. витрина. Констатирано е, че описаните преместваеми обекти са били ситуирани около търговския обект и върху имот общинска собственост - УПИ-I, кв.1, ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], но за тяхното поставяне липсвало издадено разрешение от Община Бургас. При тези установявания е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление, с което на дружеството за нарушение на чл.56, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗУТ във вр. чл.1, ал.2 НПОТДОДЕГОТОБ и на основание чл.53 вр. чл.27 от ЗАНН вр. чл.239, ал.1, т.6 и чл.237, ал.2, т.7 от ЗУТ, на касатора е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Съгласно решаващите мотиви на обжалваното решение, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е намерил, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на касатора за установеното нарушение. Прието е, че в случая наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 3176/26.11.2014г., с която кметът е упълномощил зам. Кмета на Община Бургас да издава наказателни постановления по ЗУТ, като тази компетентност се обуславя и от разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ Прието е за установено от събраните по делото доказателства и безспорно между страните, че установените обекти са преместваеми такива по см. §5, т.80 от ДР на ЗУТ и са поставени без разрешение от касатора в имот-общинска собственост, като за поставянето им липсва разрешение от общината, поради което и е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно и за него не се констатират сочените от касатора отменителни основания.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Неоснователно е възражението в жалбата, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, тъй като специалният закон не допуска за нарушение на разпоредбата на чл.237, ал.2, т.7 ЗУТ наказателно постановление да бъде издадено от орган различен от кмета на общината. Доколкото разпоредбата на пар.1, ал.3 от ДР на ЗУТ изрично предвижда, че кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската/районната администрация/ и това е сторено с нарочна заповед № № 3176/26.11.2014г., с която кметът е упълномощил зам. Кмета на Община Бургас да издава наказателни постановления по ЗУТ, то оспореното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган, както правилно е прието в обжалваното решение.

Неоснователно е възражението за липсата на реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление, тъй като не било установено към кой момент са били поставени преместваемите обекти. Доколкото по делото е установено, че към датата на проверката пред търговския павилион са били поставени описаните преместваеми обекти-маси, столове и хладилна витрина, които съгласно фискалния бон са обслужвали клиенти на търговския обект и за които към датата на проверката не е имало издадено надлежно разрешение, то фактическият състав на нарушението е безспорно установен, а материалният закон е правилно приложен с наказателното постановление. В конкретния случай нарушението е установено към датата на проверката, поради което са ирелевантни съжденията колко време преди проверката са били поставени преместваемите обекти и други въпроси относно метеорологичните влияния в предходни периоди и пр..

С оглед изложеното и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението то следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1256/14.12.2023г. постановено по НАХД № 3758/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.