МОТИВИ
към Присъда № 3/13.01.2020 г.
по НОХД № 678
по описа на Д.кия районен съд за 2018 г.
Съдебното
производство е образувано на 06.06.2018 г. по
внесен за разглеждане в Районен съд – Д. от Районна прокуратура – Д.
обвинителен акт по досъдебно производство № 641/2017 г. по описа на Първо РУ на
МВР – Д. срещу С.С.Р. ***, ЕГН ********** за извършени
престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК и по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено,
че Р.:
- на 19.07.2017 г., в гр. Д., по ул. „***“ в посока ул. „***“,
след кръстовището с ул. „***“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества - канабис/марихуана „ТНС“ и
амфетамин/АМР/ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, и
- на 05.09.2017 г.,
в гр. Д., по ул. „***“ в посока ул. „***.“, до сервиз „***“ е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег. № *** в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена му със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
17-0851-000602 от 19.07.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Д. -престъпление по чл. 343в, ал. 3, във вр. с
ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение
поддържа повдигнатото обвинение и предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на вменените му
престъпления. Като
предлага да бъдат наложени на подсъдимия, за първото деяние по чл. 343б, ал. 3
от НК наказание “Лишаване от свобода” 1 година и 6 месеца и наказание «Глоба» около средния размер,
както и наказание «Лишаване от право да управлява МПС» в размер не по-малко от
1 година. По отношение на второто обвинение по чл. 343в, ал. 3 от НК предлага да
бъде наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 1 година при
първоначален «Общ» режим и наказание «Глоба» около средния размер в рамките на 500 лева. На основание чл. 23,
ал. 1 от НК прокурорът пледира да се определи общо наказание - най-тежкото, а
именно «Лишаване от свобода» за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален
«общ режим» съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържане под стража. По отношение на глобата, същата да бъде в рамките на
750 лева, а от наказанието «Лишаването от право да управлява МПС» не по-малко
от 1 година следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен
от това право по по административен ред.
По пренията защитникът на подсъдимия пледира за признаването
му за невиновен по двете повдигнати обвинения, като намира първото за
недоказано като излага доводи, че от събраните доказателства безспорно се
установява, че подсъдимият не е управлявал МПС, в проверката му е била
извършена при паркирано МПС и той не е бил зад волана. За второто обвинение
пледира, че макар подсъдимият да е извършил описаното в
обвинителния акт деяние, то същото представлява административно наказание и
поради това отново Р. следва да бъде оправдан.
Самият подсъдим в своя защита изтъква следното: „Макар, че не съм
наркоман, знам, че който пуши, след два часа нищо не излиза на дрегера. Това
нещо може да го проверите. Както казвате, че съм пушил тази цигара в 9,00 часа,
аз не съм казал такова нещо. Може да извикате някой
наркоман, който пуши и като мине 1 час, нищо не излиза нито в кръвта, нито в
урината.”
А в последната си дума подсъдимият
иска да му бъде наложено наказание «Пробация», защото има деца и внучета.
Изразява съжаление за това, че за първи път е направил грешка, която няма да се
повтори.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими,
допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
1. На
19.07.2017 г. в гр. Д. подсъдимият Р. управлявал лек автомобил марка „***” с
рег. № ****. Около 01,20 ч. се движил по ул. „***”, като заедно с него в колата
били св. С.Х.И., която седяла отзад и св. С.С.Д.,
седнал на седалката до шофьора.
По
същото време св. Д.З.Д. и св. Н.П. – служители на Първо РУ на МВР – Д.,
патрулирали в района и движейки се по ул. „***” в посока ул. „***” забелязали
управлявания от подсъдимия Р. лек автомобил и го последвали. Подали му звуков и
светлинен сигнал, в резултат на което управляваният от подсъдимия автомобил
спрял за проверка.
При
проверката полицейските служители установили, че водачът на автомобила – подсъдимият
Р., бил с разширени зеници, поради което го отвели до сградата на Сектор „ПП”
при ОД на МВР – Д., където бил изпробван от полицейски служител - св. Д, И., с
техническо средство „DRUG
TEST 5000 STK” за употреба на наркотични
вещества. Техническото средство с инв. № АRНJ 0017 отчело положителен резултат за употреба
на наркотични вещества – канабис/марихуана „THC” и амфетамин. На Р. бил издаден
талон за медицинско изследване № 0028726 /л. 59 от ДП/, като същият бил отведен
в ЦСМП – МБАЛ – гр. Д., където да му бъде взета кръвна проба и урина. Св. Ю.И.С.
– лекар в Спешно отделение в МБАЛ Д., е разговаряла с подс.
Р. преди да му вземе кръв и урина за изследване, като за целта попълнила Протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.
57 от ДП/, в който посочила, че по данни на самия подсъдим, той е употребил
наркотици под формата на марихуана на 18.07.2017 г. около 21-21,30 ч.
След
като на подс. Р. била взета кръв и урина за
изследване, на същия бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 477588 от 19.07.2017 г., с който свидетелството му за
управление на моторно превозно средство било иззето. Р. подписал акта и не
посочил възражения.
На същата дата - 19.07.2017 г., Началникът на Сектор „ПП“ ОД на МВР - Д. издал Заповед за прилагане на принудителна
административна марка № 17-0851-000602 по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП във връзка с нарушението по
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, като на осн. чл. 22 от ЗАНН на подс. Р. било наложено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Видно от заключението по назначена Химическа експертиза № Е-83/16.08.2017 г. за изследване на кръвната проба,
иззета от подс. Р., в изследваната проба кръв се установило наличие на метаболит на
тетрахидроканабинол, който резултат може да се наблюдава единствено след
употреба на канабис/марихуана/ и /или синтетични аналози от същото.
Видно от заключението по назначената Химическа експертиза № 1-92/26.10.2017 г. за изследване на пробата урина, иззета от подс. Р., в изследваната проба се установило наличие на амфетамини и
тетрафхидроканабиноли /марихуана/.
2. Въпреки, че с цитираните по-горе
АУАН и ЗППАМ Свидетелството за управление на МПС на подс.
Р. било отнето, на 05.09.2017 г. около 01,30 ч. той излязъл от игрална зала „***“ по ул. „***“ в гр. Д. и се качил
на МПС - л. а. марка „***“ с рег. № ***. По чиста случайност същите полицейски
служители - свидетели
Д.З.Д. и Н.З.П., изпълнявайки служебните си задължения, видели подс. Р. да излиза от залата, да се качва в лекия автомобил и да
потегля. С патрулния автомобил свидетелите
последвали автомобила, управляван от подсъдимия и в близост до сервиз „***“ в посока ул. „**”*** го спрели за проверка.
При последвалата проверка на
документите се установило, че автомобилът се управлява от подсъдимия, който не
представил свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния
талон към него.
От извършена справка полицейските
служители установили, че свидетелството за управление на моторно превозно
средство на обвиняемия е било отнето със Заповед за прилагане на принудителна
административна марка № 17-0851-000602 по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП във връзка с нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, като на осн. чл. 22 от ЗАНН на подс. Р. било наложено временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
На място бил повикан св. Я.К.П. - служител при Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Д., който съставил АУАН с бланков № 477956 от 05.09.2017 г., който бил връчен на подс. Р..
Така установената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Гласните такива могат да
бъдат разделени на две групи – от една страна са показанията на свидетелите Д.З.Д.,
Н.З.П., Д, С.И., Я.К.П. и Ю.И.С., а от друга страна са обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите С.Х.И. и С.С.Д..
Така формираните
условно две групи гласни доказателства са ангажирани с взаимоизключващи се
цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и
съдът ги цени по следния начин:
Съдът намира, че
следва да кредитира изцяло показанията на свидетелите от първата група, тъй
като същите са еднопосочни, логични, взаимодопълващи
се и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на
съдебното дирене доказателства.
На първо място това
са показанията на свидетелите Д. и П., които възпроизвеждат факти и
обстоятелства, на които са били очевидци. От показанията им се установява по
безспорен и категоричен начин, че както на 19.07.2017 г., така и на 05.09.2017
г. подс. Р., докато е управлявал МПС в гр. Д., е бил
спрян за проверка от полицейските служители.
Доколкото подс. Р. е изградил защитна теза по отношение на описаното
в п. 1 от настоящите мотиви деяние, че при проверката, извършена на 19.07.2017
г. той не е управлявал описаното МПС и дори не е бил зад волана при
пристигането на полицаите, а е стоял отстрани на колата, в хода на съдебното
следствие по искане на защитата съдът е допуснал извършване на очни ставки
между полицейските служители и подсъдимия, от една страна, и между полицейските
служители и св. С.И. и св. С.Д.. При извършване на процесуално-следственото
действие не се установи нова фактическа обстановка, напротив – обстоятелството,
че подс. Р. е управлявал МПС, когато е бил спрян за
проверка, се затвърждава, както от показанията на
полицейските служители, така и от останалите, събрани в хода на производството
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите от първата група, тъй като показанията им са
обективни, еднопосочни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се, предвид факта, че посочените свидетели
описват една и съща фактическа обстановка. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са
изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите
мотиви, тъй като същите възпроизвеждат преки и
непосредствени впечатления относно действията на подс.
Р..
Съдът кредитира и показанията на
св. И., П. и С., отчитайки, че същите кореспондират с останалите доказателства
по делото.
Основно средство за защита на
подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на
обвиняемия /подсъдимия/ са не само доказателствено средство, но и средство на
защита, което той упражнява по свое усмотрение. Както вече бе посочено, подсъдимият
Р. дава обяснения по повдигнатото му по т. 1 обвинение, като твърди, че на 19.07.2017 г. е бил в района на ул. „***” в гр. Д., стоял е
до автомобила и е пушил цигара, след което полицейските служители св. Д. и св. П.
са се приближили и са извършили проверка на паркирания автомобил. На следващо
място твърди, че е поискал цигара от св. С.Д., който му е дал и в последствие
се е установило, че това не е било обикновена цигара, а такава с марихуана.
Съдът приема тези твърдения на подсъдимия като защитна версия, продиктувана от
желание да избегне наказателна репресия за извършеното от него престъпление. В
подкрепа на тезата на подс. Р. се явяват единствено показанията
на св. С.И. и на св. С.Д., които обаче съдът не кредитира, доколкото подложени
на задълбочен анализ, същите не намират опора в събрания по делото
доказателствен материал, отчитайки и личните взаимоотношения на всеки от
свидетелите с подс. Р., както и свидетелката им
годност предвид установените в разпита факти, че св. И. се занимава с
проституция, а св. Д. излежава наказание в местата за лишаване от свобода.
Съгласно
чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на
всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда
непосредствено.
Ето защо, съдът намира
обясненията на подс. Р. за недостоверни и като израз на защитната му позиция относно вмененото му престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като същите се оборват по
категоричен начин от гласните доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите Д., П., И. и С..
Не
на последно място, в подкрепа на обвинителната теза се явяват и заключенията по
назначените, изготвени и приети от съда като неоспорени от страните експертизи,
чрез които се доказва по безспорен и категоричен начин, че подс.
Р. е употребил наркотични вещества преди да бъде установено, че управлява МПС
на 19.07.2017 г.
По
отношение на второто описано престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, доколкото в
показанията на свидетелите не се установиха противоречия и подсъдимият не
отрича, че на 05.09.2017 г., въпреки че е нямал СУМПС, което му е било иззето
със Заповед, е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка от същите
полицейски служители, то съдът намира, че следва да кредитира обясненията на Р.
в тази им част като непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
кореспондиращи с останалите гласни доказателства – показанията на св. Д., П. и П..
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по
делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо изложените
съображения, а именно първата условно посочена група, включваща показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д., П., И., С. и П., както
и обясненията на подсъдимия Р. в кредитираната им част са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимодопълващи
се. Гласните доказателства кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 14.03.2018 г.; постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.07.2017 г. на
лицето С.С.Р.; постановление за привличане
на обвиняем от 05.09.2017 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република
България към 18.07.2017 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република
България към 06.09.2017 г.; справка за съдимост рег. № 2003/11.09.2017 г.;
справка за съдимост рег. № 1633/19.07.2017 г.; справка за нарушител/водач на лицето С.С.Р.;
справка картон на водача на С.С.Р.; характеристика на лицето С.С.Р. от 24.07.2017
г.; справка относно Харакеристични данни за лицето С.С.Р. от 08.09.2017 г.; съдебно-химическа
експертиза № Е-083/16.08.2017 г.; съдебно-химическа експертиза № І-92/2017 г.
от 26.10.2017 г.; протокол за доброволно предаване от 14.03.2018 г.; протокол
за медицинско изследване за употерба на алкохол или друго упойващо вещество;
АУАН, бл. № 477588/19.07.2017 г.; талон за мед. изследване 0028726; протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 19.07.2017 г; АУАН, бл. №
477956/05.09.2017 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0851-000602/19.7.17 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република
България към 08.05.2018 г., както и събраните в хода на съдебното следствие:
справка за съдимост рег. № 2340/24.09.2019 г.; удостоверение, издадено от
Прокуратура на Република България рег. № 18907/26.09.2019 г.; писмо от Второ РУ – Д. с рег. №
255000-3936/03.10.2019 г., ведно с характеристични данни за лицето С.Р..
Посочените гласни и
писмени доказателства са подробни, ясни и логични. Преценени в съвкупност те
разкриват изцяло описаната по-горе фактическа обстановка.
Изложената
фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно
престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК
Подсъдимият С.С.Р. от обективна
и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 19.07.2017 г., в гр. Д., по ул. „***“ в посока
ул. „***“, след
кръстовището с ул. „***“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***, след употреба на наркотични
вещества - канабис/марихуана „ТНС“ и амфетамин/АМР/.
Съдът
намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Престъплението
по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви –
на употреба на наркотични вещества и управляване на моторно превозно средство,
които свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Обективираните в АУАН от 19.07.2017 г., бл. № 477588, данни,
както и гласните доказателства, включващи показанията на свидетелите полицейски
служители, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безусловни, че
именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство.
Следователно
събрани са безспорни доказателства, вкл.
заключенията по изготвените СХЕ, че подсъдимият на
инкриминираната дата – 19.07.2017 г. е управлявал моторното превозно средство
след употреба на наркотични вещества.
Тук
следва да се посочи, че от обективна страна разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 от НК изисква за съставомерността на деянието да е
налице управление на МПС след употреба
на наркотични вещества, като законодателят е преценил, че не следва да държи
сметка дали водачът е бил повлиян и в каква степен от свойствата на
наркотичното средство. Такава е законодателната линия и при санкциониране на управление
на МПС след употреба на алкохол, доколкото повлияването на водача не е елемент
от състава на престъплението предвид обстоятелството, че всеки човешки
организъм е различен в реакцията си след употреба на алкохол и/или наркотични
вещества.
Съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, метамфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2:
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”.
От
субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Причина
за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата,
както и установения в страната правов ред.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:
С.С.Р., роден на *** ***, *** ***, ЕГН **********.
Деянието
е извършено при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно – наличие
на минало осъждане, спрямо което деянието, предмет на настоящото производство,
се явява извършено в изпитателния му срок, сравнително лоши характеристични
данни по местоживеене, наличие на други нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство се явява само липсата
на други висящи производства, водени срещу Р. към датата на деянието, но пък
актуална справка от УИС на прокуратурата /л. 151/ сочи, че спрямо него има
образувано ДП № 207/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР – Д. за престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК.
Изложените
обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и
установи следното: Няма спор, че извършеното от подсъдимия престъпление не е
“тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Фразата “висока степен на обществена
опасност на деянието” обаче е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на
извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените
завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези
престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена
оценка. Особено укорими са престъпленията, при които
деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, след като е
употребил алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните
последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотичните вещества,
при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите
с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на обществена
опасност.
За пълнота на изложението,
съдебният състав намира за нужно да отбележи, че в конкретния случай
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение, по
следните съображения:
Ноторно известно е, че нормата на чл. 9,
ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при което извършеното, макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е
престъпно. Основанието за това е, че деянието или въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност
или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В настоящия случай, от една страна,
за разлика от разпоредбата на ал. 1 от чл. 343б от НК, ал. 3 от същата норма не
инкриминира изричен праг на насищане на кръвта, след който деянието от
нарушение се превръща в престъпление. От друга, за разлика от състава по чл.
354а, ал. 5 от НК, приложимата в казуса разпоредба не предвижда и
окачествяването на отделни случаи на това престъпление като маловажни.
Единствено възможният извод в тази връзка е, че управлението на моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества само по себе си е
достатъчно общественоопасно, за да бъде провъзгласено
от законодателя за престъпление. Както вече бе посочено се касае за формално
деяние, което по презумпция поставя в опасност живота, здравето и имуществото
на участниците в движението и на други лица. От значение в случая са не
количеството и оказаното от наркотичното вещество въздействие, а самата му
употреба при управление на моторно превозно средство. Водачът – подс. Р., си е позволил след употреба на забранено вещество
да управлява моторно превозно средство в рамките на града. Тези обстоятелства
категорично изключват възможността деянието да бъде определено като малозначително и поради това неопасно за обществото,
респективно съществувалата за околните реална и непосредствена заплаха да бъде
окачествявана като явно незначителна.
Относно вида и
размера на наказанието:
Процесът
на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните
принципи /с оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36
и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се съобразят принципите на
законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност и целесъобразност. Тези
принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвидените
наказания за извършеното от подсъдимия С.С.Р.
престъпление са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева.
Изложеното досежно
личността на дееца и особеностите на конкретното деяние, мотивира съдът да
приеме, че
справедливо и относимо към извършеното от Р. деяние ще бъде налагането на
наказание от вида лишаване от свобода в минималния, предвиден в санкцията на
приложимата материално правна норма размер, поради това
на основание чл. 54, ал.
1 от НК определи
наказание лишаване от свобода в размер
на една година,
като на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че наказание
лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било
несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл.
36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и
изминалия период от време от извършване на престъплението.
В
нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК съобразно редакцията, действала към момента на
извършване на престъплението /Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г. в сила от 30.09.2015
г./, законодателят е предвидил кумулативно наред с наказанието лишаване от
свобода, и наказание глоба.
При
определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК съдът,
съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в
своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
Отчитайки това обстоятелство,
високата степен на обществена опасност на деянието, както и невисоката степен
на обществена опасност на дееца, съдът индивидуализира наказанието глоба,
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния
предвиден от законодателя размер, а именно – 500 лева, който размер съдът
намира за съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.
Съдът
намира, че наложените в тези размери наказания лишаване от свобода и глоба, в
своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
При
съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б,
ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че
подс. Р. следва да бъде осъден на лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за определен срок, в рамките на
предвидения от закона. По отношение на този срок и при преценяване на всички
доказателства по делото, имащи значение за тази преценка /наличието на други
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по
административен ред, както и с оглед на останалите благоприятни за личността на
подсъдимия обстоятелства/, съдът намира, че същият този срок следва да се
определи над минималния размер и под средния, а именно – една година.
Този
срок съдът намира за съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал. 2 от НК.
Съгласното визирана норма и обвързващата императивна съдебна практика – ПП
1/1983 г. и ТР 61/1980 г. ОСНК, и двете на ВС на Република България, размерът
на наказанието лишаването от права не може да бъде по-малък от този на
наложеното заедно с него наказание лишаване от свобода.
Съдът
намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане
целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение
на останалите членове на обществото. С налагането им, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Относно престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК
Подсъдимият С.С.Р. от обективна
и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 05.09.2017
г., в гр. Д.,
по ул. „***“ в посока ул. „***“, до сервиз
„***“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег. № **** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена му със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
17-0851-000602 от 19.07.2017 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Д..
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Гласните доказателства са
еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подс. Р. е автор на инкриминираното деяние – управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „***“ с рег. № ***. Обективираните в АУАН, бланков
№ 477956 от 05.09.2017 г. данни, както и гласните доказателства сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното
деяние.
Както вече бе посочено, с АУАН от
19.07.2017 г., бл. № 477588 СУМПС на Р. е било отнето, а със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0851-000602 от
19.07.2017 г., издадена от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Д., е бил
определен и срокът на отнемането на СУМПС на подс. Р..
Заповедта е издадена по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП във връзка
с нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, като
на осн. чл. 22 от ЗАНН на подс. Р. било
наложено временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса
за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Въпреки това, след по-малко от два месеца, на 05.09.2017 г., т. е. в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка, наложена му с цитираната
Заповед на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Д., подс. Р. отново е управлявал МПС, обективирано в АУАН от
същата дата, без да разполага със СУМПС.
От субективна
страна, съдът намира, че деянието
е извършено при форма на вината
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал
е обществено-опасните последици и е искал настъпването им. В подкрепа на този правен извод се явяват събраните писмени доказателства,
както и обясненията на самия подсъдим, който не отрича, че на процесната дата е управлявал МПС, въпреки че не е
разполагал със СУМПС, което му е било отнето при описаното в п. 1 на
обвинението деяние.
Причина
за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата,
както и установения в страната правов ред.
За
да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:
С.С.Р., роден на *** ***, ***, ЕГН **********.
Деянието
е извършено при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно –
наличие на минало осъждане, спрямо което деянието, предмет на настоящото
производство, се явява извършено в изпитателния му срок, сравнително лоши
характеристични данни по местоживеене, наличие на други нарушения на правилата
за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по
административен ред. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се явява само липсата
на други висящи производства, водени срещу Р. към датата на деянието, но пък
актуална справка от УИС на прокуратурата /л. 151/ сочи, че спрямо него има
образувано ДП № 207/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР – Д. за престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът прецени и факта, че е осъществено деяние, придобило напоследък широко
разпространение в обществото ни. Няма спор, че извършеното от подсъдимия
престъпление не е “тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че
същото се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата
“висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става
въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите
при тях, осакатените завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми
хора. Жертви на тези престъпление, макар и косвено, винаги са и близките на
пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно
негативна обществена оценка. Особено укорими са
престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно
превозно средство без да притежава съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, пренебрегвайки неблагоприятните последици при
осъществяване на една правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за
водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи,
пътници и пешеходци. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е извършил деяние с
висока степен на обществена опасност и в конкретния случай разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК.
Относно вида и
размера на наказанието:
Предвиденото наказание за извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда
лева.
Горните
съждения мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо
към извършеното от Р. деяние ще бъде налагането на наказание от вида лишаване
от свобода около минималния размер, предвиден в санкцията на приложимата
материално правна норма размер, а именно - лишаване от свобода за срок от една
година, като
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.
Съдът намира, че наказание
лишаване от свобода в размер по-висок от определения от съда, би било несъразмерно
тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението, така и с изминалия период
от време от извършване на престъплението.
В
нормата на чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК законодателят
е предвидил кумулативно наред с наказанието лишаване от свобода, и наказание
глоба. При определяне на наказанията при условията на чл. 57, ал. 2 от НК
съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един и същ
мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че в
своята съвкупност те да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. Отчитайки
това обстоятелство, високата степен на обществена опасност на деянието, както и
невисоката степен на обществена опасност на дееца, съдът индивидуализира
наказанието глоба, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, налагайки
такава в минималния предвиден от законодателя размер, а именно – 200 лева, който
размер съдът намира за съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.
Съдът
намира, че наложените в тези размери наказания лишаване от свобода и глоба, в
своята съвкупност отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото.
Тъй като престъпленията са
извършени в условията на реална съвкупност, т. е. преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, съдът след като определени наказанията за всяко
едно престъпление, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, наложи за изтърпяване
най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от една година и
глоба в размер на 500 лева, която на основание чл. 23, ал. 2 от НК присъедини
изцяло към наказанието лишаване от свобода. Приложението на нормата на чл. 24
от НК не е императив за съда, а във всеки един от случаите на определяне на
наказание по реда на чл. 23 и 25 от НК, следва да се прецени налице ли са
условията и на чл. 24 от НК. Необходимостта от увеличаване на наказанието,
респ. недостатъчността на така определеното общо наказание произтича от преценката
на цялостната престъпна дейност, включена в съвкупността. В настоящия случай,
съдът намира, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да завиши
размера на така определеното най-тежко общо наказание от една година лишаване
от свобода, тъй като намира, че така определеното наказание ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
Предвид данните за съдимост на Р., на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
съдът определи първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, тъй като в случая не са налице основания за налагане на
друг режим.
На основание чл. 23, ал. 2 от
НК към така определените общи наказания съдът присъедини и наказанието „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок
от една година.
С присъдата съдът се произнесе и
за вещественото доказателство –
1 бр. тестер „Дръгтест 5000”, което след влизане
в сила на присъдата следва да бъде унищожено.
На основание чл. 189 ал.
3 от НПК и с оглед признаването му за виновен
съдът осъди
подсъдимия С.С.Р.
да заплати направените по делото разноски в размер на 374.86 лв. по сметка на
ОД на МВР – гр. Д. и 70,00 лева по сметка на ДРС.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
/Галя Митева/