№ 158
гр. Елхово, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20212310100675 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: с.М, община „Тунджа", ул."А С"№47,
действащ, чрез пълномощник адв.Н. М. от АК - Ямбол, в исковата си молба против
ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин -10, бул. Д-р П Д № 25, офис -
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю Х Ю, твърди, че на 11.09.2015 година
срещу него по молба на „Агенция за събиране на вземания" АД, ЕИК *********, е
образувало изпълнително дело №693/2015г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег.№878, с район на
действие Окръжен съд Ямбол, въз снова на изпълнителен лист oт 27.08.2015г. и заповед за
изпълнение №864 от 08.07.2015г. по ЧГД №346/2015 година по описа на РС - Елхово за
следните суми: 1307.15 лв. – главница, 291.36 лв. - договорна лихва за периода 05.08.2008г.
до 15.02.2010г., ведно със законната лихва от 01.07.2015г. до окончателното им заплащане,
1059.27 лв. – обезщетение за забава за периода 17.10.2008г. до 01.07.2015г., 300.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение и 53.16 лева - държавна такса.
Твърди се, че последното валидно изпълнително действие по изпълнителното дело е
било извършено на 05.10.2015г. - наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
В периода от 05.10.2015г. до 05.10.2017г. взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия и валидни такива не са извършвани по предходно възлагане от
взискателя, поради което на основание чл.433, ал.1. т.8 от ГПК изпълнителният процес е
бил прекратен ех lege на 05.10.2017г. Ищецът твърди, че извършените след тази дата
изпълнителни действия не са могли да прекъснат давността, тъй като са били извършени
след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство и същите
се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат
процесуалноправни и материалноправни последици.
Ищецът твърди, че от последното валидно изпълнително действие е започнала да тече
1
нова петгодишна давност и същата е изтекла на 05.10.2020г., поради което вземанията, за
които е издаден изпълнителния лист са погасени по давност: искът за главница с изтичане
на давностния срок в периода от 05.10.2015г. г. до 05.10.2020г., вземането за обезщетение с
изтичане на давностния срок в периода от 05.10.2015г. до 05.10.2018г., а вземането за
разноски като акцесорно вземане е било погасено с оглед погасяване на главното вземане
на основание чл. 119 ЗЗД.
Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено в
отношенията между страните И. Н. Р. и „Агенция за събиране на вземания" АД, ЕИК
*********, че ищецът И. Н. Р. в качеството си на длъжник по изпълнително дело №
№693/2015г. по описа на ЧСИ И. Х., рег.№878, с район на действие Окръжен съд Ямбол не
дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания" АД, ЕИК *********, взискател но
изпълнителното дело, като погасени по давност следните суми: 1307.15 лв. - главница,
291.36 лв. - договорна лихва за периода 05.08.2008г. до 15.02.2010г. ведно със законната
лихва от 01.07.2015г. до окончателното им заплащане, 1059.27 лв. - обезщетение за забава за
периода 17.10.2008г. до 01.07.2015г. и сумите 300.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 53.16 лева - държавна такса.
Претендират се и сторени в производството разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Агенция за събиране на вземания" АД, ЕИК *********, чрез процесуален пълномощник
юрисконсулт М. Г.. Искът се оспорва като недопустим и неоснователен. В депозирания
отговор ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД твърди, че по образуваното
изпълнително дело №693/2015 г. по описа на ЧСИ И. Х., рег.№ 878 по което е предприето
принудително изпълнение спрямо длъжника са извършени редица изпълнителни действия -
запор па банкова сметка, описи на движимо имущество, запор на трудово възнаграждение и
МПС, които са довели до прекъсване на погасителната 5-годишна давност и не позволяват
перемпция на изпълнителното дело.
Сочи, че приложимата давност при вземания, за които има издадена заповед за
изпълнение, а впоследствие и изпълнителен лист по аргумент на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
петгодишната давност, като без значение е видът на вземанията, претендирани по
заповедното производство, а искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Сочи и че
постигане на резултат от съответно изпълнително действие не е условие за прекъсване на
давностния срок. Оспорват се твърденията на ищеца, че подаването на молба от
08.12.2016г. е невалидно действие. Сочи се, че изпълнителното действие не е опорочено
поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него, същото е редовно
извършено и прекъсва погасителната давност.
С оглед горното се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
исковата претенция на ищеца като недопустима и неоснователна и в полза на ответника се
присъдят направените от него в хода на делото съдебни разноски в размер за
юрисконсултско възнаграждение, което претендира в размер на 350.00 лева.
Направено е и искане в случай на осъждане на ответника за прихващане на
присъдените разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На основание чл.416 във вр.чл.410 от ГПК, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение №864/08.07.2015г. по частно гр. дело № 346/2015 година по описа на РС –
Елхово в полза на “Агенция за събиране на вземания”ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р П Д” №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
със законен представител –М Д Д -управителят на 27.08.2015 година е издаден
2
изпълнителен лист от №334/27.08.2015г., с който на ищеца по настоящото производство,
длъжник по заповедното И. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.Ямбол, с.М, ул.
„Ж в“ № 3 е разпоредено да заплати на кредитора “Агенция за събиране на вземания”ООД,
ЕИК *********, правоприемник на който е ответника в производството „Агенция за
събиране на вземания" АД, ЕИК *********, следните суми: сумата 1307.15 лв. - главница,
сумата 291.36 лв. - договорна лихва за периода от 05.08.2008 г. /дата на сключване на
договора за кредит/ до 15.02.2010 г. /дата на последна вноска по погасителен план/, ведно
със законната лихва върху същите, считано от 01.07.2015г./датата на подаване на
заявлението в съда/, до окончателното им заплащане, сумата 1 059.27 лв. – обезщетение за
забава за периода от 17.10.2008 г. /датата на която е станала изискуема първата неплатена
вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда – 01.07.2015 г., дължими по договор за
кредит CrediGo № 2042-00191407, сключен на 05.08.2008 г. между „Кредибул" ЕАД и И. Н.
Р. и договор за цесия от 25.10.2012 година, сключен между „Кредибул" ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания“ООД, както и сумата 353.16лв (триста петдесет и три лева и
шестнадесет стотинки) - разноски в производството, включващи 53.16 лв. - държавна такса
и 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение в размер.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 11.09.2015г. е образувано
изпълнително дело №693/2015г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. № 878, с район на действие
ЯОС, с взискател “Агенция за събиране на вземания”АД, ЕИК ********* и длъжник -
ищецът в настоящото производство.
Видно от приетия към доказателствата препис от изпълнително дело №693/2015г. по
описа на ЧСИ И. Х., взискателя с депозираната молба за образуване на делото на
11.09.2015 година е направил искане за предприемане на изпълнително действие - запор на
трудовото възнаграждение на длъжника в „Е.Миролио“ЕАД.
На 05.10.2015 година до длъжника И. Н. Р. е изпратена покана за доброволно
изпълнение с обратна разписка, същата е върната като непотърсена от получателя, тъй като
същият не е бил открит на адреса.
На 05.10.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил до „Е.Миролио“ ЕАД, за което е
установено, че е работодател на длъжника по изпълнителното производство, запорено
съобщение за наложен от него запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Същото
е получено на 07.10.2015г. от работодателя.
На 13.11.2015г. до длъжника отново е изпратена поканата за доброволно изпълнение
с обратна разписка. Същата е върната невръчена с отбелязване, че лицето се е преместило от
адреса.
С писмо изх. № 275/06.04.2016г. ЧСИ е уведомен, че длъжникът не работи в
„Е.Миролио“ЕАД от 20.03.2016г.
На 08.12.2016 година взискателят по изпълнителното производство е поискал
извършване на изпълнителни действия - опис на движимото имущество на длъжника.
На 09.12.2016 година до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с
уведомление за насрочване на опис на движимото му имущество. Същата е връчена на
19.12.2016г. на Гица И.ова Атанасова - за която е посочено, че е майка на длъжника по
изпълнителното производство И. Н. Р., с адрес на местоживеене идентичен с този на Р.. По
делото няма данни да е бил извършен опис на движимото имущество на длъжника.
С молба от 20.06.2018 година взискателят по изпълнителното производство е
поискал извършване на изпълнителни действия – запор на банковите сметки на длъжника в
Банка ДСК, Интернешънъл Асет банк АД, Първа инвестиционна банка и Райфайзенбанк
България ЕАД.
На 20.06.2018 година са изпратени запорни съобщения от ЧСИ до четирите банки -
Банка ДСК, Интернешънъл Асет банк АД, Първа инвестиционна банка и Райфайзенбанк
3
България ЕАД, с които са наложени запори върху банковите сметки на длъжника по
изпълнителното производство.
До длъжника е връчено съобщение по изп. дело 693/2015г., с което е уведомен за
наложения запор върху банковите сметки на И. Н. Р. в горните четири банки, получено от
него лично на 26.06.2018г.
По молба на взискателя по изпълнителното дело „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, запорът наложен върху банковата сметка на длъжника Р в Интернешънъл Асет банк
АД е вдигнат на 24.09.2019г.
На 14.10.2019 година взискателя по изпълнителното дело “Агенция за събиране на
вземания”ЕАД е поискал от ЧСИ да бъде насрочен опис на движимите вещи на длъжника Р.
и се извърши справка за банковите сметки на длъжника.
На 11.11.2019 година е насрочен опис на движимите вещи на длъжника от ЧСИ.
Призовката за принудително изпълнение е получена на 01.11.2019г. от длъжника. Липсват
данни описа да е извършен.
На 21.04.2021 година взискателят отново е поискал извършването на опис на
движимите вещи на длъжника, както и извършването на справки относно трудовите
договори на длъжника и банковите му сметки. Направено е и искане в случай, че длъжникът
притежава ППС, недвижимо имущество, активни незапорирани банкови сметки или
получава доходи от трудово възнаграждение или други сходни доходи да бъде наложен
запор/възбрана върху същите.
На 06.07.2021 година от ЧСИ е насрочен опис на движимите вещи на длъжника.
Съобщението за насрочване на опис изпратено до длъжника не е било връчено, същото е
върнато, с отбелязване от страна на пощенски служител, че адресата се е преместил.
С молба от 13.07.2021 година взискателят е поискал налагане на запор на МПС на
длъжника и запор на трудовото възнаграждение на длъжника.
На 23.07.2021 година ЧСИ е постановил налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в „Палфингер Продукционстехник България“ и върху МПС
собственост на длъжника – Шкода Фелиция. Изпратеното до длъжника съобщение за
налагане на запор върху МПС и трудовото му възнаграждение не е надлежно връчено,
същото е върнато с отбелязване, че лицето се е преместило от адреса. Изпратено е запорно
съобщение от посочената по - горе дата до работодателя на длъжника и до Сектор ПП КАТ
при ОДМВР – Ямбол. С уведомително писмо на Сектор ПП – Ямбол от 28.07.2021 година,
ЧСИ е уведомен за налагането на запор върху превозното средство собствоност на
длъжника.
По делото са налице данни за наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в „ХЕС“АД, но по делото няма приложено запорно съобщение до това
дружество.
Видно от представения по делото в заверен препис изп.дело №693/2015г. по описа на
ЧСИ И. Х., съдебният изпълнител е извършвал справки за проучване на имущественото
състояние на длъжника.
Видно от приложения препис от изп. дело №693/2015г. и от изслушаната по делото
съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните през периода 04.11.2015 г. –
20.07.2020 г. са събрани суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника в размер на 868 лв., от които 158 лв. от работодател „Е.Миролио“ЕАД и 710 лв.
от работодател„ХЕС“ АД.
Видно от заключението по изпълнително дело № 693/2015 г. в резултат от запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Н. Р., са постъпили суми в размер на общо
868,00 лв. в периода 04.11.2015г. – 20.07.2020г., които са разпределени по следния начин:
4
838,00 лв. - за взискателя „АСВ" АД и 30,00 лв. - за ЧСИ. Вещото лице след извършена
справка в „АСВ"ЕАД, е установило и че след датата на цесията - 25.10.2012 г., по Договор за
кредит № 2042-00191407/05.08.2008 г. при ответника са постъпили суми в размер на общо
898,00 лв. от които 838,00 лв. - преведени от ЧСИ по изп.д. № 693/2015 г. и 60,00 лв. -
платени на каса на Изипей по сметка на „АСВ“ЕАД на 14.10.2020г.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е иск по чл.439, ал.1 от ГПК.
По допустимостта на иска:
Предявеният от длъжника против взискателя отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като се основава на изтекла в полза на
длъжника погасителна давност на процесните вземания, факт за който се твърди, че е
настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което срещу
длъжника е бил издаден изпълнителен лист за тези вземания.
По основателността на иска:
Разгледан по същество отрицателният установителен иск е неоснователен.
Не е спорно между страните, като това се установява и от приетите като писмени
доказателства материали по изпълнително дело №693/2015г. по описа на ЧСИ И. Х., с район
на действие Окръжен съд - Ямбол, че срещу ищеца, в качеството му на длъжник е издадена
заповед за изпълнение №864/08.07.2015г. по чл.410 от ГПК, по частно гр. дело № 346/2015
година по описа на РС – Елхово за парично задължение и изпълнителен лист въз основа на
заповедта от 27.08.2015 г., съгласно които ищеца е осъден да запали на кредитора, ответник
в настоящото производство главница, договорна лихва, обезщетение за забава и разноски.
С оглед издаването на изпълнителен лист заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК
е била влязла в сила към датата на издаване на изпълнителния лист - 27.08.2015г.
Установява се, че изпълнително дело срещу ищеца е образувано на 11.09.2015 г., по
молба на взискателя. Установява се, че до ищеца е изпратена покана за доброволно
изпълнение, редовно връчена на 19.12.2016г.
С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори, чрез иск изпълнението, като
искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в настоящия случай -
факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. За да се
уважи иска по чл. 439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че след
издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е
обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените
правопораждащи, правопрекъсващи или правоизключващи факти. В настоящия случай, с
оглед на твърденията, на които се основава исковата молба, ищеца следва да установи, че
след влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист са
настъпили предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на
настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен
срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявения иск е основан на твърденията, че ищеца не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Приложима е общата петгодишна давност по отношение на всички оспорени
вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието
изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и приложима е
5
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата
давност е винаги пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК има всички последици на съдебно решение
установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и субективните
предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл е установената съдебна
практика. С решение № 3/04.02.2022 г., гр. дело № 1722/2021 г., ІV г.о., ВКС е прието, че
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага, както когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене
в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Основният спор по делото е правен и касае изтичането на давностния срок, вкл.
основанията за спиране и прекратяване на образуваното производство по принудително
изпълнение за събиране на вземането по заповедта за изпълнение.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а ППВС № 3/1980 г.
е обявено за изгубило сила. В мотивите към т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че
давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица). Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не
тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява по чл. 433, ал. 1, 8 от ГПК и прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото прекратяване. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност е започнала да тече от последното предприето по време
валидно изпълнително действие.
С решение № 37/24.02.2021 г., гр. д. № 1747/2020 г., ІV г.о на ВКС, е прието, че
перемпцията е без правно значение за давността, общото между перемпцията и
погасителната давност е, че едни и същи факти могат да имат значение и за двете, но са
различни правните институти, като перемпцията не изключва принудително изпълнение, а
6
давността го изключва, но съдебният изпълнител не може да я зачете. С цитираното
решение е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания
нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново- отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не, във всички случаи съдебният
изпълнител е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Приетото с Решение №
37/24.02.2021 г., гр. д. № 1747/2020 г., ІV г.о на ВКС, е възприето и в Решение №
3/04.02.2022 г., гр. д. № 1722/2021 г., ІV г.о. на ВКС.
С решение № 257/30.04.2020 г., гр. д. № 694/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС е прието, че
последиците при перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува. Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение и то независимо от по-натъшната съдба на тези действия. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
(резултатни и безрезултатни), с които е прекъсната давността за изпълняемото право. Този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на
изпълнителните действия има значение за процеса на принудително изпълнение, но няма
ефект върху материалните права на страните. Погасителната давност е институт на
материалното право. Приема се, че тъй като перемирането и погасителната давност са
различни правни институти (перемирането е институт на процесуалното право и не
изключва принудителното изпълнение, а погасителната давност е институт на материалното
право, като именно тя изключва принудителното изпълнение), перемирането няма правно
значение за погасителната давност за изпълняемото право.
Следва да се посочи, че перемпция по изпълнителното дело не е настъпила.
Наличните по делото доказателства сочат, че взискателят е поискал извършване на
изпълнителни действия както следва: с молбата от 11.09.2015 г. – запор на трудовото
възнаграждение на длъжника; с молба от 08.12.2016 г. – опис на движимото имущество на
длъжника; с молба от 20.06.2018 г. - запор на банковите сметки на длъжника в ПИБ,
Райфайзен банк, Банка ДСК и Интернешънъл Асет Банк; с искане от 11.10.2019г. –
насрочване на опис на движими вещи на длъжника; с искане от 21.04.2021 година -
насрочване на опис на движими вещи; и с искане от 13.07.2021 година - искане за запор на
МПС на длъжника и запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Между съответните
искания срокът е по – малък от предвидения по. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК - две години.
Следователно по изпълнителното делото не са настъпили основанията на чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
С оглед на това, са неотносими възраженията на ищеца, че изпълнителното дело е
било прекратено по силата на закона, поради което постъпилите след тази дата искания за
предприемане на изпълнителни способи са без правен ефект.
Наличните по изпълнително дело № 693/2015г на ЧСИ И. Х. доказателства сочат, че
по делото са извършени следните валидни изпълнителни действия, с които давността
започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК /същата
не е приложена като доказателство, но от същата може да се направи извод, че е влязла в
сила в периода между 23.07.2015 г. и 26.07.2015 г./ е прекъсната, както следва: На
05.10.2015г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в
„Е.Миролио“ ЕАД въз основа на това изпълнително действие по изпълнителното дело са
7
преведени от третото задължено лице - работодателя на длъжника – суми в периода
04.11.2015г. – 05.04.2016г. общо 158 лв.; На 20.06.2018 година с налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Райфайзен банк
и Интернешънъл Асет Банк; На 23.07.2021 година с наложен запор върху МПС на длъжника
– Шкода Фелиция с ДКН *** и запор върху трудовото му възнаграждение. Между всяко
едно от тези действия е изминал период по – малък от пет години. От всяко прекъсване на
давността е започнала да тече нова петгодишна давност. Освен това давността е прекъсната
и с депозиране на всяка една молба /искане/ на взискателя за предприемане на конкретно
изпълнително действие срещу длъжника посочени по - горе. Последното прекъсване на
давността е от 23.07.2021 г. Исковата молба е подадена на 18.11.2021 година.
От горното следва, че давността за вземането по изпълнителния лист от 27.08.2015г.,
издаден по ч.гр.д.№ 346/2015г. на ЕРС срещу Р. не е изтекла.
Във връзка с твърденията на ищеца, че не следва да се взимат опорочени
изпълнителни действия поради невнасяне на такси следва да се има предвид даденото
разрешение на въпроса в т. 11 на ТР№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, съгласно същото изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от
взискателя на авансово дължимата такса за него.
По изложените съображения съдът намира предявения отрицателен установителен
иск за неоснователен и същият следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските: При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски.
Основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като дейността на юрисконсулта се изразява в депозирането на отговор на
исковата молба и други три молби по делото, без лично участие в производството. В полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. В рамките на предвиденото от чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ възнаграждение от 100 до 360 лв., с оглед осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство възнаграждението на същия се определя от съда в размер на
минимума, а имено 100 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: с.М, община „Тунджа",
ул."А С"№47 против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин -10, бул. Д-р П Д № 25,
офис - сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю Х Ю, иск с правно основание
чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Агенция за събиране на
вземания" АД, ЕИК *********, че И. Н. Р., в качеството на длъжник по изпълнително дело
№ №693/2015г. по описа на ЧСИ И. Х., рег.№878, с район на действие Окръжен съд Ямбол
не дължи на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, ЕИК *********,
взискател по изпълнителното дело, като погасени по давност следните суми: 1307.15 лв. -
главница, 291.36 лв. - договорна лихва за периода 05.08.2008г. до 15.02.2010г. ведно със
законната лихва от 01.07.2015г. до окончателното им заплащане, 1059.27 лв. - обезщетение
за забава за периода 17.10.2008г. до 01.07.2015г. и сумите 300.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 53.16 лева - държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр. дело № 346/2015 година по описа на РС – Елхово, поради изтекла погасителна давност,
8
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Н. Р., ЕГН **********, с адрес: с.М, община „Тунджа", ул."А С"№47 да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" АД, ЕИК203670940, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин -10, бул. Д-р П Д № 25, офис -
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю Х Ю сумата от 100 лева /сто лева/,
разноски за производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
9