Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 10.11.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря
Ив.Велчева и
с участие на прокурор Соня Александрова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Сн.Чолакова КАНД №
213 по описа за 2021г. на
Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Шумен, с адрес на управление ***, представлявано от С.С.М., Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, срещу Решение № 260046 от
25.06.2021г., постановено по АНД № 383/2020г. по описа на Районен съд - гр.
Нови пазар. С атакуваното решение е отменено Наказателно постановление № 27-0000396/19.08.2020г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Шумен, с което на „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.С. на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение по чл.301, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, ограничили правото на
защита на санкционирания субект. По съществото на спора счита, че по делото са
събрани безспорни доказателства в подкрепа на направения от наказващия орган
извод за наличие на допуснато неизпълнение на задължение по приложения
административно наказателен състав. Поради изложените аргументи отправя искане
за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и
своевременно призован, не се представлява. От процесуалния представител на
същия – юрисконсулт Десислава Велева-Иванова, е депозирано писмено становище, в
което се излагат аргументи в подкрепа на касационната жалба. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответната страна,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител, респективно не изразява
становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна
по аргументите, изложени в нея, поради което отправя искане за отмяна на съдебното
решение и за потвърждаване на отмененото от районния съд наказателно
постановление.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
„Б.Е.”
ЕООД е със седалище и адрес на управление:*** и се представлява от
управителя А.К.С.
При извършена на 08.11.2017г. проверка по
спазване на трудовото законодателство на строеж „Въвеждане на мерки за
енергийна ефективност на жилищна сграда“ в гр.Нови пазар, ул.Княз Борис I № 3, изпълняван от „Б.Е.” ЕООД в състава на „С-М Булстрой“ ДЗЗД,
гр.Шумен, било установено, че работодателят „Б.Е.” ЕООД при осъществяване на
дейността си е приел на работа на горецитирания обект на 08.11.2017г. и преди
това лицето А.К.А., роден на ***г., без същият да е навършил изискуемата
минимална възраст, а именно 16 годишна възраст.
Резултатите от проверката били подробно
обективирани в Протокол за извършена проверка № 1740574, връчен на 15.11.2017г.
Въз
основа на установените факти, на 15.11.2017 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 27-0000396, в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 301,
ал. 1 от КТ.
По случая било образувано досъдебно
производство № 121/2018г. по описа на РУ-гр.Нови пазар за осъществено
престъпление по чл.192а, ал.2, във вр.с ал.1 от НК, което било прекратено на
основание чл.243, ал.1, т.1, във вр.с чл.24, ал.1 от НПК с постановление от
26.06.2020г. на прокурор при Районна прокуратура-гр.Шумен.
Въз основа на постановлението за
прекратяване на наказателното производство било издадено процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.414, ал.1 от КТ на дружеството –
ответник в касационното производство била наложена имуществена санкция за нарушение
на чл.301, ал.1 от КТ.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че след установяване на
нарушението по чл.301, ал.1 от КТ срещу дружеството е бил съставен АУАН, но въз
основа на него не било издадено НП. Вместо това въз основа на АУАН била
образувана преписка вх.№ 1272/2017г. по описа на РУ-гр.Нови пазар, а
впоследствие и досъдебно производство № 121/2018г. по описа на РУ-гр.Нови
пазар, за престъпление по чл.192а, ал.2,
във вр.с ал.1 от НК. З След прекратяването на цитираното досъдебно производство е било издадено обжалваното НП. Доколкото
обаче наказателното производство е било водено срещу физическо лице, а НП е
издадено срещу юридическо лице, липсва идентичност на нарушителя, който е
санкциониран в административно наказателното производство, спрямо лицето, срещу
което е водено досъдебното производство. С оглед на това съдът е приел, че НП е
издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
довело до нарушаване правото на защита на подведеното под административнонаказателна
отговорност лице. По изложените съображения е
отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя изводите на Районен съд – гр.Нови пазар, по
следните съображения:
Видно от доказателствата, надлежно събрани
в хода на първоинстанционното съдебно производство, безспорно настоящият случай
попада в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно тази процесуална норма, без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора, и е препратено на наказващия
орган. С разпоредбата е въведено изключение от правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН,
според която началото на административнонаказателните производства се поставя
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За
приложимостта на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки -
прекратено от съда или прокурора наказателно производство и препращане на
същото на наказващия орган. В процесния случай и двете хипотези са налице – налице
е образувано и водено досъдебно производство, приключило с влязло в сила постановление
за прекратяване на наказателното производство, което е изпратено на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“, т.е. са налице предпоставките, съдържащи се
във визираната правна норма.
Необоснован е изводът на районния съд за
нарушено право на защита на санкционираното дружество, изведени от липсата на
идентичност между субекта на наказателното и на административнонаказателното
производство. За разлика от класическите случаи на установяване на
административни нарушения с връчване на АУАН, поставящ началото на
административнонаказателното производство, нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не предвижда процесуален ред за предоставяне на възможност на
нарушителя да възрази срещу констатациите в акта. При действието на тази
законова разпоредба актът на съдебния орган или прокурора с прекратителен
диспозитив досежно образувано наказателно производство и фактът на неговото изпращане
на административнонаказващия орган заместват съставянето на акт за установяване
на административно правонарушение. А що се отнася до правото на защита на
санкционираното с НП лице, то обстоятелството, че нормативно не му е
предоставена възможността да възрази в хода на административнонаказателното
производство, не означава лишаване въобще от възможност да защити свой законен
интерес. Наказателното постановление като санкционен властнически акт не е
окончателно и законът в Раздел V от ЗАНН предоставя на засегнатата страна
способ за неговото обжалване по съдебен ред, респективно законодателно е
уредено средство за реализиране правото на защита чрез двуинстанционен съдебен
контрол за законосъобразност. В хода на съдебните производства на
санкционираното лице е предоставена пълна процесуална възможност за защита на
засегнати права и законни интереси, поради което не може да се приеме, че защитата
може да се осъществи единствено и само в рамките на
административнонаказателното производство. Нещо повече, ако се възприеме
тезата, че чл.36, ал.2 от ЗАНН е приложим само при пълна идентичност между страните
в наказателното и административнонаказателното производство, на практика би се
изключило приложението на цитираната разпоредба във всички случаи, в които субект
на административнонаказателно преследване е юридическо лице, тъй като, за
разлика от административнонаказателната отговорност, субекти на наказателна такава
могат да бъдат единствено физически лица. Освен това, мотивите на
постановлението за прекратяване на наказателно производство не се ползват със
сила на присъдено нещо, респективно доводите на прокурора за липса на извършено
престъпление по чл.192, ал.2, във вр.с ал.1 от НК не рефлектират върху
преценката на наказващия орган досежно наличието на неизпълнение на
административно задължение от юридическото лице – работодател.
Предвид
установената липса на допуснато съществено нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН и
обстоятелството, че делото е напълно изяснено от фактическа страна, касационната
инстанция намира, че следва да извърши преценка досежно съставомерността на
санкционираната деятелност на плоскостта на приложения
административнонаказателен състав. Въз основа на така установената фактическа
обстановка и изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че „Б.Е.“ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.301,
ал.1 от КТ, доколкото на 08.11.2017г. е приело на работа лицето А.К.А., ненавършил 16 години. В тази връзка следва да се
отбележи, че събраните по делото доказателства обосновават по категоричен
начин, че въпросното лице е полагало труд като общ работник в дружеството,
доколкото в саморъчно попълнената и подписана от последния декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ изрично е посочил, че работи в дружеството като общ
работник от м.октомври до 08.11.2017г. (датата на установяване на нарушението),
с договорени задължения, заплащане и работно време. Твърденията на наетото лице
се подкрепят от декларацията, подписана от Д.А.И.– технически ръководител на
обекта, който също изрично е заявил, че А.К.А. работи на обекта от 16.10.2017г.,
като, считано от тази дата, почти ежедневно му е провеждан инструктаж, видно от
имената и подписите му, положени в представената извадка от инструктажна книга. Процедурата по установяване на нарушението е спазена,
обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми по ЗАНН
реквизити, нарушението е правилно индивидуализирано като такова по 301, ал.1 от КТ,
подведено е под относимата за казуса административно наказателна разпоредба на
чл.414, ал.1 от КТ и е приложено
съответното за това наказание и при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН,
доколкото имуществената санкция е определена в в размер на 2000 лева, т.е.
близо до законово определения минимум, при нормативно регламентирани параметри
на същата от 1500 до 15000 лева.
Предвид горните съображения,
Административен съд - гр.Шумен намира, че атакуваното решение на Районен съд –
гр.Нови пазар, с което е отменено обжалваното пред него наказателно
постановление, е материално незаконосъобразно, а подадената против него касационна
жалба - основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено а спорът - решен по същество, като отмененото от районния съд
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
При този изход на спора,
на касационния жалбоподател на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото
пред двете съдебни инстанции – Районен съд – гр.Нови пазар и Административен
съд – гр.Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция, или общо 160
лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260046/25.06.2021г. на
Районен съд – град Нови пазар, постановено по АНД № 383/2020г. по описа на съда,
като вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 27-0000396/19.08.2020г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Шумен, с което на „Б.Е.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.С.
на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, за
нарушение по чл.301, ал.1 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА
„Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.К.С. да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София сумата от 160 (сто и
шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.11.21 г.