№ 371
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502356 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решението № 2986 от 21 април 2020г. по гр. д. № 9658/2011г.
Софийски градски съд, І ГО, 1 състав е отхвърлил предявените от К. Й. Б.,
действаща чрез настойника си С. Й. Б. - А. против „Втора специализирана
акушеро – гинекологична болница за активно лечение - Шейново” ЕАД
осъдителни искове за сумата за сумата 80 000 лв., частично от 250 000 лв., на
основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането; за сумата 50 990.64лв. на основание чл.86 ЗЗД,
представляваща лихва за забава върху обезщетение за неимуществени вреди
за периода 02.08.2006г. до подаване на исковата молба; за сумата 172 676.09
лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането; за сумата по 2 500 лв. месечно, платима периодично и
пожизнено, считано от м.08.2011г. на основание чл.49 ЗЗД вр. чл.51, ал.3 ЗЗД,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лекарства, полагане на грижи чрез чужда помощ, закупуване на санитарни
материали, рехабилитация и изследвания, както и пропуснати ползи от
невъзможността да полага труд и получава трудово възнаграждение; осъдил
ищцата, действаща чрез настойника си, да заплати на ответника, разноски по
делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК от 19 262.50 лв.
К. Й. Б., представлявана от настойника си, е подала чрез
1
представителя си по пълномощие въззивна жалба срещу решението по гр. д.
№ 9658/2011г. на Софийски градски съд, ГО, 1 състав. С оплаквания, че
решението е неправилно, концентрирани върху несъобразяване с
обстоятелствената част на исковата молба и със събраните по делото
доказателства, както и необсъждане на заключението на съдебно-
медицинската експертиза, в това число уточнението на вещото лице в
съдебно заседание, че „при навременна и адекватна реакция сегашното
състояние на пациентката би могло да бъде предотвратено“, чиято липса
съставлява противоправно поведение, се иска отмяната му и уважаване на
предявените искове.
Ответникът „Втора специализирана акушеро-гинекологична болница
за активно лечение – Шейново“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с
който същата е оспорена. Релевирани са и доводи, че съдът се е произнесъл
по предмета на спора и такива, че по делото не е доказана твърдяната
лекарска грешка.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел в
решаващите си мотиви, че за деянието на д-р И. А., което е в основането на
иска, образуваното наказателно производство е било прекратено поради
изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по повдигнатото му
обвинението, но е налице произнасяне на наказателния съд по гражданския
иск за неимуществени вреди, който е бил отхвърлен поради това, че не
покрива елементите на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Зачитайки в
тази част присъдата, оставена в сила от ВКС, първоинстанционният съд е
приел още, че след като е отречена деликтната отговорност към ищцата на д-р
А. за неимуществени вреди, не е възникнала и гаранционно – обезпечителната
отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД за същите вреди като възложител на
работата, въпреки че той не е адресат на силата на пресъдено нещо, а
доколкото имуществените вреди, които не са били предмет на гражданския
иск, се твърди да са претърпени от същото деяние и след като със СПН в
отношенията между ищцата и И. А. то не е признато за съставомерно по чл.
45 ЗЗД и по тези искове не е налице основание за ангажиране на
отговорността по чл. 49 ЗЗД. Доводът, релевиран за първи път в писмената
защита, че поради участие в операцията и на други медицински лица,
отхвърлянето на гражданския иск не изключва отговорността на ответника,
2
съдът е счел за неоснователен като противоречащ на въведените в исковата
молба фактически обстоятелства, според които отговорността на ответника
следва да се ангажира поради действията единствено на д-р И. А.. Срещу този
правен извод на съда е концентрирана защитата на жалбоподателката във
въззивната й жалба – тя поддържа, че в исковата молба е записано, че
операцията е извършена от екип от лекари, включващ д-р А. като
анестезиолог, на чиято отговорност само е акцентирано, и д-р К., като се
подразбира се в екипа са включени и други медицински лица, без да може да
се уточни кой конкретно и в каква степен е допринесъл за причиняване на
увреждането при категорично установено, че е постъпила в болницата –
ответник за раждане, а е изписана в тежко състояние.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269
ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на
обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен резултат от рещаващата си
дейност счита същото за правилно по следните съображения :
Предявени са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
ведно със законната лихва, вкл. и акумулирана за периода от датата на
твърдяния деликт до подаване на исковата молба. Иска се ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника поради следните
обстоятелства:
На 02.08.2006г. ищцата била приета в АГ Болница „Шейново” за
раждане бременна в деветия месец и в същия ден било предприето
оперативно израждане чрез Цезарово сечение при оператор д-р К. и
анестезиолог д-р И. Н. А.. Операцията била проведена при приложена
спинална анестезия от д-р А., в хода на която, поради повишаване на
спиналния блок, настъпили усложнения, довели до трайно увреждане на
здравето й. Причинена й била постхипоксична енцефалопатия, съставляваща
продължително разстройство на съзнанието и квадрипирамиден синдром,
криещ риск от самонараняване и травматизъм, който в съвкупност с
органичното разстройство на личността причинил общо постоянно
разстройство на здравето, опасно за живота. Уврежданията й били причинени
3
от действията на анестезиолога д-р А., който при започнало раждане не
отложил прилагането на спиналната анестезия за няколко минути, въпреки
развилото се усложнение-повишаване на спиналния блок и наличието на
оплаквания на ищцата от задух поради спадане на кръвното налягане,
започнало още при почистване на коремната стена, не е преминал към
интубационна наркоза за контролиране на дихателния процес и
кръвообращението и след изваждане на плода провел мероприятия,
несъобразени със състоянието й, чрез използване на медикамент „Тиопентал”
при интубацията, което било противопоказно при развилото се ниско кръвно
налягане. Поддържа, че тези действия са израз на немарливо отношение към
правилата, установени за безопасно извършване на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност и са извършени с
професионална непредпазливост. За виновно извършеното деяние, от което са
й причинени вреди, на делинквента д-р А. – служител на ответната болница,
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 134, ал. 1, алт. 1 вр. чл.
128, ал. 2, предл. 1 и 9 вр. ал. 1 НК и било образувано и съдебно наказателно
производство, в което бил приет за съвместно разглеждане и граждански иск
срещу извършителя. От причиненото й увреждане се твърди, че ищцата е
изпаднала в състояние на тежък когнитивен дефицит и задълбочаващ се
апатико-абуличен синдром, със силно занижени паметови възможности,
касаещи както репродукционната, така и фиксационната памет, забавен и
неритмичен мисловен процес, липса на концентрация върху поставените
задачи, без възможности за планиране и избор на подходяща стратегия за
справяне в актуална битова ситуация, липса на елементарна ориентация,
изискваща непрекъсната подкрепа и контрол. Напълно неспособна е да се
справя сама с елементарни задачи, има нужда от постоянна чужда помощ,
поставена е в пълна невъзможност да полага труд. В резултат на неправилна
анестезия не била в състояние и да се грижи и да изпитва майчинска радост
при отглеждането на родената си при операцията дъщеря, не разпознава
близките си и не е способна да осъществява социални контакти. Поради
състоянието си и неспособността да разбира свойството и значението на
постъпките си била поставена под пълно запрещение, стигнало се и до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака й, който бил прекратен с
развод. Претендира заплащане с частичен иск на неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деликта, както и заплащането на
4
обезщетения за имуществени вреди – претърпяни загуби (разходи) и
пропуснати ползи, със законната лихва от датата на исковата молба, както и
такива за бъдещ период с лихва, считано от края на текущия месец до
плащането.
В отговора на исковата молба ответникът е предприел защита срещу
исковете и с правоизключващи отговорността си възражения, че при
операцията, в предмета на делото, не са допуснати грешки и отклонения от
добрата медицинска практика и стандарт, които са и в предмета на
въззивното производство.
След възобновяване на производството след спирането му (поискано
изрично и от ищцата) до приключването на НОХД № 12981/2009г. на СРС,
НК, 106 състав, ответникът е предприел процесуална защита срещу исковете,
изразяваща се в позоваване на чл. 300 ГПК, а и на отвод за пресъдено нещо
по отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
основан на деликт, приет за недоказан от наказателния съд, като в първото по
делото съдебно заседание към отвода си е включил и исковете за заплащане
на имуществени вреди. Ищцата, чрез представителя си по пълномощие, е
оспорила доводите на ответника, основани на отхвърлянето на предявения
граждански иск в наказателното производство. В писмената си защита,
депозирана в първоинстанционното производство, е развила доводи, че
произнасянето на наказателния съд по гражданския иск не е основание за
изключване на отговорността на болницата – ответник, тъй като тя не твърди
кое точно лице от медицинския екип, извършил секциото, е проявил
небрежност и не е констатирал своевременно опасността за живота и здравето
й.
За да се произнесе по спора в рамките на правомощията си, с оглед и
доводите, релевирани в срока за въззивно обжалване и насрещните доводи в
отговора на въззивната жалба, въззивният съд взе предвид следното :
Постъпването на ищцата в ответната болница и извършването на
02.08.2006г. на операция по израждане чрез „Цезарово сечение”, осъществена
от д-р К. с участието на анестезиолога д-р И. А., не е спорно между страните
и на настоящия етап от производството. Установено е чрез събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. Щ., - чийто показания като служител на
5
ответника и свидетелстваща за собственото си участие в процесната операция
като анестезиологична акушерка, подлежат на преценка по реда на чл. 172
ГПК, - че след поставянето на локален анестетик в зона на гръбначния стълб
от страна на анестезиолога, по време на операцията на ищцата били
регистрирани симптоми на покачване на спиналния блок – затруднено
дишане, спадане на кръвното налягане, тогава венозно били приложени
медикаменти, поставена била и кислородна маска на пациентката (по-точно
амбу балон според заключението но СМЕ), след липса на подобрение на
показателите й, регистрирани на мониторния контрол, се извършила
интубация, която не станала с първата тръба и се извършила с втора тръба с
водач, а след приключване на операцията ищцата не проявила признаци на
събуждане, останала като в коматозно състояние, за което бил извикан и
консултант невролог. Доказателствената стойност на показанията се
преценява само откъм посочените в тях факти, не е относно изразените в тях
мнения, които не се ползват с такава стойност. В случая, с оглед качеството
на св.Щ. на служител на ответника, участвал в процесната оперативна
интервенция, извършена под анестезия, при която се поддържа, че е
причинено непозволено увреждане, те се анализират и заедно с всички други
данни по делото, като се има предвид възможната й заинтересованост (чл.
172 ГПК). При тази преценка на свидетелските показания съдът формира
вътрешно убеждение за това кои факти са доказани въз основа на показанията
и в настоящия казус въз основа на обсъдените свидетелски показания прие за
установени посочените по-горе факти, чрез които се дава обща рамка на
случилото се по време на операцията, поставена в основанието на исковете.
На такава преценка съдът подложи и показанията на св. Б. – майка на ищцата,
които също предвид възможната й заинтересованост се съпоставят с всички
други данни по делото. От тях е установено, че ищцата, преди да постъпи в
болницата, е била в добро здравословно състояние и реализирана в
професионален план, завършила е и няколко висши образования, а
състоянието й след операцията изисквало постоянна грижа от друг човек, вкл.
за обслужване на физиологичните й нужди и битово, като Катя не си
спомняла дори дали има дете и не го разпознавала.
Съгласно заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска експертиза, уточнено в съдебно заседание, изготвено и
6
въз основа на данни от приключилото наказателно производство, в резултат
на нарушеното кръвоснабдяване на мозъка при ищцата е настъпила тежка
психоорганична симптоматика - тежки когнитивни, мисловни и емоционално
– волеви разстройства от органичен тип в границите на глобарен дементен
синдром без обратно развитие, с данни за пълен личностов разпад, довели до
тежка лична и социална дезадаптация с тенденция за влошаване на висшите
корови мозъчни функции, с диагноза дементен синдром от глобарен тип,
тежко органично разстойство на личността, с неврологична симптоматика –
лек квадрипирамиден синдром, по-изразен вляво. При психодиагностичното
изследване е установен, както е уточнено и в съдебно заседание, пълен регрес
на психично ниво, което сочи на атрофия в мозъчната кора, като липсва
комбинативност в мисленето, този процес е тежко снижен, ищцата или не
отговаря или отговорът й е само с „да“ или „не“, налице е тежко увреждане и
на памет, интелект, внимание. Посочената симптоматика е в резултат от
получената постхипоксична енцефалопатия, развилия се мозъчен оток и
настъпилите необратими увреждания на мозъчната кора от кислородния глад.
Вещите лица са формирали извод, че тежкото увредено психично състояние е
в пряка причинно-следствена връзка с извършеното родоразрешение от
02.08.2006г. и включващите се действия на екипите анестезия и активно
лечение. Установява се още от заключението, че е документирано -
класифицирано, че приемът на ищцата е бил по спешност и оперативната
интервенция е извършена по спешност, което поначало е с по-висок риск от
възникване на усложнения, като в случая експертите са формирали извод, че
анестезиологичната техника, в това число избор на локален анестетик –
Маркаин 0,5 %, е правилно подбрана, а действията за предотвратяване на
подозираното усложнение – висок спинален блок, адекватни и съобразени с
медицинската наука и практика, включващи и обдишване с амбу балон и след
това и интубация с 100 % кислород. В заключението е направено
предположение, че постхипоксичната енцефалопатия вероятно се дължи на
покачване на спиналния блок (или още спинална анестезия), предизвикан от
спиналната анестезия, което е предвидимо (по-скоро очаквано) усложнение
(когато се блокира нервната проводимост на места, по-високи от желаните) и
може да бъде причинено от различни фактори, и за да настъпи в случая
мозъчна хипоксия (липса на кислород към мозъка), довела до загуба на
съзнанието и сърдечен арест, може да се допусне, че мозъкът на пациентката
7
е останал без кислород за повече от 3 минути, без да може да се установи
точно кога (както е уточнено в съдебно заседание), но това е станало, пак
според уточнението на вещото лице, в диапазона минути след апликацията на
анестетика и преди интубацията, като съмнение възниква за своевременност
на действията по анестезия. Уточнено е още, че към 2006г. не са утвърдени
общи правила за добра медицинска практика по анестезия и интензивно
лечение, а в действащия към онзи момент медицински стандарт не са описани
детайлно необходимите действия при всяко усложнение, а е дадена само
обща рамка на дейностите в тази специалност. В съдебно заседание, при
приемане на заключението, специалистът по анестезиология и интензивно
лечение, участвал в изготвянето му, е посочил, че по негово мнение „при
навременна и адекватна реакция сегашното състояние на пациентката би
могло да бъде предотвратено“; пояснил е още, че не може категорично да се
установи дали проявените симптоми при ищцата са резултат от други
фактори извън покачване на нивото на спиналния болк, напр. поради
амниотична емболия, обсъждана в заключението, като последното се
установява патоанатомично при загинали пациенти, а не чрез образни
изследвания; вещото лице е посочило още, че има противоречиви данни кога
е регистрирано липса на дишане – дали преди или след изваждане на бебето,
изродено с добри жизнени показатели.
От приложеното наказателно производство, до приключването на
което е било спряно настоящото производство (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК), е
установено по делото, че с първоинстанционната присъда от 07.02.2013г. д-р
И. А. е бил признат за виновен в това, че на 02.08.2006г., в родилната зала,
като лекар-анестезиолог е причинил по непредпазливост тежки телесни
повреди на К.Б.-постхипоксична енцефалопатия, довела до тежка дементна
симптоматика от глобарен тип с пълен личностов разпад и грубо неадекватно
поведение, квадрипирамиден синдром, с опасност от наранявания и
травматизъм, осъществяващи признаците на продължително разстройство на
съзнанието и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота,
поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност -
упражняване на медицинска професия-лекар-анестезиолог, представляваща
източник на повишена опасност, като нарушил разпоредбите на чл.79 и чл. 80
от Закона за здравето; правилата за добрата медицинска практика, приети и
8
утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина; чл.6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения; чл. 5, т. 4 ЗСОЛ – БЛС и ССБ, както и задълженията, посочени в
длъжностната му характеристика за длъжността „анестезиолог”,
съставляващо престъпление по чл.134, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 128, ал. 2, пр. 1 и пр.
9, вр. ал.1 НК. На основание чл.78а НК подсъдимият е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“,
постановено е и лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок
от 2 години. С присъдата е уважен частично и предявеният от пострадалата
граждански иск по чл. 45 ЗЗД, като подсъдимият е бил осъден да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., а искът отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв.
С присъда от 06.01.2014г. по ВНОХД № 5190/2013г. по описа на
СГС, НО, 13 въззивен състав, присъдата на първоинстанционния съд е била
отменена изцяло и е постановена нова, с която подсъдимият А. е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за посоченото
престъпление, както и изцяло е бил отхвърлен гражданският иск на К.Б. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв.
С решение № 137/28.04.2014г. по н. д. №245/2014г. по описа на ВКС
присъдата на въззивния съд от 06.01.2014г. и на първоинстанционния съд от
07.02.2013г. на СРС са отменени в наказателните им части и на основание чл.
24, ал. 1, т. 3 НПК наказателното производство, водено срещу И. Н. А., е
прекратено - поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
По отношение на гражданския иск присъдата на въззивния съд е оставена в
сила, тъй като ВКС (мнозинството от състава на касационната инстанция) е
приел, че материалният закон е приложен правилно въз основа на
установените фактически положения – гражданският иск правилно е
отхвърлен поради липса на деликт – няма основание да се приеме, че
подсъдимият е допуснал нарушения на вменените му правила за поведение и
на добрата медицинска практика, които да са в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат-установената при пострадалата тежка
телесна повреда.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно
9
основание чл. 49 ЗЗД ищецът следва да докаже по безспорен начин
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение
на служител на ответника (лице, на което е възложена работа) при или по
повод изпълнението на работата, без да е необходимо да е нарушена
конкретна правна норма, а е достатъчно да се нарушено общото правило да не
се вреди другиму; претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между тях
(чл. 154, ал. 1 ГПК). Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не
дължи да доказва, че поведението на служител на ответника е виновно.
Отговорността на възложителя на работата възниква и тогава, когато не е
установено или не е възможно да се установи кой конкретно служител (лице,
на което е възложена работата) е извършил непозволеното увреждане.
Предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на
отговорността - се доказват, както се посочи, от ищеца, а делинквентът
(носещият гаранционно-обезпечителна отговорност) може да обори
презумпцията за вина с обратно доказване, за да обори субективното
основание за отговорността, което се презумира, - ако се установи
причиняването на вреда, то законът заключава, че лицето-причинител е
действало и виновно.
Претендираната в процеса отговорност е за нарушение на основния
принцип в хуманната медицина „да не се вреди на пациента“, специфичен
израз на общия принцип „да не се вреди другиму“, прогласен в чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 79 (ред. до ДВ, бр. 102 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) от
Закона за здравето, медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологии. Правото на медицинска помощ се осъществява при
прилагането на основни принципи, измежду които своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ (чл. 81, ал. 2, т. 1 33).
Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (приложим
в относимата към 02.08.2006г. редакция), и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите стоматолозите (чл. 80 ЗЗ, и двете норми в
релевантната редакция към датата на твърдения деликт). Отговорност за
медицински деликт (лекарска грешка) възниква при всяко неизпълнение на
професионалните задължения на лекаря за и при извършването на
изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, вкл. при
недиагностициране на заболяване и поставянето на неправилна диагноза,
което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и
практика методи и технологии, с медицинските стандарти, както и с
основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност,
10
достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е
причинено увреждане на пациента. При осъществяването на медицинска
помощ с лечебна цел лекарят е адресат на задължение за определено
поведение, упражняването на лекарската дейност се подчинява на
императивни правила и отговорност за вреди за нарушение на основния
принцип за неувреждане на пациента се носи само, когато той е нарушен
поради противоправно поведение на лекаря и наличие на причинна връзка с
увреждането.
В разглеждания случай, с оглед обстоятелствата, на които е основан
искът, ищцата следва да проведе при условията на главно и пълно доказване
(чл. 154, ал. 1 ГПК), доказване, че действията по анестезия и интензивно
лечение са били неправилни, в резултат от което е последвал вредоносният за
нея резултат. Фактите, поставени в основанието на исковете, с които тя
свързва възникването на спорното право, насочват към осъществяване на
деянието от лекаря-анестезиолог, провеждал анестезията при извършваната
под анестезия оперативна интервенция на 02.08.2006г. (чл. 127, ал. 1, т. 4
ГПК). Доколкото, както се посочи, медицинската помощ е
правнорегламентирана дейност, противоправността на поведението на лекаря
като извършител на работата следва да се прецени като се изхожда от това
правило за регламентиране на дейността.Въпросът относно характера на
увреждащото деяние/я обаче е такъв по същество, като не може да се
възложи в тежест на ищеца, който не разполага със специални знания, да
опише точно с медицински термини сочения от него увреждащ механизъм
(както в случая неточно е посочена поредността на покачването на спиналния
блок и въвеждането в спинална анестезия, така както това е било посочено и в
обвинителния акт, по който е било образувано съдебното наказателно
производство срещу лекаря). Когато съдът се произнася по въпроса
осъществен ли е деликт при изпълнение на анестезията и налице ли е
лекарска грешка като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД е длъжен да
изследва какви действия са били предприети или не са били предприети и
дали те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински
изисквания, включително в случая дали са осъществени въз основа на
принципите на медицинската специалност "Анестезиология и интензивно
лечение" за безопасност и адекватност (Наредба № 11 от 18 април 2005г. за
утвърждаване на медицински стандарт "анестезия и интензивно лечение" –
отм., но действаща към 2006г., - част II А., т. 4 от Приложението).
Съобразно изложеното по-горе за фактическия състав на
отговорността, която се иска да бъде ангажирана в настоящия процес, по
делото следва да е доказано при условията на главно и пълно доказване
(създаващо сигурно убеждение в истинността на фактическото твърдение) от
страна на ищцата, че е налице противоправно поведение и причинна връзка
между такова поведение на лекаря-анестезиолог и разстройството на
здравето, настъпило след проведената оперативната интервенция под
анестезия. И въззивният съд намира, че по делото не може да се приеме за
установено противоправно поведение от страна на анестезиолога,
11
противоречащо на утвърдени от медицинската наука и практика методи и
технологии, както и на основните принципи на медицинската помощ,
посочени по-горе. За този извод съдът съобрази, че с решение, източник на
сила на пресъдено нещо (СПН) с адресати ищцата и лекарят – анестезиолог
(чл. 298, ал. 1 ГПК), искът, предявен в съдебното наказателно производство,
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е бил отхвърлен поради
неосъществяване на непозволено увреждане от страна на сочения за
причинител на вредите, последното, установимо от мотивите на съда, които
обосновават диспозитива.Тъй като границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД
се определят от деликтното поведение на лицето, което е било натоварено да
извърши определена работа, правното положение на ответника като
възложител на работата зависи от това на сочения за причинител на вредите
при или по повод изпълнението на работата. Ето защо, при положение, че
обуславящото задължение е отречено със СПН, ответникът, чиято
отговорност зависи от тази на сочения за делинквент, при тъждество на
деликта, на който е бил основан гражданският иск и този в предмета на
делото по чл. 49 ЗЗД, както е в случая, също следва да се приеме за
адресат на СПН с противната страна, въпреки че не е участвал в процеса, от
който тя е възникнала като правна последица. Доводите на ответника,
основани формално на начина, - на акта, с който съдът следва да се произнесе
по този иск (с присъда, в това число и допълнителна присъда – чл. 301, ал. 1,
т. 10; чл. 301, ал. 3 НПК), че произнасянето по гражданския иск се ползва със
задължителна сила, предвидена в чл. 300 ГПК (чл. 413, ал. 2 НПК), като
присъдата/актовете, визирани в чл. 413, ал. 3 НПК, не намират опора в закона
и са без решаващо значение в настоящия процес с оглед възникналата СПН и
адресатите й, които въззивният съд посочи. Мнението на вещото лице
анестезиолог, изразено в съдебно заседание, на което се позовава
жалбподателката – за възможна предотвратимост на състоянието й при
навременна и адекватна реакция, не може да бъде поставено в основата на
изводите на съда за установеност на исковете по основание. Освен, че
избягването на увреждането е посочено като вероятен, а не сигурен резултат,
в отношенията със соченото за делинквент лице, съотв. с възложителя на
работата, съдебно установеното правно положение придобива качеството на
„пресъдено нещо“ и оспорването му по исков ред е недопустимо
(правоустановящо действие на СПН), до какъвто резултат би се стигнало, в
случай че съдът на общо основание преценява поведението на сочения
причинител на вредите в производството за ангажиране на отговорността на
ответника като възложител на работата. Следва да се има предвид и, че
заключението на изслушаната по делото комплексна СМЕ е изготвено,
съобразно отбелязаното по-горе, и въз основа на данни от наказателното
производство (в което е изслушана и седемчленна експертиза), в което
гражданският иск е отхвърлен. Приемането в настоящото производство, при
оценка на заключението на експертизата (чл. 202 ГПК), на извод, обратен на
направения в наказателното производство, като правна последица води
именно до преодоляване на действието на СПН, което е недопустимо.
Действително ищцата, която принципно не разполага със специални знания,
12
няма задължение да описва детайлно увреждащото поведение, като не може
да се изисква от един пациент да е възприел всички действия/бездействия по
време на предприетата процедура, както и да посочва кой е конкретният
извършител на деликта, при положение че отговорността на възложителя на
работата може да бъде ангажирана и при невъзможност той да бъде
установен. В случая обаче, както се подчерта, в обстоятелствената част на
исковата молба твърденията за противоправно поведение са основани на
такова поведение, осъществено от лекаря – анестезиолог. Наред с това,
въпреки че за първи път в писмената си защита, без това да е било в предмета
на делото и в предмета на доказване, ищцата сочи, че причинителят на
вредата не е установен (т.е. касае се за друг причинител извън сочения в
исковата молба), не е доказано в хода на производството друг член на
анестезиологичния екип, освен д-р А., да е извършвал действия по
конкретните етапи в анестезията при провеждането на Цезаревото сечение
(съответно да е бездействал при задължение за действие), от която
(анестезията) се твърди, че са настъпили уврежданията на ищцата (при
отчитане, че функциите на анестезиологичната сестра/акушерка, изпълняваща
нарежданията на ръководителя на екипа, са само спомагателни – част II В.,
т.1.8 от цитираното Приложение към Наредба № 11/18.04.2005г. отм.). Не е
установено по делото, - въпреки становището в заключението на СМЕ за
„съмнение за своевременност“ и изразеното мнение на вещото лице-
анестезиолог, обсъдено по-горе, - и конкретно, нормативно регламентирано
или дължимо съгласно утвърдена медицинска практика и стандарт, действие,
което е следвало да се извърши в конкретен момент, но не е извършено, с цел
избягване на усложненията в здравословното състояние на ищцата и
настъпване на телесното увреждане. Така и при оценка на заключението на
изслушаната по делото комплексна СМЕ, въззивният съд счита, че
посредством същото е установен безспорно настъпилият вредоносен резултат
във връзка с проведеното Цезарево сечение под анестезия, без да може въз
основа на това заключение да се направят целените изводи за осъществено
противоправно поведение, вследствие на което да е настъпил този резултат,
което да е извън обхвата на формираната СПН.
От изложеното по спорния предмет на делото във въззивното
производство, се налага извода, че при отречено със СПН деликтно поведение
на анестезиолога, ръководил анестезията,под която е извършена процесната
оперативна интервенция, а и поради неустановеност на друго противоправно
поведение, осъществено в рамките на анестезията, под която е проведено
Цезаревото сечение, предявените искове като недоказани по основание следва
да се отхвърлят като неоснователни без да се изследват останалите елементи
от фактическия състав на търсената отговорност. Ето защо, обжалваното
решение се потвърждава като правилно с препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл.
272 ГПК). На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК, при този изход на спора, в
полза на ответника по жалбата се присъждат разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 11 284 лв. с ДДС, до който въззивният съд
намалява по искане на насрещната страна уговореното и платено
13
възнаграждение предвид липсата на сложност на делото на етапа на
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2986 от 21 април 2020г. по гр. д. № 9658/2011г.
на Софийски градски съд, І ГО, 1 състав.
ОСЪЖДА К. Й. Б., ЕГН **********, действаща чрез настойника си С.
Й. Б. – А., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК на „Втора
специализирана акушеро – гинекологична болница за активно лечение -
Шейново” ЕАД, ЕИК *********, сумата 11 284 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14