Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../14.08.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16317 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Производството е образувано по иск на А.А.И., ЕГН: **********,***,
чрез своя процесуален представител адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от: дифузна травма на главния мозък,
без открита вътречерепна травма; счупване на носни кости; мозъчно сътресение;
раЗ.ъсно-контузна рана на челото. Уврежданията настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 04.09.2014 г. около 07:10 часа по път III- 208, км 42, между гр.
Дългопол и с. Комунари. Ищецът пътувал на задната седалка на лек автомобил „Форд
Фиеста“ с ДК № ******. Водачът на лекия автомобил нарушил правилата за движение
по пътищата, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно
движещия се т. а. „Ман ТГС 18.440 БЛС”, управляван от Н. Д.. За автомобила „Форд
Фиеста“ с ДК № ****** била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. Поради това А.И. предявява искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) за следните суми: 1/ 100
000,00 лева, – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 04.09.2014г. до
окончателното й изплащане; 2/ 5 289,99
лева - застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху сумата
от 04.09.2014 г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, не оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по отношение
на процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП. Оспорва наличието
на виновно и противоправно поведение на застрахования водач на лекия автомобил.
Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че З. „Л.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Форд
Фиеста“ с ДК № ******.
От събраните по делото доказателства (констативния
протокол за ПТП; приетото и неоспорено заключение на автотехническата
експертиза и показанията на свидетеля Ю.С.А.) се установява, че на 04.09.2014
г. по път III-
208, км 42, в посока от гр. Айтос към гр. Дългопол, се движел лек
автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ******. В него (на задната седалка в дясно)
пътувал ищецът. Автомобилът се движел със скорост от около 60 км/ч. Пътят бил
асфалтов, двупосочен и разделен с единична непрекъсната осева линия. По пътя не
е имало неравности и дупки, а видимостта била добра. В противоположната лента
се движел товарен автомобил „МАН“ с рег. № *******с прикачено към него
полуремарке. На завой преди тунела водачът на лекия автомобил - Ю.С.А., натиснал спирачките, вследствие на
което автомобилът поднесъл, навлязъл в платното за насрещно движение и се
ударил челно в товарния автомобил. Вещото лице е категорично, че причина за
възникване на ПТП е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил Форд
Фиеста спрямо пътната обстановка.
От заключението на вещото лице д-р Х.М., се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получил една травма в дясната челно-базална област на главата.
Тази травма е причинена от удар на главата в твърд предмет от интериора на
автомобила. В резултат на удара, А.И. е получил следните увреждания: контузия
на мозъка (средно тежка степен); многофрагментна фрактура на челната кост с
голяма дислокация на фрагментите; фрактура на черепната основа в областта на
предна и средна черепна ямка; фрактура на горната челюст; фрактура на пода на
двете орбити; фрактура на носните кости с раздробяване;
фрактура на скулната кост вдясно; навлизане на атмосферен въздух във
вътречерепното пространство. Получената черепно-мозъчна травма е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Първоначално ищецът бил
лекуван в болница за период от 9 дни. След това е проведено повторно лечение в
периода 26.09.-06.10.2014 г., когато е извършено оперативно възстановяване на
черепния дефект с титаниева мрежа и пластика на твърдата мозъчна обвивка. Към
момента ищецът все още не се е възстановил от получената травма. За лечението
на получените от процесното ПТП травми, ищецът е направил разходи в размер на
общо 5 289,99 лева. Получената от ищеца травма е причинена от удар на
главата в твърд предмет от интериора на автомобила. В случай че А.И. е бил с
поставен предпазен колан, той не би получил такава високо енергийна травма в
лицево-челната област на главата.
От събраните по делото показания на свидетелката Й.С.А.се установява, че в
резултат на ПТП ищецът е имал нужда от помощ при обслужването си за период от
около 3 месеца, през който грижите за него били извършвани от свидетелката. Й. А.придружавала
ищеца при престоя му в болницата и му помагала, тъй като той не можел сам да се
храни и да се обслужва. За период от около 3 месеца ищецът е чувствал болки в
главата и е повръщал. След катастрофата станал по-нервен и изпитвал срам от
белезите, които му останали. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за
спора обстоятелства.
По исковете с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
По делото е безспорно установено, че З. „Л.И.“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Форд
Фиеста“ с ДК № ******.
Съдът установи също, че процесното
ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“- Ю.С.А.. Той е управлявал автомобила със скорост, несъобразена с атмосферните
условия и състоянието на пътя. По този начин Юлиан А. е нарушил вмененото му от
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП задължение да контролира непрекъснато превозното
средство и да го управлява със скорост, съобразена с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Ето защо поведението на водача
на лекия автомобил „Форд Фиеста“- Ю.С.А., освен виновно е и
противоправно.
След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.),
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач имуществени и неимуществени вреди.
По иска за обезщетяване на
причинените от ПТП неимуществени вреди :
От приетата по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, съдът установи, че в
резултат на ПТП ищецът е търпял неимуществени вреди. Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на
ВС и отчете силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния
и възстановителен период, който все още не е приключил; необходимостта ищецът
да се обслужва сам за период от около 3 месеца; възрастта му към датата на
ПТП – 27 г.; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП
и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на А.И., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза на сумата от 60 000,00 лева.
По иска за обезщетяване на
причинените от ПТП имуществени вреди :
Съдът установи, че всички извършени от ищеца разходи са били необходими за
лечението на причинените от процесното ПТП увреждания, т.е. тези разходи са в
причинна връЗ.а с реализираното ПТП. Ето защо искът за обезщетяване на
имуществените вреди е основателен и следва да бъде уважен. На основание чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ответникът дължи лихва върху сумата, считано от датата на
непозволеното увреждане – 04.09.2014 г., до окончателното плащане.
По възраженията за съпричиняване:
Възраженията
за съпричиняване на вредоносния резултат, касаят пътуване на ищеца без поставен обезопасителен
колан. Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на доказани
в процеса действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Съдът
установи, че ищецът е пътувал в лекия автомобил без да ползва обезопасителен
колан. Ако бе ползвал такъв, той не би получил толкова високо енергийна травма,
какъвто извод прави вещото лице по СМЕ. Ето защо съдът приема, че увреденият
обективно с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
При
преценката на това какъв е конкретният принос на делинквента и пострадалия за
осъществяване на деликта, съдът съобрази поведението на всяка една от страните.
С оглед на това съдът приема, че поведението на ищеца е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат, като съпричиняването е от 1/4. Ето защо
от застрахователното обезщетение следва също да се приспадне 1/4.
Предвид изложеното, определеното обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде намалено с определения размер на съпричиняване, т.е. с 15 000
лева. Ето защо искът е основателен до размера от 45 000,00 лева, до който
следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014 г. до
окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 45 000,00 лева до пълният
предявен размер от 100 000,00 лева следва да се отхвърли.
По същите съображения, обезщетението
за имуществени вреди също следва да бъде намалено с определения размер на
съпричиняване, т.е. с 1 322,50 лева. Ето защо искът е основателен до размера от
3 967,49 лева, до който следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано
от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 3 967,49
лева до пълният предявен размер от 5
289,99 лева искът следва
да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е бил освободен от внасяне на държавна такса. Той е направил разноски за
депозити за вещи лица в размер на 350 лева. Ето защо на А.И. следва да се
присъдят разноски за производството съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 162,78 лева.
Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат В.Н., който има право на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, което
възлиза на 3 688,70 лева. Ответникът следва да бъде осъден
да плати сумата съразмерно на уважената част от исковете, а именно - 1 715,51
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски. Той
е направил такива в размер на 250,00 лева за експертизи, от които съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът дължи 133,73 лева. З. „Л.И.“ АД е бил
защитаван от юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. - ДВ бр. 8 от
2017 г.) във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, приложими като действащи
процесуалноправни норми към датата на постановяване на настоящото решение
(така: Определение № 96 от 25.04.2017 г. по гр. д. № 50292/2016 г., г. к., І г.
о. на ВКС), ищецът следва да бъде осъден да заплати 100,00 лева възнаграждение
за юрисконсулт.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски
градски съд разноски за държавна такса, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 1 958,70 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на А.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:*** – адв. В.Н., както следва:
1/ на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) сумата от 45 000,00 лева– застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от контузия на мозъка (средно
тежка степен); многофрагментна фрактура на челната кост с голяма дислокация на
фрагментите; фрактура на черепната основа в областта на предна и средна черепна
ямка; фрактура на горната челюст; фрактура на пода на двете орбити; фрактура на
носните кости с раздробяване; фрактура на скулната кост вдясно; навлизане на
атмосферен въздух във вътречерепното пространство, получени в резултат на ПТП от 04.09.2014
г., настъпило на път III- 208, км 42, между гр. Дългопол и с. Комунари, в
посока от гр. Айтос към гр. Дългопол, по причина на противоправното поведение
на Ю.С.А. - водач на л.а. автомобил „Форд Фиеста“ с ДК № ******, ведно със законната лихва от 04.09.2014г.
до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
за разликата над сумата от 45 000,00 лева до пълния предявен размер от 1000
000 лв.;
2/ на основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) сумата от 3 967,49 лева - застрахователно обезщетение
за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на
увреждания, получени в резултат на ПТП от 04.09.2014г., настъпило на път III- 208, км 42, между
гр. Дългопол и с. Комунари, в посока от гр. Айтос към гр. Дългопол, по причина
на противоправното поведение на Ю.С.А. - водач на л.а. автомобил „Форд Фиеста“
с ДК № ******, ведно със законната лихва от 04.09.2014г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над сумата от 3
967,49 лева до пълния предявен размер от 5 289,99 лева.
3/ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 162,78 лева – разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК
*******, да
заплати на адв. В.Н. - САК, със съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1 715,51 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН: **********, да заплати
на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 233,73 лева – разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.ИНС“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 958,70,00
лева - разноски за
държавна такса съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: