№ 7071
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К. Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100506604 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Подадена е въззивна жалба от „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“
ЕООД) срещу решение № 20072255/20.12.2022 г. по гр.д. № 45589/2020 г. по описа на
СРС, 164 състав, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за
незаконно уволнението на М. Д. В. на основание чл. 326, ал. 1 КТ; „Е.Б.“ ЕООД (с
предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
да извърши поправка в трудовата книжка на М. Д. В. на вписаното основание и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение, като впише, че същото е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 02.07.2020 г.; „Е.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено на основание чл. 221, ал. 1 КТ да заплати в
полза на М. Д. В. сумата в размер на 2592,75 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ, както и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на „Е.Б.“ ЕООД (с
предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) за осъждане на М. Д. В. да заплати сумата в
размер на 2562,01 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
1
Подадена е насрещна въззивна жалба от М. Д. В. срещу решение №
20072255/20.12.2022 г. по гр.д. № 45589/2020 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта,
с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на
„Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) да заплати в нейна полза
сумата в размер на 15557, представляваща обезщетение за оставане без работа, както и
на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ сумата в размер на 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от несвоевременното издаване на
документи относно прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на
невярно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка.
Жалбоподателят – „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД),
твърди, че решението в обжалваната част от ответника е неправилно. Сочи по
подробно изложени аргументи, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено
на основание чл. 326, ал. 1 КТ, поради което предявените от нея искове са
неоснователни. Счита също така, че работникът дължи в полза на работодателя
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, предвид основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Жалбоподателят – М. Д. В., счита, че има право на претендираните обезщетения
за прекратяване на трудовото правоотношение и за претърпени неимуществени вреди,
поради което моли предявените искове да бъдат уважени, а решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната от нея част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подадени отговори на въззивната жалба и на
насрещната въззивна жалба.
Ищецът М. Д. В. оспорва въззивната жалба, подадена от „М.П.Б.“ ЕООД, като
счита, че решението в обжалваната от ответника част е правилно и моли същото да
бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Ответникът „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) оспорва
насрещната въззивна жалба, подадена от М. Д. В., като счита, че решението в
обжалваната от ищеца част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Д. В. с искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ: за
признато за незаконно уволнението на М. Д. В. на основание чл. 326, ал. 1 КТ; за
осъждането на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) да извърши
поправка в трудовата книжка на М. Д. В. на вписаното основание и дата на
2
прекратяване на трудовото правоотношение, като впише, че същото е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 02.07.2020 г.; за осъждането на „Е.Б.“
ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) да заплати в полза на М. Д. В.
сумите, както следва: сумата в размер на 15557, представляваща обезщетение за
оставане без работа; сумата в размер на 2592,75 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ; сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от несвоевременното издаване на документи относно прекратяване
на трудовото правоотношение и вписването на невярно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение в трудовата книжка.
Ответникът „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е
предявил насрещен иск за осъждане на М. Д. В. да заплати сумата в размер на 2562,01
лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Ищецът М. Д. В. твърди, че между страните е било налице трудовото
правоотношение, съгласно трудов договор № 00000011/30.11.2017 г., по силата на
който е заемала длъжността „специалист маркетинг и реклама“ при ответното
дружество. Съгласно трудовия договор, същият влиза в сила от 02.01.2018 г., въпреки
което ищцата е получила трудово възнаграждение за м.01.2018 г. за 13 дни от общо 22
работни дни, поради което ответникът не е заплатил пълния размер на дължимото
трудово възнаграждение за посочения месец. Освен това, на ищцата не е била
връчена длъжностна характеристика при сключването на договора, поради което
същата не е била запозната с трудовите си задължения. Посоченото е обусловило
недобросъвестно поведение от страна на работодателя, който е възлагал на ищцата
изпълнение на трудови функции, които не са били възложени по трудовия договор, а
освен това се е стигнало до едностранно изменение на характера на възложената
работа. Това от своя стара е довело до прекомерна натовареност на работника, като на
02.07.2020 г. с едностранно изявление, адресирано до работодателя, същият е
прекратил трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Въпреки
посоченото, работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовия договор на
друго основание – чл. 326 КТ, което е вписал и в трудовата книжка на работника. Ето
защо, предявява посочените по-горе искове.
Ответникът „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) твърди,
че не са били налице основания за прекратяване на трудовия договор от страна на
работника без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото не е налице
неизпълнение на задълженията на работодателя. Предвид изявлението за прекратяване
на трудовия договор и неспазеното предизвестие затова, предвидено в трудовия
договор, работодателят е приел, че е настъпило прекратяван на правоотношението по
3
чл. 326 КТ, в която хипотеза работникът дължи обезщетение за неспазен срок за
предизвестие, съгласно чл. 220, ал. 1 КТ. Ето защо, предявява посочения насрещен иск.
С обжалваното решение № 20072255/20.12.2022 г. по гр.д. № 45589/2020 г. по
описа на СРС, 164 състав, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно
уволнението на М. Д. В. на основание чл. 326, ал. 1 КТ; „Е.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да
извърши поправка в трудовата книжка на М. Д. В. на вписаното основание и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение, като впише, че същото е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 02.07.2020 г.; „Е.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено на основание чл. 221, ал. 1 КТ да заплати в
полза на М. Д. В. сумата в размер на 2592,75 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ.
Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15557, представляваща обезщетение
за оставане без работа, както и сумата в размер на 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от несвоевременното издаване на
документи относно прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на
невярно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка,
са отхвърлени.
Отхвърлен е и насрещният иск, предявен от „Е.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „М.П.Б.“ ЕООД) срещу М. Д. В., за осъждането да заплати сумата в
размер на 2562,01 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Съгласно последната трайна практика на ВКС – така решение № 110/23.07.2020
г. на ВКС по гр.д. № 3144/2019 г., IV ГО, решение № 179/09.12.2020 г. на ВКС по гр.д.
№ 509/2020 г., III ГО, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са
обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен, а
съдът дължи произнасяне и по двата иска. Изходът на иска за отмяна на уволнението
като незаконно обуславя изхода по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ – ако уволнението на
извършеното основание бъде прието за законно, то същото следва да фигурира и в
трудовата книжка.
В тежест на работодателя е да докаже законност на уволнението на основание
чл. 326 КТ, а именно, че между страните е било налице трудово правоотношение, по
което е бил изправна страна, че работникът е отправил изявление за едностранно
прекратяване на трудовия договор.
4
Видно от представен по делото трудов договор № 00000011/30.11.2017 г.,
ищцата М. Д. В. е изпълнявала длъжността „специалист маркетинг и реклама“ при
„Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД). Съгласно представения от
страна на работодателя екземпляр на трудов договор, работникът се е задължил да
постъпи на работа от 15.01.2018 г., като посочената дата е нанесена ръчно върху
трудовия договор. Доколкото нанесената поправка е удостоверена с подпис на двете
страни, то съдът приема, че именно от посочената дата е стартирано изпълнението на
трудовия договор. Това обстоятелство се установя и от показанията на свидетеля Г. –
служител на „М.П.Б.“ ЕООД, който сочи, че ищцата е постъпила на работа именно от
тази дата, предвид отправена от нейна страна молба за отлагане, която е уважена от
страна на работодателя.
Спорът по делото е концентриран върху основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, а именно - дали същото е по чл. 327, ал. 1,
т. 3 КТ (каквито са твърденията на ищцата), или по чл. 326 КТ (каквото основание е
вписано в трудовата книжка на ищцата), съответно – във връзка с произтичащите от
това последици и права на страните.
И двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение са по
инициатива на работника. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят
промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение
освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не
изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов
договор, или установени с нормативен акт. Посоченото основание изисква
едностранно изявление от страна на работника за прекратяване на трудовото
правоотношение, свързано с виновно неизпълнение на задълженията на работодателя
по трудовото правоотношение. На основание чл. 326, ал 1 КТ, работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие
до работодателя. Посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение
е в зависимост от волята на работника, като не е необходимо виновно поведение на
която и да е от страните в правоотношението.
Видно от заповед № 2/10.07.2020 г. работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на работника, като е посочено, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 326 КТ – едностранно от работника в резултат на
получено уведомление от 02.07.2020 г. Съгласно заявление от 02.07.2020 г., адресирано
до работодателя, М. Д. В. е поискала трудовото правоотношение да бъде прекратено
на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, което основание предполага виновно поведение от
страна на работодателя. В самото заявление обаче и преди прекратяване на трудовия
договор работникът не е посочил пред работодателя никаква причина за прекратяване
5
на трудовия договор, която може да се вмени във вина на работодателя като страна в
трудовото правоотношение.
По аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ следва да се приеме, че трудовият договор
е прекратен на 02.07.2020 г. с отправянето на заявлението на работника и получаването
му от страна на работодателя, доколкото се касае за прекратяване на трудов договор
без предизвестие, каквато е била волята на работника. Предвид посочения факт, няма
как към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – 02.07.2020
г., да се изследва въпросът, дали е налице виновно неизпълнение на трудовия договор
от страна на работодателя, наложило едностранното прекратяване на
правоотношението от страна на работника, доколкото работникът не е посочил каква е
причината, налагаща отправянето на заявлението. В заявлението за прекратяването от
02.07.2020 г., както и в отношенията между страните до този момент, работникът не е
посочил в какво се състои неизпълнението от страна на работодателя, основание за
прекратяване на трудовоправната връзка между страните.
Следователно, единственото възможно основание за прекратяване на трудовия
договор към момента на издаване на заповед на работодателя (при липсата на взаимна
воля за прекратяване) е констатираното едностранно прекратяване от страна на
работника с неспазен срок за предизвестие – чл. 326 КТ.
Следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на
практиката, застъпена в решение № 59/16.06.2020 г. на ВКС по гр.д. № 3418/2019 г., III
ГО и решение № 34/03.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3010/2016 г., III ГО. Същата касае
случаи на едностранно прекратяване на трудов договор от страна на работодател, след
като вече е отправено изявление от страна на работника за прекратяване на трудовото
правоотношение и в резултат на това е налице настъпил ефект на прекратяване,
какъвто не е процесният случай.
Само за пълнота следва да се посочи, че настоящата съдебна инстанция споделя
напълно изводите на районния съд относно липсата на основание за прекратяване на
трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като не е налице виновно неизпълнение
на задълженията на работодателя, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тази част от мотивите на обжалваното решение. Както беше посочено,
изпълнението на трудовия договор е започнало от 15.01.2018 г., поради което
работодателят не дължи трудово възнаграждение на работника за периода от
02.01.2015 г. до 15.01.2018 г. От представения трудов договор се установява, че ищцата
е получила длъжностна характеристика за заеманата длъжност. Не са събрани никакви
доказателства, от които да се установява, че ищцата е изпълнявала трудови функции,
различни от възложените по длъжностна характеристика, както и че е променяно
мястото на работа, посочено в трудовия договор – гр. София, бул. „****, офис 3, в
каквато насока са и показанията на свидетеля Г., заемащ идентична длъжност при
6
„М.П.Б.“ ЕООД.
Ето защо, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
заповедна, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата по чл. 326 КТ,
както и обусловените от него искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - за
поправка на вписаното основание за прекратяван на трудовото правоотношение, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без
работа, с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ - за заплащане на обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ, както и с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от несвоевременното издаване на
документи относно прекратяване на трудовото правоотношение и вписването на
невярно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка,
се явяват неоснователни.
Доколкото въззивният съд стигна до фактически и правни изводи за
прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работника, който не е
спазил предизвестието по чл. 326 КТ, то на основание чл. 220, ал. 1 КТ в полза на
работодателя следва да се присъди сумата в размер на 2562,01 лв., представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Обезщетението се равнява на една брутна заплата
(размерът на същата се установява от трудовия договор, а освен това е безспорен
между страните), тъй като в трудовия договор е уговорен 30-дневен срок за
предизвестние при прекратяването му. Ето защо, насрещният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
При посочените мотиви решението следва да бъде отменено в частта, с която на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно уволнението на М. Д. В. на
основание чл. 326, ал. 1 КТ; „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД)
е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да извърши поправка в трудовата книжка
на М. Д. В. на вписаното основание и дата на прекратяване на трудовото
правоотношение, като впише, че същото е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3
КТ, считано от 02.07.2020 г.; „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД)
е осъдено на основание чл. 221, ал. 1 КТ да заплати в полза на М. Д. В. сумата в
размер на 2592,75 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, както и в частта, с
която е отхвърлен насрещният иск на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование
„М.П.Б.“ ЕООД) за осъждане на М. Д. В. да заплати сумата в размер на 2562,01 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
В частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
осъждане на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) да заплати в
7
полза на М. Д. В. сумата в размер на 15557, представляваща обезщетение за оставане
без работа, както и на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ сумата в размер на 3000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
несвоевременното издаване на документи относно прекратяване на трудовото
правоотношение и вписването на невярно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение в трудовата книжка, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от обжалваното, решението следва да бъде отменено и в частта,
с която „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено да заплати
в полза на М. Д. В. сумата в размер на 354 лв. – разноски за първоинстанционното
производство, както и в полза на Софийски районен съд сумата в размер на 203,71 лв.
– държавна такса за първоинстанционното производство.
По разноските:
При този изход на спора само „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“
ЕООД) има право на разноски, като в полза на дружеството следва да се присъди
сумата в размер на 774 лв. – допълнителни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 3034,71 лв. - разноски за въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20072255/20.12.2022 г. по гр.д. № 45589/2020 г. по описа
на СРС, 164 състав, в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за
незаконно уволнението на М. Д. В. на основание чл. 326, ал. 1 КТ; „Е.Б.“ ЕООД (с
предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
да извърши поправка в трудовата книжка на М. Д. В. на вписаното основание и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение, като впише, че същото е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 02.07.2020 г.; „Е.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено на основание чл. 221, ал. 1 КТ да заплати в
полза на М. Д. В. сумата в размер на 2592,75 лв., представляваща обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т.
3 КТ, в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „М.П.Б.“ ЕООД) за осъждане на М. Д. В. да заплати сумата в размер на
2562,01 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, както и в частта, с която
„Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) е осъдено да заплати в полза
8
на М. Д. В. сумата в размер на 354 лв. – разноски за първоинстанционното
производство, както и в полза на Софийски районен съд сумата в размер на 203,71 лв.
– държавна такса за първоинстанционното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4
КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от М. Д. В., ЕГН ********** срещу
„Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД), ЕИК ****, както следва: за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение на М. Д. В. на основание чл. 326, ал. 1
КТ, съгласно заповед № 002/10.07.2020 г. за прекратяване на трудовия договор,
издадена от работодателя; за осъждането на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование
„М.П.Б.“ ЕООД) да извърши поправка в трудовата книжка на М. Д. В. на вписаното
основание и дата на прекратяване на трудовото правоотношение, като впише, че
същото е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 02.07.2020 г.; за
осъждането на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД) да заплати в
полза на М. Д. В. сумите, както следва: сумата в размер на 15557, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат на прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 326 КТ със заповед № 002/10.07.2020 г.; сумата в
размер на 2592,75 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ; сумата в размер на
3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
несвоевременното издаване на документи относно прекратяване на трудовото
правоотношение и вписването на невярно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение в трудовата книжка.
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН ********** да заплати на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно
наименование „М.П.Б.“ ЕООД), ЕИК **** на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата в
размер на 2562,01 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20072255/20.12.2022 г. по гр.д. № 45589/2020 г.
по описа на СРС, 164 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на „Е.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „М.П.Б.“
ЕООД) да заплати в полза на М. Д. В. сумата в размер на 15557, представляваща
обезщетение за оставане без работа, както и на основание чл. 226, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от несвоевременното издаване на документи относно прекратяване на
трудовото правоотношение и вписването на невярно основание за прекратяване на
трудовото правоотношение в трудовата книжка.
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН **********, да заплати в полза на „Е.Б.“ ЕООД (с
9
предишно наименование „М.П.Б.“ ЕООД), ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 и 3
ГПК сумата в размер на 774 лв. – допълнителни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 3034,71 лв. - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10