РЕШЕНИЕ
№ 260084 05.04.2021
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд
граждански състав на двадесет и
шести февруари през две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№
8 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „М.Б.“
ЕАД, ЕИК ***против И.Р.Г., ЕГН **********. Твърди се, че на 02.04.2018г. между
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, и „М.Б." ЕАД бил сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от първото дружество към второто, заедно с
лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им
принадлежности по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
36РКО-А-0031/30.08.2007 г. Цедирано било и вземането на банката против
ответника, водещо се под № 36РКО-А- 0031. За така осъщественото прехвърляне се
сочи, че Г. бил уведомен чрез ЧСИ Т.М.чрез залепване на уведомление на
14.03.2019 г. Сочи се, че между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, ЕИК ***, в
качеството на кредитор, и ответникът, в качеството на кредитополучател, бил
сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка" №
36РКО-А-0031/30.08.2007 г., по силата на който Банката била предоставила и
Кредитополучателят бил усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в
размер на 2000 лева, който следвало да се погаси на месечни вноски съобразно
правилата на действащите към този момент Общи условия. Уговорено било при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано
до края на последния отчетен период, Длъжникът да заплаща на Банката, след
изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери,
както следва: а) за извършване на безналични плащания на ПОС терминал- 16%; б)
за всички останали транзакции - 18%. Заявява се, че при неплащане на месечната
погасителна вноска или надвишение на разрешение кредитен лимит Банката
начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка
от 12%. Било уговорено и автоматично продължаване на срока на ползване на
отпуснатия кредит, като се твърди, че кредитополучателят бил запознат, че
срокът на договора бил до 30.08.2009 г., като същият се подновявал автоматично
всеки път за нов едногодишен срок при условие, че Титулярът не бил уведомил
Банката за прекратяване на Договора най-малко 60 (шестдесет) дни преди
изтичането на текущия срок. Такова уведомление от длъжника към Банката не било
представено по сключения договор за цесия. Заявява се, че въпреки поетите с
Договора задължения, Длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнявал своите
задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга от 14.11.2011 г.,
когато било направено последното плащане. Навежда се, че кредитът бил обявен за
изцяло и предсрочно изискуем от страна на ищеца на основание т. 28, б. ,,а"
от Общите условия към договора, за което Г. бил уведомен отново чрез залепване
на уведомление. Твърди се, че ответникът дължи сумата от 3 600 лева, от които
главница в размер на 2 000 лева, и сумата от 1600 лв., представляваща
просрочена договорна лихва, начислена на основание т. 8 от Договора за кредит
за период от 17.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2020 г. до окончателното й изплащане, за които
суми била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 726/2019 г. по описа на
РС- Несебър. Предвид на това, че заповедта била връчена по реда на чл.47 ГПК,
се моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, съществуването
на вземането на ищеца в сочените по- горе размери.
В срокът по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, с който се оспорват предявените
претенции. Не се оспорва факта на сключване на сочения в исковата молба договор
за кредит, като се твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на същия
поради неуведомяването на ответника, включително и за настъпилата цесия.
Заявява се, че претенцията следва да се счита за погасена по давност. Оспорва
се обстоятелството, че процесното вземане е цедирано на ищеца предвид липсата
на индивидуализация в представения приемо- предавателен протокол. Заявява се,
че задължение на предишният кредитор е да уведоми длъжника за прехвърлянето,
което не било сторено. Твърди се, че договорът за цесия бил нищожен поради
липса на посочена цена, което се равнявало на липса на основание съгласно
чл.26, ал.2 от ЗЗД. С тези аргументи се моли да бъде отхвърлена претенцията.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, че на
30.08.2007 г. е бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт № 36РКО-А-0031, по силата на който ответника е получил от „Първа
Инвестиционна банка“ АД банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лв., със срок на договора 1 година, с падежна дата- 19- то число на месеца. Твърди
се, че на 02.04.2018 г. между сочената банка и ищеца бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, включващ и тези на банката към ответника. Сочи се от
ищецът, че за настъпилата цесия, въз основа на пълномощно, цесионера изпратил
писмо до длъжника, с което го уведомил за прехвърлянето на вземането. От страна
на особеният представител на ответникът се оспорва това обстоятелство. Предвид
на това, че ищецът черпи правата си от цитирания договор за цесия, съдът счита,
че на първо място следва да изследва въпроса дали е налице уведомяване на
ответника за настъпилото прехвърляне. В тази връзка по делото е представено
пълномощно, видно от което банката е упълномощила ищеца в изпълнение на чл.99,
ал.3 от ЗЗД да уведоми всички юридически и физически лица- длъжници по
договорите за издаване на кредитна карта и ползване на овърдрафт по
разплащателна сметка, за извършената цесия. По делото е представено
уведомление, изхождащо от „М.Б.“ ЕАД, отправено до Р., с което същия се
уведомява, че считано от 05.04.2018 г. цедентът- банката, вече не е носител на
вземането и занапред всички права по договора ще се упражняват от цесионера-
ищеца. Наред с това се обявява и предсрочната изискуемост на кредита поради
неизпълнение на задълженията за плащане от страна на Г.. Приложено е
уведомление по чл.47 от ГПК, залепено на 14.03.2019 г.
С оглед на така представените
доказателства, съдът намира, че не е извършено валидно уведомяване на ответника
както за настъпилата цесия, така и за предсрочната изискуемост на вземането, по
следните причини:
На първо място настоящата инстанция
счита, че няма как да се приеме, че спрямо ответника-длъжник цесията е
произвела действие, включително и от датата на получаване на исковата молба с
доказателствата към нея, доколкото приложенията към нея не съдържат изходящо от
цедента уведомление до длъжника. Както бе посочено по- горе цедента е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне. От съдържанието
на пълномощното не може да се направи категоричен извод каква е била волята на
цедента- че се упълномощава ищеца да извърши действия по уведомяването, но от
името на банката, или че се прехвърлят правата на банката, включително и
правото да уведоми длъжника. И в двата случая, обаче, уведомлението следва да
изхожда от цедента. Непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.99,
ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато е съобщено от цедента и че правно релевантно действие за цесията спрямо
длъжника е единствено съобщаването й от цедента, а не от цесионера. Само ако
към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на цесията
и следва да бъде съобразено като факт на основание чл.235 ал.3 ГПК. В
настоящият случай уведомлението изхожда не от цедента, а от цесионера, като в
него не е посочено, че действа като пълномощник на банката, а е посочено, че
изхожда от „М.Б.“ ЕАД на собствено основание.
На следващо място, видно от приложеното
уведомление, връчителят му е посочил „Посетих адреса, срещнах се със собственика
на хотела Христо Наумов, попитах го за длъжника….“ Адресът, посочен от
ответника, както в договора, така и в Национална база данни „Население“ е гр.
Несебър, ул. „Струма“, № 11. Отразеното в уведомлението, че същото е залепено
на входа на хотел, както и обстоятелството, че със собственика му е разговаряно
за длъжника, не кореспондира с данните по делото, че този адрес е такъв не на
жилищен обект, а на хотел. Такава информация не е посочена и в съобщенията,
изпратени до ответника, от страна на съда и върнати невръчени. В този смисъл не
става ясно каква е връзката на въпросния хотел с административния адрес на Г.
за да се приеме, че собственика му е лице с достоверна информация. На следващо
място с посочването само на две имена не може да се приеме за достатъчно
индивидуализиран източника на информация съобразно чл.47, ал.1, изречение
последно от ГПК. Ето защо настоящата инстанция счита, че е следвало да се
изпълни докрай процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК с най- малко три посещения на
адреса, в интервал от поне една седмица между тях, като най- малко едно от тях
следва да е в неприсъствен ден. Едва при третото посещение следва да се залепи
уведомление, което в случая не е сторено. Неизпълнение в цялост на процедурата
по чл.47 ГПК прави уведомяването нередовно.
Изложеното по- горе дава основание
на настоящата инстанция да счете, че въпреки валидността на цесията в
отношенията цедент- цесионер, поради липса на доказателства за надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, ищецът не е доказал качеството си
на кредитор към длъжника- ответник, за вземанията по предявените искове, поради
което последните следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
само на това основание.
Независимо от горното с
неизпълнението на процедурата по чл.47 ГПК за нередовно следва да се приеме и
уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост. Наред с това съгласно ТР №
4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В този смисъл предсрочната изискуемост следва да е била
упражнена преди иницииране на заповедното производство. Към момента на подаване
на заявлението следва не само да е упражнено това право, но и да е уведомен
длъжника, което в случая не е сторено. Вземането, предмет на заявлението по
чл.410 ГПК (а не само по чл.417 ГПК), следва да бъде изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора
не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК
за твърдяна предсрочна изискуемост на кредита. Още веднъж следва да се
подчертае, че началният момент на изискуемостта на вземането по договор за банков
кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
случая, по делото не се ангажираха доказателства ищецът да е уведомил длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне на съда, заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това
уведомяване обаче не може да се вземе предвид като факт, настъпил в хода на
процеса съгласно чл.235, ал.3 ГПК, доколкото от значение е моментът на
връчването, а именно преди подаване на заявлението. Това уведомяване би могло
да се вземе предвид като ново основание за предявяване на осъдителен иск или
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Изложеното съставлява още
едно основание за отхвърляне на предявените искове.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ***за приемане за установено съществуването на вземане
против И.Р.Г., ЕГН **********, за сумата в размер на 2 000 лв. (две
хиляди лева), представляваща главница по неизплатени задължения по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 36РКО-А-0031/30.08.2007г., сключен с „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, сумата в размер на 1 600 лв. (хиляда и
шестстотин лева), представляваща част от непогасена наказателна лихва съгласно
т.8 от договора за кредитна карта, начислена за периода от 17.07.2016г. до
17.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.07.2019г до изплащане на вземането.
На адвокат Н.Д. ***, назначен за особен представител на ответника Г., да
се изплати сумата от 488 лв.- възнаграждение за положения труд.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му, пред Окръжен съд- Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: