О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 716
гр.Пловдив, 02.07.2020 год.
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
разгледа ВЧНД № 1072
/2020 г. по описа на съда, докладвано от съдия Евстатиева:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на пострадалия П.И.С. чрез повереника му адв. * против
Определение от 11.05.2020г.,
постановено по ЧНД № 2442 / 2020 г. по
описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено постановление на
Районна прокуратура – Пловдив от 27.03.2020 год. за прекратяване на досъдебно
производство № 143/2014г по описа на Отдел КП-гр.Пловдив, водено за
престъпление по чл. 117 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Съдебният
акт се атакува с оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се липсата на основание за
прекратяване на наказателното производство и превратно интерпретиране на
доказателствата от страна на държавното обвинение и на първостепенния съд. Иска
се отмяна на съдебния акт.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното определение по
наведените в жалбата оплаквания и анализира доказателствата по делото, намира че
жалбата е
ДОПУСТИМА - подадена е в срок и от правоимащо лице, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство №
143/2014г по описа на Отдел Криминална полиция при ОД на МВР-гр.Пловдив се води
за престъпление по чл. 117 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК с пострадал П.И.С., като
в качеството на обвиняем за посоченото престъпление е бил привлечен ***.
В хода на производството
обвиняемият е бил привлечен и за още едно престъпление със същата правна
квалификация, но с друг пострадал, за което наказателното производство в тази
част е било прекратено от прокурора.
След влизане в сила на
прокурорският акт е бил изготвен и внесен за разглеждане в РС Пловдив
обвинителен акт за престъплението по чл. 117 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК с пострадал П.И.С..
Било е образувано НОХД № 4153/2016г. по описа на Районен съд
Пловдив.
С Разпореждане №
14384 от 08.07.2016г. Районен съд Пловдив е прекратил съдебното производство по
НОХД № 4153/2016г. и е върнал делото на
Районна прокуратура Пловдив, за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното
производство – при изготвяне на обвинителния акт, съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Разпореждането е потвърдено с Определение на ОС Пловдив от 22.08.2016г. по
ВЧНД № 1890/2016г.
При внесения втори
обвинителен акт в съда е образувано НОХД
№ 4049/2017 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХІ н.с. С протоколно
определение от 02.08.2017 г. по горното дело е прекратено съдебното
производство и същото е върнато на РП - Пловдив поради идентични при първото
връщане отстраними процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото на
защита на обвиняемия да разбере обвинението и нарушение на чл.246 от НПК при
изготвяне на обвинителния акт. Първоинстанционният съдебен акт е преминал на
въззивен контрол и е потвърден с Определение от 30.08.2017г. по ВЧНД № 1699 по
описа на ПдОС за 2017 г.
Прокурорът,
осъществявайки отново правомощията си по чл.242 от НПК е приел, че обвинението
е недоказано и е прекратил същото на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. РС
Пловдив е потвърдил прекратяването и този съдебен акт е предмет на настоящата
въззивна проверка по жалбата на пострадалия.
Настоящият съд констатира, че приетата както
от съда, така и от прокурора фактическа обстановка не кореспондира с
направените от тях констатации по приложението на закона – сиреч недоказаността
на обвинението. В противовес с този извод е подробно описаните факти и от
държавния обвинител и от съда, относно хронологията на действията на обв.** и
тяхното естество в комуникацията със свид.**, с които той предприема действия с
насоченост убийството на пострадалия. Прокурорът, а и съдът, са пресъздали
тестово в своите актове и са приели фактическа обстановка, изнесена от свид.**,
но пък излагат съображения, че тази информация не може да се приеме за
достоверна, тъй като не е подкрепена с други доказателствени източници. Т.е.
приетите за установени факти в постановлението и обжалваното определение не
съответстват на изложените правни изводи. Когато дадено деяние се приема за
недоказано, то не може да релевира факти, в противната насока на
недоказаността. Казано опростено – съдът, а и прокурорът, са постановили
необосновани и вътрешно противоречиви актове. Тази незаконосъобразност се
увеличава при дължимият анализ на доказателствените източници, обосноваващи
волята, че престъплението не е доказано.
Изводът на Пловдивския районен съд, че в обжалваното постановление за
прекратяване на наказателното производство е налице пълен и задълбочен анализ
на наличните доказателства и фактите, които те установяват, е неправилен.
В изложения смисъл установените, респ. неустановените по делото факти, не са посочени. Видно от
прокурорския акт, същият не съдържа анализ на доказателствата и съпоставка
помежду им. Прокурорът общо е посочил заявеното
от част от свидетелите. Не е вярно, че
свид.** не говори за естеството на срещата на ** с обв.*. Той сочи, че
обвинямият е дал на свид.* пари 1500лева, за да бъде поръчан постр.С. и той
лично е присъствал на тази среща. Точно това се твърди и от свид.* – че на една
от срещите му с обвиняемия е присъствал *, но този свидетел твърди, че тогава обв.*не
му е давал пари. Същевременно правят впечатление последващите твърдения на
свидетеля ** в същия му разпит /пред съдия л.100-101 том 1/ за действията,
които са извършвали и местата, които са посетили тримата, които са също в противоречие с показанията на свид.* за
развоя на същата среща с обвиняемия. Коментар за това липсва, както от страна
на държавното обвинение, така и от първоинстанционния съд, още повече тези
показания не са съпоставени и с останалата доказателствена маса и с обясненията
на обвиняемия.
Прокурорът изобщо не е анализирал изготвените ВДС по приложени СРС и дали
същите са в подрепа или в ущърб на обвинителната теза. Наличните по делото доказателства, необсъдени
от прокурора, съдържат информация относно съставомерни признаци на
престъплението, но поради липсващ анализ те не са съотнесени към изводимото от
отделните доказателствени източници и не е изразена оценката на прокурора
относно тяхното кредитиране, респективно дискредитиране, както и дали биха били
достатъчни за формиране и поддържане на обвинение пред съда. Следва да се
посочи, че ВДС не са приложени в настоящото производство. С такива не е
разполагал за анализ и
първоинстанционният съд. Не са посочени кои факти установяват и кои не
съдържането на разговорите между свид.* и обв.* и изпълват те или не
изискването на закона първият да бъде мотивиран от втория да убие пострадалия.
На следващо място твърдението, че не са установени времето на извършване
на отделните деяния по продължаваното престъпление не е прокурорска теза,
аргументирана с фактите. Налице е смесване на институтите на продължаваното и
на продълженото престъпление.
Несериозно е да се твърди, че щом не е установено с точност времето на
извършване на отделните деяния, деятелност
изобщо липсва, като тази теза прокурорът лансира с посочените по-горе съдебни
актове, с които се коментира порочност на обвинителния акт относно
престъплението по чл.117 ал.2 от НК, квалифицирано във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Несериозен е доводът, че не са установени с точност по време всяка една от
срещите на обвиняемия и * и поради това престъплението е недоказано. На първо
място този извод противоречи на изложения първи довод на обвинението, че
недоказаността се извежда от липсата на яснота в съдържанието на проведените
разговори между обвиняемия и свид.*. Ако не се установява престъпна деятелност
изобщо, престъплението е недоказано поради това, а не защото не са неустановени конкретните дати
на деянията.
Недоказаността на някои от включените в продължаваното престъпление деяния
не влече неустановеност на всички останали. Казано по друг начин, ако само едно
от деянията е доказателствено обезпечено
и не се явява малозначително по чл.9 ал.2 от НК, то представлява съответно
престъпно посегателство, годно да доведе до ангажиране на наказателна
отговорност. Продължаваното престъпление се състои от няколко деяния, самостоятелно изпълващи състава на същото
престъпление и всякога следва да се съдържат в обвинението включените в него
отделни деяния, което в съставените до
момента по това наказателно производство постановления за привличане и
обвинителни актове не се е случвало – т.е. де факто твърдението на прокурора е
било за продължена престъпна деятелност, а не за продължавана. На следващо
място, винаги е било допустимо дадено деяние да бъде посочено и само във
времеви рамки, например през месец ... на ...година, през месеците …, когато
точната дата е неизвестна.
Поради изложеното, крайният извод на прокурора за недоказаност на
престъплението от обективна и субективна страна, е немотивиран. Съдебната практика и правната доктрина са
единни във виждането си, че обстоятелствената част на постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да се съдържа анализ на
доказателствения материал и посочване на фактическите обстоятелства, приети за
установени. Неизпълнението на тези задължения
е налагало отмяна на прокурорския акт, а не неговото потвърждаване, както е
процедирал контролирания съд. Необосноваността на прокурорското прекратително
постановление е съществено процесуално нарушение, неотстранимо от съда. То е отстранимо
от прокурора. Правото на съда, регламентирано в чл. 243 ал. 6 т. 2 от НПК да приеме различни основания за прекратяване
на наказателното производство не може да бъде възприето като правомощие да
осъществи нереализирана от държавното обвинение дейност по обосноваване на
прокурорския акт, включително чрез
анализ на доказателствата и посочване на фактите, които те установяват. Отделен
въпрос е, че материалите в настоящото производство не са придружени от
секретните материали, за които се посочи, че дължимият анализ не е направен.
След като горното не е констатирано от първостепенния съд, постановеното
от него определение се явява незаконосъобразно. Поради изложеното то следва да се отмени, а с него
и прекратяващото наказателното
производство постановление на прокурора. Следва делото да се върне на РП
Пловдив съобразно мотивната част на настоящото определение относно приложението
на закона.
Воден от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 11.05.2020г., постановено по
ЧНД № 2442 / 2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд.
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив от 27.03.2020 год., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно
производство № 143/2014г по описа на Отдел Криминална полиция при ОД на МВР -
гр.Пловдив за престъпление по чл. 117 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура – гр.Пловдив съгласно мотивната част на определението.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: