Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 21.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6855 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.220 КТ с цена на иска 1530,00 лева.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от Х.д.т. ЕООД, ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.К.против Т.М.Д., ЕГН**********,***.
В исковата молба се твърди, че страните по делото имали сключен трудов договор
№254/29.06.2018г. Твърди, че в т.8 от същия договор е уговорено, че
предизвестието за прекратяване на трудовия договор ще бъде 3 месеца. Със
заповед №171/05.06.2018г. бил прекратен описания трудов договор на основание
чл.326, ал.1 КТ по искане на работника. Твърди, че същия не отработил
уговореното предизвестие. Твърди, че в самата заповед за прекратяване на
трудовия договор е описано, че работника дължи обезщетение съгласно чл.220,
ал.1 от КТ, предвид неспазване на предизвестието, в размер на три брутни
работни заплати. Твърди, че работника следвало да отработи предизвестието в
следния период от 20.07.2018г. до 20.10.2018г. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1530 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, съгласно т.7 от трудовия
договор №254/29.06.2018г., за периода от 20.07.2018г. до 20.10.2018г., заедно с
дължимата върху тази сума законова лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното ѝ изплащане. Претендира
направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че
ответницата е полагала труд по трудово правоотношение с ищеца по посочения в ИМ
трудов договор. Твърди, че поради това, че са ѝ възлагани множество
допълнителни функции, за които не се е договаряла да извършва и съответно не
ѝ се заплаща допълнително, тя се е
уговорила с работодателя да прекрати договора си по взаимно съгласие от момента
на подаване на молбата за това. Твърди, че въпреки това, работодателя и
поднесъл да подпише молба в която се заявява, че желанието на работника е да
прекрати договора като не отработва предизвестие. Твърди, че тази молба е
изготвена от работодателя и не е разбрана от ответницата, поради това, че тя
няма завършена степен на образование и не може добре да чете и пише. Твърди, че
при работодателя не са предоставяни документи за завършена степен на
образование, защото такива липсват, а той самоволно е изписал в трудовия
договор че Д. има средно образование. Твърди, че самата заповед, издадена от
работодателя за прекратяване на трудовия договор не дава възможност за
отработване на предизвестие, поради това, че в нея е описано че договора се
прекратява считано от 19.07.2018г. - деня на подаване на молбата за
прекратяване. С оглед на горното, моли да бъде отхвърлена претенциите на ищеца
за заплащане на обезщетение за неотработено предизвестие. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, и се установява от представените ТД №254/29.06.2018 г. и Заповед №171/19.07.2018 г., че за посочения период от 29.06.18г. до 19.07.2018г. страните са се намирали в трудово правоотношение. От заповедта за прекратяване на ТПО е видно, че на основание чл.220, ал.1 от КТ работникът е задължен да плати на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие по ТД. Заповедта е връчена на работника на 19.07.2018 г.
От представения препис на трудов договор №254/29.06.2018 г. се установява, че отв.Т.М.Д. е заемала длъжността „***“ при ищцовото дружество. Съгласно т.2 от договора, същия е бил сключен за неопределено време със срок на изпитване шест месеца в полза на работодателя. Размерът на трудовото възнаграждение е бил уговорен на 510,00 лева месечно, според обективираното в т.4, платимо до 31-во число на месеца, следващ месеца на отработване. Страните са постигнали съгласие също така, според т.7 от договора, че при прекратяването му, срокът на предизвестие е тримесечен за всяка от тях.
Видно е от представеното копие на молба от 19.07.2018 г., подадена от Т.М.Д., че работника е заявил искане пред работодателя да бъде освободен от заеманата длъжност по лични причини, без да отработва уговореното предизвестие.
От заключението на ВЛ по приетата съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че обезщетението за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ от Т.М.Д. за периода 20.07.2018 г. – 20.10.2018 г. е в размер на 1530,00 лева.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Претенцията на работодателя, с която е сезиран съда, е за
заплащане от страна на работника на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ. Със
сочената разпоредба е предвидена възможност страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да
изтече срока на предизвестието. В този случай обаче, тя дължи обезщетение за
неспазения срок на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
като е предвидена възможност страните да уговорят и по-дълъг срок, но не повече
от три месеца.
Видно е, че трудовия
договор между страните е бил прекратен едностранно от работника с предизвестие,
което не е отработил. Изводите за това произтичат от съдържанието на
представената молба, изходяща от работника, с която ясно е заявил волята си за
прекратяване на трудовото правоотношение,като е направил искане да не отработва
предизвестието. В нея не се съдържа предложение за прекратяването му по взаимно
съгласие и съответно не е прието като такова от работодателя, който в
издадената от него Заповед №156/05.06.2018 г. е посочил разпоредбата на чл.326,
ал.1 от КТ като основание за прекратяване на трудовия договор. Ответницата е оспорила заповедта за прекратяване
на трудовото ѝ правоотношение с възражения, че не е разбрала какво
подписва, тъй като документите са оформени от работодателя, а тя няма завършено
средно образование, както невярно е отразено в трудовия договор. Следва да се
отбележи, че преценката за законосъобразност на тази заповед, в това число на
посоченото в нея правно основание за прекратяване на правоотношението, не може
да бъде извършена в настоящото производство, развиващо се по предявен иск с
правно основание чл.220, ал.1 от КТ, а само при атакуването ѝ по исков
ред от страна на работника с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Макар и моментът
на прекратяване на трудовия договор между страните да е настъпил с получаване
от работодателя на писменото изявление на работника, издадената заповед обективира
констатацията на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и
основанието за това, поради което работникът е следвало да я атакува по исков
ред, ако я счита за незаконосъобразна.
След като е прекратил едностранно трудовото правоотношение
без предизвестие, в тежест на работника е възникнало задължението да заплати
обезщетение за неспазения срок на предизвестие, който в случая е тримесечен.
Сключеният между страните трудов договор е бил безсрочен, каквато е изрично
изразената им воля в т.2 от същия и съдържа в т.7 нарочна уговорка за
тримесечен срок на предизвестие.
С оглед горното, съдът намира за основателна претенцията на
ищеца за заплащане на обезщетение от работника за неспазения уговорен в
трудовия договор тримесечен срок на предизвестие. Тя е и доказана по размер,
тъй като се установи от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което се кредитира от съда като обективно, компетентно и неоспорено
от страните, че размерът на обезщетението за неспазения от работника тримесечен
срок на предизвестие се изчислява на 1 530,00 лева.
Предвид изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 1 530,00 лева, представляваща обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 399,20 лв./61,20 лв.+338 лв./.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на РС-Плевен направените разноски за ВЛ в размер на 80 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл.220, ал.1 от КТ Т.М.Д., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Х.д.т.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Д.К., сумата от
1530,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие
при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно т.7 от трудовия договор
№254/29.06.2018г., за периода от 20.07.2018г. до 20.10.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 26.09.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Т.М.Д., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Х.д.т. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.К.- ***, сумата от 399,20 лв. направени по
делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.М.Д., ЕГН**********,***
ДА ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен сумата от 80,00
лв. за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: